Максим Калашников призова Москва да излезе от войната, вместо да замразява Одеса

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският публицист Максим Калашников, представител на крайния националистически лагер, призова Москва да не оставя Одеса и Харков без ток, парно и вода и да излезе от войната сега, „по възможност с победа“. „Травмата вече е нанесена, затова не влошавайте положението. Замръзналите квартали на Одеса и Харков не са път към победата. Те са път към общо цивилизационно поражение“, каза той във видео, публикувано на 6 октомври в YouTube канала „Рой ТВ“ и в едноименния му Telegram канал с около 55 хил. абонати. Сам посочва и срока: „Ако продължим да воюваме, през 2027 г. ще започне сривът на икономиката не само в Украйна.“

Калашников признава, че Кремъл и Генералният щаб не го посвещават в плановете си, и се опира на онова, което „говорят враговете“. Подобен план описва документ на руски език от август, публикуван от The New York Times на 2 октомври, който Киев представя като прехванат руски план за зимна кампания. Той включва до 1000 ракети, дрона и бомби срещу енергетика и водоснабдяване, а за главни цели посочва Киев, Харков и Одеса. В тези градове снабдяването с електричество и топлинна енергия трябва да намалеят с до 90%, а канализацията да бъде сериозно нарушена. Министърът на енергетиката Денис Шмигал показа документа на европейските партньори в Париж в средата на септември, а вестникът не успял да провери независимо неговата автентичност.

Междувременно ударите по Киев продължават. На 1 и 2 октомври дронове поразиха многократно Южния мост на столицата, по който минават и автомобилите, и метрото, а Северният мост беше обстрелван 4 дни подред до 4 октомври. Същия ден руска атака повреди топлопровод и Деснянският район остана без топла вода. През изминалата нощ, ден след видеото, Русия изстреля по Украйна 70 ракети, чиято основна мишена беше енергетиката. „Укренерго“, държавният оператор на преносната мрежа, отчете нови спирания на тока в 5 области, сред които и Харковска.

Основният му довод е икономически. „Стига с глупостите, че можем да воюваме 20 години. Не можем. Вече всичко показва, че сме на предела“, заяви Калашников и изтъква, че Киев ще получи отвън 37 млрд. долара до края на годината, а Русия „засега е лишена от собствените си валутни резерви, а данъчните ѝ постъпления вече не стигат“. По думите му обемът на преработвания нефт е спаднал с около една трета – от 5,53 млн. барела дневно преди войната до 3,6 млн. през септември. Той приписва това на украинската страна, а Bloomberg отчете сходно ниво за юли – най-ниското от май 2002 г. Изводът на Калашников е, че „от тази война вече не може да има щастлив, триумфален изход“ и че „развръзката е много, много близо“. Сходна оценка е представил в Москва в края на август и директорът на ЦРУ Джон Ратклиф: по данни на Frankfurter Allgemeine Zeitung от 26 септември американската оценка е, че решаваща ще бъде руската икономика, която ще се срине като съветската.

Втората му тревога е ответният удар. Украйна вече има балистични ракети, припомня Калашников, давайки за пример FP-9 на украинската компания Fire Point с деклариран обсег до 855 км. Тази ракета според него може да порази енергийния пръстен на Москва – системата от електрически централи и подстанции около столицата – и да донесе на Москва през зимата „и студ, и тъмнина, и нарушена работа на водопровода“. На 4 октомври Зеленски обяви, че на ударите по украинската енергетика ще се отговори с такива по руската. Украинските градове са преживели такива зими с палатки и пунктове за отопление, напомня Калашников, но „у нас, в Руската федерация, такъв опит няма“.

Калашников не предлага мир, а война с друга цел. Според него настоящият подход „не пипа върхушката на противника, а наказва низините“. Вместо това предложи да бъдат ударени президентската администрация, правителството, Върховната рада, министерствата, щабовете и финансовите структури, кварталите с вили на украинския елит, мостовете, железопътните възли, петролните складове и средствата за комуникация.

Мостовете в Киев вече са сред целите на руските удари от началото на октомври. В публикация от същия ден Калашников добавя, че още в началото на инвазията достъпът до одеските пристанища е трябвало да бъде блокиран с минно заграждение между кримския нос Тарханкут и морето срещу Вилково, при устието на Дунав. От януари 2025 г. той повтаря, че ударите само по енергетиката от октомври 2022 г. насам не са парализирали врага, а през юли 2026 г. обяви тази стратегия за провалена. Упорството в нея работи за Киев, чието ръководство ще споделя кадрите от хуманитарната катастрофа като доказателство какво носи Русия, отбелязва той.

За Калашников Одеса е лична тема. Владимир Кучеренко, както е истинското му име, е роден през 1966 г. в Ашхабад, столицата на Туркменистан, но прекарва детството и младежките си години в Одеса, където баща му става кореспондент на „Правда“ през 1978 г. Там започва да учи история. Във видеото се представя като „руски одесит“ и определя града като културна столица на „Новорусия“, историческо название на имперска област, попадаща в земите на днешна Украйна. Калашников настоява, че през 2014 г. Харков и Одеса са два от „най-антибандеровските“ градове, а сега, „след повече от четири години бомбардировки“, настроенията там „са съвсем други“. Той предупреждава, че ако градът бъде оставен на студено, „бандеризацията“ му ще бъде завършена. Илюстрира го с виц, чут от баща му през 1979 г.: как Тодор Живков разказал на съветския лидер Леонид Брежнев, че православната църква за 1000 години не успяла да накара българите да постят, но народната власт се справила само за 30. В Одеса, казва Калашников, същото е станало само за няколко години.

Същия ден в Telegram той коментира кадри на мобилна огнева група, която сваля дронове в одеското небе: „Ето какво трябваше да се избягва с всички сили!“ Калашников обвинява Кремъл за озлоблението на града срещу Русия, породено от обстрелите и оставянето му на студено през зимата. Владетел, за когото Одеса е руски град, а руснаците и украинците са един народ, би постъпил иначе; щом не е постъпил така, „значи всички тези приказки за един народ са само политическа манипулация и празни думи“. За образец посочва Турция в Северен Кипър през 1974 г. и Германия със Судетите, Австрия и Мемел (днешна Клайпеда, Литва) през 1938–1939 г. Според него тя действа „без да допуска разрушения и страдания на сънародниците си“. И при двата случая става дума за завземане на чужда територия под знамето на защитата или обединението на сънародници. Одеса остава цел; спорът е за начина, по който трябва да бъде взета.

Позицията му не минава безнаказано в собствения му лагер. Във видеото той отговаря на канала Alex Parker Returns, който го е нарекъл „хохол“, пренебрежително прозвище за украинец, в отговор на призива мирните жител да не бъдат наказвани. Калашников отговаря с твърдението, че „малорусите също са част от руския народ“, и намеква че от същата „логика, която води наникъде“, се ръководи „и някой по-нагоре“. Той обаче не е либерален критик: подкрепя инвазията от позициите на Игор Стрелков, бивш командир на проруските сили в Донбас, осъден в Русия през 2024 г. И в това видео призовава за освобождаването на Стрелков и на генерал Иван Попов. През 2024 г. заедно с „Партия на делото“ подкрепя Путин на президентските избори. През юни е призован в полицията, защото сподели кадри от пожара на московската рафинерия в Капотня въпреки забраната за публикуване на последиците от украински удари, въведена от столичните власти.

Изказването идва от привърженик на войната, който от месеци описва как тя се изчерпва. През февруари Калашников писа, че за превземането на Киев или Одеса „вече не може да става и дума“, а войната „трябва да завърши така, че да има какво да се покаже като победа“. Тогава той предрече и „последна ескалация“ с мобилизация на поне половин милион резервисти. Към края на август The Economist съобщи, че след лято, в което е обмислял решенията си за войната, Путин в крайна сметка е избрал ескалацията, която включва масиран удар по украинската енергетика. Сега същият автор твърди, че насочена към Одеса и Харков, тя ще доведе Русия до общо поражение. Собствените му прогнози обаче невинаги се сбъдват: в началото на 2025 г., както предаде украинският сайт Диалог.UA, Калашников очакваше, че „най-вероятно през 2025 г. ще бъде подписано примирие“. Каналът му е малък в сравнение с големите военни канали и не е свързан с никоя държавна институция. Затова изказването не отразява промяна в Кремъл. То показва, че дори за част от най-отявлените привърженици на т.нар. „специална военна операция“, пред командването трябва да стои въпросът как тя да бъде прекратена така, че краят ѝ да изглежда като победа.

Има ясни признаци, по които може да се проследи дали двете му предупреждения се сбъдват. Планът е в действие, ако ударите следват етапи от документа на The New York Times: първо подстанции по западната граница, които приемат тока от Европа, после ВЕЦ и накрая връзките на трите действащи АЕЦ с мрежата. Тезата, че планът няма да пречупи Киев, се потвърждава, ако Одеса и Харков преминат през зимата, без украинското ръководство да смекчи условията си за примирие. Ако пък украински балистични ракети се окажат способни да поразят московския енергиен пръстен, студът и тъмнината, които планът отреждат на Одеса и Харков, ще се върнат като бумеранг към руската столица.

Невзривена балистична ракета падна между жилищни блокове в Киев

🇷🇺🚀🇺🇦 Балистична ракета, изстреляна по Киев през нощта срещу 7 октомври, падна между жилищни блокове в Дарницки район, но не се взриви. Малко преди обяд сапьорите от Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) и техниците на полицията извадиха ракетата и бойната ѝ глава, които откараха на полигон, където предстои да бъдат унищожени. Друга ракета доведе до пожар в гаражна кооперация в района, при което загинаха двама мъже. Нощната атака срещу Киев и още 12 области уби най-малко 15 цивилни в цялата страна.

Операцията по обезвреждане започна сутринта. Полицията на Киев и ДСНС отцепиха терена, призовавайки жителите да го заобикалят и да съобщават на спешните телефони за всеки подозрителен предмет. Видът на ракетата не беше уточнен. В сводката си за изминалата нощ ВВС на Украйна изброяват балистични ракети за комплексите „Искандер-М“ и С-400 и севернокорейски KN-23, изстреляни от Брянска и Воронежка области.

Градската военна администрация описва два етапа на нощната атака в Дарница: първо отломки паднаха на открито, а после ракета удари гаражната кооперация и я подпали. В 6:36 ч. кметът Виталий Кличко съобщи в Telegram, че при гасенето на пожара пожарникарите са спасили двама души и са открили телата на други двама загинали. Пожарът е потушен, но гаражите са разрушени, а Офисът на главния прокурор потвърди, че загиналите са мъже.

Ракети удариха още три други района на столицата. В Оболонски и Шевченковски район ракетите поразиха стопански постройки, в Подолски – складове и офис сграда, чийто таван частично падна. Отломки пробиха покривите на 2 снимачни павилиона на Филмовото студио „Александър Довженко“. Пожарите са потушени и по предварителни данни няма пострадали. Студиото е ударено за втори път, след като през юни руски ракети повредиха там 18 сгради. Централният склад на веригата автосервизи ATL е напълно унищожен по думите на самата компания. Трамваите по 6 линии през Контрактовия площад са спрени или пренасочени, а фуникулерът спря, защото в контактната мрежа няма напрежение. В Обуховски район на Киевска област са поразени 3 сгради за производство и складиране, а пожар горя в център за рехабилитация на птици.

Руското министерство на отбраната твърди, че е поразило две предприятия в Киев. За първото пише, че се казва „Умни боеприпаси“ и се занимава със сглобяване и съхранение на крилати ракети FP-5 „Фламинго“ и оперативно-тактически балистични ракети FP-9. Второто, „Фанплит“, според него произвежда компоненти за „Фламинго“ и за дронове с голям обсег. Това е украинска крилата ракета на компанията Fire Point с обсег до около 3000 км. Нито едно от двете предприятия не се споменава в съобщенията на украинските власти, а независимо потвърждение за ролята им в отбранителната промишленост няма. В съобщенията за Киев украинските власти изброяват гаражи, складове, поразени прозорци на жилищен блок и гробище. „Нямаше никакъв военен смисъл в обстрела на едно от гробищата в столицата“, написа украинското министерство на вътрешните работи.

Президентът Володимир Зеленски съобщи за общо 70 ракети срещу страната, „много балистика“ и дронове „Шахед“. ВВС съобщават за 48 крилати ракети и 130 дрона, но не уточняват брой балистичните ракети. Към 9:00 ч. ПВО е прехванала 5 балистични ракети, 39 крилати и 117 дрона. „Руските балистични ракети остават най-голямото предизвикателство“, написа Зеленски и добави, че ежедневно се търсят начини за сдобиване със зенитни-ракети за комплексите MIM-104 Patriot. Най-тежко е положението в град Прилуки, Черниговска област, където крилата ракета Х-101 разруши два входа на 5-етажен блок, при което загинаха 9 души, сред които 3 деца, а други 50 са ранени. По двама загинали има в Киев, Кременчук и Олександрия.

Според Зеленски енергетиката е „една от ключовите мишени“. Държавният оператор „Укренерго“ отчита нови прекъсвания на тока в Полтавска, Черниговска, Харковска, Виницка и Херсонска област. През целия ден в част от регионите действат графици за ограничаване на мощността за промишлеността и почасови спирания на тока за всички потребители.

Заради удара излетяха и самолети на полската авиация. Малко преди 6:00 ч. местно време Оперативното командване на въоръжените сили на Полша (DORSZ) съобщи в X, че заради ударите на руската авиация с далечен обсег срещу Украйна във въздушното пространство на страната действат самолети, а наземната ПВО и радарите са приведени в готовност. В 6:30 ч. командването съобщи, че действията са приключили, без полското въздушно пространство да е било нарушено. То благодари на шведските ВВС, чиито бойни самолети са участвали.

На 7 октомври Владимир Путин навършва 74 години. Зеленски написа, че за рождения ден руската армия му е „подарила“ унищожения блок в Прилуки. В Дарницки район най-голямата опасност остана и след края на въздушната тревога: ракетата, която не се взриви между блоковете, остана там часове, докато сапьорите я извадят и откарат на полигон.

Русия скри данните за рафинериите и енергийния износ

🇷🇺⛽ Русия ограничи публичния достъп до информацията, по която могат да се проследяват работата на отделните рафинерии и ключови елементи от енергийния износ. Указът, подписан от президента Владимир Путин на 28 септември, обхваща не само обемите на преработка и производство, но също почти цялата информационна следа на една експортна сделка: стока, количество, цена, продавач, купувач, посредници, превозвачи и застрахователи, използван транспорт, маршрути, терминали, складови площадки и време на товарните операции.

Указът влезе в сила от деня на неговото подписване, но правителството разполага с 10 дни, за да определи конкретни продуктови кодове, към които ще се прилага новият режим. Забранява се разпространението на включената информация чрез медии и интернет, с изключение на сведения, които самото юридическо лице разкрива за собствената си дейност. Ограничението включва и обобщена митническа статистика за износа на отделни юридически лица, както и определени данни за планирани и сключени борсови сделки с бензин с октаново число 92 или по-високо и с дизелово гориво.

Това прави документа повече от поредното ограничение върху националната статистика. За институциите и анализаторите, които следят прилагането на санкциите, имената на продавача, купувача, застрахователя и превозвача помагат да се установи кой стои зад даден товар. Данните за кораба или другото транспортно средство, маршрута, терминала и мястото на претоварване позволяват физическото движение на стоката да се проследи, а количеството и цената дават основа за проверка дали конкретната сделка отговаря на ценови и други ограничения. Когато идентичността на участниците, маршрутът, количеството и цената изчезнат едновременно от публичното пространство, отделните следи стават значително по-трудни за свързване в завършена верига.

Reuters описва мярката като стъпка, която ще затрудни прилагането на западните санкции. Официалният текст я представя като неотложен отговор на „недружелюбни и противоречащи на международното право действия“ на САЩ и включилите се към тях държави и международни организации. Двете определения се отнасят до един и същ механизъм от противоположни позиции: западните власти разширяват контрола над руския енергиен износ, а Москва намалява количеството публични данни, върху която този контрол може да се опира.

Натискът над търговските вериги вече не се ограничава до цената на руския петрол. Към 23 юли ЕС беше поставил под санкции над 670 кораба от т.нар. „сенчест флот“ и беше въвел ограничения за сделки с руски пристанища, шлюзове и летища, използвани за заобикаляне на ценовия таван на петрола и други санкции. 21-вият пакет разшири мерките към участници, обслужващи тази мрежа, петролни търговци и рафинерии в Русия и извън нея. При подобен модел данните за операторите, пристанищата и междинните купувачи са практически важна част от контрола, а не административен фон.

Вторият ефект на указа е вътрешен. Данните за преработените количества и произведените горива помагат да се различи кратко прекъсване след пожар от изваждане от строя на важна инсталация за седмици или месеци. Те показват и доколко други заводи успяват да компенсират спирането на засегната рафинерия. След влизането в сила на ограничението оценките за щетите ще зависят още повече от информация на пазарни участници, движението на товарите, цените, сателитните снимки и отделните корпоративни съобщения.

Международната агенция по енергетика (IEA) изчислява инсталирания капацитет за преработка на Руската федерация на около 6,5 млн. барела дневно в 32 големи рафинерии. През юни фактическата преработка е спаднала до 3,8 млн. барела дневно – най-ниското равнище от повече от две десетилетия и приблизително 30% под резултата година по-рано. Производството на бензин е било с около 20% по-ниско спрямо 2025 г., а това на дизел – с близо 30%. През първите осем месеца на 2026 г. руска рафинерия е била поразявана средно веднъж на три дни.

Сложността на ремонта също променя значението на отделни удари. Според IEA лека повреда по основна инсталация за първична преработка може обичайно да бъде отстранена за една или две седмици. Тежко засегнатите вторични инсталации – каталитични крекинги, хидрокрекинги, реформинги и хидроочистки, които увеличават добива и качеството на бензина, реактивното и дизеловото гориво – могат да изискват средно 6-8 месеца ремонт. Западните ограничения върху достъпа до специализирано оборудване прави задачата по възстановяване още по-сложна. Така повторните удари могат да имат кумулативен ефект дори когато отделна рафинерия успява периодично да върне част от мощностите си в експлоатация.

Спадът до 3,8 млн. барела дневно не е директно съпоставим с оценката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) от 21 септември, според която ударите са извадили от строя над 45% от проектния капацитет на руската преработваща индустрия. Различават се не само показателите, но и моментите на измерване: IEA отчита фактическия обем на преработка през юни, а украинската страна говори за проектна мощност на заводи, които според нея са били изведени от строя към 21 септември. Реалното производство зависи и от частично натоварване на повредени заводи, пренасочване към други рафинерии и връщане на ремонтирани мощности.

Пазарните сведения очертават същата посока. На 15 септември Reuters изчисли, че 3 от 6-те водещи руски производители на дизел са намалили рязко или са преустановили изцяло производството след украинските удари. Рафинерията в Кириши е изцяло спряна, а тези във Волгоград и Нижни Новгород (НОРСИ) работят на около 1/4 от проектния си капацитет. Според търговци през юни, преди въвеждането на ограниченията през юли, руският износ на дизел вече е бил под 1 млн. тона, в сравнение с около 2,5 млн. тона месечно година по-рано, когато рафинериите са работили нормално.

Вътрешният пазар също понася последиците. Русия първо ограничи износа на бензин, след което въведе забрана за износ на авиационно гориво и през юли (за първи път) на дизел, с цел да задържи повече на вътрешния пазар. IEA отчита и внос на бензин по жп транспорт от Беларус и Казахстан, наред доставки по море от Мароко, Южна Корея, Индия и Турция. Експортните ограничения и вносът могат да смекчат до известна степен недостига, но в същото време се наблюдават показатели, които остават достъпни дори когато заводската статистика се ограничава.

Ударите продължиха и непосредствено преди Путин да сложи своя подпис върху указа. На 26 септември ВСУ поразиха Илския НПЗ в Краснодарски край, където избухна пожар; а късно Генералният щаб на ВСУ потвърди удара. Два дни по-късно местни съобщения и видео посочиха петролна база край Павловская като място на нов пожар след мащабна атака с дронове.

Москва ограничава информацията за енергийния сектор дълго преди сегашната вълна от удари. През 2023 г. Росстат спря да публикува част от данните за добива на петрол, а през май 2024 г. беше преустановено и публикуването на данни за производството на бензин. Новият указ обаче събира в един режим две отделни чувствителни области – проследяването на износа и измерването на вътрешната преработка. Това ще свие публичната видимост, но няма да премахне материалните показатели: ограниченията върху износа, вносът на горива, движението на танкерите, цените и продължителността на ремонтите ще продължат да дават информация за състоянието на системата.

Най-прекият ефект вероятно ще бъде по-широк диапазон между конкуриращите се оценки и по-бавното им потвърждаване. Ако производството се възстановява устойчиво, това постепенно ще личи по облекчаването на ограниченията за износ, нормализирането на вътрешните цени и връщането на товарните обеми. Новите поражения изпреварват ремонтите, Русия ще трябва по-дълго да задържа горива за вътрешния пазар и да компенсира част от дефицита чрез внос. Указът може да скрие част от измервателните уреди от публичен поглед, но не и потоците, които те измерват.

Украински дронове удариха рафинерията ЯНОС в Ярославъл – 800 км навътре в Русия

🇺🇦🛢️🇷🇺 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Славнефт-ЯНОС“ в Ярославска област през нощта, а местни жители съобщиха за поредица от експлозии на площадката и публикуваха видеокадри от силния пожар в завода. Информацията съобщи Telegram каналът Exilenova+, който разпространи кадри от последиците край рафинерията.

Областният губернатор Михаил Евраев потвърди, че регионът е бил под това, което описа като нападение от вражески дронове. Руските власти обаче не признаха официално, че заводът е бил поразен – съобщиха единствено за „опити за атака“ над областта, което е обичайната предпазлива формулировка на местната администрация при удар по чувствителен енергиен обект.

По думите на Евраев движението край завода временно е било ограничено по време на удара. Предпазна мярка въведена от властите е затварянето на изходящото платно от едноименния областен град в посока Москва. Всички ограничения отпаднаха след 04:00 ч. местно време, а по-късно губернаторът съобщи, че трафикът е възстановен напълно малко след 07:00 ч. Данни за пострадали не бяха оповестени.

По-късно украинската страна пое отговорност. Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна обявиха, че оператори на 1-ви отделен център, 412-та отделна бригада „Nemesis“ и 413-ти полк „Raid“ са взели участие в атаката срещу Ярославския НПЗ в координация със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Държавната гранична служба (ДПСУ), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за външно разузнаване (СЗРУ). По думите на СБС в резултат на удара на територията на завода се е разразил силен пожар, чиито детайлни последици все още се уточняват. Структурата вписа удара в последователните украински усилия за подкопаване на способностите на врага да снабдява руската армия с горива и смазочни материали и да поддържа войната срещу Украйна.

