Джон Сойерс не очаква сериозно споразумение по Украйна преди пролетта на 2027

🇬🇧🎙️ Сериозно споразумение между Киев и Москва е малко вероятно да се постигне преди пролетта на 2027 г. и натрупаните военни и икономически щети за двете държави могат да отворят пътя към преговори едва в края на следващата година. Оценката е изложена от Джон Сойерс, ръководителят на британската служба за външно разузнаване (MI6) през периода ноември 2009–ноември 2014 г. за събота на FT Weekend Festival годишния публичен форум на Financial Times в Лондон; изданието съобщи думите му следобеда.

Изказването съвпадна с първия сериозен опит за възобновяване на преговорите от близо половин година. В същата събота Стив Уиткоф и Джаред Кушнър прекараха три часа при Владимир Путин в Кремъл в опит да възстановят преките разговори, прекъснали в средата на март. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков определи срещата като „съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в дух на доверие“ и съобщи, че Уиткоф и Кушнър са поели ангажимент да предадат на Киев оценките, изложени лично от Путин. Президентът Володимир Зеленски предварително оповести, че дронове и ракети няма да се насочват към Москва по време на визитата, и призова руската армия да отвърне със същото. Обявената пауза в ударите започна в полунощ местно време.

Сойерс не уточни конкретна дата, но очерта две условия. Версия за резултатни разговори за прекратяване на огъня според него се появява само ако цената на войната продължи да нараства за Русия, и за Украйна, и ако руските войски не възстановят предишния си темп на настъпление. Засега и двете условия са налице.

Първото се вижда най-ясно в руския бюджет. Правителството в Москва понижи своята прогноза за ръста на БВП през 2026 г. до 0,4% при по-ранна оценка от 1,3%. Приходите от нефт и газ са намалели с повече от 1/4 заради санкции, по-ниски обеми на износа и щети по енергийната инфраструктура. Разходите за отбрана са съкратени само символично, а заедно с тези за национална сигурност поглъщат около 38% от бюджета. Заложеният дефицит е 1,6% от БВП, но вътрешни разчети на правителството допускат да достигне 3,5-4,4%.

Второто условие си проличава още по-ясно на фронта. През август руските сили са установили контрол над 90,35 кв. км украинска територия, или средно по 2,91 кв. км дневно, изчислява Институтът за изследване на войната (ISW). Ако към това се прибави инфилтрацията (проникването на малки пехотни групи) показателят достига 123,53 кв. км. За същия месец украинските части са възстановили контрол върху поне 129,81 кв. км, повече от територията, преминала под руски контрол или проникване. През август 2025 г. руската армия е завзела 505,55 кв. км — около пет пъти повече. ISW стига до заключение, че Москва не е съумяла да развие оперативен маньовър и да пробие украинската отбрана. Украинският проект DeepState стига до този извод по друг метод: при сегашния темп руските войски няма да овладеят цялата Донецка област нито през 2026, нито през 2027 г.

Данните за набирането на личен състав за руската армия сочат в същата посока. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви през юли, че в първото полугодие с Министерство на отбраната са подписани около 200 000 договора. Разчетът на германския икономист Янис Клуге и независимото издание IStories, основан на федералните плащания до новопостъпили войници, дава значително по-ниско число: 131 300 души за същия период, от които 71 200 през първото тримесечие и 60 100 през второто. За сравнение, Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) докладва 42 020 загинали или ранени руски военнослужещи само през август — втори пореден месец с над 40 000. Според изчисление на ISW това значи около 340 загуби за всеки кв. км. завзета или инфилтрирана територия.

По преразказа на „РБК-Украйна“ Сойерс оценява посредническите усилия по-скоро положително, макар да има резерви към преговарящите. Главното препятствие според него са прекомерните руски искания. Путин съвсем наскоро заяви, че териториалните му претенции остават без промяна, а те са неприемливи за Киев. Предложението, с което Уиткоф и Кушнър пристигнаха в Москва, отново произхожда от украинска страна и не е ясно доколко се различава от предишните варианти.

Устойчив мир е „практически немислим“, докато в Кремъл на власт е Путин, смята Сойерс, според когото най-възможният изход в близък план е не сключването на мирен договор, а връщането към бойни действия с ниска интензивност (каквито бяха периода след 2014 г.), но не и прекратяване на войната. Така изглежда конфликтът в Донбас в периода от 2014 до 2022 г. фронтовата линия оставаше предимно статична, въпреки че обстрелите и локалните сражения продължаваха да се водят, а договорените по Минските споразумения прекратявания на огъня се разпадаха едно след друго.

Дипломатическият канал, който Уиткоф и Кушнър опитват да възстановят сега, има зад себе си месеци на постепенно затихване. Първите тристранни срещи бяха проведени в ОАЕ на 23–24 януари и 4–5 февруари. Те доведоха до обмен на 314 военнопленници (по 157 от всяка страна) – първия от 5 месеца. В Женева на 17–18 февруари военните преговарящи постигнаха напредък по механизмите за наблюдение на евентуално примирие. Беше договорен и нов обмен за 5 март – 500 за 500.

Политическата част обаче остана блокирана заради настояването на Путин за пълен контрол върху Донбас. Киев отказа да отстъпи доброволно оставащата около 1/5 от Донецка област и обвърза всяка териториална отстъпка с референдум. На 21–22 март във Флорида се срещнаха единствено американската и украинската делегация, след като Дмитрий Песков обяви, че Русия няма да участва. Оттогава тристранният формат не е възстановен. Началникът на Офиса на президента Кирило Буданов заяви на 27 август, че очаква преговори да се проведат отново през септември с американско участие.

Със сегашното ръководство на службата, която някога е оглавявал, Сойерс се разминава не по диагноза, а по хоризонт. Блез Метреуели в първата си публична реч като директор на MI6 на 15 декември 2025 г. описа Москва като „агресивна, експанзионистична и ревизионистична“, обвини Путин, че протака преговорите, и изброи действията „точно под прага на войната“: кибератаки срещу критична инфраструктура, дронове над летища и военни бази, палежи и саботажи. Малко преди да напусне поста през септември 2025 г. неговият предшественик Ричард Мур заяви, че няма абсолютно никакви доказателства относно намерение на Путин да преговаря за мир. Нито едно от тези изказвания не съдържаше времеви хоризонт. Сойерс поставя такъв.

По същия преразказ Сойерс отбелязва и предизвикателствата на вътрешната политическа сцена в Киев, включително въпросите около мандата на Зеленски. Политическият фон реално остава напрегнат: през юли 6 поредни дни на протести в украинската столица и други градове след освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров бяха последвани и от смяна на главнокомандващия. Върховната рада утвърди новия министър на отбраната Йевгени Хмара на 19 август с 312 гласа, а изборите за президент се отлагат заради влязлото в сила военно положение.

Контрааргументът срещу тази картина се появи седмица по-рано. Според близки до Кремъл източници на The Economist, след няколко седмици обсъждания през лятото Путин е избрал курс към ескалация: 300–400 хиляди нови военнослужещи, масирани удари срещу украинската енергетика, обявени от Министерство на отбраната на Руската федерация на 30 август, и засилен натиск над съюзниците на Киев. Ако тези действия доведат до връщане на по-ранните темпове на руското настъпление, второто условие в оценката на Сойерс вече няма да бъде изпълнено. Тогава и хоризонтът 2027 г. би се изместил във времето, но не към скорошен мир, а напротив – към още по-продължителна война.