Анализ: Буданов публикува африканските кадри на ГУР без нито един подпис

🇺🇦📷🌍 Кирило Буданов публикува снимки, на които въоръжени мъже в цивилно облекло са застанали пред колона от паркирани в редица пикапи с монтирани картечници, а десетки предполагаеми бойци са седнали в кръг върху оранжевия пустинен пясък, наблюдавайки мъж с вид на европеец, застанал зад автомат, вероятно военен инструктор. Кадрите бяха публикувани на 7 септември в неговия канал в Telegram по повод Деня на военното разузнаване. Снимките са четири и нито една не е придружена от конкретно описание. Единствената географска рамка идва от изказването на Буданов, което гласи:

„От Русия до Африка, от костюма до камуфлажа – Главното управление на разузнаването брани интересите на Украйна по цялата планета по всякакъв начин.“

Значението на публикацията идва не само от съдържанието ѝ, но и от позицията на нейния автор. Буданов е начело на президентския офис от 2 януари 2026 г. и вече не ръководи военното разузнаване, което премина под ръководството на генерал-лейтенант Олег Иващенко. Снимките, които „Главком“ определя като идващи от личния архив на бившия топ разузнавач, не са публикувани от пресслужбата на ГУР, а от ръководителя на президентския офис. Същия ден Буданов пусна и отделен поздрав, в който напомни, че ГУР вече 34 години се грижи за сигурността на Украйна.

Четирите колажа събират общо 14 снимки, които обхващат много по-широк спектър от африкански кадри. На първата снимка самият Буданов позира с група мъже в пълно бойно снаряжение пред тежко повредена едноетажна сграда с разрушен покрив и избити прозорци. Повечето са в камуфлаж и тактически жилетки, а при няколко се виждат автомати или карабини. Лицето на бившия топ разузнавач е оставено видно, докато тези на останалите са размазани. Самата снимка не е надписана и не позволява надеждно определяне на мястото или датата.

Второто изображение е колаж от пет кадъра, три от които очевидно са заснети в сух африкански пейзаж от Сахел или съседен на него регион. На първия шестима мъже позират върху каменисто възвишение; един е клекнал отпред, а четирима ясно държат автомати от семейството АК или сходни оръжия и носят различни нагръдни системи за пълнители. Под тях се виждат ниски сгради насред обширна суха равнина. На втория кадър мъж с тениска, шорти и маратонки провежда демонстрация на работа с картечница от семейството ПК пред няколко десетки мъже, седнали в широка дъга около него. Част от тях са в пустинно камуфлажно облекло, други – в цивилни дрехи, а зад групата стоят още въоръжени мъже. Видяното напомня обучение или инструктаж на местни бойци, въпреки че снимката сама по себе си да не ни позволява да установим със сигурност тяхната принадлежност.

Най-големият кадър в същия колаж показва колона от пикапи „Тойота“, натоварени с местни бунтовници. На поне един от автомобилите е монтирана тежка картечница, а върху друг се забелязва лице с противотанков гранатомет от типа РПГ-7. На преден план позират четирима мъже с разнообразна тактическа екипировка и скрити лица; само левият ясно държи автомат. Останалите две сцени в колажа са заснети извън пустинната среда: група мъже в тъмни костюми на стълбите на Анъткабир в Анкара и мъж, застанал с украинско знаме в ръце пред разрушена постройка, вероятно в пределите на неизвестна промишлена зона.

Третото изображение от публикацията също е колаж от пет сцени. В горния ляв ъгъл група мъже в цивилно облекло позира в познатия интериор на Голямата джамия „Шейх Зайед“ в Абу Даби. До него се вижда група украински военнослужещи в камуфлаж и с жълти отличителни ленти, въоръжени с автомати и карабини, на път в населено място. Долу вляво друга група мъже позира пред военно-транспортен самолет Ил-76МД с украинско знаме, вероятно освободени пленници. Кадърът долу в средата включва петима мъже, някои с покрити лица и автомати, които стоят в сух, каменист планински терен. Последната сцена показва бойци с голямо знаме на украинското военно разузнаване върху метална палуба или платформа край море.

Четвъртото изображение съдържа три кадъра. На първия група тежко въоръжени мъже с отличителни ленти в зелено позира сред гъста растителност. На втория човек със скрито лице е застанал на Червения площад в Москва, непосредствено пред Кремъл и Спаската кула – визуалният кадър с най-недвусмислено послание от цялата поредица. Третият показва група украински военнослужещи с жълти ленти в застроена среда; няколко от тях държат знаме със символиката на ГУР. И тук няма дата или пояснение за операцията, частта или обстоятелствата на заснемането.

Онова, което кадрите позволяват да се твърди, е ограничено, но не е без значение. Някои снимки показват въоръжени мъже без униформи – в цивилно облекло, с автомати с дървени приклади и платнени жилетки за пълнители. В тази поредица има карабини от западен тип, оптични мерници и съвременни бронежилетки. Разликата в екипировката отделя ясно сцените в цивилно облекло от тези с конвенционално снаряжение, но сама по себе си не внася уточнения за характера на операциите. Кадрите не могат да бъдат датирани и по екипировката, тъй като автоматите от съветски образец от десетилетия са широко достъпни в Сахел.

Африканската линия в дейността на украинското военно разузнаване не започва с въпросните кадри. През септември 2023 г. CNN документира 14 удара с дронове срещу опорен пункт на Силите за бърза подкрепа (RSF) в Омдурман. Медията разпозна в най-малко 8 случая търговски дронове от видовете, използвани от украинската армия, както и украински надпис на пулт за управление, но не успя да потвърди категорично украинско участие. През февруари 2024 г. Kyiv Post публикува видео на бойната група „Тимур“ на ГУР по време на разпит на пленени наемници от ЧВК „Вагнер“ в Судан, а The Wall Street Journal разкри операция по извеждането на судански генерал. Дейвид Игнейшъс от Washington Post допълни картината със сведения от Южна Африка: проследяването на товара на кораба Lady R в Саймънстаун през декември 2022 г. заедно с операцията около учебния кораб „Смолний“ в Кейптаун през август 2023 г.

Самият Буданов е определял Африка като поле на действие. В интервю за Washington Post от 18 април 2024 г. той отговори на въпрос за операциите срещу руските наемници на континента: „Провеждаме операции, насочени към намаляване на руския военен потенциал навсякъде, където е възможно. Защо Африка да бъде изключение?“ Логиката зад това изречение е проста и Киев няма причина да я прикрива. Руските операции в Африка осигуряват достъп до злато и канали за заобикаляне на санкциите, а през 2023 г. оценка на висш судански военен, цитирана от CNN, определи около 90% от оръжието на RSF за получено по линия именно на „Вагнер“. Освен това руските структури в Африка са далеч по-достъпна цел, тъй като действат далеч от защитата, която осигуряват русктие силови структури на собствена територия.

Три месеца след интервюто тази политика демонстрира и своята дипломатическа цена. След разгрома на колона на малийската армия и „Вагнер“ при Тинзауатен в края на юли 2024 г. говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви в ефира на телемаратона „Единни новини“, че бунтовниците са получили „нужната информация, и не само информация“. Посолството на Украйна в Сенегал сподели записа, а малко по-късно беше изтрит, в отговор на което Дакар привика посланик Юрий Пивоваров. Бунтовниците съобщиха за 84 убити руснаци и 47 малийци при Тинзауатен – данни, които по-късно бяха повторени от Washington Post. На 4 август 2024 г. военната хунта в Бамако скъса дипломатически отношения с Киев и го обвини в подкрепа за тероризъм, а Нигер направи същото няколко дни по-късно. На 19 август 2024 г. министрите на външните работи на трите членки от Алианса на държавите от Сахел (AES) Карамоко Жан-Мари Траоре, Бакари Яу Сангаре и Абдулай Диоп изпратиха обща жалба до председателя на Съвета за сигурност на ООН с искане за реакция в отговор на украинските действия, с което да бъдат осуетени евентуални подривни акции и заплахи за стабилността в региона. Украинското външно министерство отхвърли обвиненията и посочи, че спазва международното право и принципа на държавния суверенитет.

Оттогава обстановката в Сахел се усложни за режимите. На 25 април 2026 г. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM) започнаха мащабна офанзива, насочена по осем паралелни направления в Мали, сред които столицата Бамако и големите градове Кати, Гао, Севаре и Кидал. Последният премина под контрола на туарегските сепаратисти от FLA още същия ден. Министърът на отбраната Садио Камара загина в Кати при самоубийствен атентат с кола-бомба пред дома му заедно с втората си съпруга и две от внучетата си. На 27 април Африканският корпус, структура на Министерството на отбраната на Руската федерация, наследила част от структурите на ЧВК „Вагнер“ в Африка, потвърди за своето изтегляне от града, договорено с посредничество от Алжир.

Данните за загубите на двете страни от онези дни се разминават значително. Малийската хунта и нейните съзници от Африканския корпус съобщиха за над 1000 убити бунтовници, а Министерството на отбраната в Москва – за поне 305 убити при въздушни удари. От своя страна FLA заяви, че само в рамките на Кидал са били убити няколко десетки и пленени над 200 военнослужещи от армията на Мали. В същите дни Фронтът обвини украински наемници, че са действали около Кидал и Гао, използвайки преносими зенитно-ракетни комплекси от западен произход, без да представи доказателства.

Руското военно присъствие в Африка също претърпя редица трансформации. „Вагнер“ отстъпи мястото си на Африканския корпус, поставен под директния контрол на Министерство на отбраната през 2024–2025 г. Междувременно ГУР все по-често описва Африка и като поле на противопоставяне в сферата на масовата информация. На 30 юли 2026 г. то публикува информация за мрежата Africa Politology, за която отбелязва, че действа под контрола на Службата за външно разузнаване (СВР) в Централноафриканската република, Чад, Мали, Ангола, Мадагаскар, Намибия и Южна Африка и има за задача, наред с друго, да дискредитира Украйна. Месец по-рано ГУР определи Африка като „полигон за руско когнитивно оръжие“.

На 10 юли 2026 г. Фусейну Уатара, заместник-председател на комисията по отбрана в преходния съвет на Мали, заяви, че украински инструктори обучават бойци от туарегските сепаратисти и от сахелския клон на Ал-Кайда и доставят камикадзе дронове. „Тези младежи са ни известни. Вече сме ги включили в списъците си и разполагаме с имената им“, каза той. Доказателства така и не бяха представени, а Киев не коментира публично твърдението.

Кадрите не добавят факт за конкретна операция. Те добавят факт за това какво Киев е готов да покаже. Досега сведенията за украинска дейност в Африка идваха предимно от чуждестранни публикации, едно изявление на говорител, последвано от дипломатически разрив с две страни от региона, и от отговор на Буданов пред американски вестник. От 7 септември към това бяха добавени и изображения, публикувани лично от ръководителя на Офиса на президента. Политическата разлика е видима: следващия път, когато Мали представи списък с имена, ще може да посочи и снимки, независимо какво реално доказват те.

Срещу този прочит стои и по-просто обяснение, което самата публикация подкрепя. Датата има очевидно календарно основание: 7 септември е професионалният празник на украинското военно разузнаване. Подборът очевидно е ретроспективен – Антарктида, Анкара, Абу Даби, самолет с освободени пленници и морска платформа не представят един оперативен театър, а различни епизоди от кариерата на Буданов, а „Главком“ определя снимките именно като част от личния му архив. Африканските кадри може да са отпреди години и да принадлежат към суданското досие от 2023–2024 г., а не към сахелското. Нищо в самите изображения не позволява надеждно да се избере между тези две възможности.

Затова значението на публикацията е политическо, а не оперативно. Тя не променя съотношението на силите в Сахел, където Африканският корпус загуби Кидал без доказано украинско участие в самата офанзива. Кадрите вероятно ще дадат повод за нова вълна от обвинения от Бамако, без Киев непременно да добави дата или място към тях. Потвърждение от украинска страна за присъствие на нейни хора в Мали няма, а официалната позиция на външното министерство от 2024 г. насам е да отхвърля подобни обвинения. Снимките, публикувани от ръководителя на Офиса на президента, не опровергават отрицанието конкретно за Мали, но правят по-трудно общото отрицание на украинска активност в Африка.

Тезата, че африканското досие остава активно и през 2026 г., би се засилила при назована операция в официално съобщение на ГУР, при видимо завръщане на Киев в региона чрез бъдещата правна рамка за частните военни компании, чието разработване Владимир Зеленски възложи на 6 май 2026 г., или при публикуван от Бамако поименен списък. Тя би отслабнала при продължително мълчание по темата до края на годината или ако кадрите бъдат идентифицирани като судански. Засега единственият сигурен надпис под тях остава изречението на самия Буданов.