Украинските дронове задълбочават руската горивна криза; СБС отчита 1150% ръст.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна са увеличили със 1150% ударите в оперативната и стратегическата дълбочина на Руската федерация от началото на годината – цифра, обявена на 3 юли от техния командир Роберт Бровди. Отчетът, публикуван от самия „Мадяр", обобщава операциите през юни, чийто документиран ефект – влошаващата се горивна криза в Русия – трудно може да се постави под съмнение.

По думите на Бровди в рамките на месеца СБС са нанесли 2359 удара в дълбочина (500-2000 км), насочени към 172 съоръжения, свързани с военната индустрия и горивно-енергийната мрежа. Друг пласт са ударите на средна дълбочина (150-300 км), 3406 на брой, които са поразили или унищожили 1682 цели. В най-близкия пояс (25-150 км), украинските оператори са изпълнили 2747 бойни мисии, в рамките на които са унищожили или поразили 1265 обекта. Приоритетни цели остават предприятията, чиито приходи финансират войната на Кремъл, заводите за оръжие и компоненти, логистичните възли, горивната инфраструктура, стратегическите и тактическите съоръжения, бойната техника и живата сила.

Тристепенната логика зад тези числа е ядрото на украинската ударна кампания и обяснява защо ударите на средна дълбочина далеч надхвърлят по брой дълбочинните: нощните набези срещу радари, зенитно-ракетни комплекси и командни пунктове на стотици километри зад фронта прокарват коридори, през които дроновете могат да достигнат защитените цели навътре в руската територия. По-рано се появиха сведения, че през юни операторите на СБС са поразявали руска цел средно на всеки 52 секунди и са убивали или ранявали по един войник на всеки 4 минути.

„Свършен факт: птицата-2026 донася хапещите специални ефекти на войната на територията на окупатора – вече няма спокоен тил за червея из цялата европейска част на Московия. Засега европейската част, а после ще видим", написа Бровди в типичния си стил, изреждайки статистиката в тона, който придружава повечето му публични отчети.

Самоотчетът обаче не виси във въздуха – пазарът на горива в Руската федерация разказва същата история. Към края на юни нормиране на бензина беше въведено в над половината руски региони, като продажбите на редица места бяха ограничени до 20–30 литра на автомобил, а пълненето на туби – забранено. Русия удължи забраната за износ на бензин и авиационно гориво до края на юли – рестрикция, каквато модерната история на страната не помни. По оценки на индустриални експерти Русия е загубила до една трета от капацитета си за производство на бензин, а обемите на рафиниране паднаха до най-ниското си ниво от 21 години; част от анализите говорят за извадена от строя близо една трета от преработвателния капацитет. Кремъл потвърди, че обмисля внос на нефтопродукти – необичайна стъпка за един от водещите износители на петрол в света.

Признанието дойде и от най-високо място. На 29 юни президентът Владимир Путин за първи път публично призна недостига на гориво и щетите по рафинериите вследствие на украинските удари – рядка публична отстъпка, която затваря пространството за твърдения, че кампанията няма стратегически ефект. От март насам независими преброявания фиксират над 50 украински удара по руски рафинерии, петролни депа, терминали и енергийни обекти в Русия и анексирания Крим.

Темпото не спадна и в началото на юли. В нощта срещу 2 юли украински дронове удариха рафинерията в Кстово, Нижегородска област, на около 800 км от границата, и предизвикаха голям пожар в предприятието. През същото денонощие СБС извадиха от строя 12 електрически подстанции и разпределителна станция за газ, като ударите тежко засегнаха енергийната мрежа в окупираните части на Крим, Луганск и Донецк.

Данните, изнесени от Бровди трябва да се четат като това, което са – самоотчет на командващия една от най-успешните украински кампании, поднесен без независима проверка на всяка отделна цифра. Но пропорцията, която описват числата, съвпада с онова, което потвърдиха пазарите на гориво, регионалните власти и накрая лично самият Путин: руският тил, дълго смятан за недосегаем, все по-често гори, а горивото – суровината, която движи и икономиката, и войната – стана първата очевидна цена.