Литва ще похарчи 1,2 милиарда долара за гранична защита с Русия и Беларус

🇱🇹⚔️🇷🇺 Литва възнамерява да инвестира 1,1 милиарда евро през следващото десетилетие за укрепване на границата си с Русия и Беларус, като по-голямата част от финансирането ще бъде предназначено за противотанкови мини.

Литва, която има обща граница с Калининградска област на Руската федерация и Беларус, изрази опасенията си, че заедно с Латвия и Естония би могла да се превърне в мишена на руска атака при евентуален успех в Украйна.

И трите прибалтийски страни ескалираха отбранителните си усилия след пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г., включително чрез засилване на граничната сигурност на фона на това, което описват като приток на мигранти, инсциниран от Кремъл.

Министерство на отбраната на Литва заяви, че новите разходи ще „блокират и забавят действията на враждебни държави“ и добави, че около 800 милиона евро от общата сума са предназначени за противотанкови мини.

Министерството заяви, че провежда „интензивна работа“, за да гарантира целостта на планираната „балтийска отбранителна линия“, и подчерта допълнителни мерки – складиране на противотанкови оръжия, укрепване на средствата за електронна война и противодействие на безпилотни системи и подобряване на способностите за ранно предупреждение.

В началото на годината Литва обяви планове за увеличаване на отбранителните разходи до между 5% и 6% от годишния БВП в периода 2026-2030 г.

Освен това страната планира да засили отбраната около коридора „Сувалки“ – ключова ивица земя, свързваща Литва и Полша, считана за най-уязвимия коридор на НАТО. Военни експерти алармират, че евентуалното му превземане е равносилно на откъсването на балтийските държави от останалата част на Алианса.

Други отбранителни планове включват задълбочаване на напоителни канавки, функциониращи като окопи, залесяване на ключови гранични зони и засаждане на дървета по пътищата, за да се защитят цивилни и войски.

Литва, заедно с Латвия, Естония, Финландия и Полша, обявиха планове за оттегляне от Отавската конвенция, забраняваща използването, производството и складирането на противопехотни мини.

Ходът предизвика остри критики от хуманитарни организации, включително Amnesty International и Международния комитет на Червения кръст, които предупреждават за дългосрочните жертви сред цивилното население, причинени от противопехотните мини.