🇹🇷🚫⚓️ Търговските кораби с направление към пристанище Новоросийск не получават разрешение за транзит към Черно море. Дирекцията за морска безопасност на Турция е уведомила няколко съда, че към момента не издава разрешения за подобни плавания през Дарданелите или се нуждае от повече време, за да разгледа техните заявления. На част от екипажите е съобщено, че ограничението важи и за курсовете към Украйна.
Това съобщи Bloomberg, позовавайки се на запознати с положението лица и на собствени данни от мониторинг на морския трафик. Официално обяснение не е предоставяно, а дирекцията препрати запитванията към Министерство на транспорта и инфраструктурата в Анкара, което не отговори.
Проливите не са затворени. В събота корабите за България, Румъния, Грузия и Турция продължаваха да се движат на север през Дарданелите. Ограничението се прилага според дестинацията, не за целия трафик: засегнати са именно направленията, в които се нанасят удари – Новоросийск и крайбрежието на Украйна.
Разрешението, чието издаване Анкара забавя, не произтича от Монтрьо. Конвенцията от 1936 г. дава пълна свобода на транзита за търговските съдове в мирно време, денем и нощем, под всякакъв флаг и с всякакъв товар, „без каквито и да е формалности“. Турция обаче администрира собствен режим за движението през проливите. Всеки съд подава предварителен план за плаване (SP-1), преди да влезе в зоната за докладване: 48 часа по-рано при дължина между 200 и 300 метра или газене над 15 метра и 72 часа при дължина 300 метра и повече. Центровете за контрол на движението в Истанбул и Чанаккале определят реда на самото преминаване. Именно на това административно равнище е възможно забавяне: срокът за разглеждане е част от процедурата и не изисква отделно обявяване. Ердоган заяви във вторник пред 16-ата конференция на посланиците в Анкара, че страната прилага Монтрьо строго, за да не се разпространи войната в региона. Няма публично позоваване на конкретна клауза от конвенцията, нито съобщение до корабоплаването.
По данни на Bloomberg забавянето идва на фона на засилващо се безпокойство в правителството на Турция заради ескалиращите руски и украински удари по кораби в акваторията на Черно и Азовско море. Пет дни по-рано, на 3 август, безпилотни летателни апарати атакуваха два кораба с турска собственост, след като напуснаха Новоросийск: „Яшар“ и „Надежда“. Външното министерство в Анкара съобщи на следващия ден, че сред ранените има турски граждани, че състоянието им се следи отблизо и че без предпазни мерки ескалацията в Черно море ще има „многостранни негативни последици, включително за продоволствената сигурност“. „Надежда“ пътуваше за Самсун и беше поразена на около 20 морски мили от Новоросийск. Всичките 22 души от екипажа бяха евакуирани на руския бряг, трима от тях в тежко състояние.
С тези два случая броят на поразените кораби с турска собственост или мениджър в Черно море от края на март възлиза на най-малко седем.
На 26 март морски дрон удари танкера „Алтура“ на турската компания „Пергамон денизджилик“ на около 14 морски мили от Босфора. Съдът превозваше 140 хиляди тона петрол от Новоросийск за Истанбул, машинното му отделение се напълни с вода, а 27-те души от екипажа останаха невредими. Танкерът е под санкции на ЕС като част от сенчестия флот.
На 7 юли беше поразен „Яса Полярис“ под флага на Маршаловите острови, управляван от турската „Я-Са танкер“ и чартиран от Chevron. Корабът е бил празен при удара край морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум пред Новоросийск. Ранени няма, а казахстанският износ през терминала не е засегнат. Консорциумът изнася 80% от казахстанския суров петрол и от началото на юли многократно прекъсва и възобновява товаренето, последно на 19 и 30 юли.
На 19 юли три руски крилати ракети поразиха „Голдън Лео“, товарен кораб под флага на Гвинея-Бисау с турски оператор, напускал пристанище в Одеска област с товар царевица. Загинаха 10 души – деветима членове на екипажа и украински лоцман, сред тях четирима индийски моряци. Съдът остана на вода една седмица и потъна на 26 юли. В отговор правителството в Ню Делхи внесе официална протестна нота.
На 22 юли дрон удари „Рейхан Саръ“, сухотоварен кораб под турски флаг, превозвал въглища от Руската федерация към Турция. Един моряк загина, а трима бяха ранени. Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди обяви в Telegram канала си, че на 21 и 22 юли неговите сили са поразили 13 кораба в Черно и Азовско море.
На 30 юли, малко след като напусна Черноморск с товар царевица, беше атакуван с дрон турският товарен кораб „АТА-2“.
Русия и Украйна вече отправиха собствени предупреждения за корабоплаването в противоположни посоки. На 22 юли Министерство на отбраната на Руската федерация предупреди всички видове плавателни съдове за опасност в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, включително в подходите към Новоросийск, като посочи заплахата от дронове. Два дни по-късно Министерството на външните работи на Украйна призова корабните компании временно да спрат плаванията до руските пристанища в Черно море и заяви, че Киев ще използва всички средства, за да подсигури свободата на корабоплаването и да защити своята пристанищна инфраструктура, позовавайки се на правото на самоотбрана по член 51 от Устава на ООН. Изпълняващият длъжността министър на външните работи Андрий Сибига определи кампанията на руската страна като икономически и хуманитарен терор и обвини Москва, че превръща Черно море във втори Ормузки проток.
От 22 юли насам нито един чуждестранен търговски кораб не е влизал или излизал от Одеса, Черноморск и Пивдени. През юли Украйна отчита 35 атаки срещу съдове на кей и 22 срещу съдове в открито море, както и 67 удара по пристанищна инфраструктура; за цялата 2025 г. атакуваните кораби са били 14. Размерът на застрахователните премии за военен риск при транзитно плаване през акваторията достигна около 2% от стойността на съда – двойно над нивото две седмици по-рано, а дневната ставка за танкер надхвърли 300 000 долара при около 200 000 преди това. Пшеницата на борсата в Чикаго достигна най-високото си ниво от май 2024 г. именно през юли – малко над 7,09 долара за бушел.
Черно море не е единственият критичен морски маршрут под силен натиск върху световната търговия тази година. През седмицата до 2 август през Ормузкия проток преминаваха средно по 4 кораба дневно срещу около 90 за същия период на 2025 г. По оценка на ООН превозваният обем е спаднал с 96%, а износът на природен газ – с 95%. През пролива минават и торовете, от които зависи европейското зърнопроизводство, затова юлското поскъпване на пшеницата се влияе едновременно от ситуацията там и от тази в Черно море.
Мащабът на трафика, върху който се прилага забавянето, личи от статистиката на Анкара. През 2025 г. през Босфора са преминали 40 172 кораба, а през Дарданелите – 44 468, общо 84 640 за двата протока, съобщи министърът на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу. Само през Босфора са пренесени 422,8 млн. тона товари, от които 203,7 млн. тона опасни.
Турската тревога вече не се ограничава до Черно море. Комюникето на Съвета за национална сигурност от 6 август, който заседава под председателството на Ердоган, предупреди, че стратегическата безизходица във войната няма да бъде преодоляна чрез превръщането на Черно и Каспийско море в конфликтни зони, и призова воюващите страни да намалят напрежението. Споменаването на Каспийско море си има конкретен повод: през нощта на 25 юли украински дронове удариха платформата „Филановски“ на „Лукойл“, ракетния катер „Молния“ и товарните съдове „Порт Оля 2“ и „Бегей“, използвани за военни превози между Русия и Иран. Иранското външно министерство съобщи за един загинал моряк и заяви, че ударът не може да остане без отговор.
За България ефектът от мярката засега е обратен. Съдовете за Варна и Бургас минават свободно, а родните пристанища остават в част на Черно море, която се радва на значително по-нисък риск: към декември 2025 г. прегледите на надбавки за военен риск слагаха Констанца, Бургас и Турция на допълнителни 0,10-0,25% от стойността на кораба при 0,65–0,80% за руските и 0,45–0,55% за украинските пристанища. Оттогава общото равнище на премиите се е удвоило, но подредбата се е запазила. България е изложена на риск от друг характер. Зърнените кейове на Варна и терминалът „Росенец“ край Бургас, през който влиза суровина за „Лукойл Нефтохим“, зависят не от разрешенията в Дарданелите, а от готовността на корабните компании да изпращат кораби в северозападната част на Черно море. Досега физическото проявление на опасността по българското крайбрежие е било пасивно: през юни 2026 г. екип от Военноморска база Бургас унищожи части от дрон, открити от рибари на 14 морски мили източно от нос Колокита. Румъния премина този праг в края на юли, когато нейни F-16 свалиха дронове три денонощия подред – на 24, 25 и 26 юли – в района на Сулина и делтата на Дунав.
Подобен административен механизъм Анкара е използвала и преди. През 2022 г., след като санкциите на ЕС лишиха част от товарите от застрахователно покритие, тя поиска корабите да представят документи за валидност на застраховките си. И тогава инструментът не беше забрана, а допълнително изискване, чиято проверка забавяше преминаването.
Задържането на разрешенията не влияе директно върху самите удари. Дроновете и крилатите ракети не преминават през Дарданелите и не могат да бъдат ограничени чрез графика на истанбулския център за контрол на движението. Променят се обаче цената и предвидимостта за собствениците на плавателните съдове и чартьорите, и то най-силно за Новоросийск, защото пристанището изнася едновременно петрол и зърно, а алтернативен морски вход към Черно море не съществува.
Дали именно това е замисълът, не е известно. Няма турско изявление, което да го твърди, а Дирекцията за морска безопасност е органът, отговорен за контрола на движението и операциите по търсене и спасяване. При тази ситуация забавянето на разрешенията е непосредственият инструмент в ръцете на регулатора. В подкрепа на предпазния прочит стоят и думите на Ердоган за строгото прилагане на конвенцията, и текстът от 6 август, който призовава едновременно Москва и Киев да намалят напрежението, без да посочва една от двете страни. Двете обяснения не се изключват: рисковете са реални, а мярката е също и инструмент за пряко въздействие върху корабоплаването, който Анкара може да използва, без да излиза от собствената си правна рамка.
Кой от двата прочита е по-близо до действителността вероятно ще проличи в рамките на две седмици. Ако мярката е трайна, ще последва официално съобщение до корабоплаването или позоваване на конвенцията, а пристиганията и товаренето в Новоросийск ще спаднат осезаемо. Ако става въпрос за предпазна пауза, разрешенията ще бъдат възобновени в рамките на дни без отделно обявление, а движението на север към руските пристанища ще се върне към средното си равнище от юли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар