Китай отказва да изключи употребата на сила за „обединение“ с Тайван.

🇨🇳⚔️🇹🇼 Китай отказва да изключи използването на сила по отношение на Тайван, заяви говорител на правителството днес, заемайки много по-твърд тон от статии, публикувани в държавните медии на Пекин тази седмица, които обещаваха доброжелателно управление, ако островът се обедини доброволно с комунистически Китай.

Пекин, който разглежда демократично управлявания остров като своя територия, никога не се е отказвал от използването на сила за повторно обединение с острова.

Но политиката рядко се изказва директно публично и не фигурира в трите коментара за Тайван на агенция Синхуа през седмицата, един от които очерта как „патриоти“ могат да управляват острова след „реунификацията“ и обеща, че съществуващата социална система и начин на живот в Тайван ще бъдат зачитани.

Пен Цинъен, говорител на Службата за тайвански въпроси на Китай, заяви на пресконференция в Пекин, че мирното обединение по модела „една държава, две системи“ остава основният подход за „решаване на тайванския въпрос“.

„Готови сме да създадем достатъчно пространство за мирна реунификация и ще положим всички усилия да преследваме тази перспектива с най-голяма искреност. Въпреки това абсолютно няма да се откажем от използването на сила и запазваме възможността да предприемем всички необходими мерки“, каза той.

В обръщение към военни офицери в президентската канцелария днес тайванският президент Лай Чинг-те заяви, че е нужна решимост пред военния натиск на Китай.

„Тайван трябва не просто да демонстрира своята решимост да защитава родината, но и твърдо да се противопостави на анексията, агресията и натиска за обединение“, подчерта той, цитиран от канцеларията си.

Уан Хунин, висш китайски служител, отговорник за политиката към Тайван – четвърти по ранг лидер в Комунистическата партия, не спомена сила в своята ключова политическа реч в събота, която вместо това се фокусира върху ползите за двете страни от реунификацията.

Подновеният натиск на Китай за модел на автономия за Тайван, който нито една голяма тайванска политическа партия не подкрепя и който правителството в Тайпе категорично осъди, дойде преди срещата в четвъртък между държавните глави на САЩ и Китай – Доналд Тръмп и Си Дзинпин.

Тръмп заяви пред репортери в сряда, че не знае дали изобщо ще обсъжда Тайван със Си.

В официално изявление по-рано в сряда ръководителят на Националното бюро за сигурност на Тайван Цай Мин-ен посочи, че „патриотичният“ модел на Китай е това, което той използва в Хонконг и Макао, и няма място за него в Тайван.

„Целта е да се принизи международния авторитет на Тайван и да бъде управляван по модела на Хонконг и Макао, с политическата цел да се премахне неговия суверенитет, което Китайската комунистическа партия се стреми да направи“, каза то.

„Мисля, че китайските комунисти нямат начин да приложат модела на Макао или Хонконг в Тайван“, категоричен е той.

През 2021 г. Хонконг, който се върна под китайско управление от Великобритания през 1997 г., проведе първите си избори само за „патриоти“ с кандидати, предварително проверени за своята лоялност към Пекин. Избирателната активност достигна рекордно ниски нива.

Тайван проведе първите си директни президентски избори през 1996 г. и демокрацията на острова е шумна и жизнена афера, където кандидатите са свободни да изразят целия възможен спектър от възгледи – от твърда подкрепа за независимостта до подкрепа за присъединяване към Китай.

Правителството на Китай отказва да води преговори с тайванския президент Лай Чинг-те, когото определя като „сепаратист“.

Лай Чинг-те: Ако Китай има териториални претенции към Тайван, трябва да си върне земя и от Русия.

Промени в контрола в контрола върху територии в Източна Азия между 1858 и 1914 г.
🔍 Източник: Atlantic Council

🇹🇼⚔️🇨🇳 Ако Китайската комунистическа партия (ККП) в действителност смята, че има териториални претенции към Тайван, тогава тя трябва да се опита да си върне земя и от Русия. Това заяви президентът на Тайван Лай Чинг-те.

Лай направи забележката си в интервю за местни медии в неделя, отбелязвайки много различния подход на Пекин към два подобни исторически момента, свързани с териториални загуби.

При управлението на Си Дзинпин ККП твърди, че Тайван е китайска провинция, управлявана от незаконни сепаратисти, като лидерът се закле да анексира Тайван чрез това, което той нарича „обединение“.

Пекин твърди, че Тайван е бил част от Китай от „древни времена“, но е бил превзет от Япония през „века на унижението“, периода между 1839 и 1949 г., през който страната многократно е била обекта на военни поражения и последвала окупация. Пълното възстановяване на загубите на Китай от онова време е водещ мотив на ККП, а днес до голяма степен то се фокусира върху Тайван.

Лай, който беше избран за президент през януари, отбеляза, че Китай също е загубил земя от Русия през същия исторически период, но не полага никакви усилия да си я върне. Той посочи, че това показва, че плановете на Пекин да анексира Тайван – за чието постигане той не изключва използването на сила – не са били водени от мотива за териториалната цялост.

„Ако е в името на териториалната цялост, защо не си върне земите, окупирани от Русия, които бяха подписани в договора от Айгун? Русия сега е най-слаба, нали?“ каза той, позовавайки се на договор от 1858 г., в който Русия анексира около 1 милион квадратни километра китайска територия, включително Хайшенуей – днес известен като Владивосток.

„Можете да поискате от Русия, но не го правите. Така че е очевидно, че те не искат да нахлуят в Тайван по териториални причини“, каза той, добавяйки, че истинските мотиви са геополитически, водени от желанието на Пекин да промени световния ред в своя полза. Тайван е основен остров в първата островна верига на Тихия океан и контролът върху него би предоставил изключително стратегически достъп, както и засилен контрол над Тайванския пролив.

Уен-ти Сунг, китайски анализатор в Австралийския национален университет, заяви, че договорът от Айгун е най-унизителното поражение на Китай на 20-ти век по отношение на общата загубена земя, но отбеляза, че китайски служители многократно са присъствали на руски икономически форуми във Владивосток, „давайки по този начин легитимност на руското управление над територията“.

„Ако двигателът на китайската амбиция към Тайван е да се сложи пълен край на „века на унижение“, тогава бихте очаквали Китай да даде приоритет на връщането от Русия на земята, изгубена в договора от Айгун“, посочи Сунг.

„Но Пекин не е и почти никога не говори за това, камо ли дори да говори, че ще си върне тези територии „със сила, ако е необходимо“.

Цин, най-голямата и последна имперска династия в Китай, даде Тайван на Япония през 1895 г. в друг договор, а през 1945 г. в края на Втората световна война островът беше предоставен на правителството на Република Китай, което избяга от Китай през 1949 г., след като беше победено от комунистите в гражданската война в Китай, установява авторитарно правителство в изгнание в Тайван.

Управлението на Тайван премина към либерална демокрация в края на 80-те години и държавата е една от най-жизнените в Азия. Нейното правителство твърди, че Тайван е суверенна страна, чието бъдещето зависи от народа ѝ, а не от Китайската комунистическа партия.

Правителството на Китай все още не е отговорило на забележките на Лай.