🇺🇦💥🇷🇺 Кметът на Новоросийск, най-големият черноморски пристанищен град на Руската федерация, обяви извънредно положение по-рано днес, след като масирана атака с дронове порази зърнения терминал на пристанището, както и редица стопански и жилищни сгради, ранявайки петима души.
Нямаше незабавен коментар от Украйна, чиито военновъздушни сили заявиха, че през изминалата нощ руската армия е атакувала с общо 183 ударни безпилотни самолети и 2 балистични ракети.
Андрей Кравченко, кметът на Новоросийск, беше заснет да оглежда щетите по три жилищни сгради във видео, публикувано в официалния му канал в Telegram. Видеото показва отломки, разпръснати пред жилищни сгради, смачкан лек автомобил, избити прозорци и балкони, висящи от фасадата на сградите.
Кравченко уточни, че един от ранените е жена и се намира в болница в тежко състояние. Две деца също са ранени, според доклад на местните власти.
Вениамин Кондратьев, губернатор на Краснодарския край, заяви, че отломки от падащи дронове са попаднали в три складови помещения в зърнен терминал в Новоросийск, предизвиквайки пожар. По думит му никой не е пострадал.
„Дело Груп“, компанията собственик на повредения зърнен терминал, заяви в изявление, че е в ход почистване и че пожарът там е потушен.
„Терминалите на ДелоПортс функционират нормално в съответствие с вътрешните инструкции и инструкциите на съответните органи и агенции“, съобщиха от компанията.
🇳🇴 Преди броени минути норвежкият парламент е получил бомбена заплаха, поради което полицията е затегнала мерките за сигурност около сградата, блокирайки близките улици.
Публиката, присъстваща на разискванията в сградата, беше помолена да напусне, докато членовете на парламента продължиха нормалната си работа, включително времето за въпроси на министри, обясни говорител на парламента.
Говорител на полицията съобщи: "Ние сме на място с няколко патрула, за да осигурим периметъра около парламента и да предотвратим потенциални инциденти. Засега нямаме информация, че има заплаха за трети страни."
Въоръжени полицаи в екипировка за борба с безредиците издигаха метални бариери, за да блокират достъпа до сградата в центъра на Осло, където охраната обикновено е по-дискретна. Полицията в Норвегия обикновено не носи оръжие.
Правителството на Хаити обяви 72-часово извънредно положение в неделя, след като въоръжени банди нахлуха в голям затвор в Порт-о-Пренс, което доведе до убийството на най-малко 12 души и бягството на около 4000 затворници.
Лидерите на банди казват, че искат да принудят оставката на премиера Ариел Хенри, който в момента е в чужбина.
Групите, борещи се да го свалят, контролират около 80% от Порт-о-Пренс.
Хиляди са жертвите на ганстерските войни в страната в страната от 2020 г. насам.
В изявление на правителството се казва, че два затвора - единият в столицата, а другият в близкия Croix des Bouquets - са били щурмувани през уикенда и че актовете на "неподчинение" са заплаха за националната сигурност и в отговор на тях се въвежда незабавен вечерен час, започващ в 20:00 местно време (01:00 GMT в понеделник).
Сред задържаните в Порт-о-Пренс бяха членове на банда, обвинени във връзка с убийството на президента Жовенел Моиз през 2021 г.
Последната вълна на насилие започна в четвъртък, когато министър-председателят пътува до Найроби, за да обсъди изпращането на ръководени от Кения многонационални сили за сигурност в Хаити.
Лидерът на бандата Джими Шеризие (с прякор "Барбекю") обяви координирана атака, за да го отстрани.
Всички ние, въоръжените групи в провинциалните градове и въоръжените групи в столицата, сме обединени.
Каза бившият полицай, за когото се смята, че стои зад няколко кланета в Порт-о-Пренс.
В неделя вратите на затвора все още бяха отворени и нямаше следи от служители, съобщи агенция Ройтерс. Трима затворници, опитали се да избягат, лежали мъртви в двора, се казва в доклада.
Журналист от информационната агенция AFP, който посети затвора, видя около 10 тела, някои със следи от наранявания, причинени от куршуми.
Затворнически служител доброволец сподели пред агенция Ройтерс, че 99 затворници - включително бивши колумбийски войници, хвърлени в затвора за убийството на президента Мойс - са избрали да останат в килиите си от страх да не бъдат убити при кръстосан огън.
Насилието се разпространи след убийството на президента Мойс в дома му през 2021 г. Той не е сменен и избори не са провеждани от 2016 г.
Според политическо споразумение премиерът Ариел Хенри трябваше да се оттегли най-късно на 7 февруари, но планираните избори не бяха проведени и той остава на поста.
Хаити няма нито един избран държавен служител, откакто мандатът на последните избрани сенатори изтече през януари 2023 г.
Говорейки пред BBC, Клод Жозеф, действащ министър-председател по времето на убийството на президента Моис, а в момента - ръководител на опозиционната партия "Those Committed to Development" (бел. ред. "Отдадените на развитието") - каза, че Хаити преживява "истински кошмар" и добави, че премиерът Хенри иска „да остане възможно най-дълго начело“.
„Той се съгласи да се оттегли на 7 февруари. Сега той решава да остане, въпреки факта, че има огромни протести в цялата страна с молба да се оттегли, но е жалко, че сега тези престъпници използват насилствени средства, за да го принудят да се оттегли. "
През януари ООН каза, че повече от 8400 души са били жертви на гангстерско насилие в Хаити миналата година, включително убийства, наранявания и отвличания - повече от двойно повече от броя, наблюдаван през 2022 г.
Гневът от шокиращите нива на насилие, на върха на политическия вакуум, доведе до няколко демонстрации срещу правителството, като протестиращите настояваха за оставката на министър-председателя.
Германският канцлер Олаф Шолц, британският външен министър Дейвид Камерън, нидерландският премиер Марк Рюте, както и лидери от скандинавски и балтийски държави бяха сред присъстващите на организираната от френския президент Емануел Макрон среща на високо равнище в Париж. България беше представена от министъра на отбраната Тодор Тагарев, а Съединените щати - от помощник държавния секретар по европейските и евразийските въпроси Джим О'Брайън.
Френски официални лица обясниха, че Макрон, който трябва да бъде в Киев през март, търси решения, след като конференцията по сигурността в Мюнхен не успя да постигне напредък, тъй като премина под знака на смъртта на руския опозиционерАлексей Навални.
Екипът на Frontline Monitor успя да събере част от заглавията, излезли до този момент в родното медийно пространство по темата:
Днес няма консенсус за изпращане на сухопътни войски, но нищо не трябва да се изключва.
Това заяви френският президент Еманюел Макрон, като добави, че ще бъде създадена нова коалиция, която да снабдява Украйна с ракети и боеприпаси с по-дълъг обсег, предаде АФП.
Ще направим каквото е необходимо, за да гарантираме, че Русия не може да спечели тази война. Убедени сме, че поражението на Москва е задължително за сигурността и стабилността в Европа.
Френският президент Еманюел Макрон заяви в понеделник, че европейските страни са единодушни, че трябва да бъдат подготвени за евентуално нападение от Русия през следващите години и че са необходими повече усилия, за да се помогне на Украйна финансово и военно.
Отбелязах, че повече или по-малко всички страни, представени около тази маса, казаха[...] че общият консенсус беше, че трябва да сме готови след няколко години Русия да атакува тези страни.
Президентът на Полша Анджей Дуда заяви, че основната тема, която е била разгорещено обсъждана по време на международната среща на върха в Париж, е разполагането на сухопътни сили на НАТО в Украйна, пояснявайки, че някои държави вече са изявили готовност за реализирането на подобен сценарий, докато при други липсва какъвто и да е било "ентусиазъм", вероятно поради отсъствието на обществена подкрепа и липсата на правна и техническа възможност, необходими за извършването на подобно действие.
В крайна сметка е достигнат консенсус в следните ключови области:
👉 Доставка на ракети със среден и висок обсег на действие
👉 Съвместно производство на оръжие и боеприпаси вътре в Украйна
👉 Изпращане на подкрепления по границата с Беларус
👉 Защита на страни, пряко застрашени от руска агресия като Молдова
👉 Разминиране
👉 Киберсигурност
Няколко страни от НАТО и Европейският съюз обмислят изпращането на войски в Украйна. Това разкри министър министър-председателят на Словакия Роберт Фицо, като увери, че страната му не е сред тях, предава британският телевизионен канал Sky News.
Фицо поясни, че информацията е достигнала до него в хода на подготовката за срещата на европейските лидери във френската столица Париж и допълни:
Не знам какво ще правят тези войски там, но подобен ход би довел до ескалация[...] Ще се огранича до това да кажа единствено, че[...] редица страни-членки на НАТО и ЕС обмислят да изпратят свои войски в Украйна на двустранна основа.