„Славнефт-ЯНОС“ е еднo от най-големите съоръжения за преработка на нефт в Руската федерация, което има годишен капацитет от 15 млн метрични тона суров петрол, което му отрежда място в топ 5 в страната. Той се управлява от ПАО „Нефтегазова компания Славнефт“, 99,7% от която е собственост – поравно и на паритетна основа – на енергийните гиганти „Роснефт“ и „Газпром“. Произвежда автомобилни бензини, дизелово гориво, авиационен керосин, гориво за реактивни двигатели, котелен мазут и други петролни продукти – горивата, от които зависят както руската икономика, така и снабдяването на фронта.

Нападението идва на фона на 40-дневна стратегическа кампания, разпоредена от президента Володимир Зеленски и изпълнявана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Обявена в края на юни, операцията е замислена да засили натиска върху Путин да прекрати войната – не толкова чрез преговори, колкото чрез изтощаване на военните, логистични и психологически опори на руската страна. Тя включва поредица от удари в дълбочина, насочени срещу бази на въоръжените сили, съоръжения на военната промишленост, логистични възли и енергийната мрежа, които поддържат руската военна машина,

Рафинериите заемат централно място във въпросната логика. Данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) от събота, 4 юли показват, че далекобойните удари са извадили от строя 42,74% от общия капацитет за преработка на Руската федерация, измерен по проектна пропускливост. Щабът заяви, че само за последния месец са поразени 8 рафинерии, над 60 резервоара за гориво са били унищожени или тежко повредени, а кумулативните загуби за целия отрасъл достигат около 13,5 млрд щатски долара от август 2025 г. насам. Тази цифра обаче е украинска оценка: независими енергийни експерти поставят реалния функционален спад по-близо до една трета от капацитета, тъй като част от поразените обекти се възстановяват или се заобикалят чрез пренасочване на суровината към други заводи.

Ударът по ЯНОС не е изолиран епизод, а влиза в рамките на една от най-мащабните атаки от началото на кампанията: над 500 украински дрона бяха изпратени към 20 руски региона и окупирания Крим, където се стигна до прекъсвания на електричеството. С оглед на това ударът в Ярославска област се отличава преди всичко с разстоянието – заводът се намира на около 800 км дълбочина в руска територия, което поставя целта далеч отвъд обсега на фронтовата линия и илюстрира свободата на действие, която има Киев при поразяването на стратегически обекти в дълбокия тил.

Рафинерията в Ярославъл не е нова цел. Тя беше мишена на многократни удари през последните месеци. Сред отбелязаните дати са 28 март, 26 април, серия удари през май и 28 юни, което вписва нощния удар от 6 юли в устойчив модел на повтарящ се натиск върху една и съща площадка, а не в еднократна акция. Тази повторяемост сама по себе си е послание: Украйна демонстрира нагледно, че може да се връща към една и съща цел отново и отново, независимо от руските опити за засилване на отбраната на критичните обекти.

За разлика от обичайната сдържаност при подобни операции дълбоко в руска територия, този път Киев пое отговорност бързо и открито, при което назова поименно участвалите части – знак, че ударите срещу руската петролна индустрия се превръщат в публичен инструмент за натиск, а не само военна операция. От руска страна властите продължават да прикриват реалните щети по досега установения подход: броят на свалените дронове се обявява, но не и попадение по завода или реална оценка на щетите. Разликата в реториката на двете страни се откроява най-ярко от кадрите, заснети от местните жители в Ярославъл – пожарът над рафинерията, затвореният път към столицата и поредните експлозии в град, където доскоро войната достигаше само през новинарските емисии.