Анализ: руски идеолог на войната отхвърли официалната версия за целите в Павлоград и Одеса.

🇷🇺 Един от водещите идеолози на руската агресия в Украйна публично определи поразения търговски обект в Павлоград като невоенен и оспори военния смисъл на ударите срещу Одеса. Освен това той назова формулата, с която Министерство на отбраната обикновено обяснява подобни атаки. „Това не е център за вземане на решения, не е петролна база, между другото. Не е склад за боеприпаси“, каза Максим Калашников за поразената цел в Павлоград в запис, публикуван на 9 август в собствения му канал в Telegram.

Поводът са два удара в рамките на денонощие. Вечерта на 8 август руски дронове атакуваха централната част на Павлоград в Днепропетровска област. Изгоряха търговски център и кафене, бяха повредени фасади на жилищни сгради и се запалиха автомобили. 9 души бяха ранени, сред които 4 деца, като най-малкото бе 3-месечно момиче. Жена на 58 години беше приета в болница в тежко състояние. Първоначално местните канали определиха използваното оръжие като ударен дрон от серията „Геран“.

През нощта на 9 август Одеса преживя една от най-тежките атаки срещу своята енергийна инфраструктура от началото на годината. ВВС на Украйна отчетоха 202 дрона над страната, от които 174 бяха свалени, както и 5 неутрализирани крилати ракети „Бандерол“. Руската страна заяви, че е поразила Одеската ТЕЦ.

По данни на областното дружество на ДТЕК без ток са останали над 300 000 семейства. Аварията от своя страна изключи помпените станции на градското водоснабдително дружество „Инфоксводоканал“ и почти всички потребители в града останаха без вода. Трамваите и тролейбусите също не излязоха по маршрутите си. До 6:30 ч. на 10 август попадаването беше възстановено за 128 400 семейства, а до обяд броят достигна 226 700. Възстановителните работи продължиха денонощно, но по думите на дружеството през това време последваха нови удари, които отново повредиха мрежата.

В историческата част на града изгоря 4-етажна жилищна сграда, а 8 цивилни бяха ранени. Историческият център на Одеса беше включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО на 25 януари 2023 г. Още същия ден той беше вписан и в Списъка на застрашеното световно наследство по извънредната процедура, която организацията прилага за обекти под непосредствена заплаха.

Калашников се позовава на преброяване на националистическата организация „Руска народна дружина“, според което срещу града и областта за два часа са били изстреляни над 70 дрона и 20 ракети от различни типове. Той изобщо не поставя под съмнение дали ударите са се състояли, а пита на каква цел служат.

Иронията му е насочена срещу стандартното обяснение на руското военно ведомство. В търговския обект в Павлоград, казва той, вероятно е имало „центрове за вземане на решения“, в които Зеленски е заседавал тайно с генерал от НАТО. След това оставя иронията настрана и изброява какво сградата не е била.

Оттук нататък доводът му поема в друга посока. Калашников не твърди, че нападенията са престъпни, а че са безполезни. „Вие наказвате Одеса“, обръща се той на руското ръководство. „Вие я бандеризирате, вие пробуждате в нея омраза.“ Глаголът е негов и има предвид, че градът се превръща в бастион на украинския национализъм.

Калашников се позовава и на разговор със свой земляк, напуснал Одеса след събитията от 2 май 2014 г., когато при уличните сблъсъци и пожара в Дома на профсъюзите загинаха десетки души. Според неговия събеседник атаките с дронове са породили силни антируски настроения в града.

Същото се е случило с Харков, продължава Калашников. Ако Москва е смятала и Харков за свой собствен град, е трябвало да го превземе още през пролетта на 2014 г. Вместо това градът е подложен на обстрели. Той завършва с извода, че оттук минава пътят към фиаското на т.нар. „специална военна операция“, както е формулирано официалното руско название на войната.

Обяснението, което дава за действията на собствената си страна, е политическо. Върхушката в Москва не смята Одеса за руски град, твърди той; ако я смяташе за такъв, щеше да постъпва другояче. Тук доводът престава да бъде укор срещу насилието и се превръща в предписание за различен подбор на целите.

Според Калашников пристанището на Одеса трябва да бъде отрязано с минно заграждение, вместо градът да се разрушава. Ударите трябва да се насочат към петролните резервоари в пристанището, мостовете в Затока и Маяки и базите на морските дронове в гирлото на Дунав. Той упреква ръководството и за това, че е оставяло Одеса без отопление през зимата на 2025–2026 г., но само защото мярката не е постигнала желания резултат.

Максим Калашников е псевдоним на Владимир Кучеренко, роден в Ашхабад през 1966 г. Семейството му се премества в Одеса през 1978 г.; там той завършва училище и постъпва в историческия факултет на Одеския университет. Определя себе си като национал-сталинист. На 10 август съобщи, че украинският президент го е включил в санкционните списъци, и отговори с обещание да види Одеса догодина.

Средата, в която Калашников говори, има ясно очертани граници. На 1 април 2023 г. той е сред учредители на „Клуб на разгневените патриоти“ заедно с Игор Гиркин, Павел Губарев и Виктор Алкснис. Организацията подкрепя войната, но обвинява руската власт в половинчатост, която според нейните членове води руската армия към поражение.

Три месеца след учредяването на клуба Гиркин беше задържан, а на 25 януари 2024 г. Московски градски съд го осъди на 4 години затвор за публични призиви към екстремизъм. В следващите месеци Калашников отбелязваше част от публикациите си с искане за освобождаването му.

Стойността на това изказване идва от позицията на говорещия. Калашников не разполага с достъп до места на удари и чете същите съобщения, които са достъпни за всички останали. Той обаче няма никакъв интерес да омаловажава руския военен резултат, а прави точно това, когато отрича, че в Павлоград е бил поразен щаб или склад.

Думите му не установяват какво е имало в сградата. Те показват, че дори вътре в Z-лагера официалното обяснение вече не се приема насериозно – и то от човек, когото Киев смята за достатъчно значим, за да му наложи санкции. Изказването има и ясна очертана граница: Калашников нарича Одеса южноруски град и иска тя да бъде превзета. Възражението му е срещу сметката, не срещу целта.

Атаката срещу Одеската ТЕЦ не е изолиран случай. На 18 август руски удар спря производството в ТЕЦ на ДТЕК, а дружеството отчита над 230 атаки срещу своите централи от началото на пълномащабната война. Reuters потвърди 8 попадения в подстанции от 110 и 330 kV само за това лято. На 5 август Зеленски заяви, че страната разполага с около 1/3 от ракетите-прехващачи за MIM-104 Patriot, с които е започнала годината.

Калашников разглежда тази серия като безцелна, но наличните данни допускат и по-неудобно обяснение, за което са налице отделни доказателства. ТЕЦ и подстанции се поразяват през август, когато отсъствието им не се усеща в пълна степен, а истинската цена на разрушенията се плаща през януари.

В Одеса ударът прекъсна не само електроснабдяването, но и водоснабдяването, защото помпените станции зависят от същата електропреносна мрежа. В публикация от 20 август The Washington Times описа именно това изместване на натиска – от електричеството към отоплението и водата.

Преброяването на Reuters сочи в същата посока: стратегия, насочена не към еднократен национален срив на електрическата мрежа, а към повтарящи се местни аварии, разпръсващи ремонтните екипи и резервно оборудване между хиляди възможни обекти. Разликата има значение, защото трансформатор в подстанция от 330 kV не се произвежда за седмица, а всяко ново попадение принуждава Украйна да извади от резерва още един.

Следователно е възможно руските удари да следват сезонна логика на принуда, а не да са безцелни. Това, което бъде разрушено през август, се превръща в лост през януари, а този лост трябва да бъде готов, преди преговорите да стигнат до енергетиката.

В края на юли украински и американски служители допуснаха пред The Kyiv Independent, че Москва може да приеме поне частично примирие в небето, докато САШ готви обновена преговорна рамка. Досегашното посредничество от Белия дом доведе единствено до ограничено взаимно въздържане около черноморското корабоплаване и енергийните обекти, но нищо повече от това.

Спорът, блокиращ всяка рамка, остава териториален: Москва поставя ултиматум за доброволно украинско изтегляне от целия Донбас, включително територии, до които за 12 години руската армия така и не успя да достигне. Затова лост, който действа през зимата, има по-сериозна тежест от същия лост през август.

За Одеса разликата между обяснението на Калашников и сезонния прочит е практическа. Ако Калашников се окаже прав, ударите ще спрат, когато Москва установи, че не постигат целта си. Ако е вярна хипотезата за сезонен натиск, те ще продължат именно докато произведат резултат на масата за преговори.