🇸🇾⚖️ Сирийските власти арестуваха бившия полковник Ахмад Хабиб Али – една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на бившия режим на Башар ал-Асад, надзиравал производството на около 20 авиационни бомби със зарин, използвани срещу сирийски населени места в периода между 2013 и 2017 г. Министерство на вътрешните работи обяви ареста на 15 юли. Али е заловен в операция на силите за сигурност в крайбрежната провинция Латакия – родния регион на клана Асад и опора на бившия режим до самия му край.
Според изявление на министерството Али е ръководил Подразделение 417 – обект за химическо оръжие в района на столицата Дамаск, действал в структурата на Центъра за научни изследвания, където отговарял едновременно за складовете със зарин и производствените мощности. Предварително разследване сочи, че под негов надзор са произведени около 20 авиационни бомби, всяка от които с тегло 250 кг, заредени с нервнопаралитичното вещество, и именно те са били използвани при удари по сирийски градове и селища в периода 2013–2017 г. Ведомството определя задържания като една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на режима и уточнява, че разследването продължава: всички приписвани престъпления трябва да бъдат документирани, преди случаят да бъде предаден на съдебните власти.
Центърът за научни изследвания, в чиято структура е действало Подразделение 417, е дългодишен гръбнак на сирийската химическа програма – формално цивилна изследователска институция, която десетилетия наред намира място в санкционните списъци на САЩ и ЕС като разработчик на бойни отровни вещества и средства за тяхната доставка. Комплексът в Барзе край Дамаск беше сред целите на съвместните ракетни удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство през април 2018 г. в отговор на химическата атака в Дума.
Периодът, посочен в обвинението, съвпада с най-тежките години на химическата война на режима срещу собственото му население. През август 2013 г. ракети със зарин поразиха контролираните от опозицията предградия на Дамаск в Източна Гута и убиха над 1400 души по оценка на американското разузнаване и на правозащитни организации. Под заплахата от американска военна намеса Асад тогава се присъедини към Конвенцията за забрана на химическото оръжие и предаде около 1300 тона декларирани бойни вещества, изведени от страната и унищожени под международен надзор. Атаките обаче не спряха – разследванията впоследствие приписаха на режима нови удари със зарин и хлор в годините след разоръжаването. На 4 април 2017 г. авиационна бомба със зарин уби десетки цивилни в Хан Шейхун; съвместният разследващ механизъм на Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW) и Организацията на обединените нации (ООН) посочи сирийските ВВС като извършител, а три дни по-късно САЩ отвърнаха, нанасяйки удар с 59 крилати ракети BGM-109 Tomahawk по авиобаза Шайрат, откъдето е излетял самолетът. Прозорецът в обвинението срещу Али (2013–2017 г.) по този начин покрива почти изцяло годините, през които Дамаск по собствената си декларация вече не притежаваше химическо оръжие.
Арестът се вписва в засилената кампания за търсене на отговорност след падането на режима на Асад на 8 декември 2024 г. Правителството на Ахмед ал-Шараа задържа десетки бивши офицери и функционери за престъпления през годините на гражданската война, а по данни на Al Jazeera от април 2026 г. в страната се водят първите публични съдебни процеси. Успоредно с наказателната линия върви разоръжаването: новото правителство отвори за инспекторите на OPCW обекти, които бившият режим никога не декларира, и през май организацията съобщи, че в тях са открити десетки химически бомби и ракети, останали от арсенала на Асад. На 9 юли Изпълнителният съвет на OPCW върна на Сирия право на глас в организацията, което ѝ отне през 2021 г. заради отказа на Асад да декларира пълния обхват на програмата и заради повторна употреба на бойни отровни вещества; Сирия се превърна в първата държава членка, лишавана от глас в историята на конвенцията, отбелязва The National. Решението от 9 юли беше мотивирано със „съществена промяна в обстоятелствата“. Арестът в Латакия дойде едва шест дни по-късно.
Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) нарече ареста „важна стъпка в усилията за разследване и наказателно преследване на престъпленията, свързани с употребата на химическо оръжие“ – в изявление на директора ѝ Фадел Абдул Гани, разпространено от държавната агенция SANA. Абдул Гани подчерта, че значението на Али надхвърля това на полеви изпълнител именно заради ръководната му позиция, която той заема в структурата на центъра, и настоя отчетността да проследи цялата политическа и военна верига на командването – от тези, които са планирали и наредили атаките, до онези, които са ги надзиравали. Той призова разследването да върви в сътрудничество с OPCW и останалите международни механизми, така че доказателствата да се съхранят, а делата да отговарят на стандартите за независимост, безпристрастност и справедлив процес. Откритите през май недекларирани запаси според него показват, че става въпрос за организирана институционална програма, а не за действия на отделни лица.
Отвъд самия наказателен акт стойността на ареста се крие в знанието, което задържаният носи. Лице, което е отговаряло едновременно за производството и складовете, знае какво е произведено, къде е съхранявано и какво липсва от декларациите, които Дамаск години наред подаваше на OPCW – точно разликата между декларирано и намерено, която инспекторите очертаха с находките си от май. Показанията му биха могли да затворят част от тази сметка и да захранят както вътрешните дела, така и международни разследвания, за които настоява правозащитната мрежа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар