🇸🇪🚀 Швеция иска да се присъедини към страните със собствени способности за изстрелване на полезен товар в околоземната орбита. Вместо космодрум обаче скандинавската страна е решила да използва своя многоцелеви изтребител JAS-39 Gripen като пускова платформа. Полша също работи по подобно решение.
Какви са вариантите за изпращане на полезен товар в околоземна орбита? Най-разпространеното решение са големите, тежки и скъпи ракети-носители, чието използване изисква изграждането на скъпа инфраструктура. Огромно количество гориво се използва в началната фаза на полета, когато ракетата излита от Земята и преодолява най-ниските и плътни слоеве на атмосферата, които генерират и най-голямо съпротивление.
Този проблем може да бъде частично решен чрез промяна на височината, от която стартира ракетата, и издигането й във въздуха с помощта на самолет, по-подходящ за полет в ниските слоеве на атмосферата. Въпреки че размерът на ракетата и следователно масата на полезния товар, който носи, са ограничени, обикновено летище и самолет са достатъчни за начало на космическата мисия.
Именно това е идеята, която Швеция иска да реализира, като за тази цел беше дадено началото на изследователската програма Stella. Програмата е в пълно съответствие с новата „Космическа стратегия на Швеция в областта на отбраната и сигурността“, приета в началото на юли, която има за цел да „защити интересите на Швеция в отбраната и сигурността в космоса“.
Това е в съответствие и с решението на НАТО да третира космическото пространство като пета оперативна област или зона за провеждане на военни операции, редом с останалите четири - земя, море, въздух и киберпространство.
Програмата Stella – JAS-39 Gripen в ролята на космодрум
Целта на програмата Stella е да се тества възможността за изстрелване на малки полезни товари в околоземна орбита с помощта на ракета, изстреляна от самолет. Това решение вече е изследвано от Кралския технологичен институт (KTH) в Стокхолм. Участниците в експеримента смятат, че идеята е осъществима за малки полезни товари от 2 кг, което само по себе си не е много, но е достатъчно за изпращане на наносателити в орбита.
Шведската армия проявява интерес към инициативата. Полковник Ела Карлсон, ръководител на космическия отдел на шведските военновъздушни сили, заяви, че са били вдъхновени от интервю, в което бивш директор на Украинската космическа агенция твърди, че придобиването на способности за изпращане на сателити в орбита с помощта на самолет е изглеждала много привлекателно до началото на руската инвазия през февруари 2022 г.
Въпреки това, шведските военни остават доста резервирани. Продължаването на програмата Stella зависи изцяло от положителния резултат на тестовете за изстрелване на полезен товар от JAS-39 Gripen. Основната въпросителна остава дали това ще изисква модификации на самия самолет.
📸 Снимка: Thilo Kranz/DLR
Бързи космически мисии
Струва си да се отбележи, че Швеция далеч не е първата страна, която иска да използва своите изтребители в ролята на платформа за изстрелване на ракети – подобни изследвания започнаха италианците през 2019 г. с Eurofighter Typhoon. Заслужава да се спомене и преустановената американска програма ALASA.
Инициирана от американската агенция за отбранителни технологии DARPA, изследователската програма имаше за цел да тества възможността за изстрелване на сателити в околоземна орбита с помощта на ракета, издигната във въздуха от изтребител F-15, и това е трябвало да бъде отговор на рисковете от унищожаване на космическа инфраструктура при евентуален въоръжен конфликт срещу добре подготвен съперник.
Въпреки че програмата ALASA беше изоставена в края на 2015 г., идеята за бързо извършване на космически мисии остава на дневен ред.
Примерите за това включват мисии, по време на които – макар и с помощта на традиционни ракети носители като Firefly Alpha – Пентагонът тества способностите си за бързо изстрелване на полезни товари в орбита в рамките на няколко десетки часа след вземането на решение за това. По време на мисията на Victus Nox, проведена през септември 2023 г., въпросният времеви интервал възлизаше на едва 27 астрономически часа.
Подобен темп позволява бързото възстановяване на разузнавателни спътникови групи, които са били повредени или умишлено унищожени в орбита в резултат на вражески действия.
Ракетите Пегас
Летящи платформи за изстрелване, както и ракети със значително по-голяма маса, също са били използвани от системата Northrop Grumman Pegasus, датираща от 90-те години на миналия век. Разработена от Orbital Sciences Corporation, тя използва ракети Pegasus и Pegasus XL с дължина до 18 метра и тегло до 23 тона.
Тристепенната ракета може да разгърне 440-килограмов полезен товар в ниска орбита, като самото изстрелване се извършва от самолет (напр. стратегически бомбардировач B-52), който издига ракетата на височина от 13 километра. Към днешна дата на този принцип са извършени 45 различни мисии, като последната от тях беше проведена през 2021 г
Подобно решение е разработено и от Virgin Orbit, използвайки самолет Boeing 747 като платформа за изстрелване и ракетата LauncherOne. През 2023 г. неговите решения бяха поети от Stratolaunch Systems, която управлява друга летяща платформа за изстрелване - двойния фюзелаж, най-големият самолет в света Stratolaunch.
През 2022 г. Полската космическа агенция (POLSA) подписа писмо за намерения с Virgin Orbit относно изстрелвания от полска територия с помощта на системи LauncherOne.
📸 Снимка: Matt Hartman/Stratolaunch
Полски самолети като носители на космически ракети
Полша също проучва потенциалното използване на военните си самолети като платформи за изстрелване на космически ракети. Катедрата по мехатроника, въоръжение и авиация на Военния технологичен университет (WAT), в сътрудничество с Łukasiewicz Research Network - Институт по авиация, провери, наред с други неща, възможността за използване на изведените от експлоатация съветски изтребители МиГ-29 и Су-22.
Тяхното използване като платформи за изстрелване би сложило край на досегашната зависимост на Полша, която поне за момента изпраща малки по размер сателити в орбита, от наличието на товарно пространство в ракетите, носещи по-големи товари за други по-напреднали космически нации.
„Големите космически програми, провеждани от американци, руснаци, китайци или европейци (...) са достъпни само за страни, които могат да си ги позволят. Поляците участват в тях на база на т.нар. „свиване“, което означава, че нашият полезен товар може да бъде прикрепен единствено към друг основен полезен товар и стартирането му обикновено включва няколко години чакане на опашката (…).“ – обяснява д-р инж. Пьотр Залевски от WAT.
Важен въпрос в случая е не само товароподемността на самолета, но и наличието на достатъчно голям авиационен обхват. Това е необходимо от съображения за безопасност – затова космодрумите се изграждат в слабо населени райони (като Байконур в Казахстан, ELS във Френска Гвиана, Андоя в Норвегия или Есрейндж в Швеция) или – както в случая със САЩ – над океана, където евентуална ракетна катастрофа не би причинила щети на земята.
📸 Снимка: aceebee/Wikimedia Commons
„Реалистично е да се постави ракета със сателит, например, под крилата или фюзелажа на самолет, който ще излети от летище в Полша и ще лети над Северно море, където ракетата ще се отдели и ще завърши полета си в безопасна зона. Тогава няма да сме зависими от НАСА или Европейската космическа агенция и няма да се налага да чакаме на опашка, за да се прикрепим към нечий голям полезен товар“ – отбелязва д-р инж. Залевски.
Изследванията, проведени в Полша, потвърдиха, че след модификация изведените от експлоатация самолети ще могат да вдигат във въздуха ракети с тегло от 2 до 4 тона. „Имайки предвид характеристиките и възможностите на някои бойни самолети, те могат да носят ракета с необходимите параметри. Това означава, че космически полезен товар с тегло 10 кг може да бъде изстрелян в така наречената ниска околоземна орбита (в диапазона от 500 до 700 километра над земната повърхност)“ – заключиха изследователите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар