Анализ: Оценката от 2,5 милиона украински жертви е аритметично невъзможна

🇷🇺⚔️🇺🇦 Заместник-началникът на Главното военно-политическо управление на руските въоръжени сили и командир на специалните части „Ахмат“ генерал-лейтенант Апти Алаудинов заяви пред ТАСС на 7 август, че загубите на украинската армия от началото на войната наближават 2,5 милиона души. Четири месеца по-рано пред същата агенция той използва цифрата „около 2 милиона“. Разликата в двете му изказвания е първото място, където сметката се разпада: половин милион души в рамките на едно лято прави средно по около 4100 души дневно, при положение че Украйна мобилизира около 1000 души на ден.

Според хронологията на Алаудинов излиза, че украинската войска губи четири пъти повече хора, отколкото попълва. Подобен нетен отлив от около 3100 души дневно би изпразнил цял състав от 880 000 души за по-малко от 10 месеца. Вместо това числеността на армията остава на същото ниво вече втора поредна година, фронтовата линия е почти статична, а руската армия е неспособна да извърши смислен пробив, като вместо това нейните завоевания се ограничават до отделни села.

Същото важи и за средния темп на загубите, разпределен за целия период на войната. От 24 февруари 2022 г. до 7 август 2026 г. са изминали 1625 дни; 2,5 млн. загинали за това време правят около 1540 души дневно. Това съответства на цялата щатна численост на украинската армия отпреди инвазията, заличавана на всеки 170 дни – или близо 10 пъти от началото на нахлуването. Армия, която понася подобни загуби, не може да удържа фронтовата линия, нито да ротира частите си.

Кумулативната сметка е още по-неумолима. Преди инвазията щатната численост на Въоръжените сили на Украйна беше 261 000 души. От февруари 2022 г. до пролетта на 2026 г. Киев е мобилизирал повече от 1,3 млн. души, при месечен поток от порядъка на 30 000 според президента Володимир Зеленски. Ако съберем щатния състав отпреди войната с мобилизираните и добавим доброволци и военнослужещи на договор, то излиза, че през униформата на Силите за отбрана за целия период са преминали под 2 млн. души. Цифрата, заявена от Алаудинов, изисква армията да е погребала повече хора, отколкото изобщо е приела в редовете си.

Изчислена по друг начин, същата сметка показва докъде се простират границите на възможното. Днес под оръжие стоят между 730 000 и 880 000 души в зависимост от обхвата на броенето, а по-високата стойност е публичната оценка на Зеленски от януари 2025 г. Ако през системата са преминали под 2 млн, то всички напуснали редовете по каквато и да е причина – загинали, изчезнали, пленени, освободени по медицински причини, уволнени поради възраст или дезертирали – са общо под 1,3 млн. души. Смъртта изобщо не може да е водеща или единствена причина в списъка. Само през първите 10 месеца на 2025 г. прокуратурата на Киев е регистрирала над 161 000 производства за самоволно напускане на частта, което е близо 4 пъти над миналата година, а сборът с дезертьорството за цялата война надхвърля 290 000 души. От декември 2025 г. Офисът на главния прокурор ограничи публичния достъп до тази статистика. Част от тези хора се завръщат: през юни Министерството на отбраната откри 100-дневен срок за доброволно завръщане. Дори и така тази категория е сравнима по обем с всяка друга причина за напускане на службата.

Министерство на отбраната на Руската федерация също не потвърждава цифрата на Алаудинов. Изданието „Верстка“ сумира ежедневните сводки на ведомството за 4 години и половина война и изчисли малко над 1,3 млн. „унищожени“ украински военнослужещи към 24 февруари 2026 г. При обявявания оттогава темп от около 1400 души дневно общият сбор достига около 1 млн и половина в началото на август. Твърдението на Алаудинов надхвърля с цял милион данните на собствената му институция. Впрочем същите сводки отчитат и 670 свалени украински самолета – повече от всичко, с което авиацията на Украйна някога е разполагала.

5 отделни независими източника водят статистика за украинските жертви и нито един не се доближава до този порядък. Проектът UALosses, който събира поименно загиналите по некролози и публични съобщения, към 21 юни 2026 г. е установил 103 418 имена на убити и още 97 938 души, водени за безследно изчезнали. Единният регистър на изчезналите при особени обстоятелства съдържа повече от 90 000 военни и цивилни. Министерство по въпросите на ветераните е присъдило статут на участник в бойни действия 770 000 пъти между 2022 г. и септември 2025 г. (12 871 през 2022 г., 324 018 през 2023 г., 267 263 през 2024 г. и 165 933 за първите девет месеца на 2025 г.). Координационният щаб е върнал 9606 души от плен, а Русия е предала около 25 000 тела в общо 65 обмена до април 2026 г. За да е вярна цифрата, заявена от чеченския генерал, поименният проект трябва да е пропуснал 96% от смъртните случаи в страна с работещ интернет, свободна преса и публични погребения.

Дори най-широкото възможно тълкуване на украинските регистри не би могло да промени мащабите. Ако всеки един безследно изчезнал бъде приравнен към загинал, сборът на установените имена и изчезналите прави малко над 201 000 души – т.е. под 1/12 от заявеното.

Самият Алаудинов предложи проверката, обезсилваща напълно неговото твърдение. В друга част от същия разговор той заяви, че Киев криел цифрата, защото не иска да плаща обезщетения. Държавата изплаща по 15 млн гривни на семейството на всеки загинал военнослужещ. Умножено по 2,5 млн, това прави 37,5 трлн. гривни. Само за сравнение, целият държавен бюджет на Украйна за 2026 г. предвижда разход от 4,781 трлн. гривни, от които 2,805 трлн. са за отбрана и сигурност. Дори само първата вноска от 3 млн. гривни, която се превежда веднага след установяването на смъртта, би струвала 7,5 трлн. гривни – това са разходите в целия държавен бюджет за година и половина, които биха преминали през банковата система и Пенсионния фонд и няма как да останат незабелязани.

Дори най-свободното тълкуване не спасява това твърдение. Ако понятието „загуби“ в руския военен речник обхваща убити и ранени накуп, а не само загинали, съотношението между тях според оценките на CSIS би дало при такъв сбор най-много около 580 000 убити. Това пак прави до 8,7 трлн. гривни задължение за обезщетения – почти два годишни бюджета. Самият Алаудинов обаче говори за тела, за експертизи и за „тотално унищожаване на мъжкото население на Украйна“, което категорично поставя неговата цифра в графата на загиналите, а не на ранените.

Демографските данни затварят въпроса окончателно. През 2025 г. Министерство на правосъдието на Украйна е регистрирало 485 300 смъртни случая от всички причини (мъже, жени и деца – от старост, болести, инциденти и война) срещу 168 778 раждания. Разпределени равномерно, 2,5 млн убити за 1625 дни бойни действия правят около 562 000 мъртви военни годишно. Тази хипотеза изисква да има повече загинали мъже в униформа, отколкото страната изобщо е издала смъртни актове за цялото си население, и то при функционираща система за гражданска регистрация, която продължава да публикува данните си.

Подобен мащаб няма прецедент дори там, където историята обикновено предлага съпоставка. Съветският съюз мобилизира 34,5 млн души през Втората световна война и записва 11,4 млн безвъзвратни загуби или един на всеки трима преминали през казармата. Приложена към Украйна, оценката на Алаудинов изисква коефициент над 125%: повече мъртви, отколкото изобщо са облекли униформа.

Огледалният поглед към руската страна също не съвпада. В своя оценка от 27 януари 2026 г. CSIS изчисли, че Украйна има от 500 000 до 600 000 ранени и между 100 000 и 140 000 убити до края на 2025 г., срещу около 1,2 млн руски жертви (от които 275 000 до 325 000 загинали). Това прави съотношение от 2:1 до 2,5:1 в украинска полза. Твърдението на Алаудинов изисква то да се обърне и да стане над 8:1 в обратна посока – и то в полза на нападащата страна, която напредва през открит терен срещу подготвена отбрана.

Произходът на въпросната цифра може да се проследи стъпка по стъпка. Тя тръгва от ежедневните сводки на руското военно ведомство, които не подлежат на външна проверка и се позовават единствено на себе си, минава през закръгляне нагоре и получава „външно потвърждение“ по обиколен път. В края на юни шведски коментатор на име Ларс Берн заяви по Swebb TV, че украинската страна може да е загубила около 2,4 млн. войници, позовавайки се на уж хакнати вътрешни бази данни на Силите за отбрана на Украйна. По-късно обаче той уточни, че няма достоверни сведения и не може да гарантира произхода им. Месец и половина по-късно същият мащаб се връща в руския ефир, но вече като официална оценка на действащ генерал.

