Френското външно разузнаване е разговаряло с председателя на беларуския КГБ

🇫🇷🤝🇧🇾 Висши служители на френската Генерална дирекция за външна сигурност (DGSE) са пътували до Минск към средата на юли за разговори, организирани специално с Иван Тертел, ръководител на беларуския Комитет за държавна сигурност (КГБ). Това съобщи онлайн изданието Intelligence Online, а беларуските „Хартия'97“ и REFORM.news споделиха информацията на 7 септември. Двете столици нито са потвърдили срещата, нито са я опровергали.

Срещата от юли допълва поредица срещи, при които френската страна постепенно разширява каналите си за комуникация с беларуското ръководство. На 5 и 6 февруари в Минск пристигна Брис Рокфьой, директор на дирекция „Континентална Европа“ в Министерство на външните работи на Франция и съпредседател на Минската група на ОССЕ по Нагорни Карабах до нейното разпускане през 2025 г. Той проведе разговори с беларуския заместник-министър на външните работи Игор Секрета, а ведомството му след това обяви, че подобни контакти често остават поверителни.

На 24 май френският президент Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Александър Лукашенко, в който според AFP го е предупредил за рисковете от евентуално директно въвличане на Беларус във войната срещу Украйна. В началото на юни, по сведения на агенция „Позирк“, която се позовава на дипломатически източник, до Минск е пътувал генералният директор на DGSE Никола Лернер. Според същия източник той е разговарял с Лукашенко.

Юлската визита се различава най-вече по избрания събеседник. Лернер е разговарял с президента, докато френската делегация през юли е насочила контакта директно към КГБ – институцията, която отговаря както за контраразузнаването, така и за сигурността на режима. Какво точно е било обсъждано, не е известно.

За юнския разговор са налице по-подробни сведения. „Позирк“ посочва като теми регионалната сигурност, запазването на неядрения статут на страната, недопускане на въвличането ѝ във войната срещу Украйна, освобождаване на политически затворници и перспективи за сътрудничество с Европейския съюз.

Разузнавателният канал позволява неща, които за официалната дипломация е трудно да постигне. Разговор между служби не изисква признаване на резултата от изборите през 2020 г., нито публична среща и снимка с ръкостискане, и не се превръща автоматично в политически въпрос за Европейския съюз. В същото време той осигурява директен достъп до институцията, ръководеща контраразузнаването и има пряко отношение към съдбата на задържани по политически случаи и такива, свързани със сигурността.

Френското външно министерство запази паралелно свой дипломатически канал: Рокфьой се срещна със заместник-министър, а не с държавния глава. Разузнаването, от своя страна, е получило достъп както до президента, така и до председателя на КГБ.

Натискът върху Лукашенко идва и от Москва. The Wall Street Journal съобщи на 24 юни, позовавайки се на осведомени лица, че от началото на годината Кремъл настоява беларуската държава да разшири участието си във войната – включително чрез предоставяне на територия за изстрелване на дронове срещу Украйна и откриване на нов фронт на запад, който да принуди Киев да отклони част от своите сили от източния фронт.

Според същата публикация Москва е разглеждала и възможността да използва Беларус в операции срещу съседни държави от НАТО, като средство за натиск върху Лукашенко е заплахата за намаляване на руската финансова подкрепа.

Нов фронт засега не е открит. В същото време Беларус е домакин на тактическо ядрено оръжие и през май участва в съвместна тренировка за бойната ѝ употреба. След нея президентът Владимир Путин обяви нови учения „Щит на Съюза“, планирани за 2027 г. Именно този баланс – руско военно присъствие без пряко включване на Беларус във войната – е онова, което Париж очевидно се стреми да запази.

Военната картина е по-ясно документирана, тъй като част от развитието беше обявено от самите беларуски власти. В началото на август командващият Силите за специални операции Александър Илюкевич съобщи, че в Гомелска област, която граничи с Черниговска, Киевска, Житомирска и Ровненска области на Украйна, се формира нова десантно-щурмова бригада.

В същата област беларуската редакция на Радио Свобода документира строеж на военен полигон в района на село Якимовка, на около 40 км от границата, благодарение на документация, получена от Дружеството на железничарите на Беларус. Възложител е Военният проектен институт, а проектът предвижда отделен коловоз за 60 вагона и товарна платформа с рампа за колесна и верижна техника. Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) реагира на новината в края на август.

Последната седмица от миналия месец показа почти едновременно активизиране както на западните, така и на руските контакти около Минск. На 25 август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна на посещение в Москва без предварително обявление. Кремъл заяви, че не се е срещал лично с Путин, а с представители на руските разузнавателни служби. Същия ден в Минск беше руският първи вицепремиер Денис Мантуров.

На следващия ден секретарят на Съвета за сигурност на Беларус Александър Волфович обяви внезапна проверка на бойната готовност, при която една бригада трябваше да напусне своето място на постоянно базиране и да изпълни задачи без да е предварително запозната. Той заяви още, че в хода на проверката ще бъдат упражнявани способи за поразяване на противника, като се отчита опитът от бойните действия в Украйна и Иран. Самият Волфович свърза проверката с присъствието на Ратклиф в руската столица.

На 27 август Лукашенко замина за Русия. На 28-и се срещна с премиера Михаил Мишустин, а на следващия ден – с президента Путин. Пред Мишустин беларуският държавен глава определи положението по южната и западната граница на Беларус и Русия като обща задача за двете държави.

По време на пътуването и престоя на Ратклиф в руската столица САЩ поиска от Киев временно да сложи на пауза ударите с дронове срещу Москва и Санкт Петербург. Няколко дни по-късно The Economist съобщи, че след няколко седмици на разговори през лятото Путин е избрал да поеме към нова ескалация, включително с мобилизация на допълнителни 300 000–400 000 военнослужещи.

Между 25 август и 10 септември Военновъздушните сили и Силите за противовъздушна отбрана на Беларус провеждат оперативно-тактическо учение, чийто втори етап се състои на полигона „Ашулук“ в Южна Русия.

В публичните сведения за двустранните връзки между Франция и Беларус обаче липсва един потенциално важен случай. През април в Беларус е задържан французин на име Борис – пенсиониран армейски офицер, пристигнал със своята съпруга при нейни близки. По думите на семейството му той е снимал железопътни влакове – негово хоби от детските години, което може да се проследи по материалите, които е публикувал в специализирани издания. Над него прелетял дрон, след което бил задържан от милицията.

Срещу него няма повдигнато обвинение. Близките му твърдят, че нямат информация къде се намира и дали има достъп до адвокат, и са писали до Елисейския дворец. „Наша нива“ публикува случая на 24 юли – около седмица след визитата на френската делегация.

Хипотезата на Frontline Monitor е, че задържаният френски гражданин е бил сред темите на разговора през юли. Това звучи правдоподобно, но засега не е постъпвала публична информация, която да го потвърждава. Освобождаването на затворници вече е било част от описания дневен ред през юни; по време на срещата през юли в беларуски арест се е намирал френски гражданин без публична информация за повдигнато обвинение; а разговорът е бил организиран именно с институцията, която го държи.

Съществува и друга хипотеза. Тертел ръководи служба, чиято дейност е предмет на разследвания в Европа. През септември 2025 г. Чехия, Румъния и Унгария обявиха, че са разбили мрежа на беларуското КГБ, която е действала на територията на ЕС. Следователно разговор между DGSE и КГБ би могъл да е свързан именно с тази мрежа, а не с конкретен затворник. Двете хипотези не се изключват взаимно.

📸 Снимка: Генералният директор на  Никола Лернер по време на церемония по повод 10-ата годишнината от терористичните атаки в Париж и Сен Дени, при които загинаха 132 души, а стотици други бяха ранени. 13 ноември 2025 г. (Ludovic Marin, Pool via AP)