Молдова е готова да приеме нова вълна украински бежанци през зимата

🇲🇩🏠🇺🇦 Молдова е готова да приеме всички украинци, които потърсят безопасност, ако руските удари отново превърнат зимата в Украйна в хуманитарна криза. Това заяви президентът Мая Санду в речта си при откриването на третото издание на Moldova Security Forum в Кишинев. „Над милион украинци, бягащи от войната, са влезли в Молдова от 2022 г. насам, а около 100 000 са намерили дом тук. Ако зимата в Украйна се окаже толкова тежка, колкото всички очакват, готови сме да посрещнем всички, които имат нужда да бъдат в безопасност“, каза тя. Обещанието идва в период на почти ежедневни нахлувания на руски дронове и ракети в молдовското небе: по думите на Санду само за последната седмица 9 руски дрона са нарушили въздушното пространство на страната.

100-те хиляди украинци, останали в страната, са около 4% от 2,4 млн. население, отчетено на официалното преброяване през 2024 г. Дорин Речан, бивш премиер и днес специален пратеник на Санду по въпроси на развитието и устойчивостта, потвърди по време на същия форум, че властите разглеждат сценарий с нова вълна бежанци и че Молдова има опит при извънредни ситуации. Подготовката по думите му върви по три линии: хуманитарна, логистична и енергийна. Енергийните системи на двете държави са тясно свързани, затова Кишинев се готви да защити собствената си инфраструктура и да помогне на Украйна с логистика и енергия. Сама Молдова не може да осигури на съседката си нужните количества ток, но през територията ѝ може да мине електроенергия от Румъния. Дорота Длоухи-Сулига, която ръководи отдела за Европейския механизъм за подкрепа на мира в Европейската служба за външна дейност, увери, че ЕС ще продължава да подпомага украинската енергийна система, включително с генератори. Тя не уточни дали Брюксел подготвя отделен план за Молдова и другите държави, които могат да приемат нова вълна бежанци.

Миналата зима руските удари по украинската енергийна мрежа предизвикаха продължителни прекъсвания на тока и парното при минусови температури. Премиерът Сергий Корецки заяви на 27 септември в общия национален телемаратон „Единни новини“, че Украйна влиза в тази зима по-подготвена. Повече критични обекти имат резервно захранване, ключовите обекти са по-добре защитени, натрупани е повече резервно оборудване и части, а ремонтните екипи и техниката са повече. Русия обаче също е натрупала запаси от реактивни дронове и ракети, предупреди той. Андраш Рац, заместник-генерален директор по научните изследвания на Унгарския институт за международни отношения, каза на форума, че тази година ударите по украинската енергетика са започнали пет седмици по-рано, отколкото предишните есени, за да бъде тя разрушена преди студовете. Той очаква по-интензивни и по-концентрирани удари по енергийната и пътна инфраструктура, както и нови атаки по граничните пунктове. Ако зимата се окаже толкова тежка, колкото миналата, според Рац е реалистично стотици хиляди, а може би и милиони украинци да потърсят убежище в чужбина.

Граничните пунктове, през които би преминала такава вълна, са подложени на удари още отсега. В нощта на 9 септември руски камикадзе дронове поразиха украинския пункт „Старокозаче“ срещу молдовското село Тудора. Двама души загинаха, трима бяха ранени, а пътнически автобус и няколко леки автомобила бяха унищожени, по данни на Държавната гранична служба (ДПСУ) и Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна. На 5 октомври сутринта снаряд порази пункта „Паланка“, отскочи от земята и порази редовен автобус, който изчакваше пред бариерата. Служител на молдовската гранична полиция бе леко ранен, а пунктът затвори за няколко часа. 2 дни по-късно министърът на вътрешните работи Даниела Мисаил-Никитин обяви, че по пунктовете се изграждат защитни зони, в които гранични полицаи, служители и пътуващи да се укриват при атака с дронове. Молдовските служители вече са изтеглени от два съвместни пункта на украинска територия, „Крива“ и „Паланка“, и ще бъдат изтеглени и от останалите, за да работят от молдовската страна на границата.

Нарушенията на въздушното пространство зачестяват. Само през септември бяха отчетени над 20 дрона, повече отколкото през цялата 2025 г. Председателят на парламента Игор Гросу даде по-дългата поредица: от 2022 г. насам ракети, дронове и техни отломки са нарушили молдовското небе 88 пъти, а 50 от случаите датират от началото на 2026 г. – повече нарушения от тези за предходните близо 4 години война сумарно. Санду изброи и другите начини, по които страната понася последиците от войната. По-рано тази година руски удари по украинска инфраструктура замърсиха водите на Днестър и оставиха 300 000 молдовски граждани без питейна вода за седмица. Друг удар порази електропровод, по който понякога минават 2/3 от електрическата енергия на Молдова. „Така войната стига до Молдова: по въздуха, водата и електрическата мрежа“, каза президентката.

Най-сериозният от последните случаи стана факт на 3 октомври сутринта. Между 7:45 и 8:00 ч. системата за мониторинг на молдовското въздушно пространство засече 5 цели, а министърът на отбраната Анатолие Носатий уточни, че става въпрос за 3 ракети и 2 дрона. Ракетите са „Бандерол“, евтина реактивна ракета на руската компания „Кронщат“, която украинското военно разузнаване определя като лека крилата ракета, но украинските ВВС причисляват към барражиращите боеприпаси. През нощта на 3 октомври руската армия е изстреляла „Бандерол“ по Одеска област, която споделя дълга сухопътна граница с Молдова. Експлозии са чути в 10 населени места от 4 района. В село Крокмаз, район Щефан Водъ, където на 9 август падна руски дрон, сега отново се случи същото, но дестинацията беше лозе, подпалвайки суха растителност наоколо и избивайки прозорците на близката къща. Пострадали няма. По-късно министерството на отбраната отчете и шести неоторизиран полет, открит при анализа на данните. „Осъждам руската атака срещу Украйна тази сутрин. Нейната война опасно достига до Молдова“, написа Санду в X и добави, че „Москва излага на риск човешки животи в цяла Европа и трябва да бъде спряна“.

Същия ден Министерството на външните работи привика назначения руски посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота, втора в рамките на три дни. На 1 октомври той беше привикан заради 3 руски дрона, навлезли в Молдова на 30 септември. 2 от тях паднаха и се взривиха на молдовска територия, единият край Иванча в район Орхей. Озеров отговори, че Москва е готова за съвместно разследване, но досега Кишинев е отбягвал експертната работа. „Нашите специалисти са готови да дойдат и да видят дали наистина става дума за руски дронове, какви точно и по каква причина са се появили там“, отбеляза той пред журналисти. Дипломатът постави под въпрос произхода на обекти, сред които има 3 ракети „Бандерол“, разработени в Русия.

Гросу призна, че защита на небето над страната не може да бъде осигурена за една нощ, нито могат да се наваксат 30 години липса на финансиране в отбраната за 4 години. По думите му бюджетът е нараснал от под 900 млн. леи през 2022 г. до почти 2 млрд. леи през 2026 г. Помощта по Европейския механизъм за подкрепа на мира от 2021 г. насам надхвърля 300 млн. евро, сред които одобрените тази година 120 млн. за ПВО система със среден обсег, която Санду определи като водещият приоритет на страната, а министърът на външните работи Михай Попшой призна, че нужното оборудване не може да бъде доставено веднага.

Обещанието на Санду и данните за дроновете засягат един и същ участък: общата граница с Одеска област. Ударите, които според Рац могат да изтласкат стотици хиляди украинци зад граница, падат върху пунктове, през които голяма част от тях биха минали, и над молдовски села в атаките срещу Одеска област. Деветте нарушения за седмица в началото на октомври надвишават средния септемврийски темп от около пет на седмица. Докато Русия удря Одеския регион, нарушенията на молдовското небе вероятно ще продължат и през зимата с темп, сравним или надвишаващ този през септември. Потвърждение за негативния сценарий биха били над 20 нарушения месечно през ноември и декември и повторение на ударите по пунктовете на молдовската граница. Отслабването му би личало по спад на нарушенията и по връщането на молдовските служители в съвместните пунктове. За бежанската страна решаващи ще бъдат потокът през „Паланка“ и „Крива“ при първите големи прекъсвания в Одеска област и дали ЕС ще оповести отделен план за страните на първа линия. Засега Кишинев обещава убежище от другата страна на граница, на която самите гранични полицаи вече имат нужда от укрития.