Илон Мъск е наредил прекъсване на Starlink по време на украинската контраофанзива в Харков

🇺🇦📡🇺🇸 По време на решаващата украинска офанзива за отвоюване на Херсонска област от Русия в края на септември 2022 г. Илон Мъск е издал заповед, прекъснала настъплението на украинската армия и накърнила доверието ѝ в Starlink – услугата за сателитен интернет, предоставена от милиардера в началото на войната, за да помогне на Киев да поддържа свързаност на бойното поле.

Според трима души, запознати със заповедта, Мъск е наредил на старши инженер в офисите на SpaceX в Калифорния да прекъсне покритието в райони като Херсон – стратегически регион на север от Черно море, който Украйна се опитваше да си възвърне.

„Трябва да направим това“, е казал Майкъл Никълс, инженерът от Starlink, на колегите си при получаване на заповедта. Служителите са се подчинили, деактивирайки поне сто терминала на Starlink, чиито шестоъгълни клетки са изгаснали на вътрешна карта с покритие на компанията. Този ход е засегнал и други райони под руска окупация, сред които части от Донецка област на изток.

След заповедта на Мъск, украинските сили внезапно се сблъскват с комуникационно затъмнение. Войниците са изпаднали в паника, дроновете, наблюдаващи руските сили, са спрели да работят, а далекобойните артилерийски установки, разчитащи на Starlink за насочване на огъня си, са били затруднени да поразяват целите си.

В резултат на това войските не са успели да обкръжат руска позиция в град Берислав, източно от Херсон, административния център на едноименния регион. „Обкръжението напълно забуксува. Не успяхме“, спомня си украински военнослужещ.

В крайна сметка украинската контраофанзива успя да си върне Берислав, град Херсон и някои други територии, окупирани от руската армия. Но заповедта на Мъск, която не е била известна досега, е първият известен случай, в който милиардерът изключва покритието на услугата над бойното поле по време на активна фаза на въоръжен конфликт. Решението е шокирало част от служителите на Starlink и е променило фронтовата линия на бойните действия, позволявайки на Мъск да вземе изхода от войната в свои ръце.

Описанието на заповедта противоречи на разказа на Мъск за това как той е управлявал услугата Starlink в Украйна по време на войната. Съвсем наскоро, в публикация в X от март Мъск написа: „Никога не бихме направили такова нещо“.

Говорител на SpaceX заяви по имейл, че репортажът на Ройтерс е неточен и насочи репортерите към публикация в X по-рано тази година, в която компанията заяви: „Starlink е изцяло ангажирана с предоставяне на услуги на Украйна“. Говорителят не уточни никакви неточности в този доклад и не отговори на дълъг списък с въпроси за инцидента, ролята на Starlink във войната в Украйна и други подробности относно бизнеса й.

Офисът на украинския президент Володимир Зеленски и Министерството на отбраната не отговориха на запитвания за коментар. Starlink все още предоставя услуги на украинската армия. По-рано тази година Зеленски изрази публично благодарност към Мъск за Starlink.

Не е ясно какво е подтикнало заповедта на Мъск, кога е издадена и колко дълго е продължило прекъсването. Тримата източници на Ройтерс, запознати със заповедта, смятат, че е произлязла от опасения, изразени по-късно от Мъск, че украинските настъпления може да провокират ядрено отмъщение от страна на Русия. Един от тях каза, че прекъсването се е случило на 30 септември 2022 г. Другите двама посочиха, че е било приблизително тогава, но не си спомнят точната дата. Висши американски служители са споделяли опасенията на Мъск, че Русия ще изпълни своите заплахи за ескалация, сподели бивш служител на Белия дом пред Reuters.

Заповедта на Мъск е ранен поглед към властта, която сега магнатът упражнява в геополитиката и глобалната сигурност благодарение на Starlink, бързо развиващата се сателитна интернет услуга, която едва е съществувала в началото на това десетилетие, а към днешна дата осигурява връзка дори в отдалечени райони на света. Още преди кратката си роля като съветник на американския президент Доналд Тръмп, успехът на Starlink и несравнимата свързаност, предлагана от него по цялата планета, даде на Мъск все по-голямо влияние сред политическите лидери, правителствата и армиите по света.

Влиянието на Мъск по военни въпроси в Белия дом и извън него, чрез доминиращото положение на Starlink в сателитните комуникации и влиянието на SpaceX при изстрелванията в космоса, е достигнало измерение, ограничено преди това до суверенни правителства, което разтревожи някои регулатори и законодатели.

„Настоящото глобално господство на Илон Мъск илюстрира опасността от концентрирана власт в нерегулирани области“, заяви по време на дебат по-рано тази година Марта Лейн Фокс, член на горната камара на британския парламент. Парламентаристката е бизнесдама и бивш член на борда на Twitter, сайта за социални медии, който Мъск придоби през 2022 г. и преименува на X.

„Контролът му лежи единствено в ръцете на Мъск, което позволява на неговите прищевки да диктуват достъпа до жизненоважна инфраструктура“, добави тя.

Политическото влияние на Мъск и мащабният му бизнес с федералното правителство на САЩ сега са подложени на изпитание. Откакто напусна ролята на съветник на Тръмп, Мъск е спорил с президента, обяви планове за създаване на нова политическа партия и критикува законопроект за разходи, който според него ще разшири бюджетния дефицит и ще унищожи работни места. Тръмп от своя страна заплаши да прекрати правителствени договори и субсидии за компаниите на Мъск, сред които доходоносни нови отбранителни проекти.

Каквато и да е била причината за решението на Мъск, прекъсването над Херсон и други региони изненада някои от замесените във войната в Украйна, от войски на терен до американски военни и чужди служители, които след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари бяха работили за осигуряване на услугата Starlink за украинските войски. Паническите обаждания от украински служители по време на прекъсването за търсене на информация от свои колеги в Пентагона бяха посрещнати с малко обяснения за това какво би могло да го е причинило, споделиха петима души, запознати с инцидента.

В своята биография на Мъск от 2023 г. авторът Уолтър Айзъксън посочи, че магнатът е наредил на Starlink да деактивира покритието в Крим, който Русия е анексирала от Украйна след инвазия през 2014 г. Според Айзъксън Мъск е вярвал, че планирана украинска атака срещу руски кораби в кримското пристанище Севастопол може да провокира ядрено отмъщение.

След публикуването на книгата, Мъск отрече да е изключвал услугата и заяви, че тя изобщо не е имала покритие в Крим. Той каза, че по-скоро е отхвърлил украинско искане за предоставяне на услуги преди планираната атака на Киев. По-късно Айзъксън призна, че разказът е бил погрешен. Говорител на издателя на Айзъксън отказа да коментира или да го направи достъпен за интервю.

Освен това през 2023 г. компанията SpaceX сподели, че е предприела неуточнени стъпки, за да попречи на Украйна да използва Starlink за определени дейности, включително атаки с дронове. „Нашето намерение никога не е било те да го използват за нападателни цели. Има неща, които можем да направим и сме направили, за да го предотвратим“, заяви Гуин Шотвел, президент на компанията, на конференция във Вашингтон през февруари същата година.

След началото на прекъсването в Херсон, в някои медии се появиха съобщения за прекъсване. По това време не е ясно дали причината е технически проблем, саботаж или друг фактор. В началото на войната Русия беше организирала голяма кибератака, която наруши услугата на друг сателитен оператор, създавайки подозрения около всяко прекъсване и оставяйки празнота, бързо запълнена от Starlink. Русия отрече да извършва нападателни кибератаки.

Киев разполага с над 50 000 терминала Starlink. Лесно преносими и разгръщащи се, устройствата с размер на кутия за пица комуникират с хиляди сателити на SpaceX, които сега обикалят земното кълбо. Първоначална партида терминали беше предоставена на Украйна от самата компания, след което допълнителни единици пристигнаха от донори, сред които Полша, САЩ и Германия.

