🇺🇦💥🇷🇺 Взривно устройство е било задействано под личния автомобил на Дмитро Нейолов, бивш първи заместник-началник на изправителната колония в Оленивка, в нощта срещу 29 август в окупираната Донецка област. Това съобщиха местни издания, позовавайки се на източници в специалните служби на Украйна. Състоянието му остава неизвестно: окупационната власт и ведомства запазват мълчание по темата. Нейолов е вторият бивш служител на колонията, срещу когото Киев води производство във връзка със смъртта на украински военнопленници през юли 2022 г. и чийто автомобил впоследствие е взривен.
Първият беше директният му ръководител. На 9 декември 2024 г. джип Toyota избухна в центъра на Донецк, на кръстовището на улица „Университетска“ и Комсомолски проспект. В него се намираше Сергий Евсюков, ръководител на колонията през лятото на 2022 г. При експлозията той загина, а съпругата му, заела мястото на пасажера, получи тежки наранявания. Първоначално за случилото се съобщиха руски канали в Telegram, а по-късно информацията беше потвърдена от Петро Андрющенко, съветник на кмета на Мариупол. Руските власти не са давали официално потвърждение на инцидента в дните след това. Руските следствени органи образуваха дело за взрива, без да посочат извършител. Украинската страна не поема отговорност за самия атентат и оттогава насам не е заявявала такава. Евсюков и Нейолов бяха отстранени от своите постове още преди това и се укриваха в окупираната част на Донецка област.
Евсюков и Нейолов са първите две имена в един и същ обвинителен акт. На 29 юли 2024 г. (две години след случая, заради което са разследвани) Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Канцеларията на главния прокурор им повдигнаха задочно подозрения по член 438 от Наказателния кодекс: жестоко отношение към военнопленници, съчетано с умишлено убийство, извършено по предварителен сговор от група лица.
Обвинението не се отнася до самия взрив в колонията, а до действията, извършени точно след него. Според разследването двамата са били наясно с броя и състоянието на пострадалите, но въпреки това умишлено са забавили транспортирането на ранените до болници. Девет от жертвите са починали именно защото не са получили спешна медицинска помощ. Максималното наказание по този състав е доживотен затвор.
Година по-рано (на 28 юли 2023 г.) на Евсюков беше повдигнато още едно отделно задочно подозрение – за организирането на изтезания над 100 пленени военнослужещи в периода от пълномащабната руска инвазия до юли 2022 г. Според описанието, формулирано от разследващите органи, побоите са били извършвани на специално обособени за целта помещения за т.нар. дисциплинарно изолиране, където са били съпътствани от психологически натиск и постоянни заплахи. Преди 2014 г. Евсюков е бил шеф на сектор в управлението на милицията в Горловка.
Най-подробното публично описание на ролята на Нейолов идва не от Киев, а от Брюксел. На 13 юли 2026 г. Съветът на Европейския съюз включи 15 души и 1 институция в списъка със санкции по режим за нарушения на правата на човека, създаден през декември 2020 г. В мотивите Нейолов е описван като пряко отговорен за масово убийство на пленени украинци след руския удар през юли 2022 г. и е свързан с изтезания, побои и унижения над военнослужещи и цивилни.
В същия пакет санкции бяха включени още 5 ръководни кадри и надзиратели от затвора. Мерките включват замразяване на активи, забрана за влизане на територията на ЕС и забрана за предоставяне на финансови активи. Спрямо човек, който живее в окупирания Донецк, практическото им действие е било ограничено до активи, средства или други интереси, намиращи се извън Русия.
Събитието, около което са изградени всички тези обвинения, се случи в нощта срещу 29 юли 2022 г. В една от постройките на бившата Волновашка изправителна колония в Оленивка избухна взрив. Затворническото учреждение под № 120 и действа в този си вид от 1999 г. до превземането му от проруските формирования през 2014 г.
След 24 февруари 2022 г. руските въоръжени сили изградиха на територията му филтрационен затвор, през който преминаха пленени украински военнослужещи, полицейски служители и цивилно население, паднали под руска окупация. По данни на Върховната рада при взрива загинаха 53 украински военнопленници, а над 130 бяха ранени.
Повечето от тях бяха защитници от гарнизона на „Азовстал“ в Мариупол, предали се в края на май същата година по заповед на украинското военно командване и в замяна на гаранции за хуманно отношение, които бяха договорени с посредничеството на международни организации. Част от пленниците бяха преместени във взривената постройка броени дни преди атаката. Гарнизонът напусна окончателно металургичния завод в периода 16-20 май 2022 г. По думите на президента Володимир Зеленски тогава в руски плен попадат над 2500 военнослужещи от „Азовстал“, а Оленивка се превърна в основното място, където бяха държани.
Обстоятелствата около прехвърлянето им са реконструирани въз основа на разказите на оцелелите. На 5 август 2026 г. в Националния музей на украинската история във Втората световна война командването на 12-а бригада на Националната гвардия „Азов“, бивши военнопленници, държани в същата постройка, и представители на СБУ и прокуратурата представиха публично как е бил съставен списъкът.
Администрацията на колонията е обявила предстоящия „етап“ – преместване на затворниците – с капитан Сергий Ермошин, който отговарял за връзката с пленените, като е дала срок от около три часа. Списъкът е бил изготвен колективно от отговорниците на бараките, командирите на подразделения и самите пленници. Администрацията обаче се намеси многократно и окончателната версия се различаваше видимо от първия. Заповедта за преместването е била обявена лично от Евсюков.
Случилото се след експлозията е документирано и от независима трета страна. Международният комитет на Червения кръст поиска да му бъде осигурен достъп до Оленивка и военнопленниците непосредствено след нападението, за да окаже помощ на ранените, да съдейства за транспортиране на тежко пострадали до болници и да участва при идентифицирането на телата. Комитетът обяви, че искането е било отправено незабавно, но е било отхвърлено. Достъп до Оленивка не беше предоставен. Именно това забавяне между взрива и оказването на медицинска помощ стои в основата на обвинението срещу Евсюков и Нейолов.
Москва заяви, че сградата е била поразена с ракета от американската реактивна система за залпов огън HIMARS. Тази версия не се подкрепя от наличните експертни оценки. Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека я отхвърли, тъй като установи, че характерът на самите разрушения по стените, тавана и покрива, състоянието на леглата, размерът на остатъчния кратер и посоката на взривната вълна не отговарят на попадение с такъв боеприпас. През юли 2023 г. организацията заяви изрично, че причината за разрушенията не е ракета от HIMARS.
Предварителната оценка на украинската прокуратура, публикувана на 30 август 2022 г. след извършване на анализ върху достъпните видеозаписи с участието на специалисти по разпознаване на боеприпаси, посочи към капсули с горивна смес от термобарични огнехвъргачки от типа „Шмел“, „Шмел-М“ и „Рис“. Това може да значи използване на оръжие от близко разстояние, а не изстрелване от фронтовата линия. Комплексната съдебна експертиза, включително взривотехническата, обаче остана недовършена, защото мястото на престъплението беше недостъпно.
Това е и основната причина делото да не напредне по обичайния съдебен път. ООН сформира комисия за установяване на фактите, но на 5 януари 2023 г. я разпусна, преди изобщо тя да започне работа: Русия не предостави нито гаранции за безопасност, нито достъп до Оленивка. Организацията допълни, че самата цялост на мястото е била нарушена.
4 години по-късно пречката е същата. Без оглед на мястото на инцидента нито украинските следователи, нито международните екипи биха могли да изследват веществени доказателства. На последната годишнина Министерство на външните работи на Украйна отправи призив към Международния наказателен съд, други международни съдебни институции и компетентните национални органи да продължат производствата и да потърсят отговорност както от директните извършители, така и от хората, дали разпореждане. Досега никой не е бил изправен пред съд.
Взривът от 9 декември 2024 г. прибави към тази ситуация и конкретни последствия от правен аспект. Ако смъртта на Евсюков бъде официално удостоверена, производството срещу него подлежи на прекратяване на нереабилитиращо основание – не поради недоказаност на обвинението, а тъй като самият обвиняем не е сред живите. Присъда няма да има, а фактите, събрани по неговата част от наказателното производство, ще останат в материалите, без съдът да се произнесе по тях. Официално решение по този въпрос все още не е взето.
Случилото се на 29 август се вписва във вече установен модел. От края на 2024 г. в окупираните територии периодично са използвани взривни устройства, поставени в автомобили или край маршрута на хора, срещу които Украйна води производства или отправя обвинения.
На 13 ноември 2024 г. в Севастопол загина капитан I ранг Валерий Транковски, началник на щаба на 41-ва бригада ракетни кораби и катери на Черноморския флот, след взрив в автомобила му на улица „Шевченко“. Украински издания, позовавайки се на свои източници, приписаха операцията на СБУ.
На 13 август 2026 г. взривно устройство, поставено в улична кофа за отпадъци на Столетовския проспект в Севастопол, уби минувач. Федералната служба за сигурност (ФСБ) го определи като руски военнослужещ от структурите на Министерство на отбраната, а украинската страна го назова като Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал заедно с нея на руска страна през 2014 г. ФСБ задържа по случая жителка на Сочи. И за двете операции липсва официално признание от Киев.
Самият Донецк също все по-трудно може да се разглежда като сигурен руски тил. На 26 август и в нощта на 27 август Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са били поразени основен и запасен команден пункт на руската армия в района на града. Зоната, в която се укриваха двамата бивши ръководители на колонията, беше изгубила значението си на дълбок оперативен тил още преди последния взрив.
Установеното със сигурност към настощия момент е ограничено: взривно устройство е било поставено под лек автомобил и детонирано през нощта, докато състоянието на Нейолов не се посочва от нито една страна. Останалите обстоятелства са документирани от години и очертават последователна картина: разследване, което не може да получи достъп до местопрестъплението; мисия на ООН, която беше разпусната, преди да започне работа; обвинение по член с до доживотен затвор, което не е стигнало до съд; и санкционен списък от 15 имена, срещу които Европейският съюз може да вземе решение за налагане на ограничения, но не да ги изправи пред съдия.
Досега нито един от обвиняемите за Оленивка не е понесъл присъда. Единствените физически последици, достигнали до двамата основни фигуранти, са експлозиите под автомобилите им, извън съдебна процедура и без официално установен извършител.
Няма коментари:
Публикуване на коментар