🇷🇺🕯️🎖️ Генерал-майор Валерий Плохотнюк беше погребан на 5 август на Троекуровското гробище в Москва. Той е първият офицер, чието име се появи сред жертвите на експлозията пред московския ресторант Balzi Rossi на 1 август. Това съобщи Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“, а „Медиазона“ провери държавните регистри и установи, че Плохотнюк наистина е починал в деня на атентата.
Опелото мина при режим, необичаен дори за военно погребение. Според описанието на „ВЧК-ОГПУ“ от ранни зори на гробището дежуряха служители на Федералната служба за охрана и Росгвардия, като всички влизащи автомобили бяха проверявани, а всички присъстващи минаваха през проверки за сигурност. Името не беше обявено от никого; каналът го изведе по знамената край гроба, а редакциите го установиха по регистрите. Пет дни след експлозията руските власти не са назовали публично нито един от убитите.
Самата експлозия стана около 19:55 ч. на 1 август пред входа на Balzi Rossi, италиански ресторант на първия етаж на сталинската многоетажна сграда на Кудринския площад. Неизвестна жена се е опитала да влезе на закрит банкет с подаръчна кутия в ръце. Охранител на входа я спрял и понечил да провери кутията; именно в този момент зарядът се задейства на верандата. Националният антитерористичен комитет веднага обяви, че става дума за самоделно взривно устройство с мощност около килограм тротилов еквивалент, начинено с метални сачми. Главното следствено управление на Следствения комитет образува дело за терористичен акт по чл. 205 от руския наказателен кодекс. Следователите работят по версия, че жената е носила заряда, без да знае какво носи, и че той е бил задействан дистанционно.
Сметката на пострадалите се промени за едно денонощие. В първите часове властите съобщиха за 3 убити, сред които жената и охранителят, и за 21 ранени. До неделя двама от ранените починаха в болница, с което броят на жертвите стана 5, а на ранените спадна до 19. Шестима остават в тежко състояние.
Самото заведение първо публикува съобщение, че при него всичко е наред, после го изтегли и се извини за него като крайно неуместно, обеща да потърси близките на загиналите и да им окаже подкрепа, след което обяви, че временно затваря врати. Кудринският площад беше отцепен, а насрочена за уикенда велосипедна проява в района беше преместена за друга дата.
Президентът Владимир Путин присъди генералското звание на Плохотнюк през 2021 г. По това време той е началник-щаб на 49-а общовойскова армия – съединение с щаб в Ставропол, влизащо в състава на Южния военен окръг и воюващо в Украйна като част от групировка войски „Юг“. Под негово подчинение стоят 205-а отделна мотострелкова бригада в Будьоновск, планинска бригада в Карачаево-Черкезия, артилерийска бригада в Майкоп и 7-а руска военна база в Гудаута, Абхазия. Десетилетие по-рано през декември 2011 г. беше назначен начело на Оперативната група руски войски в Приднестровие, където остана до март 2013 г.
Приднестровският пост е по-тежък, отколкото звучи. Оперативната група наброява 1700 военнослужещи заедно с миротворческия контингент по река Днестър и охранява складовете край село Колбасна, където според данни от 2011 г. се съхраняват 19-21,5 хиляди тона боеприпаси, над половината от които с изтекъл срок за употреба и превоз. Складът е реликва от съветско време и стои на молдовска територия, до която Русия няма сухопътен достъп. Тоест в биографията на Плохотнюк стоят и молдовският възел, и южното направление на войната срещу Украйна.
Службата му обаче приключва още през първата година на войната. През ноември 2022 г. започва работа в Научноизследователски институт за автоматична апаратура „Семенихин“, разработчик на информационни системи за Министерство на отбраната. The Insider, който извади данните от регистрите, разкри, че между Плохотнюк и Чайко има връзка, чийто характер остава неясен. На верандата на Кудринския площад е стоял познат на юбиляра, а не негов подчинен.
Ден преди погребението изданието „Агентство“ намери следите на втора смърт от същия банкет в две бази данни. Данъчният номер на 27-годишния московчанин Даниил Передрий е обявен за невалиден от 1 август, а в Единния държавен регистър на индивидуалните предприемачи се появи запис за спиране на дейността му поради смърт. По същия признак редакциите установиха и смъртта на Плохотнюк. Передрий беше женен за Мария Чайко, дъщеря на главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Според данни на украински медии самата тя е получила черепно-мозъчна травма от сачмите.
Именно рожденият ден на нейния баща се е празнувал в заведението. Генерал-полковник Александър Чайко навърши 55 години на 27 юли, а на сцената в ресторанта беше поставена табела с неговото име и възраст. Чайко оглави Въздушно-космическите сили през май. Дотогава командва 1-ва гвардейска танкова армия от 2017 г. Получава званието Герой на Русия през 2020 г. и два пъти ръководи руската групировка в Сирия: от септември 2019 до ноември 2020 г. и отново през 2021 г. Human Rights Watch преброи поне 1600 цивилни, убити при бойните действия под негово командване там, включително при удари по болници и училища. През февруари и март 2022 г. Чайко командва войските, настъпващи към Киев от запад, а подчинените му войски извършиха документирани престъпления в Буча. Украйна го съди задочно за военни престъпления. При взрива не е пострадал, а нито руските институции, нито негови представители са потвърждавали, че е бил в заведението.
Успоредно с това се разви и втора история, която все още не е разплетена. На 4 август в чат на московския район Солнцево излезе съобщение за прощаване с 53-годишния генерал-лейтенант Игор Ерусалимов, до 2024 г. първи заместник-началник на щаба и началник на оперативното управление на Московския военен окръг. Първото си генералско звание той получава седмица преди пълномащабната инвазия в Украйна, а генерал-лейтенант става през май 2025 г. Публикацията първи забеляза украинският блогър Necro Mancer, който беше цитиран от „Медиазона“, „Важни истории“ и „Новая газета Европа“, обявиха погребението, че се е състояло на 5 август. „Медиазона“ уточни, че не е успяла да установи датата на смъртта.
„Верстка“ направи обратната проверка и получи обратен резултат. Редакцията набра телефонен номер на офицера; мъж се отзова на името и бащиното му име, попита кое е изданието и каза: „Не пишете нищо за мен“. Журналистите установиха и че Telegram акаунтът, публикувал съобщение за прощаването, е създаден на 23 юли, всичките профилни снимки са от същия ден, а самият профил се среща в чатове за запознанства. Т.е. едно и също име стои едновременно в новинарски емисии като погребано и се отзовава на повикване.
Към това се добави и вторият признак: данъчният номер на Ерусалимов продължава да е валиден, докато тези на Передрий и на Плохотнюк бяха анулирани с дата 1 август. „Медуза“ вече описва съобщението за погребението като потенциално нарочно подхвърлена невярна информация.
Плохотнюк влиза в списък, който за 2 години нарасна до 6 известни случая.
На 17 декември 2024 г. генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита от 2017 г. беше убит заедно със своя помощник Иля Поликарпов от бомба, скрита в електрическа тротинетка пред жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва. Ден по-рано Службата за сигурност на Украйна (СБУ) му повдигна обвинение за военни престъпления по чл. 438 от Наказателния кодекс на страната. Изпълнителят получи доживотен затвор, след като призна, че е бил вербуван от украинските служби.
На 25 април 2025 г. генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб, загина при взрив на автомобил в Балашиха, за което на доживотен затвор беше осъден Игнат Кузин.
На 22 декември 2025 г. взривно устройство под лек автомобил на паркинг на улица „Ясенева“ в Москва уби генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб; следствието провери и версия за участие на украинските служби.
Следващите два случая се разминаха с целта. През февруари 2026 г. непознат стреля по генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ), в момента на излизане от апартамент на Волоколамското шосе в Москва. Алексеев оцеля, в тежко състояние.
На 28 април 2026 г. взривно устройство, поставено в пощенска кутия на стълбищна площадка в гарнизона Князе-Волконское-1 в Хабаровския край, беше насочено към генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал и отговорен за военни престъпления на 64-та мотострелкова бригада по време на окупацията на киевското предградие Буча, поради което е обект на санкции от ЕС и САЩ. Омурбеков се измъкна невредим, а загина подчинен на него подполковник с фамилно име Кузменко. Съдът в Хабаровск изпрати двама заподозрени в следствения арест, докато трети заподозрян избяга зад граница.
Досегашният почерк в тази поредица беше един и същ: заложено взривно устройство под колата или пред входа на жилищна сграда, където живее мишената на атентата. Кудринският площад обаче е друг вид цел. Там устройството стигна до закрит банкет в центъра на столицата, на който се е събрал висшият команден състав на един от родовете войски, и се задейства едва защото един охранител поиска да види какво има в кутията.
Разследването продължава без обявени заподозрени и без поета отговорност. Жената, донесла кутията, остава неидентифицирана; тялото ѝ е разкъсано от взрива и според местни медии нейната самоличност се установява с ДНК експертиза. Киев не е коментирал случая по никакъв начин. В гневно изявление руското посолство в Рим обвини Киев, че е „поредно превъплъщение на Ал-Кайда и Ислямска държава“, а „заразата на украинския тероризъм е достигнала Европа и по-специално Италия“. В него се прави опит за внушение, че ударът е бил насочен към италианци, работещи в Москва. На 3 август италианският външен министър и вицепремиер Антонио Таяни отвърна, че това е колосална лъжа, и попита защо украинците биха плашили Италия, щом тя е на тяхна страна.
Междувременно имената на убитите не бяха обявени, а установени. Смъртта на Плохотнюк беше открита в държавните регистри от „Медиазона“, а тази на Передрий беше потвърдена от анулиран личен документ и запис за прекратена фирма, според „Агентство“. Името на Ерусалимов измина обратния път, от чат на един столичен квартал към новинарските емисии, и се задържа там, докато „Верстка“ не набра телефона му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар