Тръмп: 10% мито за страните, подкрепящи "антиамериканските политики" на БРИКС.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши, че страните, които се включат към „антиамериканските политики“ на БРИКС, ще бъдат таксувани с допълнително 10% мито.

„Всяка страна, която се присъединява към антиамериканските политики на БРИКС, ще бъде таксувана с ДОПЪЛНИТЕЛНО 10% мито. Няма да има изключения от тази политика. Благодаря ви за вниманието по този въпрос!“ написа Тръмп в публикация на профила си в Truth Social.

Тръмп не уточни и не разви по-подробно препратката към „антиамериканските политики“ в своята публикация.

Първоначалната група БРИКС събра лидерите на Бразилия, Русия, Индия и Китай в първата среща на върха през 2009 г. По-късно към блока се включиха Южна Африка, а миналата година като членове бяха добавени Египет, Етиопия, Индонезия, Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ.

Лидерите на БРИКС осъдиха атаките срещу Иран, Газа и Кашмир, защитавайки многостранната дипломация

🇧🇷 Лидерите на групата от развиващи се страни БРИКС осъдиха атаките срещу Иран, Газа и Кашмир по време на срещата си на върха в неделя, представяйки блока като защитник на многостранната дипломация, докато същевременно индиректно критикуваха военната и търговската политика на САЩ.

На фона на разделенията, които спъват форуми като Г-7 и Г-20 на големите икономики, както и подхода „Америка на първо място“ на президента на САЩ Доналд Тръмп, разширяването на БРИКС отвори ново пространство за дипломатическа координация.

В своето встъпително слово на срещата в Рио де Жанейро, бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва направи паралел с Движението на необвързаните страни от Студената война – група от развиващи се нации, които отказаха да се присъединят към която и да е от страните в поляризирания световен ред.

„БРИКС е наследник на Движението на необвързаните страни“, каза Лула пред лидерите. „При многостранност под атака, нашата автономия отново е под въпрос.“

Страните от БРИКС вече представляват повече от половината от световното население и 40% от световното икономическо производство, отбеляза Лула в изказване в събота пред бизнес лидери, предупреждавайки за нарастващия протекционизъм.

Първоначалната група БРИКС събра лидери от Бразилия, Русия, Индия и Китай на първата си среща на върха през 2009 г. По-късно блокът включи Южна Африка, а миналата година към членовете се присъединиха Египет, Етиопия, Индонезия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Това е първата среща на върха на лидерите, която включва Индонезия.

„Вакуумът, оставен от другите, в крайна сметка бива запълнен почти моментално от БРИКС“, каза бразилски дипломат, пожелал анонимност. Въпреки че Г-7 все още концентрира огромна власт, дипломатът добави, „тя вече нямаше господстващото положение, което имаше някога.“

Въпреки това, съществуват въпроси относно общите цели на все по-хетерогенната група БРИКС, която се разраства, за да включи регионални съперници и големи нововъзникващи икономики.

Китайският президент Си Дзинпин избра да изпрати своя премиер вместо себе си, отнемайки част от блясъка на тазгодишната среща на върха. Руският президент Владимир Путин участва онлайн поради заповед за арест от Международния наказателен съд.

Въпреки това, няколко държавни глави се събраха за дискусии в Музея за модерно изкуство в Рио в неделя и понеделник, включително индийският премиер Нарендра Моди и южноафриканският президент Сирил Рамафоса.

Повече от 30 държави са изразили интерес да участват в БРИКС, или като пълноправни членове, или като партньори.

Си Дзинпин ще посети Руската федерация от 7 до 10 май

🇷🇺🤝🇨🇳 Китайският президент Си Дзинпин ще посети Руската федерация от 7 до 10 май, за да се включи към нейния президент Владимир Путин в празненствата по случай 80-годишнината от победата на съюзниците срещу Нацистка Германия.

В официално съобщение Кремъл се посочва, че двамата лидери ще обсъдят „по-нататъшно развитие на отношенията на всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие“, както и „въпросите от международния и регионален дневен ред“.

Путин и Си ще подпишат редица двустранни документи, се допълва в съобщението.

Визитата на китайския лидер ще бъде неговата трета в Русия, откакто тя изпрати войски в Украйна през февруари 2022 г. Китай твърди, че заема неутрална позиция в конфликта, но в същото време подкрепя твърденията на Кремъл, че действията му са провокирани от Запада, а също продължава да доставя ключови компоненти, нужни на Москва за производството на оръжия.

Последното посещение на Си беше през септември 2024 г. за среща на върха на блока от развиващи се икономики БРИКС. Преди това той направи официална визита в Русия през март 2023 г., а Путин отвърна със собствено пътуване до Китай през октомври същата година. Двамата лидери проведоха среща и в Пекин през май 2024 г. за първото пътуване в чужбина от петия президентски мандат на Путин, както и в Казахстан през юли.

След като започна това, което нарича „специална военна операция“ в Украйна, Москва стана все по-зависима икономически от Китай, тъй като западните санкции ограничават достъпа ѝ до голяма част от международната търговска система. Увеличената търговия между двете страни успя да облекчи някои от най-тежките удари от санкциите.

Москва пренасочи по-голямата част от износа си на енергия към Китай и разчита на компаниите му за внос на високотехнологични компоненти за руската военна индустрия, за да заобиколи западните санкции. Лидерите на двете страни развиха силни лични контакти, които помогнаха за укрепване на отношенията между Москва и Пекин.

Доналд Тръмп обърка Испания със страна-членка на БРИКС.

🇺🇸⚔️🇪🇸 Американският президент Доналд Тръмп обърка Испания за член на БРИКС, блока на развиващите се икономики, причинявайки главоболия и нерви в Мадрид относно възможно налагане на тарифи.

Испания не е в БРИКС, чиито инициали означават Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Страната е член на НАТО, заедно със Съединените щати, и на Европейския съюз.

Тръмп погрешно отбеляза, че Испания е в БРИКС, когато журналист го попита за страни от НАТО като Испания, които не отговарят на изискването от минимум 2% от икономическата продукция да отиват за отбрана. Испания е на последно място в 32-членния военен съюз, като според оценките е похарчила 1,28% за отбрана миналата година.

Тръмп започна отговора си с думите „Испания е много ниска“, имайки предвид нейните разходи за отбрана, но бързо се насочи към говорене за БРИКС.

„Те са нация от БРИКС, Испания. Знаете ли какво е нация от БРИКС? Ще разберете“, заяви той на репортера от президентското бюро в Овалния кабинет.

Тръмп повтори заплахата си да наложи скъпи мита на БРИКС, като отбеляза, че „ще наложим поне 100% мита върху бизнеса, който правят със САЩ“, като част от икономическите му планове, които биха преобърнали десетилетия на консенсус за свободна търговия.

Пилар Алегрия, министър на образованието на Испания и говорител на правителството, отбеляза, че не е сигурна защо Тръмп е направил този коментар.

„Не знам дали изявлението на президента Тръмп е резултат от объркване или не, но мога да потвърдя, че Испания не е в БРИКС“, заяви тя пред репортери във вторник, добавяйки че страната е отдаден член на НАТО през последните четири десетилетия, добави тя, а правителството ѝ смята САЩ за „естествен съюзник“.

Испания е една от осемте държави, които не успяха да изпълнят целта на НАТО за 2% разходи миналата година. Тръмп каза, че иска членовете на НАТО да достигнат 5% разходи за отбрана.

Членовете на БРИКС остават разделени по ключови геополитически разногласия

🌍 Африканското участие в тазгодишната среща на върха на БРИКС+ още веднъж подчерта интереса на повечето страни към икономическите ползи от блока, за сметка на задълбочаващите се разделения между отделните страни по ключови геополитически въпроси и по-широката роля, приписвана на блока.

Китай и Русия се опитаха да представят БРИКС като единно геополитическо тяло, което е готово да предложи алтернатива или съперник на установения международен ред, вкоренен в ООН и други ключови институции, включително Международния валутен фонд и Световната банка.

Страните членки и партньорите обаче имат фундаментални разногласия по редица регионални и международни въпроси, а част от въпросните несъответствия засягат именно отношенията със Запада и китайското господство в БРИКС.

Индия например е особено загрижена за огромното влияние на Китай и Русия.

Бразилия, Индия и Южна Африка се противопоставиха на по-нататъшното разширяване на БРИКС отчасти поради опасения, че добавянето на допълнителни партньори с проруска или прокитайска ориентация ще тласне тялото към още по-категорична антизападна позиция.

Африканските страни от БРИКС също имат своите индивидуални интереси, които често влизат в противоречие помежду си. Новите членове на БРИКС+ Египет и Етиопия са яростни регионални съперници, чиито отношения през последните няколко месеца достигнаха критично ниска точка, а в същото време и двете страни се конкурират с Южна Африка и новата страна партньор Нигерия за лидерство на континента, включително за осигуряване на постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

Бразилия, Индия и Южна Африка се опитаха да балансират връзките си със Запада и са изрично против превръщането на БРИКС в организация, водена от идеята за прекрояване на настоящия международен ред. Този подход се споделя от много африкански страни и отразява политиките на новите африкански филиали на БРИКС.

Предвид икономическия си фокус и модел на разширяване, БРИКС вероятно ще даде приоритет на увеличаването на ангажираността със страни, подходящи да помогнат за разширяване на глобалния икономически лост на блока в ключови сектори със сравнително предимство, което би могло да подпомогне дългосрочни цели като дедоларизация.

Разширяването на БРИКС разшири връзките на блока с регионалните институции в Африка, Северна и Южна Америка и Азия. Разширяването също така увеличи глобалния дял на блока от населението и валутните резерви над 50 процента и увеличи дела му в производството на петрол, износа и БВП.

Китайски и индийски военни си размениха сладки по оспорваната високопланинска граница.

🇮🇳🤝🇨🇳 Индийски и китайски военнослужещи си размениха кутии със сладки в четвъртък на две точки по оспорваната си високопланинска граница, една седмица след като лидерите на двете азиатски страни проведоха рядка среща.

Китай и Индия, двете държави с най-многобройно население на земното кълбо, се намират в десетилетно съперничество, разменяйки си взаимни обвинения в незаконно заграбване на територия по т.нар. "Линия на фактически контрол” (LAC) – условна демаркационна линия, начертана след китайско-индийския конфликт от 1962 г.

Въпреки споразуменията от 1993, 1996 и 2013 г., насочени към предотвратяване на военна ескалация, линията остана предмет на спорове, с епидодични периоди на ескалиращо напрежение между армиите на двете страни.

Въпреки това китайският президент Си Дзинпин и индийският премиер Нарендра Моди разговаряха помежду си в кулоарите на срещата на върха на БРИКС в Русия на 23 октомври, отбелязвайки първата среща между двамата от пет години насам.

На срещата си Си подчерта необходимостта от засилване на комуникацията и сътрудничеството между страните, докато Моди изрази надежда, че двустранните отношения с Китай ще бъдат ръководени от „взаимно доверие“.

Това сигнализира за потенциално стопляне на отношенията между двете ядрени сили след пограничните сблъсъци на двете армии през 2020 г, при които загинаха най-малко 20 индийски и четирима китайски военнослужещи.

В четвъртък снимки, разпространени от индийската армия, показват войници, които се ръкуват и подават опаковани с подаръци кутии със сладкиши в скалистите ледени планини на Ладакх и Аруначал Прадеш, за да отбележат индуския фестивал на светлината, по-известен като „Дивали“.

След сблъсъците преди четири години бяха проведени над 20 кръга от военни преговори. В крайна сметка двете страни изтеглиха десетки хиляди военнослужещи и се съгласиха да не изпращат патрули в тясната разделителна ивица. На две основни точки обаче останаха струпани войски и танкове от двете страни, втренчени един в друг.

На 21 октомври, дни преди Си и Моди да се срещнат, беше сключено споразумение за изтегляне на няколкостотин от силите, разположени на предни позиции – термин, наречен „разединяване“, и възобновяване на военните патрули.

Служител от индийската армия, който не беше упълномощен да говори с журналисти, потвърди, че „между войските на Индия и Китай са били разменени сладкиши на няколко гранични пункта по случай Дивали“.

Индийският министър на отбраната Раджнат Сингх, заяви в четвъртък, че "усилията на Ню Делхи ще бъдат да премести въпроса отвъд разединяването", но добави, че това „трябва да почака още малко“, цитиран от информационната агенция Press Trust of India.

Индия е предпазлива към северния си съсед и споровете за общата им граница с дължина повече от 3500 километра са източник на непрестанно напрежение.

Китай претендира за суверенитет върху територията на североизточния индийски щат Аруначал Прадеш, считайки го за част от Тибет, което доведе до избухването на войната между двете страни от 1962 г.

Путин оглави срещата на върха на БРИКС, опитвайки се да разшири влиянието на Русия.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин оглави заключителната сесия на срещата на върха на блока на развиващите се икономики БРИКС, като похвали ролята му на противовес на това, което той нарече „порочните методи“ на Запада.

