Извънредно положение на границата между Чили и Перу заради опасност от мигрантска криза.

🇨🇱🚧🇵🇪 Границата между Чили и Перу е сцена на напрежение, след като правителството в Лима реши да разположи въоръжените си сили по цялата над 100 км гранична линия, които да спрат потока от нелегални мигранти, съобщава DNews.

Наскоро перуанският президент Хосе Хери обяви извънредно положение в пограничните райони в директен отговор на нарастващия брой мигранти, опитващи се да напуснат територията на Чили след изявленията на кандидата за президент Хосе Антонио Каст. Това предизвика остри реакции и от двете страни на границата и силен натиск върху чилийския президент Габриел Борич.

Ходът за милитаризиране на границата с Чили и съседните провинции Хери обяви с публикация в платформата X:

„Ще приложим многосекторна програма за намеса по нашите граници. Започваме от Такна. Няма повече да допускаме границите ни да се възприемат като канализация и държавата да няма реално присъствие, което да носи въздействие и развитие. Затова временно искаме подкрепата на въоръжените сили за защита на южната ни граница и обявяваме извънредно положение в съседните провинции.“

Общата дължина на границата между двете страни е 169 км, като в момента целият участък е под строг военен контрол. Безпокойството на властите в Перу идва от очакваното рязко увеличение в мигрантския поток, провокирано от посланията от Чили за доброволно напускане на нередовните мигранти.

Посланието към мигрантите

Кандидатът за президент на Чили Хосе Антонио Каст отново разпали дебата с изявления, в които предлага 106-дневен срок на нередовните мигранти да напуснат страната доброволно, преди той да встъпи в длъжност, в случай че бъде избран.

„Перу взе решение да обяви извънредно положение на границата си, защото потокът от хора, които напускат Чили, се увеличи – хора, които със здрав разум казват: Да чуем какво казва евентуалният бъдещ президент на Чили – че трябва да си съберем багажа и да си тръгнем, ако някога искаме да се върнем в Чили по редовен ред“, заяви той.

„Това доведе до редица публикации в медиите, които показаха ситуацията, и Перу взе решение в рамките на своите законни права. Вероятно и други страни ще постъпят по подобен начин. От съседните държави искаме единствено да действат отговорно“, добави той.

Каст обвини Перу и Боливия, че допускат влизането на нередовни мигранти в Чили, много от които преминавали през неразрешени пунктове от трети страни като Венецуела, Еквадор или Колумбия.

Той подчерта, че в тази ситуация се надява на улеснен транзит на мигрантите към страните, от които произлизат. „Днес в северната зона има потенциален конфликт заради миграционната ситуация“, каза той и призова президента Габриел Борич лично да посети региона на Арика.

Миграционна криза

Ситуацията постави нащрек както регионалните власти, така и населението в северно Чили. Губернаторът на област Арика и Паринакота Диего Пако заяви:

„Истината е, че сме доста притеснени от цялата международна ситуация и от решенията, които президентите, в случая на Перу, взимат по отношение на границите.“

В интервю за DNews Пако повтори нуждата чилийското правителство да се изправи директно пред кризата:

„Искаме президентът на републиката Габриел Борич да дойде в област Арика и Паринакота, да дойде и да вземе ключови решения и конкретни действия, за да защитим всичко, което все още може да бъде предотвратено.“

Губернаторът подчерта стратегическото значение на региона, който се намира на около 50 км от перуанския град Такна и представлява важен транзитен пункт както за влизане, така и за излизане на мигранти.

Той припомни, че през последните години мигрантският поток е спаднал в сравнение с най-интензивния период на пандемията, но тревогата от нови масови движения остава.

„Трябва да предприемем действия, да изработим протокол, президентът на републиката да дойде и лично да ръководи предстоящата ситуация. Перу вече се готви, Перу вече милитаризира своята граница. Ами Чили какво прави?“, попита риторично Пако.

Очаквания за затваряне на границата

Натискът върху Габриел Борич нараства заради предстоящата смяна на властта в първите месеци на следващата година. Както Каст, така и редица регионални и местни власти настояват за спешни и конкретни мерки.

Последната визита на чилийския президент в северния приграничен район беше преди над година – обстоятелство, което според Пако поражда объркване и несигурност сред населението на Арика и Паринакота заради липсата на присъствие и ясни указания.

Макар през последните седмици национални власти да посетиха региона, според губернатора тези визити не включваха срещи или ефективна координация с регионалните органи.

„Това, което искаме ние и гражданите, които живеят тук, в най-крайния север, е да имаме ясна информация как правителството ще се справи с евентуалната криза, която може да настъпи съвсем скоро“, подчерта Пако.

Неизвестни около напускането на мигрантите

Настоящата ситуация поражда въпроси как биха постъпили правителствата на Чили и Перу при потенциалното бягство на десетки хиляди мигранти, предимно от Венецуела, Колумбия и Еквадор, които или се връщат в родните си страни, или търсят други дестинации в региона.

DNews съобщава, че една от идеите, които Каст обмисля, е да се организират директни полети от чилийски градове до страните на произход, за да се избегне преминаването през милитаризираната сухопътна граница – предложение, което също ще изисква двустранни преговори.

Усиленото военно присъствие на перуанската граница, липсата на сигурност в северно Чили и политическият натиск към най-високите етажи на властта превръщат този епизод в един от най-деликатните моменти с миграцията в региона от последните години – развитие, което останалите държави в района следят с повишено внимание.

Президентът на Чили пътува до южния полюс, потвърди „претенциите на страната си за суверенитет“

🇨🇱🇦🇶 Президентът на Чили Габриел Борич направи историческо пътуване до южния полюс, за да потвърди отново „претенциите на страната си за суверенитет“ над нейната част от Антарктида, съобщи неговият кабинет в официално изявление.

В изявлението се посочва още, Борич е първият латиноамерикански лидер, достигнал най-южната точка на Земята.

„Това е крайъгълен камък за нас. Това е първият път, когато чилийски президент идва на южния полюс и говори за мисията на Чили в Антарктика“, отбеляза той в кадри, излъчени от чилийската телевизия.

Борич, придружен от своите министри на отбраната и на околната среда, както и от трима военни командири, пристигна в Полярната станция Амундсен-Скот, американска изследователска база, в 20:00 ч. средно гринуичко време

Чилийският президент планира да прекара около два часа в аванпоста, разположен в едно от най-отдалечените и неприветливи кътчета на планетата. „Пътуването е потвърждение на претенцията ни за суверенитет“ над част от Антарктика, заяви още той.

През 20-ти век страни като Чили, Франция, САЩ, Великобритания, Аржентина и Япония издигнаха изследователски станции в Антарктика за провеждане на научни изследвания и установяване на присъствие в свирепия климат на региона.

От 1961 г. дейностите в региона се управляват от Договора за Антарктика, който се стреми да предпази континента и заобикалящите го морета от геополитически съперничества.

Държавният департамент на САЩ твърди, че седем държави, включително Чили, поддържат териториални претенции в Антарктика, но „САЩ и повечето други страни не признават тези претенции“.

Борич започна пътуването си рано през деня от Пунта Аренас в южно Чили, достигайки до чилийската изследователска станция на ледника Юниън в Антарктида, на борда на военнотранспортен самолет Hercules C-130.

Посещението му идва „във важен момент за научните начинания на Чили в региона“, посочват от офиса му. В миналото страната е концентрирала изследванията си в северната периферна част на Антарктика, но се надява да разшири усилията си до моретата Белингсхаузен и Уедел, се изтъква в изявлението на президентството.

През 2007 г. тогавашният новозеландски премиер Хелън Кларк предприе пътуването до южния полюс, последвано през 2011 г. от бившия норвежки министър-председател Йенс Столтенберг.

Столтенберг отбеляза 100-годишнината от пътуването на норвежкия изследовател Роалд Амундсен през декември 1911 г.

HMS Protector се подготвя за Антарктика с учение на морски пехотинци в Южна Америка.