Репортажът поставя акцент върху контрола на Мъск над услуги, критични за страни като САЩ, които имат договори за около 22 милиарда долара със SpaceX. Подчертавайки това сам по време на неотдавнашния си спор с Тръмп, Мъск заплаши да извади от експлоатация космически кораб на SpaceX, на който Вашингтон разчита за транспортиране на астронавти и критичен товар.

Заплахата притесни адвокати от Националната аеронавигационна и космическа администрация и те бяха принудени да проучат дали предупреждението на Мъск може да се счита за предизвестие за прекратяване на договора.

„Трябва да има някакви договорни гаранции“, че Мъск няма да прекъсне услуги за американското правителство, отбеляза Лори Гарвър, бивш заместник-администратор на НАСА. „Ще трябва да обмислим доколко САЩ ще се чувстват комфортно да поставят SpaceX в критичния път на националната сигурност.“

Нарастваща зависимост от технологични компании

Тъй като страните все повече разчитат на технологични компании за всичко – от киберзащита до съхранение на данни, въпросът за зависимостта от един или няколко доминиращи доставчици на услуги ще се отнася и за други нации. „Правителствата трябва да обмислят какво означава това“, каза Маркъс Уилет, бивш заместник-ръководител на британска разузнавателна агенция и настоящ старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания, мозъчен тръст със седалище в Лондон.

SpaceX е първата компания, която създава обширна мрежа от комуникационни сателити в ниска земна орбита – регион от космоса, който е по-близо до планетата, отколкото зоните, където са се намирали такива сателити доскоро. Близостта на сателитите, които сега съставляват съзвездието на компанията, позволява на Starlink да предлага космическа безжична свързаност, която е далеч по-бърза от всяка досегашна.

В четвъртък Starlink претърпя рядко глобално прекъсване за няколко часа, съобщи компанията, поради вътрешен софтуерен проблем. Украински военен командир в публикация в социалните медии заяви: „Starlink не работи по целия фронт“, обновявйки публикацията два часа и половина по-късно, за да сподели, че свързаността е възстановена.

С повече от 7900 сателита, които сега са в орбита, SpaceX се превърна в най-големия сателитен оператор в света. Нейните устройства, които предават сигнали помежду си, за да създадат мрежа, която комуникира със земята, съставляват около две трети от всички активни сателити в космоса, според Джонатан Макдауъл, астроном от Центъра за астрофизика, Харвард и Смитсониън.

Starlink започна да предлага услуги през 2020 г. и сега има повече от шест милиона клиенти в над 140 държави, територии и пазари, според публикация на Starlink от юни. Консултантската фирма Novaspace изчислява, че през 2025 г. Starlink ще генерира около 9,8 милиарда долара приходи за SpaceX, или около 60% от приходите на компанията. SpaceX е частна собственост и не разкрива финансова информация, но наскоро Мъск заяви, че очаква ракетната компания да отчете приходи от около 15,5 милиарда долара тази година.

Конкурентите се борят да навлязат на пазара.

OneWeb, европейска услуга, собственост на френската компания Eutelsat, е най-напред, като разполага с около 650 сателита в ниска земна орбита. Тази година Amazon стартира първите сателити за Project Kuiper, конкурентен проект за 10 милиарда долара. Китай разработва редица мрежи, включително държавното предприятие SpaceSail.

Въпреки това Starlink се възползва максимално от предимството си на първи на пазара. Неговите терминали, цени до няколкостотин долара за стандартни модели, са популярни като достъпност и лекота за използване. „Понастоящем няма съществуваща система, която да замени Starlink“, каза Грейс Кануя, анализатор в Novaspace.

В сравнение с геостационарни сателити, използвани за комуникации, огромният брой сателити на SpaceX помага Starlink да бъде по-малко уязвим на заглушаване и атаки. Широкият му обхват го прави ценен в отдалечени и враждебни терени – от бойни полета и въздушно пространство до открито море. В Украйна той е улеснил дейности като пилотиране на дронове, комуникации и разузнаване.

Някои лидери са предпазливи.

В Тайван, вечно предпазливи от конфликт с Китай, служители изразиха тревога за обширните бизнес интереси на Мъск в континенталната част, сред които голяма фабрика за електрически автомобили на Tesla. Желаейки комуникационни резерви в случай на война, Тайван разработва своя сателитна мрежа в ниска земна орбита. Тайвански служители са казали, че правителството може да си партнира и с Kuiper на Amazon.

Говорители на тайванското правителство заявиха, че приветстват чужди сателитни доставчици, но Starlink не е кандидатствал за лиценз в Тайван. Те не отговориха на въпроси за връзката на Тайпе с Мъск.

В Италия правителството извършва оценка дали да използва Starlink за сигурни комуникации на правителството, отбраната и други служби, но някои служители, сред които президентът Серджо Матарела, не са неубедени в уверенията на SpaceX, че услугата им ще бъде сигурна и свободна от намесата на Мъск.

„Повече от думата на Мъск, се нуждаем от гаранции, че не можем да бъдем изключени, и особено че той няма достъп до данните“, отбеляза близък президента човек, който е влиятелна фигура във въоръжените сили.

Полша, голям донор на Украйна, каза пред Reuters, че използва Starlink, както и други военни и търговски системи за сателитна комуникация. Разнообразие от доставчици предлага най-голяма сигурност, дори и на висока цена.

„В мирно време искате най-добрия продукт на най-добрата цена. По време на война искате резервиране. Искате сигурност. Искате дублирани системи, така че ако едната се повреди, все още да можете да използвате другата“, отбеляза външният министър Радослав Сикорски на пресконференция през април.

„Нямаше връзка“

Още преди началото на конфликта, документи, прегледани от Reuters, показват, че SpaceX вече е водила дискусии с американското правителство за предоставянето на Starlink в Украйна. Нейното разгръщане започна, след като руските войски преминаха границата на 24 февруари 2022 г.

Два дни по-късно украинският заместник министър-председател Михайло Федоров поиска помощ от Мъск. „Молим ви да предоставите на Украйна станции Starlink“, написа той в Twitter.

„Услугата Starlink вече е активна в Украйна. Още терминали са на път“, отговори Мъск в туит след 10 часа.

Полша също изигра ключова роля в ранните дни на войната, изпращайки хиляди терминали малко след инвазията. Тази година тя е закупила около 25 000 терминала за целта – близо половината от общия брой, който сега е в Украйна. Освен това тя плаща абонаментните разходи, за да ги държи свързани. Досега страната е похарчила около 89 милиона долара за Starlink за Украйна.

Ежедневната бюрокрация също е облагодетелствана. В началото на конфликта Киев съхраняваше държавни данни в облака и разчита на Starlink за достъп до тях, което помага за поддържането на някои правителствени операции.

„Не сме за никъде без Starlink. Цялата държава беше запазена“, каза бившият украински посланик във Великобритания Вадим Пристайко.

На бойното поле Украйна бързо разгърна Starlink, за да позволи на войските на фронтовата линия да комуникират със своите командири. Услугата също така позволи на операторите на дронове да предават видеопотоци от наблюдение и да локализират и атакуват руски цели.

До септември 2022 г. голяма украинска контраофанзива беше в ход. Силите на Киев напредваха в територии, които Русия беше превзела, включително Херсон. Напредъкът застрашаваше руските логистични линии, което накара Москва да заплаши Запада, включително косвени препратки към Starlink.

В изявление пред ООН, направено същия месец, Москва отбеляза употребата на „елементи от гражданска, включително търговска, инфраструктура в космическото пространство за военни цели“ и предупреди, че „квази-гражданската инфраструктура може да се превърне в легитимна цел за ответни действия“.

Не е ясно дали Русия е опитвала да атакува съоръжения на Starlink. Мъск обаче заяви, че Москва многократно се е опитвала да блокира свързаността. „SpaceX харчи значителни ресурси за борба с руските усилия за заглушаване. Това е сложен проблем“, написа Мъск в X миналата година.

Заповедта на Мъск за прекъсване на Starlink: Притеснения и последици

С усилването на украинската контраатака, руският президент Владимир Путин нареди частична мобилизация на резервисти на 21 септември 2022 г. – първата след Втората световна война. Той също така заплаши да използва ядрени оръжия, ако собствената териториална цялост на Русия е застрашена.

По това време Мъск води седмици на разговори по задкулисни канали с висши служители в Белия дом, по време на които служители на американското разузнаване и сигурност са изразили тревога, че Путин може да изпълни своите заплахи. Мъск също е бил притеснен и е попитал американски служители дали знаят къде и как Украйна използва Starlink на бойното поле, малко след което е наредил прекъсването.

Reuters не успя да установи пълния географски обхват на прекъсването, но според източниците му то е обхванало региони, които наскоро са били завзети от Русия, а покритието на услугата преди заповедта е достигало границите с Русия преди пълномащабната инвазия.

Тарас Тимочко, украински военен специалист свързочник, който по това време е бил разположен в Херсонска област, каза, че прекъсването е нарушило комуникациите за войските, включително колеги на фронта, за няколко часа. „Ако използвахте Starlink за осигуряването на наблюдение на фронтовата линия, щяхте да сте почти слепи“, каза Тимочко, който сега е консултант на „Върни се жив“, неправителствена организация, осигуряваща военно оборудване за въоръжените сили на Украйна.

Марина Циркун, експерт по дронове от Aerorozvidka, организация за въздушно разузнаване, която работи в тясно сътрудничество с украинската армия, също е била в южна Украйна по това време. Сигналът на Starlink е отказал, когато украинските войски са започнали своето настъпление към територия под руска окупация, каза тя пред Reuters. „Когато започнахме да напредваме, нямаше връзка“, каза тя. Прекъсването, което тя и колегите й са преживели, е продължило няколко дни.

На 3 октомври Мъск разгневи Зеленски и други украински служители, като туитна предложение местните жители в анексираните от Русия региони да гласуват дали да останат част от Украйна. Ден по-късно в друг туит Мъск сподели своята тревога относно ескалацията на конфликта.

„Все още много подкрепям Украйна, но съм убеден, че мащабна ескалация на войната ще причини голяма вреда на Украйна и вероятно на света“, туитна той.

След медиен репортаж за прекъсване на Starlink три дни по-късно, Мъск туитна, че случващото се на бойното поле е класифицирано и добави, че до края на 2022 г. SpaceX е била на път да похарчи 100 милиона долара за Украйна. Въпреки че полското и американското правителства дотогава са започнали дарения, милиардерът се оплака от цената на оборудването и услугите, които SpaceX предоставя.

SpaceX не може да финансира съществуващата система безкрайно, отбеляза Мъск в средата на октомври, докато на следващия ден той промени курса. „По дяволите, просто ще продължим да финансираме украинското правителство безплатно.“

След прекъсването Киев работи, за да очарова Мъск.

През ноември 2022 г. правителственият министър Федоров изрази публично доверие в услугата. Месеци по-късно, точно след като президентът на SpaceX Шотвел заяви, че компанията е взела мерки, за да попречи на Украйна да използва Starlink за безпилотни атаки, Федоров призна пред украинско издание способността на Starlink да ограничава избирателно покритието в конкретни райони.

Към февруари 2023 г. обаче услугата функционира без ограничения в цяла Украйна. „Всички терминали Starlink в Украйна работят правилно“, посочи той пред Украинска правда.

В средата на същата година Пентагонът сключи сделка със SpaceX за плащане на покритието на Starlink в Украйна. Условията на договора не бяха оповестени, но Quilty Space, изследователска фирма от Флорида, заяви, че има текущо споразумение за 537 милиона долара за предоставяне на сателитни комуникации на Украйна. Не е ясно дали SpaceX все още поема разходите за каквото и да е оборудване или свързаност.

Еволюция на употребата на Starlink и бъдещи перспективи

С развитието на войната се развива и използването на технологията на Мъск от Украйна.

Местни специалисти по дронове и бившият посланик във Великобритания, заявиха, че атакуващи устройства, включително морски и въздушни дронове, вече имат монтирани антени Starlink. При морските дронове антените помагат на операторите да ги насочват и да преглеждат видео емисии, за да класифицират цели, каза Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в Royal United Services Institute, мозъчен тръст по отбрана със седалище в Лондон.

Украйна все още проучва алтернативи, които биха могли да допълнят или подкрепят Starlink, ако услугата стане недостъпна, заяви висш правителствен служител пред Reuters. Правителството на страната е изразило интерес към европейски сателитни проекти, заяви говорителят на ЕК Томас Рение, според когото това включва проект на ЕС за обединяване на сателитни ресурси от страни-членки и индустрията за предоставяне на услуги на правителствата, наречен GOVSATCOM.

Насаме обаче някои украински служители казват, че съществуващите алтернативи на Starlink имат ограничения. „Отнема време, отнема пари“, заяви висшият правителствен служител пред Reuters. Със Starlink, добави той, „имаме работеща система“.

Самият Мъск неведнъж се е хвалил със значението на услугата за Киев. „Моята система Starlink е гръбнакът на украинската армия. Цялата им фронтова линия щеше да се срине, ако я изключа“, написа той в X през март.

Илон Мъск отново критикува изтребителите от пето поколение F-35..

🇺🇸 Илон Мъск поднови критиките си към програмата за изтребители от пето поколение F-35 на американските военни, повтаряйки твърденията си, че скъпият самолет не е готов за бой и остава уязвим в условията на съвременното бойно поле.

В репост на профила си в Х, Мъск допълни изявление на политическия коментатор Лора Лумър, в което тя нарича програмата F-35 „многомилиардно предателство към американския данъкоплатец и нашата национална сигурност“.

Публикацията твърди, че Lockheed Martin, американската компания зад F-35, доставя самолети, „които просто не са готови за бой“, позовавайки се на проблеми с радарните системи, забавяния в софтуера и липса на напредък в оперативните тестове.

„Това би трябвало да получава много повече внимание и контрол, отколкото в момента“, подчерта Лумър, посочвайки доклади от Inside Defense и Air & Space Forces Magazine, в които се твърди, че „няма подобрение“ в разработката на софтуер и критичните системи, нужни за пълната оперативна способност на изтребителя.

Мъск, който е основател на SpaceX и Tesla, ръководител на т.нар. Департамент за правителствена ефективност и ключов съветник на президента Доналд Тръмп, добави остра критика, според която „пилотираните самолети ще бъдат унищожени мигновено от евтини рояци дронове.“

Думите му подчертават нарастващия дебат относно оцеляването на пилотираните изтребители в бъдещи конфликти, доминирани от автономни и безпилотни системи.

Lockheed Martin отдавна защити програмата F-35, заявявайки, че остава най-модерният изтребител в световен мащаб с авангардна стелт технология, сензори и интеграция на оръжия. Според изявление на компанията, F-35 „предоставя несравнима способност за възпиране и побеждаване на заплахи“.

Пентагонът също така твърди, че програмата е изправена пред предизвикателства като превишаване на разходите и технически забавяния, но въпреки това самолетът продължава да отговаря изцяло на нуждите на американската и съюзническата бойна авиация.

Това не е първият случай, в който Мъск поставя под съмнение жизнеспособността на пилотираните изтребители в епоха, белязана от съществени промени в динамиката на бойното поле, предизвикани от рояците дронове и средствата за електронна война.

F-35 е една от най-скъпите оръжейни програми в историята на САЩ и остава крайъгълен камък на военновъздушните сили на страната. И все пак, както отразяват коментарите на Мъск, нейната роля в бъдещи конфликти продължава да е обект на щателен контрол.

Милиони излязоха по улиците на всички 50 американски щата, за да протестират срещу президента Тръмп.

🇺🇸 Стотици хиляди участваха в протестите срещу президента на САЩ Доналд Тръмп и Илон Мъск във всичките 50 щата, както и по света в събота, организирани в отговор на това, което нарекоха „враждебно превземане“ и атака срещу американските права и свободи.