Тридневната среща на върха в руския град Казан включваше дискусии за задълбочаване на финансовото сътрудничество, включително разработването на алтернативи на доминираните от Запада платежни системи, усилията за уреждане на регионални конфликти и разширяването на групата държави в БРИКС.

Алиансът, основан през 2009 г. от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, се разшири, приемайки за свои членове Иран, Египет, Етиопия, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. През последните седмици Турция, Азербайджан и Малайзия подадоха официалните си кандидатури за членство, а няколко други страни също изразиха интерес да се присъединят.

На срещата на върха присъстваха лидери или представители на 36 държави, които подчертаха провала на ръководените от САЩ усилия за изолиране на Русия заради действията ѝ в Украйна. Кремъл рекламира срещата като „най-голямото външнополитическо събитие, провеждано някога“ от Русия.

Говорейки на сесията, наречена БРИКС+, включваща страни, които обмислят присъединяването си към блока, Путин обвини Запада, че се опитва да спре нарастващата сила на Глобалния Юг с „незаконни едностранни санкции, крещящ протекционизъм, манипулиране на валута и фондовите пазари и безмилостно чуждестранно влияние, привидно насърчаващо демокрацията, правата на човека и дневния ред за изменението на климата.“

„Такива извратени методи и подходи – да го кажем направо – водят до появата на нови конфликти и влошаване на стари разногласия“, посочи руският президент. „Един пример за това е Украйна, която се използва за създаване на критични заплахи за сигурността на Русия, като същевременно се игнорират нашите жизненоважни интереси, нашите справедливи опасения и нарушаването на правата на рускоезичните хора.“

Русия специално настоява за създаването на нова платежна система, която да се наложи като алтернатива на глобалната банкова мрежа за съобщения SWIFT, позволявайки на Москва да заобиколи западните санкции в търговията си с партньори.

В съвместна декларация участниците изразиха загриженост относно „разрушителния ефект на незаконните едностранни принудителни мерки, включително незаконни санкции“ и потвърдиха своя ангажимент за засилване на финансовото сътрудничество в рамките на организацията. Те отбелязаха ползите от „по-бързи, евтини, по-ефективни, прозрачни, безопасни и приобщаващи трансгранични платежни инструменти, изградени на принципа за минимизиране на търговските бариери и недискриминационен достъп“.

Китайският лидер Си Дзинпин подчерта ролята на блока за гарантиране на глобалната сигурност, отбелязвайки, че Китай и Бразилия са предложили мирен план за Украйна, като са се опитали да съберат по-широка международна подкрепа за него. Украйна отхвърли предложението.

„Трябва да насърчаваме деескалацията на ситуацията възможно най-скоро и да проправим пътя за политическо уреждане“, заяви Си в четвъртък.

Путин и Си обявиха своето партньорство „без граници“ няколко седмици преди Русия да започне своята инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Те вече се срещнаха на два пъти от началото на годината, в Пекин през май и на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Казахстан през юли.

Сътрудничеството на Русия с Индия също процъфтява, тъй като Ню Делхи гледа на Москва като на изпитан във времето партньор след Студената война, въпреки близките връзки на Кремъл с нейния опонент Китай. Докато западните съюзници изискват от Ню Делхи да бъде по-активен в опитите си да убеди Москва да прекрати бойните действия в Украйна, индийският лидер Нарендра Моди избягва да осъжда Русия, като набляга на мирното уреждане на конфликта.

Путин, който проведе поредица от двустранни срещи в кулоарите на срещата на върха, се готвеше за среща в четвъртък с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който си навлече гнева на Киев с първото си посещение в Русия от повече от две години.

Обръщайки се към сесията на БРИКС+, Гутериш призова за незабавно прекратяване на боевете в Газа, Ливан, Украйна и Судан. „Имаме нужда от мир в Украйна, справедлив мир в съответствие с Устава на ООН, международното право и резолюциите на Общото събрание“, каза той.

Руските медии, контролирани от Кремъл, рекламираха срещата като мащабен политически удар, който е накарал Запада да се страхува от загубата на глобалното си влияние. Предаванията и новинарските бюлетини на руските държавни медии подчертават, че страните-членки на БРИКС съставляват около половината от световното население, съставляващо „глобалното мнозинство“ и предизвикващо западната „хегемония“.

Телевизионните водещи подробно цитираха съобщения в западни медии, според които срещата на върха е подчертала неуспеха да се изолира Москва. „Западът, САЩ, Вашингтон, Брюксел, Лондон в крайна сметка се изолираха“, заяви Евгений Попов, водещ на популярно политическо токшоу по държавния телевизионен канал „Россия 1“.

Турция кандидатства за присъединяване към БРИКС в стремежа си да изгради съюзи отвъд Запада

📸 Снимка: Cryptopolitan

🇹🇷 Турция официално е поискала да се присъедини към групата на страните от БРИКС, на фона на засилените си стремежи към глобално влияние и изграждане на нови връзки извън традиционните си западни съюзници, според хора, запознати с въпроса.

Гледната точка на администрацията на президента Реджеп Тайип Ердоган е, че геополитическият център на тежестта се измества от развитите икономики, според източници, говорили при условие за анонимност, тъй като не са упълномощени да говорят.

Новият дипломатически натиск на страната отразява нейните стремежи да развива връзки с всички страни в един многополюсен свят, като същевременно изпълнява задълженията си като ключов член на Организацията на Северноатлантическия пакт, казаха те.

Разположена на кръстопътя между Азия и Европа, Турция подаде молба за присъединяване към БРИКС преди няколко месеца на фона на разочарованието от липсата на напредък в десетилетния опит за присъединяване към Европейския съюз, добавят хората. Кандидатурата също е отчасти резултат от разногласия с други членове на НАТО, тъй като като Турция поддържа тесни връзки с Русия след нахлуването й в Украйна през февруари 2022 г. Турското външно министерство и канцеларията на президентството отказаха коментар.

„Турция може да стане силна, просперираща, престижна и ефективна държава, ако подобри отношенията си с Изтока и Запада едновременно“, каза Ердоган в Истанбул през уикенда. „Всеки друг метод освен този няма да е от полза за Турция, а ще й навреди.

Групата БРИКС, кръстена на Бразилия, Русия, Индия и Китай и Южна Африка, включва някои от най-големите нововъзникващи икономики. Тя получи четири нови члена в началото на тази година, когато Иран, Обединените арабски емирства, Етиопия и Египет се присъединиха към нейните редици. Саудитска Арабия също беше поканена да се присъедини, но кралството все още не е направило това.

По-нататъшното разширяване на групата може да бъде обсъдено по време на среща на върха в Казан, Русия, планирана за 22-24 октомври. Малайзия, Тайланд и Азербайджан, близък съюзник на Турция, са сред другите страни, които искат да се присъединят.

БРИКС се рекламира като алтернатива на това, което нейните членове виждат като доминирани от Запада институции, сред които Световната банка и Международния валутен фонд. Новите членове потенциално могат да получат достъп до финансиране чрез своята банка за развитие, както и да разширят своите политически и търговски отношения.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган отдавна обвинява западните нации, че осуетяват стремежите на Турция за самодостатъчна отбранителна индустрия и силна икономика. Президентът многократно е призовавал за основен ремонт на Съвета за сигурност на ООН, за да се разширят неговите пет постоянни членове, и е изразил интерес към присъединяване към Шанхайската организация за сътрудничество, създадена от Русия и Китай като съперник на НАТО.

„Не трябва да избираме между Европейския съюз и Шанхайската организация за сътрудничество, както твърдят някои хора“, каза Ердоган. „Напротив, ние трябва да развиваме отношенията си както с тези, така и с други организации на основа, печеливша за всички страни.“

Разширяването на БРИКС до голяма степен е задвижено от Китай, който се опитва да засили глобалното си влияние, като ухажва нации, които са традиционни съюзници на САЩ.

Турция води преговори за присъединяване към ЕС от 2005 г., но се натъкна на редица пречки, включително това, което блокът описва като демократични недостатъци на страната.

Турция вярва, че присъединяването към БРИКС може да помогне на страната да подобри своето икономическо сътрудничество с Русия и Китай и да се превърне в търговски канал между ЕС и Азия. Страната иска да бъде център за износ на газ от Русия и Централна Азия, казаха хората.

Администрацията на Ердоган се опитва да привлече инвестиции от китайски производители на електрически автомобили, които потенциално биха могли да се възползват от митническия съюз на Турция с ЕС, за да увеличат достъпа си до пазара.

„БРИКС е организация, която увеличава разнообразието от подходи, идентичности и политики в глобалната икономическа система“, каза външният министър на Турция Хакан Фидан след участие в среща на външните министри на организацията през юни.

Все пак Турция полага успоредни усилия за подновяване на преговорите за членство с ЕС. Това остава „стратегическа цел“, каза Фидан миналата седмица, след като присъства на неофициални разговори с колеги от ЕС за първи път от пет години.

Азербайджан официално подаде молба за присъединяване към БРИКС

Руският президент Владимир Путин, вляво, и президентът на Азербайджан Илхам Алиев присъстват на държавен прием в двореца Гюлустан в Баку, Азербайджан, в понеделник.
📸 Снимка: Mikhail Tereshchenko/Associated Press

🇦🇿🤝🇷🇺 Азербайджан официално кандидатства във вторник за присъединяване към блока на развиващите се икономики БРИКС, ден след посещението на руския лидер Владимир Путин в богатата на петрол страна от Южен Кавказ, за да укрепи регионалните връзки и да осигури подложените на натиск търговски пътища на Москва.

Съобщението от външното министерство в столицата на Азербайджан, Баку, идва в момент, когато съюзът БРИКС претърпя голямо разширяване. Повече от десетилетие блокът включваше само пет нации: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Иран, Египет, Етиопия и Обединените арабски емирства се присъединиха през януари, а Саудитска Арабия заяви, че също обмисля да направи това.

Клубът вече включва някои от най-големите производители на петрол в света и представлява доста над една четвърт от световния БВП. Нейните членове Русия и Иран изостриха отношенията си със Запада до скъсване заради войната на Москва срещу Украйна и регионалните политики на Иран.

Бизнес връзките бяха на първо място в дневния ред по време на срещата между Путин и Илхам Алиев в понеделник, като Алиев обяви, че 120 милиона долара са заделени за стимулиране на товарния транспорт между двете страни.

Путин все повече зависи от страни като Азербайджан за достъп до световните пазари поради санкциите, наложени на Москва заради действията й в Украйна, според политологът Зардушт Ализаде.

За Азербайджан запазването на добрата воля на Москва е важно за националната сигурност заради напрежението със съседна Армения, каза Ализаде.

Русия е дългогодишен спонсор и съюзник на Армения след падането на Съветския съюз през 1991 г. Но отношенията между тях стават все по-обтегнати след септември 2023 г., когато армията на Азербайджан пое контрола над Нагорно Карабах, слагайки край на сепаратисткото управление, продължило повече от три десетилетия.

Армения обвини руските миротворци, разположени в региона, че не са успели да спрат офанзивата на Азербайджан. Москва, която има военна база в Армения, твърди, че нейните войски не са имали мандат за намеса.

Тайланд има за цел да стане първият член на БРИКС от Югоизточна Азия

Лидерите на Бразилия, Китай, Южна Африка, Индия и Русия на годишната среща на върха на БРИКС в Йоханесбург, 22-24 август 2024 г., акцентът на която беше споразумението за допускане на шест нови страни-членки (Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ).
📸 Снимка: Government of South Africa

🇹🇭 Тайланд напредва с плана си да се присъедини към междуправителствената организация БРИКС, която започва да се разширява отвъд основателите си: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Правителственият говорител Чай Вачаронке отбеляза, че във вторник кабинетът е одобрил проект на официалното писмо, което показва намерението на Тайланд да стане член на групата.

Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства официално се присъединиха към блока на 1 януари. В момента Тайланд е в следващата опашка от 15 държави, чиито кандидатури се разглеждат.

Чай обясни, че в писмото се посочва, че Тайланд осъзнава важността на мултилатерализма и нарастващата роля на развиващите се страни на международната арена, както и че визията на страната е в съответствие с принципите на БРИКС.

Ставането член на БРИКС, се казва в писмото, ще бъде от полза за Тайланд в много измерения, включително засилване на ролята на страната на международната арена и увеличаване на възможностите й за съвместно създаване на нов световен ред.

Чай допълни, че организацията е поканила страните, които не са нейни членки, но се стремят към присъединяване, да участват в 16-ата среща на върха на БРИКС в Казан, Русия, от 22 до 24 октомври тази година.

Присъствието на събитието ще бъде възможност за Тайланд да ускори процеса на членство и да засили ролята си на водещ играч сред развиващите се страни, добави той.

Тайланд също съобщи, че иска да кандидатства за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която обединява 38 от най-развитите икономики в света.