Анализ: Оценката от 2,5 милиона украински жертви е аритметично невъзможна

🇷🇺⚔️🇺🇦 Заместник-началникът на Главното военно-политическо управление на руските въоръжени сили и командир на специалните части „Ахмат“ генерал-лейтенант Апти Алаудинов заяви пред ТАСС на 7 август, че загубите на украинската армия от началото на войната наближават 2,5 милиона души. Четири месеца по-рано пред същата агенция той използва цифрата „около 2 милиона“. Разликата в двете му изказвания е първото място, където сметката се разпада: половин милион души в рамките на едно лято прави средно по около 4100 души дневно, при положение че Украйна мобилизира около 1000 души на ден.

Според хронологията на Алаудинов излиза, че украинската войска губи четири пъти повече хора, отколкото попълва. Подобен нетен отлив от около 3100 души дневно би изпразнил цял състав от 880 000 души за по-малко от 10 месеца. Вместо това числеността на армията остава на същото ниво вече втора поредна година, фронтовата линия е почти статична, а руската армия е неспособна да извърши смислен пробив, като вместо това нейните завоевания се ограничават до отделни села.

Същото важи и за средния темп на загубите, разпределен за целия период на войната. От 24 февруари 2022 г. до 7 август 2026 г. са изминали 1625 дни; 2,5 млн. загинали за това време правят около 1540 души дневно. Това съответства на цялата щатна численост на украинската армия отпреди инвазията, заличавана на всеки 170 дни – или близо 10 пъти от началото на нахлуването. Армия, която понася подобни загуби, не може да удържа фронтовата линия, нито да ротира частите си.

Кумулативната сметка е още по-неумолима. Преди инвазията щатната численост на Въоръжените сили на Украйна беше 261 000 души. От февруари 2022 г. до пролетта на 2026 г. Киев е мобилизирал повече от 1,3 млн. души, при месечен поток от порядъка на 30 000 според президента Володимир Зеленски. Ако съберем щатния състав отпреди войната с мобилизираните и добавим доброволци и военнослужещи на договор, то излиза, че през униформата на Силите за отбрана за целия период са преминали под 2 млн. души. Цифрата, заявена от Алаудинов, изисква армията да е погребала повече хора, отколкото изобщо е приела в редовете си.

Изчислена по друг начин, същата сметка показва докъде се простират границите на възможното. Днес под оръжие стоят между 730 000 и 880 000 души в зависимост от обхвата на броенето, а по-високата стойност е публичната оценка на Зеленски от януари 2025 г. Ако през системата са преминали под 2 млн, то всички напуснали редовете по каквато и да е причина – загинали, изчезнали, пленени, освободени по медицински причини, уволнени поради възраст или дезертирали – са общо под 1,3 млн. души. Смъртта изобщо не може да е водеща или единствена причина в списъка. Само през първите 10 месеца на 2025 г. прокуратурата на Киев е регистрирала над 161 000 производства за самоволно напускане на частта, което е близо 4 пъти над миналата година, а сборът с дезертьорството за цялата война надхвърля 290 000 души. От декември 2025 г. Офисът на главния прокурор ограничи публичния достъп до тази статистика. Част от тези хора се завръщат: през юни Министерството на отбраната откри 100-дневен срок за доброволно завръщане. Дори и така тази категория е сравнима по обем с всяка друга причина за напускане на службата.

Министерство на отбраната на Руската федерация също не потвърждава цифрата на Алаудинов. Изданието „Верстка“ сумира ежедневните сводки на ведомството за 4 години и половина война и изчисли малко над 1,3 млн. „унищожени“ украински военнослужещи към 24 февруари 2026 г. При обявявания оттогава темп от около 1400 души дневно общият сбор достига около 1 млн и половина в началото на август. Твърдението на Алаудинов надхвърля с цял милион данните на собствената му институция. Впрочем същите сводки отчитат и 670 свалени украински самолета – повече от всичко, с което авиацията на Украйна някога е разполагала.

5 отделни независими източника водят статистика за украинските жертви и нито един не се доближава до този порядък. Проектът UALosses, който събира поименно загиналите по некролози и публични съобщения, към 21 юни 2026 г. е установил 103 418 имена на убити и още 97 938 души, водени за безследно изчезнали. Единният регистър на изчезналите при особени обстоятелства съдържа повече от 90 000 военни и цивилни. Министерство по въпросите на ветераните е присъдило статут на участник в бойни действия 770 000 пъти между 2022 г. и септември 2025 г. (12 871 през 2022 г., 324 018 през 2023 г., 267 263 през 2024 г. и 165 933 за първите девет месеца на 2025 г.). Координационният щаб е върнал 9606 души от плен, а Русия е предала около 25 000 тела в общо 65 обмена до април 2026 г. За да е вярна цифрата, заявена от чеченския генерал, поименният проект трябва да е пропуснал 96% от смъртните случаи в страна с работещ интернет, свободна преса и публични погребения.

Дори най-широкото възможно тълкуване на украинските регистри не би могло да промени мащабите. Ако всеки един безследно изчезнал бъде приравнен към загинал, сборът на установените имена и изчезналите прави малко над 201 000 души – т.е. под 1/12 от заявеното.

Самият Алаудинов предложи проверката, обезсилваща напълно неговото твърдение. В друга част от същия разговор той заяви, че Киев криел цифрата, защото не иска да плаща обезщетения. Държавата изплаща по 15 млн гривни на семейството на всеки загинал военнослужещ. Умножено по 2,5 млн, това прави 37,5 трлн. гривни. Само за сравнение, целият държавен бюджет на Украйна за 2026 г. предвижда разход от 4,781 трлн. гривни, от които 2,805 трлн. са за отбрана и сигурност. Дори само първата вноска от 3 млн. гривни, която се превежда веднага след установяването на смъртта, би струвала 7,5 трлн. гривни – това са разходите в целия държавен бюджет за година и половина, които биха преминали през банковата система и Пенсионния фонд и няма как да останат незабелязани.

Дори най-свободното тълкуване не спасява това твърдение. Ако понятието „загуби“ в руския военен речник обхваща убити и ранени накуп, а не само загинали, съотношението между тях според оценките на CSIS би дало при такъв сбор най-много около 580 000 убити. Това пак прави до 8,7 трлн. гривни задължение за обезщетения – почти два годишни бюджета. Самият Алаудинов обаче говори за тела, за експертизи и за „тотално унищожаване на мъжкото население на Украйна“, което категорично поставя неговата цифра в графата на загиналите, а не на ранените.

Демографските данни затварят въпроса окончателно. През 2025 г. Министерство на правосъдието на Украйна е регистрирало 485 300 смъртни случая от всички причини (мъже, жени и деца – от старост, болести, инциденти и война) срещу 168 778 раждания. Разпределени равномерно, 2,5 млн убити за 1625 дни бойни действия правят около 562 000 мъртви военни годишно. Тази хипотеза изисква да има повече загинали мъже в униформа, отколкото страната изобщо е издала смъртни актове за цялото си население, и то при функционираща система за гражданска регистрация, която продължава да публикува данните си.

Подобен мащаб няма прецедент дори там, където историята обикновено предлага съпоставка. Съветският съюз мобилизира 34,5 млн души през Втората световна война и записва 11,4 млн безвъзвратни загуби или един на всеки трима преминали през казармата. Приложена към Украйна, оценката на Алаудинов изисква коефициент над 125%: повече мъртви, отколкото изобщо са облекли униформа.

Огледалният поглед към руската страна също не съвпада. В своя оценка от 27 януари 2026 г. CSIS изчисли, че Украйна има от 500 000 до 600 000 ранени и между 100 000 и 140 000 убити до края на 2025 г., срещу около 1,2 млн руски жертви (от които 275 000 до 325 000 загинали). Това прави съотношение от 2:1 до 2,5:1 в украинска полза. Твърдението на Алаудинов изисква то да се обърне и да стане над 8:1 в обратна посока – и то в полза на нападащата страна, която напредва през открит терен срещу подготвена отбрана.

Произходът на въпросната цифра може да се проследи стъпка по стъпка. Тя тръгва от ежедневните сводки на руското военно ведомство, които не подлежат на външна проверка и се позовават единствено на себе си, минава през закръгляне нагоре и получава „външно потвърждение“ по обиколен път. В края на юни шведски коментатор на име Ларс Берн заяви по Swebb TV, че украинската страна може да е загубила около 2,4 млн. войници, позовавайки се на уж хакнати вътрешни бази данни на Силите за отбрана на Украйна. По-късно обаче той уточни, че няма достоверни сведения и не може да гарантира произхода им. Месец и половина по-късно същият мащаб се връща в руския ефир, но вече като официална оценка на действащ генерал.

Институцията зад изказването олицетворява целта му. Главното военно-политическо управление по устав отговаря за морално-политическото и психологическото състояние на силите и за информационна защита на личния състав от въздействието на противника. Продуктът му се измерва по ефекта върху собствената аудитория, а не по неговата проверимост. Оттам идва и характерът на аргументите: Алаудинов не стъпва на разузнавателна методика, а на приписано поведение, твърдейки, че Украйна погребва предадени тела без експертиза и не ги връща на близките. В същото време Министерството на вътрешните работи на Украйна описва точно обратната процедура – репатрираните тела минават през задължителна съдебномедицинска и ДНК идентификация, преди да бъдат предадени на семействата.

Реално потвърденото знание за украинските жертви е значително по-скромно и еднакво неудобно както за Москва, така и за Киев. Зеленски посочи 55 000 убити в интервю за France 2 през февруари 2026 г., което е под броя на поименно установените и представлява официална долна граница, а не пълна оценка. Реалната неизвестна остава в графата на изчезналите – близо 98 000 души, чиято съдба ще реши дали окончателната цифра ще спре около 150 000, или ще надхвърли 200 000. Диапазонът на CSIS е най-солидно обоснованата външна оценка, а горният му край, обновен към август 2026 г., е около 1/17 от заявеното от Алаудинов.

Жертви в такъв мащаб биха оставили следи, които е възможно да бъдат скрити: рязък скок в плащанията по отчетите на Пенсионния фонд, необяснима свръхвисока смъртност сред мъжете в регистри за гражданско състояние, срив в плътността на фронтовата линия и пълно спиране на ротациите. Актовете за гражданско състояние за 2025 г. не показват такива нива, а числеността на украинските въоръжени сили не е рухнала. Единственото реално движение в посока увеличение би могло да дойде от трансфер на лица от регистъра на изчезналите към графата „загинал“, което би вдигнало общия сбор към 200 000 души. Между 200 000 и 2,5 млн обаче не стои спор за методология, а разлика от над 10 пъти.

Анализ: Квотата стига до селото – как Русия набира войници по план

Карта на общините в Белгородска област; с различен цвят са откроени част от районите с по-слабо изпълнение на квотата през 2025 г. (Източник: Янис Клуге, Russianomics)

🇷🇺🪖 Набирането на военнослужещи на договор е включено в критериите, по които Белгородска област оценява работата на 22-те общини в състава си. Решението беше взето от губернатора Вячеслав Гладков на 4 декември 2024 г. Практическото измерение се изразява в задължението на местните власти да включат данните в своите отчети в края на всяка година, които после биват публикувани в държавния портал „Госуслуги“.

Именно от тях се възстановява почти цялата отчетност за вербовката в региона за 2024 и 2025 г.: каква е определената квота за всяка община, какъв бой е реално постигнат и какви мерки са били предприети за тяхното осигуряване. Данните са събрани и обработени от Янис Клуге, изследовател на руската икономика в Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP) в Берлин, и бяха публикувани на 28 юли в неговия бюлетин Russianomics.

Белгородските доклади са най-подробни, но по същество не са изключение. Клуге преглежда и анализира десетки отчети на райони и селища в цяла Русия, които очертават една и съща схема. Федералният център задава годишна цел; регионът я разпределя между районите, а те на свой ред я разбиват в отделни селища, а понякога и отделни предприятия на територията си. До момента за съществуването на подобна йерархия се съдеше само от отделни изказвания на регионални чиновници, споменаващи мимоходом задачите си. Отчетността на общинско ниво обаче я разкрива като ясно разписан механизъм, обезпечаван с конкретни дати и документи.

Началото на този процес е официално документирано. На 14 февруари 2023 г. президентът Владимир Путин подписва поръчение ПР-309 „за попълване на войските с личен състав“. Текстът му не е публично известен, но районните власти в цялата страна го цитират в своите официални актове и уебсайтове като основание за създаване на местни щабове по набиране. Осем дни по-късно Дмитрий Медведев започва редовни работни съвещания с регионалните власти по темата, а на 1 април 2023 г. стартира и общонационалната кампания.

Отчет на район в Омска област илюстрира как квотата се спуска отгоре-надолу по административната верига. Всички райони в областта получават целите си от регионалното правителство на 1 март 2023 г. Същият документ разписва и разпределянето на районната задача по отделни селища. Квотата се изчислява въз основа на броя мъже от категории за годност „А“ и „Б“, водещи се на военен отчет в района. За 2023 г. съответният район отчита 37 привлечени новобранци при квота от 50 души. За 2024 г. задачата е увеличена на 51 души, като към 21 октомври са сключени 42 договора. Докладът споменава и обща годишна цел за цялата област, спусната от Министерство на отбраната, но без да уточни конкретната цифра.

Откъс от отчет на Оконешниковски район, Омска област: планът за 2023 г. е 50 души, а сключените договори са 37. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Разбивка на квотата за 2024 г. в Оконешниковски район: 42 договора при план от 51 души към 21 октомври. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Мащабът в големите градове личи от данните в Краснодар: градската управа отчита 2354 нови договора за 2024 г. (91,8% от поставената цел), посочвайки като основание същото поръчение ПР-309.

Откъс от отчета на Краснодар: 2354 договора през 2024 г., или 91,8% от поставената цел, с позоваване на поръчение ПР-309. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

През есента на 2024 г. системата придобива постоянен ръководен орган. С указ № 814 от 20 септември Путин създава Междуведомствена комисия към Съвета за сигурност за попълване на въоръжените сили с военнослужещи на договор – указът е публикуван в официалния портал за правна информация. Девет дни след това е приет нов пакет с поръчения (ПРС-1098), и районите започват да го цитират вместо ПР-309. На 25 октомври Медведев заявява пред агенция „Интерфакс“, че Путин е взел решение относно кампанията по попълване на войските да продължи, а оперативната координация остава в негови ръце. Отчет на село в Хабаровски край уточнява, че ПРС-1098 се отнася за набирането през 2025 г., а друго селище в същия край го посочва като основание и за плана на своя вербовъчен щаб за 2026 г. Този документ остава действащо нормативно основание и днес.

Документ от Хабаровски край, който посочва ПРС-1098 като основание за набирането на военнослужещи по договор през 2025 г. (Източник: местен нормативен акт, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Документ от Хабаровски край, който прилага ПРС-1098 към плана за вербовъчна работа през 2026 г. (Източник: местен нормативен акт, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Показателите за ефективност не се изчерпват само с административно отчитане. Те са разделени в две групи – едната се определя от областното правителство, а другата от федералния център. Общините с най-висок краен резултат получават парична премия за следващата година, обикновено в размер на няколко млн рубли. От края на 2024 г. набирането на войници вече е част от регионалните показатели, което значи, че изпълнението на тази задача влияе пряко в класирането, финансовата награда и репутацията на всеки районен ръководител в Белгородска област.

Резултатите за 2024 г. очертават класация, в която реално няма изоставащи. Начело е район Ровенки със 103% изпълнение, следван от град Белгород (102%) и Шебекино (101%). Останалите 19 общини си разделят четвъртото място с точно 100%. Сборът от изрично посочените бройки в докладите е 3678 договора; след попълване на липсващите данни анализът изчислява общия брой на близо 3900 за годината. Град Белгород отчита 800 привлечени лица при цел 779, Стари Оскол – 650 при цел 645, а Шебекино – 215.

Година по-късно обаче тази картина се разпада. Около една трета от всички общини не успяват да изпълнят заложените показатели, и то при значително намалени цели. На последно място е самият областен център с едва 55% изпълнение – 181 подписани договора при задача от 330 души. Следват Грайворон с 66% (само 21 от целта 32), както и Ракитное и Красное с по 70%. Тук обобщените данни се нуждаят от внимателен анализ и сборът от изрично посочените цифри за 2025 г. е 825, но той не е директно сравним с 3678-те договора от предната година. Причината е, че някои от най-големите общини (сред които Стари Оскол, Шебекино и Короча) отчитат 100% изпълнение, без да са обявявали конкретния брой хора. Оценката с попълване на празнините показва общо около 1400 договора. Спадът е реален и съществен, но се дължи преди всичко на редуцирането на самата задача, а не само на понижени резултати.

Най-подробният отчет е предоставен от Вейделевски район с ръководител Анжелика Самойлова, която посочва, че в периода между 24 февруари 2022 г. и 31 декември 2024 г. в армията са постъпили 233 мъже от района: 80 по линия на мобилизацията от края на 2022 г. и 153 по договор. Докладът съдържа и месечна разбивка за 2024 г. при годишна цел от 62 души. През ноември са сключени 13 (най-високият показател за годината), а през декември темпът спада до 6 – колкото да бъде затворена квотата, без да се преизпълнява значително. Районът е с население от около 20 000 души, т.е. целта за 2024 г. възлиза на 0,31% от жителите. Това отговаря почти точно на средното съотношение в цялата страна, което Клуге извежда стъпвайки върху 427 хиляди договора при 143 млн население. Този модел се повтаря навсякъде: общините достигат до вече заложената цифра и спират. Клуге предполага, че това е породено от вътрешната логика на квотна система – когато потенциалните кандидати надвишават целевия брой, за районния ръководител е по-добре да пази излишъка за следващия отчетен период, вместо сам да провокира увеличение на бъдещите си задачи.

Месечна разбивка за Вейделевски район през 2024 г.: 62 привлечени по договор при годишен план от 62 души. (Източник: годишен отчет на Вейделевски район, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Докладите разкриват и конкретни методи за постигане на заложените показатели. Случаите, при които граждани доброволно и по своя инициатива сключват договор, са сравнително редки. Вместо това общинските власти съставят списъци с „подходящи кандидати“ и провеждат с тях системни „беседи“, включително по домовете и работните им места. Администрацията на Ново Оскол изрично изброява приоритетните групи:

• лица с условни присъди;
• лица под профилактично наблюдение;
• лица под административен надзор;
• освободени от наборна служба през последните четири години;
• длъжници по изпълнителни производства;
• лица, лишени от право да управляват моторни превозни средства.

Приоритетните групи за агитационна работа в Новоосколския общински окръг през 2025 г. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Обединяващият фактор за тези шест групи е тяхната зависимост: всяка от тях вече се намира в определени правни или административни отношения с полицията, съда или местната власт, което ограничава сериозно тяхната възможност за отказ. Поради това участието на силовите структури е ключов елемент от системата. Районите отчитат съвместни действия с полиция, съдебни изпълнители и следствени органи. Доклад от Хабаровския край позволява този принос да бъде количествено оценен: местната полиция съобщава, че през 2025 г. е провела 2500 разговора с потенциални кандидати, от които е убедила да сключат договор 28 обвиняеми по наказателни производства, трима други руски граждани и един чужденец. С население от 55 000 души общата цел на района вероятно е била около 180 души, което посочва дела на полицията на близо 20% от общия резултат. Това изчисление на Клуге е базирано на предположението за пълно изпълнение на квотата.

Процесът обаче не разчита само на натиск. В редица белгородски доклади се описват „меки мерки“: това включва раздаване на листовки, поставяне на билбордове и пояснителни кампании срещу финансови възнаграждения при военна служба. Същите тези доклади обаче съдържат и оплаквания, които разкриват причините за неуспехите. Общинските власти посочват, че изселването от региона е свило наличния състав от подходящи мъже, че постоянният обстрел и евакуациите възпрепятстват работата, а високите заплати в местния частен сектор правят военната служба по-малко привлекателна. Най-показателната констатация идва от Красненски район, който не изпълнява квотата си за 2025 г. – според отчета местният щаб е убедил няколко души да подпишат, но в последния момент те се отказали и сключили договор в друг регион заради по-високия размер на еднократна парична премия там.

Данните от Белгород позволяват проверка на друг аналитичен метод. От години Клуге оценява темповете на набирането в Русия с проследяване на плащанията от регионалните бюджети, като сега се разполага с възможност да съпостави двата източника. За 2024 г. сборът от общинските отчети (3900 души) превиши броя на изплатените от областния бюджет премии (близо 2900). За 2025 г. това съотношение се обръща: регистрирани са близо 2700 изплатени премии срещу около 1400 договора според отчетите. Времевото разминаване се дължи на административно забавяне – част от финансовите стимули за сключените през 2024 г. договори са изплатени едва в началото на 2025 г. Фактичският извод е, че плащанията в бюджета отразяват състоянието на вербователния процес с закъснение от няколко седмици, а не в реално време.

Белгородска област обаче не е типичен руски регион. Тя се намира на самата фронтова линия, населението ѝ намалява, а постоянните обстрели и евакуации осакатиха демографската база за набиране. Според Клуге точно това е причината квотата за 2025 г. да е коригирана толкова рязко надолу. Мащабът на демографския спад личи ясно от самите доклади: Ново Оскол съобщава за 38 219 жители към 1 януари 2025 г. – с 530 под предходната година, като се отчита спад както при раждаемостта, така и в резултат на негативна миграция. Поради това белгородските данни не отразяват общата динамика в цяла Русия, но дават точна представа за начина, по който функционира самият механизъм.

Общоруската динамика се очертава от други източници и показва трайна тенденция към спад. На 30 април 2026 г. Медведев съобщи, че от началото на годината договор с Министерството на отбраната са сключили 127 000 души, към които се добавят още 10 хиляди в доброволчески звена. За сравнение, през цялата 2025 г. официално обявените стойности са над 422 000 военнослужещи на договор и 32 000 доброволци, което значи средно по 1060 сключени договора дневно през първите четири месеца на 2026 г. срещу около 1160 дневно през 2025 г. По изчисления на Клуге, базирани на бюджетни разплащания, спадът е още по-силно изразен: от 1000–1200 души на ден през първото тримесечие на 2025 г. до 800–1000 за същия период на 2026 г. Макар двете редици от данни да се различават по темпове на спад, те съвпадат като обща посока. В същото време средната еднократна премия  в региони в наблюдаваните от изследователя субекти достигна рекордните 1,47 млн рубли през март. Следователно в регионите, където премиите се увеличават, спадът на новобранците не е резултат от намалени държавни изисквания.

Основният извод от общинските доклади се крие именно тук. Тези документи нямат за цел да определят общия брой войници в Русия – за това има други, по-прецизни методи за оценка. Значението им е, че доказват наличието на добре смазана административна машина, която превръща политическо решение в конкретни човешки ресурси: налична правна рамка, постоянна комисия към Съвета за сигурност, щабове във всеки район, поименни списъци, директно съдействие от полицията и съдебните изпълнители, както и система от показатели, която обвързва финансовите стимули и оценката на местния чиновник с успешно изпълнение на квотите. Тази структура работи четвърта поредна година без нуждата от обявяване на нова мобилизация. Ако Кремъл реши да увеличи потока от новобранци, той няма да изгражда от нулата система, а само ще промени числата в спуснатия план. Засега обаче нищо в наличните документи не сочи, че такова решение е взето.

За външни наблюдатели значението на тази отчетност е методологическо, но с пряка практическа стойност. Официалната статистика за набиране на войници е конфиденциална, а публично известните цифри идват от точно един говорител и не подлежат на независима проверка. За разлика от тях, общинските отчети са подлежащи на потвърждение. Макар и разпръснати из стотици файлове на държавния портал, те публикуват регулярно, защото бюрократичната система, която изиска отчитане на военните квоти, изисква същата тази отчетност и за детските градини, ремонтите и раждаемостта. Всеки анализатор, който проследява ресурса за мобилизация на Русия, разполага с редовен, датиран и проверим източник, който Москва не може лесно да затвори, без да демонтира собствената си система за оценка на местната власт.

Раждаемостта в Русия пада за 10-та поредна година, достигайки ново дъно

🇷🇺📉 Раждаемостта в Русия продължава да спада за десета поредна година, като нейният общ коефициент на плодовитост (TFR) е паднал до 1,374 деца на жена към края на 2025 г. Това съобщава The Moscow Times, позовавайки се на данни от държавна статистическа служба „Росстат“, публикувани на 23 януари.

Това е лек спад спрямо стойността 1,4 от 2024 г. и най-ниското ниво от 2006 г. насам, когато коефициентът е 1,305. Най-значимото понижение започва след 2015 г. Тогава раждаемостта достига своя пик от 1,762. Оттогава насам тя се сринала с 22% – подобен спад не е наблюдаван от 90-те години на миналия век.

Въпреки призивите на руския лидер Владимир Путин за повишаване на раждаемостта и насърчаване на многодетните семейства, коефициентът при третите и следващите деца също бележи спад. През декември 2025 г. този показател е паднал до 0,362 спрямо 0,376 през 2024 г., слизайки под нивата от 0,364, регистрирани през 2021 г. – преди пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.

В края на миналата година Путин отправи призив към руските граждани да следват т.нар. „кавказки традиции“ за сключване на брак в тийнейджърска възраст в опит да се стимулира колабиращата раждаемост в страната.

Освен това общият брой на ражданията е намалял значително. През 2024 г. са родени 1,222 милиона бебета – най-ниският брой от 1999 г. насам. Първото тримесечие на 2025 г. отчете едва 288 000 раждания, поставяйки нов антирекорд за най-ниска раждаемост от края на XVIII и началото на XIX век.

Кремъл си е поставил амбициозни цели за вдигане на коефициента на плодовитост до 1,6 до 2030 г. и до 1,8 до 2036 г., стремейки се да обърне демографската реалност. Тези цели са част от стратегия, ориентирана към семейството, която включва политики за укрепване на институцията на семейството, насърчаване на традиционните ценности и стимулиране на многодетността, предава The Moscow Times.

Въпреки тези усилия, проучване на Всеруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) установи, че през 2025 г. 18% от семействата не планират да имат деца, което е трикратно увеличение в сравнение с 20 години по-рано.

Освен това Русия продължава да се сблъсква със значителен естествен демографски спад, като в периода 2018–2024 г. тя загуби над 3 милиона души поради по-високата смъртност в сравнение с раждаемостта. През 2024 г. естественият прираст в отрицателна посока се е ускорил с 20%, достигайки 596 000 души.

По-рано беше съобщено, че Руската православна църква е провела наскоро одобрена национална молитва, в която се призовават жените да не правят аборти. Службата е описана в църковните брошури като „назидание за тези, които планират да погубят своя младенец в утробата“ и се появи в момент, в който руските власти и Църквата засилват опитите си за справяне с демографската криза.