Над 1400 масови протеста под мотото „Долу ръцете!“ се проведоха в столиците на отделните щати, федерални сгради, офиси на Конгреса, централи на социалното осигуряване, паркове и кметства в цялата страна – навсякъде, където "можем да се уверим, че ни чуват", заявиха организаторите.

„Долу ръцете!“ изисква „край на това милиардерско заграбване на властта“.

„Независимо дали сте мобилизирани от атаките срещу демокрацията ни, съкращаването на работни места, нахлуването в неприкосновеността на личния живот или посегателството върху услугите ни, този момент е за вас“, се посочва във флаерите на събитието. „Ние се стремим да изградим масово, видимо, национално отхвърляне на тази криза.“

Близо 600 000 души се записаха да присъстват на събитията, някои от които се проведоха в големи градове като Лондон и Париж, според Indivisible, една от организациите, начело на движението в сътрудничество с национална коалиция, включваща организации за граждански права, профсъюзи, ветерани, групи за правата на жените и защитници на LGBTQ+.

Няма независимо потвърдена информация за броя на присъстващите на демонстрациите в събота, но организаторите твърдят, че милиони са взели участие в протестните шествия в събота. Тя посочиха, че имат 3 искания: „край на милиардерското поглъщане и ширещата се корупция в президентската администрация; край на съкращаването на федералните фондове за Medicaid, социално осигуряване и други програми, на които работещите хора разчитат; и край на атаките срещу имигранти, транс хора и други общности”.

Протестите в Турция продължават, Х на Илон Мъск блокира профилите на опозиционните лидери.

🇹🇷 Социалната медийна платформа X на Илон Мъск спря акаунтите на някои от водещите турски опозиционни фигури, на фона на продължаващите мащабни граждански вълнения в южната ни съседка. Самопровъзгласил се за защитник на свободното слово, по-рано той каза, че придобива платформата, за да пребори цензурата и възстанови свободата на словото в нея.

В същото време Висшият съвет за радио и телевизия на Република Турция спря всички предавания на живо от местата на протести, митинги и от Съдебната палата в Истанбул, където се очакваше съдебно решение по мярката за неотклонение на опозиционния лидер и кмет на града Екрем Имамоглу.

Снощните дискусии за вътрешнополитическата ситуация с участието на експерти продължиха на живо от студиото по обществени, частни и опозиционни канали, но се излъчваха записи на речи на политици или предишни събития. Традиционно телевизионните канали или редуват предавания на живо от местата на събитието, или поддържат постоянно предаване на екрана, коментирайки го.

Каналите бяха принудени да направят тази промяна в обичайния формат на излъчване след като бяха предупредени от регулатора, чийто ръководител Ебубекир Шахин направи изявление, в което се посочва нуждата от спазване на закона при излъчване на информация.

„Санкции, сред които дългосрочно спиране на излъчване и анулиране на лицензи, ще се приложат към организации, които излъчват извън закона, призовават обществеността да излезе на улицата, излъчват коментатори, които правят изявления от името на незаконни организации, излъчват от пристрастни позиции, излъчват информация, нарушаваща правата на гражданите, обиждаща или заплашваща. държавници, служители на съдебни органи, провеждащи разследвания, служители на службите за сигурност и правоприлагането агенции“, заяви Шахин в изявление в X.

Преговорите между Италия и Starlink забуксуваха.

🇺🇸🛰️🇮🇹 Преговорите за сключването на договор между сателитния интернет оператор Starlink и правителството на Италия с в застой, разкри италианският министър на отбраната Крозето, посочвайки геополитическото напрежение и публичните изявления на Мъск като основна причина за това.

Правителството на премиера Джорджия Мелони има за цел да гарантира криптирани комуникации между правителство, дипломати и служители на отбраната, работещи в рискови зони, а компанията на американския милиардер е сред претендентите за предоставяне на услугата.

„Струва ми се, че всичко е в застой“, посочи Гуидо Крозето, цитиран от вестник La Repubblica. Той сподели, че това отчасти се дължи на факта, че дискусиите са се преместили от техническия аспект на нещата към изявления от и за американския милиардер.

Starlink е доминираща сила в сектора с 6700 активни сателита на ниска орбита. Източници заявиха пред Ройтерс, че Рим е обмислял петгодишна сделка с компанията на обща стойност 1,5 милиарда евро.

Разговорите между правителството и Starlink предизвикаха възмущение сред опозицията, която постави под съмнение далновидността на евентуалното предоставяне на критични за националната сигурност комуникации на чуждестранен бизнесмен, още повече такъв от близкия кръг на Тръмп.

Крозето отбеляза, че веднага щом ситуацията се успокои, разговорите ще се върнат на техническо ниво. „Въпросът е какво е най-полезно и безопасно за страната“, обобщи той.

Starlink предлага своята услуга в Италия от 2021 г.

AI видео на Тръмп, целуващ краката на Мъск, беше излъчено на мониторите във федерален департамент на САЩ.

🇺🇸 Телевизионните монитори в Министерството на жилищното строителство и градското развитие на САЩ бяха компрометирани и излъчваха AI-генериран видеоклип на президента Доналд Тръмп, който гали и целува краката на милиардера Илон Мъск.

Грозната гледка, за която първи съобщи журналистката на Vox Рейчъл Коен, беше излъчена на екраните в кафене в централата на агенцията, заедно със съобщението: „Да живее истинският крал“.

Демократите в Конгреса, леви експерти и други критици започнаха да наричат милиардера „президент Мъск“ в привиден опит да подразнят Тръмп и да подчертаят нивото на влияние на изпълнителния директор на Tesla и SpaceX във вземането на административни решения.

Проведено наскоро обществено допитване показа, че американците вярват, че 53-годишният Мъск, който ръководи екипа за намаляване на разходите на Министерството на правителствената ефективност (DOGE), одитиращ тази и други агенции, разполага с твърде много влияние в изпълнителната власт, въпреки че като цяло избирателите са съгласни с усилията за съкращаване на федералния бюджет.

Не е ясно дали хакери или някой друг е отговорен за шегата, но кадрите изглежда са взети от публикация на X от предишната седмица.

„Поредната загуба на долари и ресурси на данъкоплатците“, заяви говорителката на Министерството на жилищното строителство и градското развитие на САЩ Кейси Ловет в свое изявление по темата. „Ще бъдат предприети подходящи действия за всички замесени.“

Олаф Шолц: Не приемаме подкрепа за крайнодесни позиции.

🇩🇪⚔️🇺🇸 Германският канцлер Олаф Шолц заяви във вторник, че не подкрепя свободата на словото, когато се използва за крайнодесни възгледи, ден след като жест на американския милиардер Илон Мъск предизвика шум по време на тържествата по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп.

„Имаме свобода на словото в Европа и в Германия. Всеки може да говори каквото си иска, дори и да е милиардер. И това, което не приемаме, е ако това е подкрепа на крайнодесни позиции“, каза Шолц в Давос на въпрос относно инцидента.

Жестът с ръка на Мъск по време на празненството по повод встъпването в длъжност на президента Тръмп предизвика онлайн сравнения с нацистки поздрав.

Мъск отхвърли критиките като банална атака.

„Срам за Оаф Шиц“, написа Мъск в X, платформата, която притежава, във вторник с видео клип, споделен от друг потребител, който показва Шолц да говори на годишната среща на Световния икономически форум в швейцарския курорт.

Преди това Мъск атакува Шолц, наричайки го „некомпетентен глупак“, който трябва да подаде оставка след смъртоносна атака на германски коледен базар.

Той също така използва платформата, известна преди като Twitter, за да сигнализира подкрепата си за популистката партия “Алтернатива за Германия“ (AfD) преди изборите, насрочени за следващия месец.

Многократното одобрение на Мъск за AfD, партията, която най-много от германските партии прие администрацията на Тръмп, предизвика гняв в Берлин, но германското правителство не напусна единодушно неговата платформа.

Европейската комисия заяви този месец, че засилва разследването си дали X е нарушил правилата на Европейския съюз за модериране на съдържание.

Дискусиите на Мъск с лидера на AfD Алис Вайдел този месец бяха наблюдавани от Европейската комисия, за да провери за разпространение на дезинформация.

Илън Мъск е водил поредица от тайни разговори с Владимир Путин

📸 Снимка: APA

🇺🇸🗣️🇷🇺 Американският милиардер Илън Мъск е водил поредица от тайни разговори с руския президент Владимир Путин през изминалите месеци, очевидно променяйки първоначалната си подкрепа за Киев в полза на Москва, съобщи Wall Street Journal в четвъртък, позовавайки се на няколко настоящи и бивши официални лица от САЩ, ЕС и Русия.

Американското издание съобщава, че разговорите между двамата са засягали лични теми, както и бизнес и геополитическо напрежение, като са започнали малко след противоречивото предложение на Мъск за мирна сделка през октомври 2022 г. и са продължили до по-рано тази година.

В публикацията са цитирани един настоящ и един бивш източник от разузнаването, според които контактите между американския бизнесмен и руския президент са продължили, тъй като Мъск е започнал все по-често да критикува военната помощ на Съединените щати за Украйна и е одобрил последната кандидатура на Доналд Тръмп за президентските избори през ноември. WSJ отбеляза, че предполагаемата връзка между Мъск и Путин идва на фона на предложението на Тръмп да сключи сделка за войната в Украйна.

Изданието посочва също, че милиардерът е провеждал редовни разговори с „високопоставени руснаци“, включително със Сергей Кириенко, първи заместник-началник на кабинета на президента Путин, на фона на оказан натиск срещу него и бизнеса му от страна на Кремъл, както и „косвени заплахи срещу него самия“.

„Те не го харесват“, е цитиран да казва друг от източниците, позоваващ се на докладваните контакти между двамата, но в същото време добавя, че администрацията на Байдън все още не е предупредила за възможни пробиви в сигурността.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред американското издание, че Мъск и Путин са провели един-единствен телефонен разговор, в който са обсъдили „космоса, както и настоящите и бъдещите технологии“. Милиардерът, който не отговори на отправено към него искане за коментар, сподели през октомври 2022 г., че е обсъждал космоса с Путин в разговор между двамата, проведен през април 2021 г.

WSJ съобщи, че Путин е помолил Мъск да не активира сателитната му интернет услуга Starlink над Тайван като услуга в полза на китайския лидер Си Дзинпин. На този етап компанията не предоставя сателитните си услуги на територията на островната държава.

"Приемам": Илон Мъск обяви, че е готов да се бие с Мадуро

🇺🇸⚔️🇻🇪 Президентът на Венецуела Николас Мадуро предизвика Илон Мъск на битка, която да бъде излъчена по националната телевизия на латиноамериканската страна, след като беше обвинен от американския милиардер в подправяне на изборните резултати.

След резултатите от президентските избори във Венецуела, в които и Мадуро, и неговият опонент претендираха за победа, изпълнителният директор на Tesla се обърна към социалистическия лидер в платформата X, известна в миналото като Twitter, обвинявайки го в „голяма изборна измама“.

„Мадуро, махай се! Венецуелците избраха да сложат край на комунистическата диктатура на Николас Мадуро. Данните обявяват съкрушителна победа на опозицията и светът чака да признаете поражението след години на социализъм, мизерия, упадък и смърт“, гласи част от написаното от Мъск.

Публикациите му бързо привлякоха вниманието на самия Мадуро, който нарече милиардера заплаха за Венецуела и по странен начин го предизвика на бой по националната телевизия.

„Социалните медии създават виртуална реалност и кой контролира виртуалната реалност? Нашият нов заклет враг, известният Илон Мъск“, отговори Мадуро, след което добави:

„Искате ли да се бием? Хайде да го направим. Илон Мъск, готов съм. Не ме е страх от теб, Илон Мъск. Нека се бием, където пожелаете.“

До сряда следобед, когато новината за разразилия се между двамата виртуален спор вече се беше разпространила онлайн, изпълнителният директор на Tesla, SpaceX и Twitter реши да отговори на предизвикателството с лаконичното „Приемам“.

Националният избирателен съвет на Венецуела - избирателният орган на страната, който е верен на Мадуро и управляващата партия - обяви социалистическия лидер и досегашен президент на страната за победител на изборите с крехките 51% от гласовете, въпреки многобройните екзитполове, които категорично посочиха победа на опозицията.

Избирателният орган съобщи, че опозиционният кандидат Едмундо Гонзалес е спечелил 44% от гласовете.

В същото време обаче Центърът Картър, американска неправителствена организация, създадена през 1982 г. от бившия президент на САЩ Джими Картър, фокусирана върху човешките права, разрешаването на конфликти и мониторинг на изборния процес, заяви във вторник, че не е в състояние да провери резултатите от президентските избори, обвинявайки властите в „пълна липса на прозрачност“, без да предоставя никакви индивидуални резултати от социологическите проучвания.

„Неуспехът на избирателните органи да оповестят разбивка на резултатите по избирателни секции представлява сериозно нарушение на избирателните принципи“, отбелязаха от базираната в Атланта група, чиято техническа мисия от 17 експерти беше изпратена да наблюдава изборите в четири града във Венецуела. В заключение от фондацията отбелязаха, че изборите не отговарят на международните стандарти, поради което „не могат да се считат за демократични“.

От шофьор на автобус до социалистически диктатор

Армията на Венецуела отдавна подкрепя Мадуро, чиято кариера минава през шофьор на автобус, профсъюзен деец, лидер на кампанията по освобождаване от затвора на Уго Чавез (1994), председател на Народното събрание на Венецуела (2005-06), министър на външните работи (2006) и вицепрезидент (2012), преди да бъде назначен за временно изпълняващ задълженията на президент на Венецуела след смъртта на Уго Чавес (март 2013).

На президентските избори от 14 април 2013 г. Николас Мадуро изпреварва съперника си Енрике Каприлес Радонски с 1,5%, но последният не признава изборните резултати.

На следващите избори на 20 май 2018 г. е преизбран за държавен глава на страната за периода до 2025 г., получавайки 67,8% от гласовете във вот, считан от широката общественост за фиктивен, след повечето основни опозиционни партии бяха лишени от участие, а избирателната активност се оказа най-ниската в цялата демократична епоха на Венецуела. Тогавашните събития предизвикаха широк международен отзвук и протести от страна на повечето страни по света, сред които и тези от Латинска Америка. Четиринадесет държави, включително Аржентина, Бразилия и Канада, отзоваваха своите посланици от Каракас в знак на протест, а САЩ наложиха на Венецуела нови икономически санкции. Резултатите от тогавашните избори бяха признати единствено от Русия, Салвадор, Куба и Китай.

На 10 януари 2019 г. се състоя официалната церемония, на която Мадуро встъпи в длъжност като президент на страната за втори път. Заради несъгласието на опозицията клетвата беше положена във Върховния съд, а не в Народното събрание на Венецуела. Председателят на Народното събрание, Хуан Гуайдо, обяви президентството му за нелегитимно, след което се самопровъзгласи за временен президент на страната на 23 януари 2019 г.

Символ на разпада и международната изолация

Мадуро често е описван като диктатор, а доклад на Организацията на американските държави описва множество престъпления срещу човечеството, които са били извършени от режима му. В хода на управлението му над 9000 души стават обект на извънсъдебни екзекуции, а колапсът на местната икономика, предизвикан от социалистическите стопански политики, принуждава повече от четири милиона граждани на страната да избягат в чужбина. Основни съюзници на Мадуро остават Китай, Куба, Русия, Иран и Турция.

На 26 март 2020 г. Департаментът по правосъдие на САЩ обвини Мадуро в трафик на наркотици и наркотероризъм, а Държавният департамент на САЩ предложи награда от 15 милиона долара за информация, която би спомогнала той да бъде подведен под отговорност.

Мадуро не е първата световна фигура, която Мъск провокира.

Технологичният милиардер отдавна твърди, че може да победи в битка срещу Марк Зукърбърг, американски програмист и предприемач в областта на ИТ сферата и филантроп, известен преди всичко със създаването на социалната мрежа Facebook.

През изминалата седмица Мъск възроди дългогодишното съперничество между двамата, когато неочаквано каза на репортер: „Ще се бия със Зукърбърг на всяко място, по всяко време и по всякакви правила.“

Отговорът на Зукърбърг обаче сякаш не споделяше същия ентусиазъм: „Наистина ли правим това отново?“

Разговорите за потенциална битка между двамата датират от миналия юни, когато Зукърбърг стартира Threads, социална медийна платформа, която се конкурира директно с платформата X, собствено на Мъск.

Благотворителен мач в клетка се подготвяше до края на миналия август, когато Мъск публикува, че може да се нуждае от операция, за да коригира нараняване на гърба, което е получил по време на сблъсъка си със сумист осем години по-рано.

Илон Мъск присъства на речта на Нетаняху пред Конгреса като негов гост

🇺🇸🤝🇮🇱 Илон Мъск заяви, че присъства на речта на израелския премиер Бенямин Нетаняху пред Конгреса на САЩ като негов гост, според кратко интервю, публикувано в социалните медии от репортер на Fox News.

Израелското посолство не отговори веднага на искане за потвърждение, че бизнесменът е поканен на речта като гост на Нетаняху.

Посещението на главния изпълнителен директор на Tesla Motors, SpaceX и X в седалището на щатската законодателна власт идва само ден след като той обяви на профила си в платформата X, че неговата сателитна интернет услуга Starlink е била активирана в болница в Ивицата Газа с подкрепата на Израел и Обединените арабски емирства.

Девет месеца след началото на войната между Израел и палестинската групировка Хамас, довела до безпрецедентна хуманитарна криза в палестинския анклав, речта на Нетаняху се превърна в магнит за противоречия и доведе до избухването на протести в столицата Вашингтон. Близо 200 души бяха арестувани във вторник за участие в седяща демонстрация в офис сградата на Конгреса.

Повече от 30 членове на Конгреса не планират да присъстват на речта на израелския премиер, много от които в знак на протест срещу подхода му към войната в Газа.

Джей Ди Ванс, републикански сенатор от Охайо и кандидат за вицепрезидент на Доналд Тръмп, също пропуска речта поради „задължения, които трябва да изпълни като републикански кандидат за вицепрезидент“, съобщи представител на кампанията на Тръмп пред NBC News.

В отсъствието на вицепрезидента, обикновено нейното място като временен председател на Сената заема Пати Мъри, сенатор-демократ от щата Вашингтон, но тя отказва да присъства на обръщението на Нетаняху по идеологически причини.

Вместо това, съвместното обръщение на Нетаняху ще бъде ръководено от Бен Кардин, председател на Комисията по външни отношения на Сената.

„Отношенията на Съединените щати с държавата Израел надхвърлят политиката и партийната принадлежност“, заяви Кардин в изявление за NBC News. „Това надхвърля всяко едно израелско правителство и която и да е администрация на САЩ.“

Въпреки че Харис отдаде отсъствието си в сряда на пътуване, много от най-малко 30-те депутати досега заявиха, че пропускат речта, за да бойкотират Нетаняху. Няколко, включително бившият председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси, казаха, че вместо това ще се срещнат със семейства на заложници, държани от Хамас, или ще присъстват на експертна група за мира и сигурността в Близкия изток.

„Нетаняху не трябва да бъде приветстван в Конгреса на Съединените щати. Напротив, неговата политика спремо Ивицата Газа и Западния бряг и отказът му да подкрепи решение за две държави трябва да бъдат категорично осъдени“, каза сенатор Бърни Сандърс, един от най-върлите критици на министър-председателя на Израел на фона на продължаващата девети месец война.

Речта в сряда ще бъде четвъртото обръщение на Нетаняху към Конгреса, последното от които се състоя през март 2015 г.

Докато Нетаняху е в Капитолия, той ще се срещне с четиримата водещи законодатели в Конгреса: Майк Джонсън - председател на Камарата на представителите, Мич Макконъл - лидер на малцинството в Сената, Чък Шумър - лидер на мнозинството в Сената, и Хаким Джефрис - лидер на малцинството в Камарата на представителите.

Също така, в четвъртък Нетаняху ще проведе отделни срещи с президента Джо Байдън и Камала Харис в Белия дом.

Военноморско проучване: Китай може да атакува сателити, подобни на Starlink, с подводно лазерно оръжие

Ядрена подводница с балистични ракети Type 094A от клас Jin на ВМС на китайската Народна освободителна армия (PLA) по време на военни маневри в Южнокитайско море, 12 април 2018 г.
📸 Снимка: Reuters

🇨🇳⚔️🇺🇸 Китайски подводници, въоръжени с лазерно оръжие, биха могли да изкарат от строя сателитите Starlink на SpaceX, ако сигурността на Китай бъде изложена на риск. Това се твърди в проучване на учени от Народната освободителна армия на Китай (PLA).

В проучването подводница с твърдотелно лазерно оръжие, инсталирано в средната й част, може да остане потопена, докато вдига прибираща се „оптоелектронна мачта“, за да стреля по сателити, преди да се гмурне обратно на дълбочина.

Този тип лазерна атакуваща подводница може да бъде масово произведена в бъдеще, след което да бъде разгърната в различни океани, за да се противопостави на военните заплахи за Китай, заяви екипът на проекта, ръководен от Уанг Дан, професор във Военноморската подводна академия, в рецензирана статия, публикувана миналия месец в китайскоезичното списание Command Control & Simulation.

За противосателитните мисии най-голямото предизвикателство не беше да се удари сателитът, а атаката да остане незабелязана, казаха учените.

„В момента основното средство за противосателитни операции разчита на ракети земя-въздух, но този подход има определени проблеми, главно по отношение на прикриването“, пишат Уанг и нейните колеги.

Изстрелванията на ракети често са придружени от дълги следи от дим. Провеждането на атака от място на повърхността може лесно да разкрие собствената ви позиция, което води до унищожаване от вражеската огнева мощ. Това е „твърде рисковано“, пише екипът.

Сателитите също стават по-малки.

„Като вземем за пример сателитите, изстреляни от програмата Starlink, те са многобройни, гъсто опаковани и малки по размер, което прави сателитната мрежа изключително устойчива. Дори ако значителен брой сателити бъдат унищожени, има резерви, които да ги заменят. Следователно използването на ракети за атака на такива спътници е крайно неефективно“, каза екипът на Уанг.

„Лазерните оръжия, базирани на подводници, могат да решат тези проблеми.“

Документът описва подробно ръководство стъпка по стъпка за атакуване на сателити, подобни на Starlink, в морето.

„Първо една или няколко подводници, оборудвани с лазерни оръжия, се разполагат в морската зона, където ще се проведе операцията. Те навлизат в целевата зона съгласно инструкциите на командването и изчакват спътниците да влязат в техния обхват на атака. Времето за вдигане на лазерното оръжие се определя на базата на предварително полученото време на сателита“, пишат те.

„Когато сателитът навлезе в обхвата на атака, лазерното оръжие се вдига. Поради ограниченията на оборудването за откриване на подводницата, други сили са необходими, за да осигурят насочване към позицията на сателита. След приключване на атаката, подводницата може да се потопи и да изчака следващата мисия или да се завърне в пристанището си.“

Въпреки че Китай си сътрудничи с основателя на Tesla Илон Мъск в сферата на електрическите превозни средства, той вижда неговата компания SpaceX като заплаха.

Според официални данни, публикувани този месец, Китай има повече от 900 сателита в орбита. САЩ имат седем пъти повече, като повечето от тях са част от Starlink.

През 2021 г. два сателита Starlink се приближиха до китайската космическа станция по опасен начин, което накара астронавтите да започнат процедури за спешна евакуация. Инцидентът накара Пекин да смята, че САЩ могат да използват тези евтини сателити, за да удари по космическите активи на Китай.