В същото време Фицо подчерта, че Словакия няма да изпрати свои военни на територията на Украйна, но в замяна ще предложи на Киев възможността да обучава свои части, по-специално за разминиране, на нейна територия.
По отношение на срещата в Париж, чието провеждане бе обявено малко по-рано през деня, Фицо подчерта, че иска да засегне въпроса за мирни преговори и завърши риторично:
Как е възможно да имаме военен план, но не и мирен план?
Около 20 европейски лидери се събират днес в Париж, за да изпратят на руския президент Владимир Путин послание за европейска решителност по отношение на Украйна и да противодействат на наратива на Кремъл, че Русия е длъжна да спечели войната, която навлиза в третата си година, съобщава Ройтерс, позовавайки се на Елисейския дворец.
Френският президент Еманюел Макрон покани европейските си колеги на работна среща, обявена в кратки срокове, поради ескалацията на руската агресия през последните няколко седмици. На брифинга съветник на президента заяви:
Искаме да изпратим на Путин много ясно послание, че той няма да спечели в Украйна[...] Нашата цел е да разрушим идеята, в която той иска да ни накара да повярваме, че по някакъв начин той ще спечели.
Министърът на отбраната Тодор Тагарев ръководи българската делегация на Срещата на високо ниво в Париж, Франция, съобщи пресцентърът на ведомството.
Целта на инициативата на президента Еманюел Макрон е, в контекста на отбелязването на две години от началото на военната агресия на Русия срещу Украйна, да бъдат обсъдени допълнителни мерки, свързани със съвместните усилия на Европа за оказване на помощ на нападнатата страна.
В срещата, която е по-късно днес, ще вземат участие петима президенти, седемнадесет министър-председатели, както и вицепремиери и министри, които водят национални делегации, добавят от министерството.
Френски официални лица заявиха, че Мюнхенската конференция по сигурността по-рано този месец, която съвпадна със смъртта на руския опозиционер Алексей Навални, е преминала под знака на "песимизъм и униние" и че Макрон иска да опровергае това.
Премиерът Николай Денков също е бил поканен на срещата, но заради посещението си в Украйна, в Париж е министърът на отбраната.
Френският президент Еманюел Макрон ще организира в Париж среща с лидерите на няколко държави относно помощта за Украйна. Събитието ще се проведе в понеделник, 26 февруари. Не се уточнява кои лидери на кои държави ще вземат участие в него.
Две години след началото на инвазията в Украйна тази работна среща ще бъде възможност да се проучат начините за засилване на сътрудничеството между партньорите в подкрепа на Украйна.
Коментираха от Елисейския дворец. Неназовани френски официални лица заявиха, че
Макрон е твърдо решен да изпрати послание на Москва, че Европа не се е уморила от Украйна.
Полският президент Анджей Дуда обеща да присъства на срещата. На 16 февруари френският президент и германският канцлер Олаф Шолц подписаха споразумения с украинския президент Володимир Зеленски за засилване на сътрудничеството в областта на сигурността. Берлин и Париж обещаха на Киев дългосрочна и всеобхватна помощ за укрепване на отбранителните му способности. През януари Обединеното кралство стана първата държава, която подписа такова споразумение с Украйна.
Видео репортаж на живо от Sky News
Снимки от срещата Reuters
Последвайте ни в Twitter
"Днес няма консенсус за изпращане на сухопътни войски, но нищо не трябва да се изключва", това заяви френският президент Еманюел Макрон, като добави, че ще бъде създадена нова коалиция, която да снабдява Украйна с ракети и боеприпаси с по-дълъг обсег. 1/ pic.twitter.com/1dv4rpUguH
Съобщава се, че няколко региона на Западна Украйна са обект на атака от руски еднопосочни „камикадзе“ дронове, изстреляни от територията на Република Молдова.
Към 23:30ч местно време атакуваните области са Черкаска, Хмелницка и Ривненска. По всяка вероятност става дума за действия на про-руските сепаратисти, намиращи се в т.нар "Приднестровска молдовска република" - самопровъзгласила се държава без международноправен статут, заемаща територията източно от река Днестър.
Информацията се разпространява както в украински, така и в проруски канали в Telegram. Ето някои от тях:
