Дамаск освободи 28 пленени бойци от Отрядите за защита на жените (YPJ).

🇸🇾 Преходната власт в Сирия освободи 28 бойци от Отрядите за защита на жените (YPJ) – изцяло женска милиция в състава на ръководените от кюрди Сирийски демократични сили (SDF), попаднали в плен по време на сблъсъците през януари. Предаването, оповестено от губернатора на провинция Хасака Нур ал-Дин Ахмед пред кюрдската медия Rudaw, е най-масовото освобождаване на жени, откакто започна размяната на военнопленници, и идва в момент, когато вливането на кюрдските структури към Дамаск се движи по условия, поставени с военна сила в началото на годината.

„Днес 28 задържани жени от Отрядите за защита на жената (YPJ) бяха освободени от правителството на Сирия и тази стъпка беше предприета като част от усилията за укрепване на стабилността и социалния мир в региона", заяви губернаторът. Предаването е извършено в град Шадади, разположен в южната част на Хасака. Според списък с освободените, публикуван от свързаната с SDF новинарска агенция ANHA, някои от тях са на възраст под 18 години.

По думите на губернатора досега по силата на споразумението са пуснати около 1300 бойци на SDF, докато кюрдската администрация е върнала стотици бойци в редиците на новото правителство в Дамаск. „Усилията ще продължат, докато никой не остане в затвора", увери Ахмед и добави, че предстои освобождаването на нова група бойци, което се координира в момента, както и че се работи интензивно по окончателно уреждане на въпроса със задържаните.

Размяната беше договорена няколко седмици след сблъсъците от януари, като част от мерките за изграждане на доверие между Дамаск и SDF. Самият процес обаче не е израз на равнопоставен диалог, а последствие от военен обрат. На 13 януари силите на преходната власт започнаха настъпление срещу SDF, което за броени дни достигна от източната селска провинция на Алепо до Ракка, Дейр ез-Зор и Хасака, обхващайки цялата територия на Демократичната автономна администрация на Северна и Източна Сирия (Рожава). На 18 януари преходният президент Ахмед ал-Шараа обяви – с посредничеството на специалния пратеник на Белия дом Том Барак – рамково примирие, по силата на което Ракка и Дейр ез-Зор преминаха под директен военен и политически контрол на централната власт в Дамаск, а цивилните институции в Хасака бяха интегрирани в нейните структури.

Освобождаването на задържаните се вписва официално в изпълнението на знаковото споразумение от 10 март 2025 г. между командващия SDF Мазлум Абди и Ал-Шараа, което предвижда вливане на кюрдските милиции и граждански институции в сирийската държава и уреждане на спорните въпроси чрез диалог. Този рамков документ обаче остана блокиран през цялата 2025 г. и крайният му срок настъпи без резултат. Преценил, че съотношението на силите се е изместило в негова полза, Ал-Шараа пристъпи към по-твърдо предефиниране на условията. Според оценка на Middle East Institute и на Middle East Council on Global Affairs рамката на мартенската договорка на практика е изместена от по-строгите условия, наложени на кюрдите след офанзивата през януари.

Освобождаването на женските бойци от YPJ има тежест, която надхвърля самото събитие. Женските отряди представляват идеологическото ядро на проекта в Рожава – еманципацията на жената е вписана в самата му политическа доктрина – и тъкмо затова съдбата им е сред най-болезнените възли в преговорите за мир. Споразумението от март 2025 г. предвиждаше женска бригада да се включи към Министерство на отбраната, а кюрдски женски организации в Кобани настояват YPJ да получи изрично признание в бъдещата конституция на Сирия. В тази рамка предаването на задържаните жени е едновременно хуманитарен жест и сигнал за това каква форма ще приеме интеграцията.

Дали този ход бележи искрено разведряване, или премерена отстъпка в хода на капитулация – личи не от реториката, а от хронологията. Освобождаването на жените от YPJ беше многократно отлагано: предвиденият за 29 май етап в Алепо беше забавен, а връщането на тленните останки на загинали бойци на SDF остана неизпълнено. С оглед на всичко това освобождаване на жените в Шадади изглежда по-малко като спонтанна добра воля и повече като избирателно отварян лост, който Дамаск задейства и спира според хода на по-широките договорки. В по-дългосрочен план размяната на задържани е видимата валута на процес, чийто залог е поглъщането на кюрдското самоуправление в североизточна Сирия от централната власт на Ал-Шараа – процес, чиито условия бяха пренаписани не на масата за преговори, а с настъплението от януари 2026 г.