🇬🇧🤝🇨🇱 HMS Protector, единственият патрулен кораб-ледоразбивач на активна служба в Кралските военноморски сили на Обединеното кралство (Royal Navy), се е отправил към Антарктика от предходната си мисия във водите на залива Хъдсън в Канада, като на път за там ще направи спирка в Чили, където ще вземе участие в най-продължителното военно учение в света.

65-ото издание на Unitas (в превод от латински – „единство“) се отличи с участието на 19 военни кораба, 19 самолета и 4300 военнослужещи от 24 страни, които работиха по редица традиционни военни операции, но също така се фокусираха върху кибер и информационните бойни полета.

Тазгодишната итерация бе и най-мащабната в историята на учението от самото му начало през далечната 1959 г. Участващите в нея кораби бяха разпръснати на над 3000 километра разстояние от Магелановия проток и протока на Дрейк, между най-южната точка на Южна Америка и Антарктида до Пуерто Алдеа по-нататък по дългата близо 6500 километра крайбрежна ивица на Чили.

Британският ледоразбивач беше в основата на военноморската оперативна група – открояваща се в червено-бялата си ливрея на фона на сивите бойни кораби на флота – и беше домакин предимно на операции по абордаж, като американски, чилийски, мексикански и колумбийски войски кацаха и преминаваха през кораба.

Сценарият на учението отреди на HMS Protector да играе ролята на цивилен плавателен съд, който е използван за транспортиране на контрабандно оръжие, като един от членовете на екипажа му играе ролята на „контрабандиста Пабло“, когото морските пехотинци трябваше да преследват и заловят.

Целта на учението е да обедини военноморските сили на американските партньори в Южна Америка за насърчаване на стабилността и сигурността на континента и отвъд него.

Командир Марк Вартан, първи лейтенант на кораба, заяви: „Това беше уникална възможност да представя Кралския флот и Великобритания в най-продължителното многонационално морско учение в целия свят.“

„Изграждането на нови контакти и укрепването на дългогодишни връзки в област на земното кълбо, която Кралските военноморски сили рядко имат възможност да посетят, беше за пръв път на много от екипажа на кораба“, посочи още той и изтъкна, че „всички присъстващи нации демонстрираха професионализъм и военен дух със заразително приятелство и истинска топлота, които ще се помнят дълги години напред“.

Unitas беше възможност за Кралския флот да изгради още по-трайни връзки с дългогодишните си партньори и да демонстрира жизненоважната изследователска работа, която HMS Protector извършва ежегодно във водите край Ледения континент.

Protector акостира в Чили след като проплава над 5800 морски мили в южна посока през Карибите и Панамския канал, пресичайки Екватора и по-голямата част от тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка, за да стигне чак до Валпараисо, пристанищен град и дом на чилийския флот.

Британските моряци бяха посрещнати топло в града, а церемонията по спускане на вода на местния кораб-амфибия CNS Sargento Aldea сплоти още повече екипажите, които се изправиха един срещи друг в различни спортни турнири – включително футбол, волейбол и баскетбол.

За атмосферата на домашен уют спомогнаха и някои от разположените в близост до пристанището кораби, сред които чилийските фрегати – Almirante Williams (FF-19) от тип 22 и Almirante Cochrane (FF-05) от тип 23, добре познати от близкото минало като HMS Sheffield и HMS Norfolk.

Сред участниците в учението беше и фрегатата от клас 23 Almirante Lynch (FF-07), която беше част от Кралския флот под името HMS Grafton, преди да бъде изведена от въоръжение и продадена на Чили пред 2006 г. На експлоатация в чилийския военноморски флот е и още една фрегата, получена от Обединеното кралство – HMS Marlborough, сега под името Almirante Condell (FF-06).

Главният старши офицер Алекс Ферие каза: „Имахме уникални възможности да общуваме и да си сътрудничим с флотовете на други страни. Друг забележителен аспект беше наличието на няколко изведени от експлоатация кораби, построени от Кралския флот, които все още активно служат в чужди флоти.“