Украйна ще съди задочно трима за „Одеска народна република“ и 2 май

🇺🇦⚖️🇷🇺 Трима души, направили опит да обявят „Одеска народна република“ през пролетта на 2014 г. и организирали безредиците в града на 2 май същата година, ще бъдат съдени задочно от украинската прокуратура. В сблъсъците и пожара на този ден намериха смъртта си 48 души. Службата на главния прокурор (ОГП) внесе обвинителния акт в съда и съобщи това в официално съобщение на социалните мрежи от 12 октомври. Обвиняемите са водачът на проруското движение „Антимайдан“ на Куликово поле, лидер на проруска обществена организация и секретар на епархия на Украинската православна църква (УПЦ), която по това време влиза в състава на Московската патриаршия. Имена не бяха съобщени.

Обвинението е за държавна измяна и посегателство върху териториалната цялост и неприкосновеността на Украйна, извършени от група лица в предварителен сговор (чл. 111, ал. 1, и чл. 110, ал. 2, във връзка с чл. 28, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна). Тримата от години насам се укриват в Руската федерация, както и в окупираните украински територии, поради което досъдебното производство беше проведено задочно. Разследването се води от Държавното бюро за разследвания (ДБР), посочват местните издания „Одеське життя“ и УСИ Online.

Според обвинението всичко започва в края на февруари 2014 г. – броени дни след бягството на президента Виктор Янукович от Киев. Тогава обвиняемите, в сговор с представители на руски политически структури, организират събитие в Одеса с призиви Русия да изпрати войски в Украйна, уж за да защити рускоезичното население. На 3 март довеждат проруски активисти пред сградата на областния съвет в града и заплашват да я превземат, с което опитват да принудят депутатите да обявят „Одеска народна република“. Депутатите отказват и опитът се проваля. Според следствието след това обвиняемите получават около 40 хил. долара от представители на Русия.

В Донецк подобен опит постигна успех месец по-късно: на 7 април 2014 г. активисти, завзели областната администрация, обявиха там „Донецка народна република“. В Одеса, според версията на прокуратурата, през март и април тримата създават лагер на групите „Православна дружина“ и „Одеска дружина“ пред Дома на профсъюзите – площад „Куликово поле“. Там те споделят идеите на „руския свят“, доктрината на Кремъл за общност на рускоезичните отвъд границите на Русия, зоват за сближаване с Москва и отричат легитимността на украинската власт. С времето членовете на двете групи минават към силови сблъсъци с привърженици на проевропейския „Евромайдан“.

Прокуратурата свързва трагичните събития от 2 май с действията на милицията. На 2 май проруските групи организират безредиците след уговорка с тогавашния началник на милицията за обществена безопасност в областта, че подчинените му няма да им пречат. Прокуратурата не посочва поименно това лице, но заявява отделно дело, в което той вече е осъден. През 2014 г. тази длъжност е заета от полковник Дмитро Фучеджи, заместник-началник на областното управление на МВР, когото Приморският районен съд в областния град осъжда задочно на 15 години лишаване от свобода на 18 април 2023 г. През 2024 г. прокурорът по делото обясни пред „Настоящее время“, че Фучеджи осигурява условията за безредиците, като не позволява на своите подчинени да задържат хора от „Антимайдан“. Отново по думите на прокурора на улица „Гръцка“ човек от „Антимайдан“ стреля от място зад гърба на полковника по привържениците на „Евромайдан“, при което убива двама души. Общо шестима души загиват в центъра на града от огнестрелни рани. На 6 май Фучеджи бяга през границата в Приднестровието, а оттам заминава за Русия и получава гражданство.

Вечерта привърженици на „Евромайдан“ разпръскват лагера на Куликово поле, а хората от самия лагер се барикадират в сградата на Дома на профсъюзите. От покрива активисти на „Антимайдан“ хвърлят бутилки със запалителна смес по тълпата, а хората долу им отвръщат със същото. Около 19:45 ч. в сградата избухва силен пожар. Маркучите и пожарогасителите в нея не работят. Загинали в пожара и при скок от прозорците на високите етажи са 42 души. Европейският съд по правата на човека (ECHR) осъди украинската държава заради загиналите на 2 май с решение по делото „Вячеславова и други срещу Украйна“ от 13 март 2025 г. Според съда властите не са направили нужното, за да предотврати насилието и да бъдат спасени хората от горящата сграда, а разследването е посочено като неефективно. Съдът отбеляза, че полицията е останала пасивна по време на сблъсъците, и посочи ясни признаци за сговор между нея и активисти на проруското движение „Антимайдан“. Пожарните екипи пристигат с 40 минути закъснение заради заповед на началника на областната служба за спешни ситуации Володимир Боделан, който по-късно се установява в незаконно анексирания Крим.

Мнозина от обвинените по делата за 2 май се намират извън обсега на украинското правосъдие. Бившият милиционер Сергий Долженков и руският гражданин Евгений Мефьодов, които в продължение на 5 години бяха в украински арест по обвинение в организиране на безредиците, излязоха под гаранция август 2019 г. и през декември същата година бяха предадени на Русия в размяна на затворници. В ареста обаче попадна бивш общински съветник в Одеса, ръководил южния окръг на Координационния съвет на организациите на руските сънародници (КРОРС), задържан от Държавното бюро за разследвания (ДБР) към края на октомври 2025 г. Според бюрото от края на февруари 2014 г. той получава указания от свой ръководител в Москва и се среща със служители на Службата за външно разузнаване (СВР), а съветът му организира митинга на Куликово поле, който се обръща към Путин с молба да изпрати войски.

Москва представя събитията от 2 май от диаметрално противоположна гледна точка. В обръщението от 21 февруари 2022 г. три дни преди пълномащабната инвазия, Путин изтъкна: „Невъзможно е да си спомняме без потрес страшната трагедия в Одеса, където участниците в мирна протестна акция бяха зверски убити, изгорени живи в Дома на профсъюзите. Престъпниците, извършили това злодеяние, не са наказани, никой дори не ги търси. Но ние ги знаем поименно и ще направим всичко, за да ги накажем, намерим и предадем на съд“. Украинските дела проследяват началото на събитията от същия ден на съвсем друго място: парите и поръчителите в Москва и началника на милицията, който дава съгласието си да не се намесва. По данни на украинските власти хората, които прокуратурата сочи като организатори, и полковникът, осъден за това, че ги е оставил да действат безнаказано, днес се намират в Русия или на територия под руска окупация.

Наративът на Кремъл има и своето българско разклонение. Под номер 40 в списъка с жертви, публикуван на няколко дни след трагичните събития в Одеса, е записан Иван Мильов – главен инженер-конструктор в Одеския авиационен завод, роден през 1980 г. Сестра му изпраща неговите лични документи на местното новинарско издание „Думская“ в опит да опровергае твърдението на изпълнителния комитет на автономна Гагаузия в Молдова, че нейният брат е гагауз с молдовско гражданство. Роден и израснал в Одеса, Мильов е описван като „одесчанин четвърто поколение“. На руски фамилията му се пише Милёв, а руските издания обикновено изпускат точките над „ё“ и така одеският инженер изведнъж се превръща в „Иван Милев“.

На другия ден след пожара българският министър на външните работи Кристиан Вигенин заяви, че в Одеса няма загинали или пострадали български граждани. На 2 ноември 2014 г. обаче в българската Уикипедия се появи статия за „бесарабския българин Иван Милев“, „изгорен жив“ на Куликово поле. Биографията му там е сглобена от данни за въпросния инженер и неговия съименник Иван Милев, председател на българското дружество „Кирил и Методий“ в Запорожка област, отличен през 2006 г. за „многогодишна“ дейност, когато Мильов е бил на 26 години. Статията остава в онлайн енциклопедията близо 7 години и половина, преди да бъде преместена сред мистификациите от редактор едва на 30 март 2022 г. след като посочи, че се цитира във форумите като доказателство. Седмица по-рано на 23 март 2022 г. „Блиц“ публикува статия, започнала с „Българинът инж. Иван Милев – жив изгорен в Одеса на 2 май 2014 деец на българската общност“. Снимката към него се оказва профилната снимка от Facebook на живия Николай Генчев.

Оттогава версията периодично изплува отново. През ноември 2025 г. Factcheck.bg я проследи в групи във Facebook със стотици хиляди членове и я определи като част от координирана кампания за отслабване на подкрепата за Украйна в България. На 25 февруари 2026 г. Нешка Робева написа в отговор на президента Илияна Йотова, че на „Майдана“ „бе жив изгорен и българин“. Според същата платформа публикацията достигна над 530 хил. потребители, а депутатът от „Възраждане“ Ангел Янчев я сподели.

Слабото място на делото е, че версията на следствието ще бъде проверена в отсъствието на подсъдимите. Участието на защитник е задължително, но никой от изброените обвиняеми не желае да се яви и да оспори доказателствата за 40-те хиляди долара от Москва и уговорката с милицията, а ECHR вече определи цялото разследване на събитията от 2 май като неефективно. Имената на обвиняемите ще са публични най-късно с призовките за процеса, които украинският процесуален кодекс изисква да бъдат публикувани в национална медия и официалния сайт на съда. Присъдата няма да доведе никого от тях в Одеса. Ако обвинението бъде прието от съда, присъдата ще впише в украински съдебен акт, че пътят към пожара в Дома на профсъюзите е започнал с пари от Москва и провален опит за отцепване – разказ, който преобръща версията, изложена от Путин три дни преди да разпореди началото на най-кървавия въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война.