Дрон, избрал сам целта си, уби трима цивилни в Запорожие

🇷🇺🎯🇺🇦 Руски дрон е избрал самостоятелно крайната точка за удар в предварително зададен район, убивайки трима цивилни на бензиностанция в Запорожие на 6 юли. Според Катерина Бондар, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), това е първият известен случай в Украйна, при който избрана от машина крайна цел на удар довежда до смъртта на цивилни. Разследването на The New York Times е публикувано на 24 август и се базира на останките от дрона, анализите на украински военни и заключенията на съдебни експерти.

Жертвите са Тетяна Бубинец, 19-годишна студентка по счетоводство в Запорожки национален университет, 41-годишният Олексий Свирин и 48-годишният Роман Карпий. Бубинец е издъхнала в болница, а другите двама са починали по-късно от раните си. Дронът е имал самолетна конфигурация и не е достигнал целта: преминал е покрай жилищна сграда към резервоарите за пропан на бензиностанцията, ударил се е в стена и се е взривил до хора, потърсили укритие.

Границата между решенията на оператора и машината е изместена с още една стъпка. Преди излитането операторът е задал маршрута към конкретна бензиностанция и общия район на удара. При приближаването бордовият софтуер е избрал крайната точка, която според анализа на разследващите са били резервоарите за пропан – обекти, които невронната мрежа е била обучена да разпознава. При по-ранните руски образци изкуственият интелект поемаше управлението само през последните секунди от полета, след като човек вече е посочил конкретния обект.

Апаратът е летял без антени, но с камери. Ударната група, в която е участвал, е наброявала около 6 дрона, които не са излъчвали сигнал – нито чрез команден канал, нито чрез видеопоток към оператор. Бордовият изчислител, обработил данните при избора на крайната точка, е оцелял при взрива и не е бил криптиран. Украинските специалисти са успели да прочетат заредени изображения на терена и кода за разпознаване на обекти, което им е позволило да установят какво точно е била обучена да търси системата. Досега за руската автономност при насочването се съдеше главно по компонентите, които липсваха в останките; този път самите останки предоставят пряко доказателство.

Изчислителят е Nvidia Jetson Orin – серийно произвеждан модул за периферни изчисления, който струва няколкостотин долара. Вариантът Orin NX с 16GB памет се предлага за 999 долара при поръчки над хиляда броя. Това не е военно изделие и не се продава в Русия. Nvidia определи Jetson като продукт, предназначен за студенти, разработчици и стартиращи компании, добави, че не проследява последващите препродажби, и заяви, че ще реагира при установено нарушение на експортен контрол. Регулаторната пролука е обхватът на ограниченията: ускорителите за центрове за данни подлежат на контрол, докато периферните модули от този клас остават извън него. Като транзитни точки за доставките към Русия се посочват Китай и Хонконг.

„Молния“ е четвъртото семейство руско оръжие, в което украинските разследващи откриват същия модул. Първата находка е от юни 2025 г. – в ударен дрон V2U, където модулът е вграден в китайски миникомпютър Leetop. След това платката се появява в един от вариантите на „Шахед“ MS001. На 12 август 2026 г. същият клас е намерен в крилата ракета С-71М „Монохром“. Той е бил произведен през март 2025 г. – след като са въведени западните ограничения.

Присъствието на този модул в 4 различни изделия не изглежда случайно. V2U се използва в бойни условия от февруари 2025 г. и служи не само като оръжие. На 3 юли украинският специалист по електронна война Сергий Бескрестнов, известен като Флаш, съобщи, че врагът използва платформата, за да обучава своята невронна мрежа. Така бойните полети едновременно изпълняват оперативни задачи и служат за събиране на данни и изпитване на системата. Още през август 2025 г. Украйна санкционира мрежите, които доставят компоненти за подобни апарати, но самата Nvidia не е сред санкционираните компании.

Находките имат и политическо продължение. На 25 август сенатор Елизабет Уорън поиска изпълнителният директор на Nvidia Дженсън Хуанг да свидетелства пред Конгреса. Тя обвърза искането с неговия публичен график и попита защо той намира време за вечеря на стойност един милион долара на човек в Мар-а-Лаго и за полет до среща със Си Дзинпин, но не и за изслушване. Още през юни Уорън го беше поканила да се яви пред банковата комисия на Сената заради дейността на компанията в Китай.

Запорожие се превръща в изпитателен полигон. Руските сили тестват самостоятелно насочване над града от май, а в началото на юли украински източници съобщиха за масово разгръщане на автономния вариант на „Молния“. Това е шперплатен ударен апарат от самолетен тип, който струва между 300 и 1600 долара и се използва в бойни условия от ноември 2024 г. Градът разчита на физическа защита: антидрон мрежите покриват около 385 км пътища в Запорожие и околностите, а до бензиностанции се поставят пластмасови платна под необичайни ъгли, за да затруднят системите за разпознаване на образи. Полковник Сергий Минаев, командир от ПВО, определи явлението като риск за целия свят и прогнозира, че след няколко години светът ще живее във филма „Терминатор“.

Украйна върви по същия технологичен път, но доказателствената основа е различна. Михайло Федоров, министър на отбраната до 15 юли, заяви, че в продължение на месеци украинските военни са изпитвали напълно автономни системи в окупирания Крим срещу горивни складове и военна техника, без да има документирани цивилни жертви. Тази оценка обаче идва от страната, провеждала изпитанията, и не се основава на независимо изследвани останки. Това я отличава от случая в Запорожие, възстановен чрез намерения модул и прочетения код.

Промяната не е в самата идея, а в цената. Насочването без оператор съществува от години при оръжейни системи от висок клас. В този случай обаче технологията е поставена върху шперплатен корпус и използва масово достъпен бордови изчислител, без да изисква нито радиовръзка, нито отделен оператор за всеки дрон. Изчислителят е от същия ценови клас като корпуса, на който лети, и така отпада едно от основните ограничения пред масовата употреба. Ако по-рано една ударна вълна изискваше толкова пилоти, колкото са апаратите, сега е достатъчен екип, който програмира маршрутите преди излитането.

Второто следствие засяга точността. Дронът в Запорожие е допуснал грешка: не е улучил резервоарите и се е взривил в стена до хора. Публикуваните находки показват какви цели е била обучена да търси руската система, но не и какво точно е разпознала в последните секунди. Затова провалът има поне две еднакво правдоподобни обяснения – погрешно разпознат обект или навигационна грешка при заобикалянето на сградата. За загиналите цивилни това разграничение няма значение, но е ключово за оценка на системата: класификатор, обучен да разпознава резервоари за пропан, който бърка обектите, представлява различен технически проблем от апарат, който разпознава целта правилно, но не успява да достигне до нея.

Дали Запорожие е единичен епизод, или начало на нов режим на въздушни удари, ще стане ясно по няколко наблюдаеми признака. Потвърждение би било повторното използване на ударни вълни без радиоизлъчване над други градове, както и откриването на изчислители от същия клас в останки от други изделия. Обратно, връщането към радиоуправляеми удари и прекратяването на подобни находки биха отслабили тази хипотеза. Украинската отбрана вече е избрала своята работна версия: срещу апарат, който не приема команди, средствата за потискане на комуникацията няма какво да прекъснат. Затова градът инвестира във физически прегради и средства за заблуждаване на системите за разпознаване.