Максим Калашников призова Москва да излезе от войната, вместо да замразява Одеса

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският публицист Максим Калашников, представител на крайния националистически лагер, призова Москва да не оставя Одеса и Харков без ток, парно и вода и да излезе от войната сега, „по възможност с победа“. „Травмата вече е нанесена, затова не влошавайте положението. Замръзналите квартали на Одеса и Харков не са път към победата. Те са път към общо цивилизационно поражение“, каза той във видео, публикувано на 6 октомври в YouTube канала „Рой ТВ“ и в едноименния му Telegram канал с около 55 хил. абонати. Сам посочва и срока: „Ако продължим да воюваме, през 2027 г. ще започне сривът на икономиката не само в Украйна.“

Калашников признава, че Кремъл и Генералният щаб не го посвещават в плановете си, и се опира на онова, което „говорят враговете“. Подобен план описва документ на руски език от август, публикуван от The New York Times на 2 октомври, който Киев представя като прехванат руски план за зимна кампания. Той включва до 1000 ракети, дрона и бомби срещу енергетика и водоснабдяване, а за главни цели посочва Киев, Харков и Одеса. В тези градове снабдяването с електричество и топлинна енергия трябва да намалеят с до 90%, а канализацията да бъде сериозно нарушена. Министърът на енергетиката Денис Шмигал показа документа на европейските партньори в Париж в средата на септември, а вестникът не успял да провери независимо неговата автентичност.

Междувременно ударите по Киев продължават. На 1 и 2 октомври дронове поразиха многократно Южния мост на столицата, по който минават и автомобилите, и метрото, а Северният мост беше обстрелван 4 дни подред до 4 октомври. Същия ден руска атака повреди топлопровод и Деснянският район остана без топла вода. През изминалата нощ, ден след видеото, Русия изстреля по Украйна 70 ракети, чиято основна мишена беше енергетиката. „Укренерго“, държавният оператор на преносната мрежа, отчете нови спирания на тока в 5 области, сред които и Харковска.

Основният му довод е икономически. „Стига с глупостите, че можем да воюваме 20 години. Не можем. Вече всичко показва, че сме на предела“, заяви Калашников и изтъква, че Киев ще получи отвън 37 млрд. долара до края на годината, а Русия „засега е лишена от собствените си валутни резерви, а данъчните ѝ постъпления вече не стигат“. По думите му обемът на преработвания нефт е спаднал с около една трета – от 5,53 млн. барела дневно преди войната до 3,6 млн. през септември. Той приписва това на украинската страна, а Bloomberg отчете сходно ниво за юли – най-ниското от май 2002 г. Изводът на Калашников е, че „от тази война вече не може да има щастлив, триумфален изход“ и че „развръзката е много, много близо“. Сходна оценка е представил в Москва в края на август и директорът на ЦРУ Джон Ратклиф: по данни на Frankfurter Allgemeine Zeitung от 26 септември американската оценка е, че решаваща ще бъде руската икономика, която ще се срине като съветската.

Втората му тревога е ответният удар. Украйна вече има балистични ракети, припомня Калашников, давайки за пример FP-9 на украинската компания Fire Point с деклариран обсег до 855 км. Тази ракета според него може да порази енергийния пръстен на Москва – системата от електрически централи и подстанции около столицата – и да донесе на Москва през зимата „и студ, и тъмнина, и нарушена работа на водопровода“. На 4 октомври Зеленски обяви, че на ударите по украинската енергетика ще се отговори с такива по руската. Украинските градове са преживели такива зими с палатки и пунктове за отопление, напомня Калашников, но „у нас, в Руската федерация, такъв опит няма“.

Калашников не предлага мир, а война с друга цел. Според него настоящият подход „не пипа върхушката на противника, а наказва низините“. Вместо това предложи да бъдат ударени президентската администрация, правителството, Върховната рада, министерствата, щабовете и финансовите структури, кварталите с вили на украинския елит, мостовете, железопътните възли, петролните складове и средствата за комуникация.

Мостовете в Киев вече са сред целите на руските удари от началото на октомври. В публикация от същия ден Калашников добавя, че още в началото на инвазията достъпът до одеските пристанища е трябвало да бъде блокиран с минно заграждение между кримския нос Тарханкут и морето срещу Вилково, при устието на Дунав. От януари 2025 г. той повтаря, че ударите само по енергетиката от октомври 2022 г. насам не са парализирали врага, а през юли 2026 г. обяви тази стратегия за провалена. Упорството в нея работи за Киев, чието ръководство ще споделя кадрите от хуманитарната катастрофа като доказателство какво носи Русия, отбелязва той.

За Калашников Одеса е лична тема. Владимир Кучеренко, както е истинското му име, е роден през 1966 г. в Ашхабад, столицата на Туркменистан, но прекарва детството и младежките си години в Одеса, където баща му става кореспондент на „Правда“ през 1978 г. Там започва да учи история. Във видеото се представя като „руски одесит“ и определя града като културна столица на „Новорусия“, историческо название на имперска област, попадаща в земите на днешна Украйна. Калашников настоява, че през 2014 г. Харков и Одеса са два от „най-антибандеровските“ градове, а сега, „след повече от четири години бомбардировки“, настроенията там „са съвсем други“. Той предупреждава, че ако градът бъде оставен на студено, „бандеризацията“ му ще бъде завършена. Илюстрира го с виц, чут от баща му през 1979 г.: как Тодор Живков разказал на съветския лидер Леонид Брежнев, че православната църква за 1000 години не успяла да накара българите да постят, но народната власт се справила само за 30. В Одеса, казва Калашников, същото е станало само за няколко години.

Същия ден в Telegram той коментира кадри на мобилна огнева група, която сваля дронове в одеското небе: „Ето какво трябваше да се избягва с всички сили!“ Калашников обвинява Кремъл за озлоблението на града срещу Русия, породено от обстрелите и оставянето му на студено през зимата. Владетел, за когото Одеса е руски град, а руснаците и украинците са един народ, би постъпил иначе; щом не е постъпил така, „значи всички тези приказки за един народ са само политическа манипулация и празни думи“. За образец посочва Турция в Северен Кипър през 1974 г. и Германия със Судетите, Австрия и Мемел (днешна Клайпеда, Литва) през 1938–1939 г. Според него тя действа „без да допуска разрушения и страдания на сънародниците си“. И при двата случая става дума за завземане на чужда територия под знамето на защитата или обединението на сънародници. Одеса остава цел; спорът е за начина, по който трябва да бъде взета.

Позицията му не минава безнаказано в собствения му лагер. Във видеото той отговаря на канала Alex Parker Returns, който го е нарекъл „хохол“, пренебрежително прозвище за украинец, в отговор на призива мирните жител да не бъдат наказвани. Калашников отговаря с твърдението, че „малорусите също са част от руския народ“, и намеква че от същата „логика, която води наникъде“, се ръководи „и някой по-нагоре“. Той обаче не е либерален критик: подкрепя инвазията от позициите на Игор Стрелков, бивш командир на проруските сили в Донбас, осъден в Русия през 2024 г. И в това видео призовава за освобождаването на Стрелков и на генерал Иван Попов. През 2024 г. заедно с „Партия на делото“ подкрепя Путин на президентските избори. През юни е призован в полицията, защото сподели кадри от пожара на московската рафинерия в Капотня въпреки забраната за публикуване на последиците от украински удари, въведена от столичните власти.

Изказването идва от привърженик на войната, който от месеци описва как тя се изчерпва. През февруари Калашников писа, че за превземането на Киев или Одеса „вече не може да става и дума“, а войната „трябва да завърши така, че да има какво да се покаже като победа“. Тогава той предрече и „последна ескалация“ с мобилизация на поне половин милион резервисти. Към края на август The Economist съобщи, че след лято, в което е обмислял решенията си за войната, Путин в крайна сметка е избрал ескалацията, която включва масиран удар по украинската енергетика. Сега същият автор твърди, че насочена към Одеса и Харков, тя ще доведе Русия до общо поражение. Собствените му прогнози обаче невинаги се сбъдват: в началото на 2025 г., както предаде украинският сайт Диалог.UA, Калашников очакваше, че „най-вероятно през 2025 г. ще бъде подписано примирие“. Каналът му е малък в сравнение с големите военни канали и не е свързан с никоя държавна институция. Затова изказването не отразява промяна в Кремъл. То показва, че дори за част от най-отявлените привърженици на т.нар. „специална военна операция“, пред командването трябва да стои въпросът как тя да бъде прекратена така, че краят ѝ да изглежда като победа.

Има ясни признаци, по които може да се проследи дали двете му предупреждения се сбъдват. Планът е в действие, ако ударите следват етапи от документа на The New York Times: първо подстанции по западната граница, които приемат тока от Европа, после ВЕЦ и накрая връзките на трите действащи АЕЦ с мрежата. Тезата, че планът няма да пречупи Киев, се потвърждава, ако Одеса и Харков преминат през зимата, без украинското ръководство да смекчи условията си за примирие. Ако пък украински балистични ракети се окажат способни да поразят московския енергиен пръстен, студът и тъмнината, които планът отреждат на Одеса и Харков, ще се върнат като бумеранг към руската столица.