Показват се публикациите с етикет петрол. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет петрол. Показване на всички публикации

петък, 17 юли 2026 г.

Сирия спря танкер с оръжие за Хизбула при Ал-Танф.

🇸🇾⚔️🇮🇷 Сирийските власти осуетиха опит за контрабанда на модерно оръжие за ливанската Хизбула, скрито в цистерна, пътувала към Баниас, пристанищен град на Средиземно море в провинция Тартус. Министерство на вътрешните работи в Дамаск обяви акцията на 16 юли, въпреки че е била проведена 9 дни по-рано, при граничния пункт Ал-Танф, където рутинна проверка прераснала в щателен обиск. Според министерството събраните доказателства потвърждават, че пратката е трябвало да прекоси територията на Сирия и да достигне Ливан „в полза на терористичната милиция Хизбула“.

За разлика от предишни операции по същите маршрути, този път цистерната е транспортирала богат набор от съвременни системи и компоненти: FPV дронове, макари с оптично влакно за тяхното управление, бойни глави за дронове, противотанкови ракети (сред които иранската „Алмас“) и компоненти за крилати ракети. Някои от тези оръжия вече бяха вкарани в масова употреба от Хизбула по време на скорошния си сблъсък с Израел, пратката попълва точно този арсенал, с който групировката воюва. Наличието на оптично влакно е показателно само по себе си. То прави дроновете имунизирани на лектронно заглушаване и се превърна в един от малкото начини да се удари цел, защитена от системи за радиоелектронна борба. Появата му в контрабандния товар сочи, че снабдителите на групировката търсят точно тази устойчивост на смущения.

Според данни на сирийски официални лица, цитирани от Ройтерс, оръжието, скрито в цистерната на път за крайбрежния град Баниас, е намерено именно след обстоен оглед на пункта Ал-Танф. В отговор иракският премиер Али ал-Зайди разпореди сформирането на разследваща комисия, която да съгласува действията си със сирийските власти и да установи обстоятелствата около осуетения трафик от Ирак през сирийска територия. Според иракски представител шофьорът на цистерната е заявил, че „служители на граничния пункт Ал-Уалид“ (от иракската страна на границата) са съдействали за пренасянето на оръжието.

Сирия стана транзитен коридор за иракски петрол, откакто войната с Иран през февруари и затварянето на Ормузкия проток доведоха до отрязване на обичайния износ по вода. Федералните власти в Ирак обявиха своето намерението си да използват сирийското средиземноморско пристанище Баниас като ключов възел за петролния си износ. Щом товарните съоръжения бъдат напълно готови, суров петрол ще може да тече от Ирак през Сирия в обем от около 50 000 барела на ден – информация, споделена пред Ройтерс през юни от двама представители на Министерство на петрола на Ирак. Този нараснал поток от петролни доставки през Сирия обаче отвори и нови възможности за поддръжниците на Хизбула в Иран и Ирак да прикриват пратки за ливанската групировка. Икономическият канал сега пренася и товар, който икономиката не е поръчвала: колкото повече законни цистерни поемат на запад към Баниас, толкова по-плътна става маскировката, зад която може да се скрие една незаконна машина.

Задържането съвпада с момент, когато американският президент Доналд Тръмп многократно даде знак, че иска да отреди на Сирия роля в разоръжаването на Хизбула – включително подхвърляйки възможността за сирийско навлизане в Ливан за операции срещу нея. Макар Дамаск да отхвърли този вариант, сирийските власти са поели ангажимент да не допускат тя да се превъоръжава и да възстановява бойния си потенциал през тяхна територия. От падането на режима на Башар ал-Асад, който от десетилетия насам беше съюзник на групировката и ключов организатор на нейното въоръжаване – новото правителството полага системни усилия да прекъсне снабдителните ѝ линии и да осуети логистичното ѝ презареждане.

Това е поредният епизод от една все по-дълга серия от подобни операции. Ден преди примирието между Израел и Хизбула официално да влезе в сила на 17 април, сирийските власти съобщиха, че са прехванали контрабандна пратка на 6000 взривателя за самоделни взривни устройства. На 14 март бяха иззети общо пет противотанкови ракети „Конкурс“, последвани на 20 март от конфискация на леко стрелково оръжие, гранатомети и взривни вещества. Още по-рано, на 26 януари, в превозно средство в провинция Хомс бяха открити 9 противотанкови ракети „Конкурс“, 68 бойни глави за гранатомети, две 107-мм ракети и 5 кутии боеприпаси за картечница БКС, а на 1 февруари поредица от операции около Дамаск извади от обращение партида дронове. Тази тенденция започна още в края на предходната година: на 10 декември сирийските сили за сигурност иззеха 42 ПТУР „Малютка“ и 4 системи „Метис“ при операция в източните предградия на Дараа, а на 3 декември обиск край Дамаск разкри 1250 мини с монтирани взриватели.

Хронологията на всички тези събития разкрива важна закономерност. До юли арестите бяха концентрирани на запад – по границата с Ливан, около Дамаск, в Хомс и Дараа, т.е. традиционните кратки маршрути към Ливан. Пратката при Ал-Танф обаче измества географията на изток към границата с Ирам и се прикрепя не към таен контрабанден път, а към новооткрития петролен коридор. Точно тази разлика има стратегическа тежест: новината не е просто, че оръжие пътува към Хизбула, това се случва отдавна и по много канали, а че трафикът вече разполага с търговска артерия, чийто обем расте по икономически причини. Всяка нова законна цистерна към Баниас е нова възможност за прикритие. Ако петролният поток достигне обявените 50 000 барела на ден, интензивността на трафика ще работи изцяло в ущърб на проверяващите органи.

