🇷🇺🔥 Пламъците, обхванали Московската рафинерия преди седмица, изпепелиха не само преработващи мощности и резервоари с петрол, но и нещо далеч по-опасно за Кремъл – натрупаното недоволство във военно-патриотичния лагер, чийто гняв този път е насочен не само към Киев, но все по-отчетливо и към ръководството в Кремъл.
Двете последователни украински атаки в рамките на седмица, които извадиха от строя стратегическия завод в покрайнините на Москва, заедно с ударите срещу Санкт Петербург и окупирания Крим, окончателно заличиха илюзията, че пълномащабната война може да остане далеч от Москва и да не засяга ежедневието на нейните жители. Реакцията, описана днес в публикация на Ройтерс, е показателна: десетки националисти-коментатори, идеолози и публични фигури настояват президента Владимир Путин да прекрати всякакви разговори със САЩ и да премине към открита ескалация.
Списъкът с исканията им е дълъг и до болка познат. Пълна мобилизация на икономиката и обществото. Сриване на правителствения квартал в Киев. Физическото ликвидиране на президента Володимир Зеленски. Нанасяне на удари по европейски предприятия, които произвеждат дронове за Украйна. А при необходимост – и употреба на тактическо ядрено оръжие. Подобни призиви бяха правени още в първите седмици на войната, но никога досега те не са звучали толкова ясно и отчетливо. Именно това поставя на дневен ред въпроса: кои всъщност са т.нар. „ястреби“ в руската политика и доколко техните позиции оказват влияние върху реалното вземане на решения в Кремъл.
Ударът, който пренесе конфликта в Москва
Според данните, представени в брифинга на Министерство на отбраната на Руската федерация, ПВО системите са унищожили 555 украински дрона през нощта на 18 юни, близо 180 от които са свалени над Московска област. Ведомството представи тези показатели като доказателство за ефективността на руската отбрана.
По-късно на същия ден ведомството публикува обобщение, според което за последните 24 часа са свалени 992 украински дрона, включително нощната атака и последвалите дневни прехващания. Множество кадри на силите за ПВО и техните усилия за отблъскване на атаката показаха повсеместен хаос, тотална липса на координация и сериозно претоварване, при което отбраната не просто не успя да противодейства на атаката, но и се стигна до попадения на руски ракети в резервоарите на рафинерията и различни жилищни райони. Освен това данните за свалени дронове, докладвани от Министерство на отбраната на Руската федерация, от години изпълняват само политическа функция, но така и не поеха ролята на прецизно военно счетоводство. И колкото по-впечатляващо звучат официално обявените резултати, толкова по-неудобен става въпросът защо въпреки тях стратегическите обекти са в пламъци.
А Московската рафинерия гори сериозно.
Заводът осигурява близо 40% от пазара на горива в Московска област. Според оценки на експерти той няма да възобнови дейност преди края на годината и вероятно ще остане извън експлоатация доста по-дълго, най-вече заради невъзможността за лесна подмяна на оборудването в условията на международни санкции. Въведени са ограничения и забрани за продажбата на бензин в редица региони.
Това е именно онзи вид удари, нанасящи реална болка. Не зрелищен пожар за телевизионните камери, а пробив в логистичната система, поддържаща както функционирането на руската военна машина, така и ежедневието на гражданите. Именно това измества публичната дискусия от фронта към вътрешността на руския лагер.
Най-отчетливо прозвуча изказването на Константин Малофеев – собственик на медийна група „Царград“, който е обект на международни санкции и финансов благодетел на сепаратистки структури в Донбас още през 2014 г.
„Какво още трябва да се случи, преди да започнем да воюваме истински? Война значи победа на всяка цена“, заяви той, като постави под въпрос защо Русия продължава да не използва ядрените арсенали, които според него са натрупани именно за подобни обстоятелства.
В началото на месеца, 3 юни, Малофеев и философът Александър Дугин представиха доклада „Русия 2050“ по време на Икономическия форум в Санкт Петербург. В неговия т.нар. благоприятен сценарий присъстват ядрен удар, анексия на нови украински територии и разпадане на Европейския съюз. Международният форум, който беше замислен като демонстрация на устойчивост и увереност, вместо това разкри нарастващото напрежение между прагматичните технократи и идеологическите ястреби, докато небето над Ленинградска област беше кръстосвано от десетки украински дронове.
Кой всъщност говори от името на войната?
За да се оцени реалната тежест на подобни позиции, е нужно да бъде направено разграничение на различните течения, които често се събират под общото и подвеждащо название „ястреби“. В действителност става дума за поне четири различни групи, чието влияние върху Путин е несравнимо.
Първата са силовиките – ядрото на системата.
Истинската власт в Русия рядко говори шумно. Тя се намира в кабинетите на хора като Николай Патрушев, който дори след формалното си преместване към морската политика през 2024 г. запази директен достъп до Путин и значително неформално влияние върху въпросите на сигурността; Александър Бортников начело на Федерална служба за сигурност (ФСБ); и председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин.
Това са хора с твърди убеждения и дълбоко конфронтационен мироглед, но те не действат като телевизионни коментатори. Те не формират заглавията, а решенията. Самият Путин произлиза именно от тази среда и ако се съди по неговите действия, а не по публичния му тон, той остава най-влиятелният ястреб в страната. Тяхната тежест е реална, защото е институционална и почти невидима.