Сателитите Starlink се използват главно за комуникация, но успехът на тестовия полет на ракетата Starship на SpaceX миналия месец подсказа на някои китайски военни експерти, че бъдещите сателити Starlink могат да носят допълнителен полезен товар за военни дейности, като разузнаване и радиоелектронна война.

Програмата Starshield за наблюдение на хиперзвуковите оръжия на Китай, стартирана съвместно от Пентагона и SpaceX, задълбочи това безпокойство.

Разработването на лазерни оръжия представлява много технологични предизвикателства, от съхранение на енергия до топлина и оптика. Но Китай ускори своите изследвания – и постигна редица напредък – откакто Starlink беше използван във войната в Украйна.

Тези постижения включват системи за захранване, които могат да поддържат мощни, плътни изстрелвания, мощни, но компактни твърдотелни лазери, сламка от оптични влакна, която може да предава над 10 000 вата мощност с високо качество, и технология за синтезиране на лазерен лъч, използвайки стотици такива оптични влакна.

Лазерите могат също така да създадат въздушни мехурчета на повърхността на подводницата, за да намалят съпротивлението или да генерират тихи ударни вълни, за да задвижат подводниците напред, според някои скорошни проучвания на китайски учени.

Екипът на Уанг каза, че освен антисателитни операции, подводници, оборудвани с лазерни оръжия, могат да изпълняват много други задачи, включително атакуване на противоподводни самолети, ескортиране на търговски кораби или стратегически ракетни подводници, разполагане в офшорни зони на вражески страни за изпълнение на противоракетни задачи, или поразяване на наземни цели като радари и съоръжения за съхранение на нефт.

Според тяхната оценка скромно 150-киловатово лазерно оръжие на подводница може да повреди фотоелектрическото оборудване на противолодъчен самолет за една пета от секундата, с обсег на действие от повече от 20 км. Продължителната стрелба може също да проникне през фюзелажа на самолета.

Стратегическите ракетни подводници на Китай остават в готовност в океаните, независимо дали в мирно или военно време, готови да изпълняват ядрени мисии. Но те са уязвими на въздушни заплахи, което налага да бъдат ескортирани с подводници, оборудвани с лазерни оръжия, според екипа на Уанг.

„Когато изпълнява мисия за ядрена контраатака, ескортиращата подводница може първо да използва лазерното оръжие, за да се намеси или да унищожи надземните сателити в морската зона, което затруднява функционирането на космическата система за наблюдение на врага, като по този начин се постига прикриване на изстрелвания на ракети“, пишат те.

Морският транспорт на Китай става все по-натоварен.

„Ако морските комуникационни линии на страната ни бъдат прекъснати, това ще доведе до трудности при получаването на голямо количество основни за войната доставки, най-важното, доставките на петрол“, каза екипът на Уанг.

Традиционно работата по ескортиране на търговски кораби се извършва главно от надводни военни кораби, но тези военни кораби имат ниска самодостатъчност и лесно се откриват и атакуват.

Подводниците, от друга страна, имат стелт и висока самодостатъчност и са способни на непрекъсната подводна навигация за дълъг период от време.

Плюс това, ако подводниците са оборудвани с лазерни оръжия, те могат да свалят въздушни цели, атакуващи търговски кораби, а също така да използват своите противокорабни ракети и торпеда, за да атакуват вражески надводни военни кораби и подводници, казаха изследователите.

„Маршрутите на търговските кораби са относително стабилни, така че подводниците могат да формулират съответните навигационни планове преди ескортиране и не е необходимо да комуникират с ескортираните кораби“, казаха те.

Китай също може да разположи тези подводници във вражески пристанища.

„Чрез разузнавателни данни, получени от други сили по-рано, или чрез собствено оборудване за откриване, те могат да локализират вражески петролни складове и след това да използват базирани на подводници лазерни оръжия, за да атакуват целите, причинявайки щети на свързани съоръжения или дори предизвиквайки пожари. Това отслабва способността на врага да получава петрол по море и може да съкрати до известна степен продължителността на войната“, допълва екипът на Уанг.

„Ако опонентът е остров, повечето от цивилните му доставки идват от морския транспорт. Като атакуваме и блокираме пристанища близо до техните брегове с нашите подводници, можем да предотвратим попълването на свързаните граждански доставки, засягайки тяхната вътрешна икономика, производство и ежедневен живот.

„Това ще намали обществената подкрепа за войната, причинявайки вътрешни конфликти“, добавиха те.

Мъск ще дарява 45 млн. долара месечно в подкрепа на Тръмп

Илон Мъск, главен изпълнителен директор на SpaceX и Tesla и собственик на X, говори на сесиите на глобалната конференция Milken Conference 2024 в хотел The Beverly Hilton в Бевърли Хилс, Калифорния, САЩ, на 6 май 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/David Swanson

🇺🇸 Илон Мъск планира да отделя около 45 милиона долара на месец за нов политически комитет, подкрепящ кандидатурата за президент на Доналд Тръмп, съобщава Wall Street Journal.

Понастоящем главният изпълнителен директор на Tesla е най-богатият човек в света, като състоянието му се оценява на над 250 милиарда долара.

Най-голямото дарение за изборите през 2024 г. досега, за което е известно, е 50 милиона долара, отпуснати наскоро от правнука на банкера Томас Мелън за Тръмп.

През март Мъск написа в Туитър, че не възнамерява да прави дарения нито за Тръмп, нито за кампаниите на президента Джо Байдън. През последните месеци обаче милиардерът се сближи с бившия президент.

В събота Мъск официално подкрепи Тръмп за президент след опита за покушение срещу бившия президент на митинг в Пенсилвания. „Напълно подкрепям президента Тръмп и се надявам на бързото му възстановяване“, написа Мъск в социалната мрежа X.

В последваща публикация той посочи: „Последният път, когато Америка имаше толкова силен кандидат, беше Теодор Рузвелт“.

През май стана ясно, че Мъск и Тръмп са разговаряли често през последните месеци и са развивали приятелски отношения, както и че главният изпълнителен директор на Tesla е помагал за организирането на проект, базиран на данни, за предотвратяване на измама на избирателите, за който Тръмп е бил информиран.

Беше съобщено и че двамата мъже са обсъдили възможна консултантска роля на Мъск в евентуален втори кабинет на Тръмп - нещо, което Мъск впоследствие отрече.

ООН и Израел преговарят за разполагането на Starlink в Газа.

📸 Снимка: Odd Andersen/AFP via Getty Images

🇮🇱🤝🇺🇳 Израел и ООН преговарят със корпорацията Starlink на Илон Мъск относно възможността за разполагане на сателитна комуникационна система в ивицата Газа, за да се повиши защитата на хуманитарните работници в анклава, съобщава Axios.

ООН обясни на Израел, че системата е необходима, за да разпредели хуманитарната помощ в целия анклав, заявиха израелски служители пред изданието.

Международният орган поиска да разположи комуникационната система Starlink в централата си в Ивицата Газа, добавиха израелските служители.

Въпреки това те изразиха загриженост, че системата може да попадне в ръцете на палестинската групировка Хамас и да направи по-трудно наблюдението на комуникациите й, отбелязват от изданието.

Освен това съществуват опасения, че Хамас може да експлоатира системата и да я използва за организирането и извършването на нови атаки.

Докладът цитира четирима неназовани служители - трима израелски и един от САЩ. В него се съобщава, че въпросът е бил обсъден по време на неотдавнашното посещение на министъра на отбраната Йоав Галант във Вашингтон.

Използвайки мрежа от сателити в ниска околоземна орбита, Starlink може да осигури интернет на отдалечени места или в райони, в които комуникационната инфраструктура е разрушена или деактивирана.

Мъск предвижда загуби на територия за Украйна

🇺🇸🇺🇦 Трагична загуба на живот за Украйна да атакува по-голяма армия, която имаше отбрана в дълбочина, минни полета и по-мощна артилерия, когато Украйна нямаше превъзходство във въздуха! Всеки глупак би могъл да предвиди това.

Това написа в X американският милиардер Илън Мъск за войната в Украйна.