Институцията зад изказването олицетворява целта му. Главното военно-политическо управление по устав отговаря за морално-политическото и психологическото състояние на силите и за информационна защита на личния състав от въздействието на противника. Продуктът му се измерва по ефекта върху собствената аудитория, а не по неговата проверимост. Оттам идва и характерът на аргументите: Алаудинов не стъпва на разузнавателна методика, а на приписано поведение, твърдейки, че Украйна погребва предадени тела без експертиза и не ги връща на близките. В същото време Министерството на вътрешните работи на Украйна описва точно обратната процедура – репатрираните тела минават през задължителна съдебномедицинска и ДНК идентификация, преди да бъдат предадени на семействата.

Реално потвърденото знание за украинските жертви е значително по-скромно и еднакво неудобно както за Москва, така и за Киев. Зеленски посочи 55 000 убити в интервю за France 2 през февруари 2026 г., което е под броя на поименно установените и представлява официална долна граница, а не пълна оценка. Реалната неизвестна остава в графата на изчезналите – близо 98 000 души, чиято съдба ще реши дали окончателната цифра ще спре около 150 000, или ще надхвърли 200 000. Диапазонът на CSIS е най-солидно обоснованата външна оценка, а горният му край, обновен към август 2026 г., е около 1/17 от заявеното от Алаудинов.

Жертви в такъв мащаб биха оставили следи, които е възможно да бъдат скрити: рязък скок в плащанията по отчетите на Пенсионния фонд, необяснима свръхвисока смъртност сред мъжете в регистри за гражданско състояние, срив в плътността на фронтовата линия и пълно спиране на ротациите. Актовете за гражданско състояние за 2025 г. не показват такива нива, а числеността на украинските въоръжени сили не е рухнала. Единственото реално движение в посока увеличение би могло да дойде от трансфер на лица от регистъра на изчезналите към графата „загинал“, което би вдигнало общия сбор към 200 000 души. Между 200 000 и 2,5 млн обаче не стои спор за методология, а разлика от над 10 пъти.

Руски военен блогър, застъпник за всеобща мобилизация, избяга от фронта.

🇷🇺 Един от най-четените руски военни блогъри – Егор Гузенко, по-известен като „Тринайсети“ – беше обявен за национално издирване от руските власти, след като напусна своята позиция на фронтовата линия в Украйна. Официалните издирвателни известия го сочат като издирван за самоволно оставяне на частта и отклонение от военна служба, съобщи The Moscow Times. В същия ден на неговия канал в Telegram с аудитория от около 300 000 абонати, се появи съобщение, че ще остане „извън контакт“ за около две седмици, която опитва да представи като временно мълчание онова, което държавата вече квалифицира като дезертьорство.

Разминаването между версиите на двете страни е ключово за случая. За военната прокуратура Гузенко е самоволно напуснал позиция военнослужещ; за собствения му канал – човек, когото системата методично тласка към смъртта, откакто заговори срещу начина, по който Кремъл води войната. Коя от двете рамки ще надделее, засега остава трудно за прогнозиране, но самата траектория на блогъра прави и втората трудна за отхвърляне с лека ръка.

Гузенко има документирана история на публично несъгласие с начина, по който руското военно командване води войната – рядкост в средите на военните блогъри, които обикновено критикуват Кремъл единствено за недостатъчна твърдост. The Moscow Times припомня, че той многоократно е атакувал руския президент Владимир Путин с призиви за национална мобилизация в съчетание с разполагане на тактически ядрени оръжия. Това е несъгласие не от позицията на противник на войната, а от позицията на радикал, който я намира за водена твърде вяло – и именно затова е особено неудобно за властта, защото идва отвътре, от собствения ѝ лагер.

Пътят му към бойното поле минава през ареста. В края на 2024 г. той е задържан в родния си Ставрополски край по обвинение в насилие срещу длъжностно лице. За да се измъкне от следствения арест, той подписва оперативен контракт с Министерство на отбраната на Руската федерация и заминава директно към бойното поле в Украйна – договорка, превърнала се в обичайна практика за наказателната система, която прехвърля обвиняеми и осъдени от килиите в окопите. От самото начало службата му почва под сянката на сключената от него сделка: не доброволец, а човек, откупил свободата си с обещание за фронт.

Напрежението избухва открито през април, когато Гузенко обвини Путин за локализираните прекъсвания на мобилния интернет – мярка, която властите обясняваха с мерки за сигурност в условия на масирани вълни с украински дронове. След този упрек, според администраторите на канала му, той е разпределен в щурмова група с висока смъртност, която да бъде изпратена на т.нар. „месни щурмове“ – тактика, при която пехотата се хвърля на вълни срещу украински позиции с малка надежда за оцеляване. По същите сведения връзката с него прекъсва за дълго, след като телефонът му е конфискуван и той е изпратен в атака. Обвинението, че е изпратен на месни щурмове като наказание за критиката към Путин остава твърдение на него и близкото му обкръжение.

Ситуацията се обтегна още повече през май, когато в мрежата беше публикувано видео, на което Гузенко е пиян по време на служба и признава, че е заблуждавал своите командири. Според направеното твърдение той е отказал да превземе Мала Токмачка и напуснал позицията. Самият блогър обяви кадрите за архивни и заяви, че са били пуснати като оръжие срещу него заради продължаваща вражда с командира на чеченския специален отряд „Ахмат“ Апти Алаудинов. Гузенко настоя, че неговите командири „не го пращат да умре“, а му възлагат само задачи, съобразени със здравословното му състояние. Позовавайки се на това състояние има конкретна основа: по негови данни през март при Авдеевка получил двойно счупване на крака, зараснало неправилно — но въпреки контузията бил върнат на фронта.

Враждата с Алаудинов не е личен каприз, а спор относно същността на войната. Той датира отпреди ареста и се изостря след призив на чеченския командир към подчинените му „да направят всичко възможно, за да загинат“, вместо да се предадат. В отговор Гузенко обвини кадировци, че са изцяло погълнати от създаване на онлайн съдържание за социалните мрежи, отколкото от бойни действия, и попита реторично защо всеки провалил се генерал „не бъде разстрелван“. Алаудинов на свой ред поиска извинение и според твърдения на блогъра хора от „Ахмат“ са го подложили на изтезания докато е бил в ареста. Сблъсъкът изправя двете лица на военната пропаганда на Кремъл: показното геройство пред камера и озлоблението на онези, които плащат сметката в окопите.

Именно този контраст придобива документална плътност в скорошно разследване във връзка с разгръщане на „Ахмат“, върху което случаят Гузенко ляга като живата илюстрация. Според данни на независимия проект UNITED24 Алаудинов е настанил най-малко 12 свои роднини в батальон „Ваха“ – тилово формирование край Борисовка в Белгородска област, далеч от активните бойни действия. Командирът на батальона Ваха Сааев е братовчед на Алаудинов, а наред с роднините служат и поне 7 бивши колеги на генерала от структури на вътрешните работи. Публикациите в Telegram канала на самото звено описват условия, по-близки до летен лагер, отколкото до бойна част: отопляеми стаи за по един до петима души, перални машини, телевизори, душове, сауна и игрови конзоли, а кухнята е толкова добре заредена, че излишната храна се предоставя като дарение на близък манастир. От целия този кръг само един от братовчедите му е бил убит – цифра, която откроява пропастта между тила и фронта.

Независими наблюдатели отдават ниските загуби на силите „Ахмат“ именно на тези тилови разположения – практика, която буди гняв сред редовните руски военнослужещи. Оттук и остротата на случая „Тринайсети“: докато Алаудинов публично отправя призив към гражданите да заминат за фронта, собствените му роднини изкарват войната в удобства, а човекът, който посочи това разминаване на глас, се озовава последователно в наказателен отряд за самоубийствен щурм, под тежестта на компромат и накрая в списъка за издирване. Каква съдба е сполетяла самия Гузенко зад обявените „две седмици извън контакт“, засега няма сведения; украинската страна вече публично предложи на блогъра „безопасен коридор“ и възможност да продължи службата си отсреща – жест, който Москва несъмнено ще тълкува като потвърждение на дезертьорстване като изход.