1,7 млн бежанци са се завърнали в Сирия от падането на Асад.

🇸🇾🇺🇳 Броят на завърналите се в Сирия бежанци след падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. достигна 1 682 041 души, според оценка на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) към 11 юни, изчислена с триангулация на данни от граничен мониторинг и инструмента за проследяване на движенията на населението.

В рамките на тези внушитени числа се крие и един тих, но показателен обрат: за първи път от бягството на Асад в Москва, потокът на прибралите се от Ливан надхвърли този от Турция. От общата маса, 665 052 души (40%) са се върнали именно от Ливан, изпреварвайки 654 365-те (39%), пристигнали от Турция. Разликата е едва около 10 700 души, но посоката ѝ сигнализира, че асиметричният натиск над сирийската общност в Ливан надделява върху далеч по-многобройната и по-стабилно установена диаспора в Турция.

В абсолютни стойности Турция приюти най-голямата маса от сирийски бежанци в света – близо 3 млн сирийци бяха регистрирани в пика на гражданската война – докато при население под 6 млн Ливан носеше най-тежкото относително бреме на планетата. Това, че по-малката по абсолютен мащаб общност в Ливан произвежда повече завръщания от турската, не отразява внезапно подобрение на условията в Сирия, а влошени условия на живот в самия Ливан. Само месец по-рано, според данни на UNHCR от началото на май, Турция още водеше – около 640 000 срещу близо 631 000 от Ливан. Следователно изпреварването е настъпило в тесния прозорец след края на май – в същия отрязък, в който общата крива се покачи от 1,667 на 1,682 милиона.

Любопитното е, че това е обрат на обрата. През първите седмици след 8 декември 2024 г. Ливан се открояваше като страната, от която се завръщат най-много сирийци – според ранни преброявания на UNHCR около 53% от движенията в периода декември 2024 – февруари 2025 г. тръгваха оттам, срещу само една четвърт от Турция. После турският контингент, захранван от методичните програми за подпомогнато завръщане на правителството в Анкара, изпревари ливанския в кумулативно изражение. Сегашното завръщане на Ливан на първата позиция затваря този цикъл и подчертава колко по-нееластичен е престоят на сирийците в Ливан спрямо турския.

Зад динамиката в Ливан стои наслагване от негативни фактори. Икономическата катастрофа в страната, където преди вълната на завръщанията над три четвърти от сирийските бежанци живееха под прага на бедността, лиши общността от препитание. Войната между Хизбула и Израел, започнала през 2024 г. опустоши основно районите с концентрация на сирийски бежанци в южната част на страната и южните предградия на Бейрут; а засиленият административен и полицейски натиск, включително разширените депортации и официалният план за връщане от 2025 г. превърнаха престоя в Ливан от убежище в задънена улица.

Тук идва и първата уговорка: ООН и правозащитни организации повтарят, че когато икономическата принуда и правната несигурност не оставят реален избор, „доброволността" на завръщането се изпразва от съдържание, а принципът на забрана за връщане (non-refoulement) рискува да бъде заобиколен де факто, без да бъде нарушен формално. Самите нагласи го потвърждават – едва 18% от сирийците имат намерение да се завърнат в рамките на година, а над 70% описват евентуалното движение като временно и проучвателно, обвързано с положението със сигурността и икономическата поносимост на терен.

Тази картина се вписва в широката демографска вълна. Освен близо 1,68 милиона завърнали се отвън бежанци, по данни на UNHCR близо 2 млн вътрешно разселени сирийци също са обратно по родните су места – съвкупно движение от порядъка на три и половина милиона души за година и половина. В същото време около 3,9 млн. регистрирани бежанци оставаха в Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и Северна Африка към края на 2025 г. Агенцията прогнозира, че през 2026 г. може да се приберат още до 1 млн. Вътрешното разпределение очертава ясни магнити: най-много завръщащи се поема Дамаск (289 052), следван от Идлиб (241 792), Алепо (238 042), Селския Дамаск (215 732), Хомс (210 616), Хама (171 536) и Дараа (145 225) – тоест едрите градски центрове и завърналите се в опразнените по време на войната бунтовнически бастиони. Профилът е подчертано семеен: 52% жени и 48% мъже, при значителен дял деца и юноши – белег, че се прибират цели домакинства, а не само авангард от трудоспособни мъже.

Над всичко това виси политическата рамка в Дамаск. Преходният президент Ахмед аш-Шараа, утвърден на 29 януари 2025 г. за 5-годишен преходен мандат, управлява крехко и неравномерно; международните облекчения, сред които Резолюция 2799 на Съвета за сигурност на ООН от ноември 2025 г., която го свали от санкционния списък, отвори пространство за реконструкция, но не премахна структурните дефицити. Тук се крие истинският залог зад числата от 11 юни 2026 г. UNHCR признава, че те са оценъчни, подлежащи на корекция и обхващащи регистрирани, нерегистрирани и транзитни лица – те измерват движение, а не уседналост. Решаващият въпрос не е колко сирийци са прекосили границата в обратна посока, а колко от тях ще останат.

А тук признаците са смесени. Пакетът на UNHCR включва 100 долара на човек при тръгване и 600 на семейство при пристигане и облекчава първата стъпка, но не може да покрие разрушения жилищен фонд, прекъснатите услуги, оспорваните имотни права и неравномерната сигурност, които посрещат завърналите се. Когато повече от 70% от бъдещите завръщащи се сами определят движението си като „проучване", а изтласкващите фактори в Ливан натежават над притеглящите фактори в Сирия, съществува осезаем риск част вълната тази година да се окаже обратима – повторно разселване вътре в страната или нов изход, ако повторната интеграция се провали.