Моята препоръка преди година беше Украйна да се укрепи и да приложи всички ресурси за отбрана. Дори тогава е трудно да се задържи територия, която няма силни естествени бариери. Няма шанс Русия да завземе цяла Украйна, тъй като местната съпротива ще бъде изключителна на запад. Но Русия със сигурност ще спечели повече земя, отколкото има днес, счита той.

Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече територия ще спечели Русия, докато удари Днепър, който е труден за преодоляване. Но ако войната продължи достатъчно дълго, Одеса също ще падне.

Дали Украйна ще загуби целия си достъп до Черно море или не, според мен остава истинският въпрос. Препоръчвам споразумение чрез преговори, преди това да се случи, написа още той.

Украинската агенция УНИАН коментира предложенията и предположенията на Мъск като "скандални".

Припомняме, че през ноември Мъск призова за преговори с Путин и симпатизира на руските войници. Според милиардера опитите на Украйна да си върне заграбените от руснаците територии са ненужни.

Според Мъск Зеленски трябва лично да се срещне с Путин, вместо да "изпраща цветето на украинската младеж да умре в окопите". В същото време той смята, че на руските войници "може да се съчувства" точно както на украинските защитници.

Преди това Мъск се подигра с президента Володимир Зеленски и помощта за Украйна. В своя X акаунт Мъск сподели стар мем на Зеленски, но добави надпис към него: "Когато са минали пет минути и не сте поискали милиард долара помощ", написа Мъск.

Председателят на украинския парламент Руслан Стефанчук нападна тогава подигравката на Мъск със собствен коментар в "Екс".

"Когато (Илон Мъск) се опита да завладее космоса, но нещо се обърка и след 5 минути той беше в лайна до шия ", написа той в очевидна препратка към неуспешното изстрелване на ракета на "Спейс Eкс" през април.

На официалната си страница в социалната мрежа парламентът на Украйна пък обвини Мъск в разпространение на руска пропаганда и публикува собствена версия на мема със снимка на Мъск и надпис: "Когато минат 5 минути и не си разпространил руска пропаганда".

Съветник на украинския президент Михайло Подоляк, който преди е критикувал някои от изявленията на Мъск, предупреди, че мълчанието или иронията по отношение на Украйна играе в полза на руската пропаганда.

"За съжаление, невинаги и не всеки - дори значими медийни фигури - намирайки се на хиляди километри от епицентъра на войната не успява да осъзнае какво неща са ежедневните бомбардировки и плачът на деца, които губят родителите си", написа той в социалната мрежа.

Източник: News.bg

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube

🇷🇺🇺🇸 Русия предупреди САЩ: използването на SpaceX за шпиониране прави нейните спътници мишена

Логото на SpaceX (Space Exploration Technologies Corporation) - щатска авиокосмическа корпорация, основана и финансирана от Илън Мъск.
📸 Снимка: Pavlo Gonchar via Getty Images

Русия заяви в сряда, че е знаела за усилията на разузнаването на САЩ да използва търговски сателитни оператори като SpaceX и предупреди, че подобни ходове правят техните сателити законни цели.

Ройтерс съобщи този месец, че SpaceX изгражда мрежа от стотици шпионски спътници по класифициран договор с американска разузнавателна агенция, демонстрирайки задълбочаване на връзките между космическата компания на Илон Мъск и агенциите за национална сигурност.

Наясно сме с усилията на Вашингтон да привлече частния сектор, за да обслужва неговите военни космически амбиции. Такива системи "се превръщат в законна мишена за ответни мерки, включително военни.

Посочи говорителката на външното министерство Мария Захарова пред репортери.

По-рано този месец стана ясно, че SpaceX изгражда мрежа от стотици шпионски сателити съгласно класифициран договор с американска разузнавателна агенция. Това бе знак за задълбочаване на връзките между космическата компания на Илон Мъск и американските служби за национална сигурност.

Ако бъде успешна, програмата на SpaceX значително ще разшири способността на правителството и армията на САЩ бързо да идентифицират потенциални цели почти навсякъде по света.

Договорът е подписан още през 2021 г. с Националната разузнавателна служба - агенцията, която управлява шпионските спътници, и е на стойност 1,8 млрд. долара.

Украйна: Русия купува терминали Starlink от арабски страни

Руските сили купуват сателитни интернет терминали Starlink в арабските страни за използване на бойното поле, съобщи във вторник Главната дирекция за разузнаване на Украйна (ГУР), цитирана от "Ройтерс".

Притежаваната от Илон Мъск услуга е жизненоважна за комуникациите на бойното поле на Киев, но украински официални лица казаха, че руските сили също разчитат все повече на нея по време на почти двегодишната си инвазия.

Главната дирекция за разузнаване (ГУР) на министерството на отбраната публикува това, което каза, че е аудиозапис на двама руски войници, обсъждащи закупуване на единици от арабски доставчици за около 200 000 рубли (2200 долара) всеки.

Държавата-агресор Русия купува комуникационно оборудване, включително сателитни интернет терминали Starlink, за използване във войната в арабските страни

В понеделник говорителят на ГУР Андрий Юсов каза, че руските сили купуват терминалите чрез неуточнени трети страни.

Starlink заяви, че не прави бизнес с Русия, нито оперира на руска територия. Кремъл каза, че терминалите не са нито сертифицирани за използване в Русия, нито са официално доставени в Русия и следователно не могат да бъдат използвани.

Източник: News.bg

Илон Мъск: Няма никакъв шанс Путин да загуби в Украйна

Ако се отдръпне, ще бъде убит, смята милиардерът по отношение на руския президент.

Мултимилиардерът Илон Мъск заяви, че „няма никакъв начин“ руският президент Владимир Путин да загуби войната в Украйна, предаде Bloomberg. Коментарите му бяха направени след обвинения от страна на Киев, че неговата сателитна услуга Starlink се използва от руснаците.

Главният изпълнителен директор на Tesla направи изказването в рамките на X Spaces – част от платформата Х. Дискусията, в която той участва, включва и опоненти на законопроекта, разглеждан от Сената в САЩ, който трябва да предостави нова помощ за Украйна.

Коментарът на милиардера беше направен, като той се съгласи с републиканския сенатор Рон Джонсън от Уисконсин, че Путин няма да загуби във войната. Според Джонсън тези, които очакват победата на Украйна, „живеят във фантазия“.

„Трябва да убием това нещо“, коментира на свой ред републиканецът сенатор Джей Ди Ванс, имайки предвид законопроекта за 95 млрд. долара, който включва около 60 млрд. долара за Украйна, както и финансиране за Израел, Тайван и хуманитарна помощ за Газа.

Мъск добави, че „тези разходи не помагат на Украйна. Удължаването на войната не помага на Украйна“.

Той също така коментира, че върху Путин е оказван натиск да доведе конфликта докрай. „Ако се отдръпне, ще бъде убит“, смята милиардерът, който неведнъж е бил обвиняван, че се застъпва за руския президент. Мъск нарече подобни обвинения абсурдни и отбеляза, че неговите компании „може би са направили повече за подкопаването на Русия от каквото и да било“.

Той посочи, че SpaceX предоставя интернет услугата Starlink в Украйна, което е от ключово значение за комуникациите в страната след инвазията, както и че SpaceX е изтеглила бизнеса си от Русия.

По-рано през деня стана ясно, че Сенатът се приближава към финалното гласуване на пакета за военна помощ за Израел и Тайван на обща стойност 95 млрд. долара. С 66 гласа "за", тоест надвишаващи необходимите 60 гласа, както и гласовете на демократите, които имат крехкото мнозинство с 51 места, Сенатът допусна придвижването на предложението напред и очакванията са, че гласуване ще има в сряда (14 февруари).

Мъск коментира, че той се интересува от това да спре смъртта на хора и от двете страни на конфликта, добавяйки, че се съмнява да е мъдро да се търси отстраняването на Путин.

Тези, които искат промяна на режима в Русия, трябва да помислят за това кой е човекът, който може да отстрани Путин, и дали този човек е вероятно да е миротворец. Вероятно не.

Източник: Investor.bg