Втората група е т.нар. „партия на войната“ – публичните рупори.
Тук попадат Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, който се трансформира от някогашното умерено лице на режима в един от най-агресивните му говорители. Други представители на посочената група са чеченският лидер Рамзан Кадиров; пропагандистът Владимир Соловьов; както и идеологически фигури като Малофеев и Дугин.
Популярният на Запад образ на Дугин като „мозъка на Путин“ е по-скоро мит, отколкото реалност. Този калибър личности са инструмент в ръцете на Кремъл, когато тяхната реторика е полезна, но се дистанцира от тях, когато крайните им позиции започнат да създават неудобства.
Тези хора не определят курса на държавата. Те определят атмосферата около него и изпълняват своята функция да разширяват границите на допустимото, подготвяйки общественото мнение за всяка следваща стъпка.
Третата група са маргинализираните.
Тяхната съдба показва докъде се простират границите на позволеното. Може би най-известният сред тях е Игор Гиркин. Кадрови офицер от руските спецслужби, той ръководи първия въоръжен отряд, който навлиза в Донбас и окупира Славянск през април 2014 г. По-късно заема поста министър на отбраната на т.нар. „Донецка народна република“, преди да бъде изтеглен по-късно същата година. Впоследствие е осъден задочно от нидерландски съд за свалянето на полет MH17 над Източна Украйна, при което загинаха всички 298 души на борда.
От 2024 г. Гиркин излежава 4-годишна присъда в наказателна колония от общ режим №5 в Кировска област – учреждение, използвано често за бивши служители на силовите структури и известно със строгия си режим.
През март 2026 г. друг военен блогър с дългогодишни връзки с Кремъл, който нарече войната „безнадеждна“, а Путин определи за „нелегитимен“, беше изпратен в психиатрична клиника в Санкт Петербург – заведение, често свързвано с практиките на наказателната психиатрия от съветската епоха.
Посланието е пределно ясно: можеш да настояваш за ескалация на войната, но не да насочваш обвиненията си конкретно срещу властта.
Четвъртата група са технократите.
От другата страна стоят икономическите управители – ръководството на Централната банка и финансовият блок на Кремъл. Техните тревоги са свързани с инфлацията, бюджетните разходи, недостига на работна ръка и риска от дефицит на гориво, а не с катастрофалното темпо на руската армия и липсата на нови територии.
Те също разполагат с влияние, но то се намира в различно измерение. Тяхната задача е да определят границите на икономическата устойчивост, а не стратегическите цели на войната. Именно между този прагматичен подход и идеологическите проекции от „Русия 2050“ минава разломът, станал очевиден за всички по време на форума в Санкт Петербург.
Защо най-шумните гласове не държат кормилото
Подредени по този начин, различните центрове на влияние дават ясен отговор на основния въпрос. Системата, изграждана и контролирана от самия Путин в продължение на повече от четвърт век, публичните ястреби не са независим фактор за натиск върху президента. Те са част от неговия инструментариум.
Гръмките изказвания на Медведев, Малофеев и други подобни фигури разширяват границите на допустимото и позволяват на Путин да изглежда умерен, заставайки до хората, настояващи за употреба на тактическо ядрено оръжие и то още утре. Същевременно тази реторика действа като предпазен клапан, насочвайки натрупаното патриотично недоволство към думи и символични жестове, вместо към директно недоволство срещу властта.
Именно поради тази причина Кремъл я търпи такава, каквато е. И именно затова реагира толкова твърдо срещу всеки, който реши да насочи същата енергия към военното командване или към самия президент.
Това обаче не означава, че подобен натиск е без значение. Рискът не е, че ястребите ще поемат управлението, а че постепенно стесняват пространството за политическа маневра на човека, който ги използва.
Когато висши руски служители заявяват, че разговорите с Вашингтон не са донесли резултат и отправят своите обвинения към администрацията на Тръмп, че не е изпълнила договореното на срещата в Аляска през миналата година, те не определят политиката на Кремъл, но повишават цената на всеки бъдещ компромис.
Сигналите за това не закъсняха. Министерство на отбраната публикува адреси на заводи в няколко европейски държави, за които твърди, че произвеждат дронове за украинската армия. Министерството на външните работи обяви началото на „системни удари“ срещу военни цели в Киев. Последваха по-тежки бомбардировки, при една от които беше засегнат и хилядолетен манастир в украинската столица.
Засега самият Путин демонстрира увереност в избрания курс. Пред зрелостници от руските военни академии, той настоя, че въоръжените сили са съвсем близо до превземането на Костянтинивка – част от кампанията за поемане на контрол върху Донбас – твърдение, което украински военни и независими експерти описаха като преувеличено и свързано с нуждата от компенсация на психологическия ефект от украинските дронове в сърцето на Москва.
„Тези, които искат да възстановят нормални отношения с нас, да спрат безкрайния стремеж към стратегическо поражение на Русия, се намират във възход“, заяви Путин „Накрая всичко ще се нареди.“
Това е езикът на държавен ръководител, убеден, че времето продължава да работи в негова полза. На човек, който няма намерение нито да се откаже от ултиматумите си към Украйна, нито да предаде инициативата на собствените си радикали.
Истинският въпрос днес не е дали Путин чува патриотичния хор, който настоява за ескалация. Въпросът е колко дълго ще може да го използва като инструмент на властта, без самият той да се окаже жертва на очакванията, които непрекъснато подхранва.