понеделник, 6 юли 2026 г.

Украински дронове удариха рафинерията ЯНОС в Ярославъл – 800 км навътре в Русия

🇺🇦🛢️🇷🇺 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Славнефт-ЯНОС“ в Ярославска област през нощта, а местни жители съобщиха за поредица от експлозии на площадката и публикуваха видеокадри от силния пожар в завода. Информацията съобщи Telegram каналът Exilenova+, който разпространи кадри от последиците край рафинерията.

Областният губернатор Михаил Евраев потвърди, че регионът е бил под това, което описа като нападение от вражески дронове. Руските власти обаче не признаха официално, че заводът е бил поразен – съобщиха единствено за „опити за атака“ над областта, което е обичайната предпазлива формулировка на местната администрация при удар по чувствителен енергиен обект.

По думите на Евраев движението край завода временно е било ограничено по време на удара. Предпазна мярка въведена от властите е затварянето на изходящото платно от едноименния областен град в посока Москва. Всички ограничения отпаднаха след 04:00 ч. местно време, а по-късно губернаторът съобщи, че трафикът е възстановен напълно малко след 07:00 ч. Данни за пострадали не бяха оповестени.

По-късно украинската страна пое отговорност. Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна обявиха, че оператори на 1-ви отделен център, 412-та отделна бригада „Nemesis“ и 413-ти полк „Raid“ са взели участие в атаката срещу Ярославския НПЗ в координация със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Държавната гранична служба (ДПСУ), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за външно разузнаване (СЗРУ). По думите на СБС в резултат на удара на територията на завода се е разразил силен пожар, чиито детайлни последици все още се уточняват. Структурата вписа удара в последователните украински усилия за подкопаване на способностите на врага да снабдява руската армия с горива и смазочни материали и да поддържа войната срещу Украйна.

„Славнефт-ЯНОС“ е еднo от най-големите съоръжения за преработка на нефт в Руската федерация, което има годишен капацитет от 15 млн метрични тона суров петрол, което му отрежда място в топ 5 в страната. Той се управлява от ПАО „Нефтегазова компания Славнефт“, 99,7% от която е собственост – поравно и на паритетна основа – на енергийните гиганти „Роснефт“ и „Газпром“. Произвежда автомобилни бензини, дизелово гориво, авиационен керосин, гориво за реактивни двигатели, котелен мазут и други петролни продукти – горивата, от които зависят както руската икономика, така и снабдяването на фронта.

Нападението идва на фона на 40-дневна стратегическа кампания, разпоредена от президента Володимир Зеленски и изпълнявана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Обявена в края на юни, операцията е замислена да засили натиска върху Путин да прекрати войната – не толкова чрез преговори, колкото чрез изтощаване на военните, логистични и психологически опори на руската страна. Тя включва поредица от удари в дълбочина, насочени срещу бази на въоръжените сили, съоръжения на военната промишленост, логистични възли и енергийната мрежа, които поддържат руската военна машина,

Рафинериите заемат централно място във въпросната логика. Данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) от събота, 4 юли показват, че далекобойните удари са извадили от строя 42,74% от общия капацитет за преработка на Руската федерация, измерен по проектна пропускливост. Щабът заяви, че само за последния месец са поразени 8 рафинерии, над 60 резервоара за гориво са били унищожени или тежко повредени, а кумулативните загуби за целия отрасъл достигат около 13,5 млрд щатски долара от август 2025 г. насам. Тази цифра обаче е украинска оценка: независими енергийни експерти поставят реалния функционален спад по-близо до една трета от капацитета, тъй като част от поразените обекти се възстановяват или се заобикалят чрез пренасочване на суровината към други заводи.

Ударът по ЯНОС не е изолиран епизод, а влиза в рамките на една от най-мащабните атаки от началото на кампанията: над 500 украински дрона бяха изпратени към 20 руски региона и окупирания Крим, където се стигна до прекъсвания на електричеството. С оглед на това ударът в Ярославска област се отличава преди всичко с разстоянието – заводът се намира на около 800 км дълбочина в руска територия, което поставя целта далеч отвъд обсега на фронтовата линия и илюстрира свободата на действие, която има Киев при поразяването на стратегически обекти в дълбокия тил.

Рафинерията в Ярославъл не е нова цел. Тя беше мишена на многократни удари през последните месеци. Сред отбелязаните дати са 28 март, 26 април, серия удари през май и 28 юни, което вписва нощния удар от 6 юли в устойчив модел на повтарящ се натиск върху една и съща площадка, а не в еднократна акция. Тази повторяемост сама по себе си е послание: Украйна демонстрира нагледно, че може да се връща към една и съща цел отново и отново, независимо от руските опити за засилване на отбраната на критичните обекти.

За разлика от обичайната сдържаност при подобни операции дълбоко в руска територия, този път Киев пое отговорност бързо и открито, при което назова поименно участвалите части – знак, че ударите срещу руската петролна индустрия се превръщат в публичен инструмент за натиск, а не само военна операция. От руска страна властите продължават да прикриват реалните щети по досега установения подход: броят на свалените дронове се обявява, но не и попадение по завода или реална оценка на щетите. Разликата в реториката на двете страни се откроява най-ярко от кадрите, заснети от местните жители в Ярославъл – пожарът над рафинерията, затвореният път към столицата и поредните експлозии в град, където доскоро войната достигаше само през новинарските емисии.