Украински дронове удариха рафинерията в Перм и завод на „Алмаз-Антей“ в Уляновск

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха рафинерия „Лукойл-Пермнефтеоргсинтез“ в Перм, разположена на 1500 км от границата и завод за електронни компоненти „Искра“ в Уляновск според независимото руско издание ASTRA и украинската група Exilenova+. Двата източника разпознаха обектите по кадри на очевидци. Exilenova+ публикува съобщения и записи на местни жители почти в реално време.

Губернаторът на Пермски край Дмитрий Махонин съобщи за нападени промишлен обект без пострадали. Управителят на Уляновска област Алексей Русских докладва за поражения на промишлени съоръжения и граждански обекти инфраструктура и 8 ранени, сред които 1 дете. Нито един от двамата не каза поименно засегнатото предприятие. До сутринта на 25 септември украинските военни не бяха коментирали ударите.

В Пермски край тревогата за опасност от дронове е задействана малко преди 5 ч. сутринта местно време. Махонин писа, че от ранните сутрешни часове зенитно-ракетни комплекси, електронна война и мобилни огневи групи спират масирана атака. По думите му групите свалят дронове с картечен огън от автомобили.

Записи на местни жители показват пожар в района на рафинерията. Exilenova+ посочи, позовавайки се на анализ на публични източници, че гори АВТ-5 – една от инсталациите за първична атмосферно-вакуумна дестилация. През тях минава суров петрол в началото на преработката, преди последващите процеси за производство на бензин, дизел и авиационно гориво. ASTRA определи атаката като поредна срещу същото предприятие.

„Лукойл-Пермнефтеоргсинтез“ (ПНОС) преработва над 13 млн. тона петрол годишно и по данни на Reuters е седмата рафинерия в Русия по обем на преработката. Предприятието е обект на поредица удари до края на април. На 7 май Генералният щаб на ВСУ обяви ново попадение, а на 8 май Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви, че е поразила рафинерия и помпена станция на „Транснефт“ в Перм. В началото на май преработката беше спряна за неопределено време.

На 29 юли от строя излезе АВТ-5, на която се падат около 34% от капацитета на ПНОС. На 21 август беше поразена АВТ-4 с дял от около 40%. След августовския удар отраслови източници на Reuters съобщиха, че рафинерията е преустановила работа изцяло и ремонтът може да отнеме до две седмици. Според същите източници АВТ-5 не работи от юли месец. Дали е била пусната отново преди 25 септември, публично не е известно.

В Уляновск източниците посочиха като поразен обект завод „Искра“. Русских уточни, че петима от ранените възрастни се намират в средно тежко състояние, а двама носят с леки травми наранявания.

„Искра“ е част от „Алмаз-Антей“ – един от водещите концерни на руския военно-промишлен комикс, който произвежда зенитно-ракетни комплекси С-400, „Бук“ и „Тор“. Заводът извършва доставки на компоненти за производители на радиоелектронна апаратура, изчислителна техника и средства за връзка. Сред изделията му са транзистори и други полупроводникови елементи, свръхвисокочестотни модули и корпуси от LTCC – многослойна керамика с ниска температура на изпичане, използвана за компактни микровълнови модули.

„Искра“ доставя на Ярославския радиозавод транзистори за телевизионните предаватели на управляемата ракета въздух–земя Х-59М2. Предавателят изпраща изображението от телевизионната глава на ракетата към самолета носител, откъдето операторът я насочва към целта.

За „Авитек“ в Киров, друго предприятие на концерна, има сведения за удар с крилата ракета „Фламинго“ на 24 юли, при който са загинали шестима души. Заводът произвежда ракети за зенитно-ракетните комплекси „Тор“ и „Оса“.

Губернаторът на Воронежка област Александър Гусев съобщи за свалянето на 88 дрона над областния град и 6 района на областта. По негови данни тук са били ранени четирима души. Две жени с осколъчни рани са откарани в болница в средно тежко състояние, а на двама мъже е оказана помощ на място.

Гусев допълни още, че отломки са засегнали фасади и прозорци на жилищни кооперации, леки автомобили и „няколко нежилищни и производствени сгради“. На места са избухнали пожари. Той не назова конкретно засегнато предприятие. Exilenova+ публикува снимка на пожар във „Воронежсинтезкаучук“ – предприятие на нефтохимическия холдинг СИБУР за синтетични каучуци и термоеластопласти с годишен капацитет над 385 хил. тона.

От снощи в Луганск гори хипермаркет за строителни материали „Стройцентр“ на ул. „Андрей Линьов“ 124. Анализатор на ASTRA идентифицира сградата по снимки на очевидци. До 2014 г. там работи хипермаркет на украинската верига за дома и строителството „Епицентър“. На същата година той попада под окупация. На записите, описани от ASTRA, се чуват стрелба и двигател на дрон, а след проблясък се вижда взрив.

Украински канали описват сградата като логистичен възел на руската армия. Засега обаче не са показвали публични доказателства за нейното военно или двойно предназначение, включително кадри на техника или складирани боеприпаси. Окупационните власти не коментираха атаката, а отговорност за нея до момента не е поета от никоя украинска структура.

За Перм основният въпрос е дали последният удар е прекъснал още веднъж работещо производство, или е засегнал инсталация, която още подлежи на ремонт. Reuters отбелязва, че при атаките на 29 юли и 21 август са поразени инсталации за първична дестилация. Към същия тип съоръжение насочва и анализ, публикуван от Exilenova+ по-рано днес. Тези инсталации са нужни за началния етап на преработката; ако необходимите мощности не работят, рафинерията не може да преработва суров петрол.

Сроковете за реконструкция обаче се различават. След удара на 21 август източниците на Reuters оцениха ремонта на до две седмици. За рафинерията в Орск, поразена на 11 август, губернаторът Евгений Солнцев посочи срок до шест месеца, като обясни, че оборудването е вносно, а санкциите забавят доставките.

Между августовския удар по Перм и този днес са изминали 35 дни – 2 пъти и половина над прогнозирания двуседмичен срок. Ако ремонтът реално е приключил в подобен срок и преработката е била възобновена, новото попадение може да е предизвикало ново прекъсване. Изминалото време само по себе си обаче не доказва, че рафинерията е възстановила работата си, а руската петролна индустрия изпитва затруднения да си набави резервни компоненти в условие на санкции.

Хронологията на ПНОС показва и ограничението на подобни прогнози. АВТ-5, поразена на 29 юли, все още не е работела при съобщението на Reuters за августовския удар близо четири седмици по-късно. Така поне една от първичните инсталации е останала извън строя значително по-дълго от срока, посочен за ремонта след пораженията по АВТ-4.

Ако пожарът днес е засегнал АВТ-5, а тя все още не е била пусната, новите удари могат да забавят нейното възстановяване, без да отнемат допълнително работещ капацитет. Ако е била в експлоатация и още веднъж е изведена от строя, рафинерията би загубила инсталация с около една трета от общия си капацитет. Това не значи непременно, че предстои равностоен спад на действителните обеми на преработка: той зависи от натоварването преди удара и състоянието на останалите мощности.

В Уляновск потенциалните последици засягат различна верига на производство. Силен пожар в завода за производство на електронни компоненти може да има негативно отражение върху крайни производители, ако прекъснат доставките. Наличните сведения не показват дали това се е случило. Губернаторът съобщи за повредена промишлена инфраструктура, а публикуваните записи показват моментите на попаденията, без да разкриват състоянието на оборудването в сградите.

Украйна нанесе удар по химически комбинат в Пермския край.

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) нанесе трети успешен удар срещу химическия комбинат „Метафракс кемикълс“ в Губаха, Пермски край, на над 1700 км от държавната граница на Украйна. Това съобщи президентът Володимир Зеленски, според когото производственият процес в завода е спрян, а ударът е „наша важна далекобойна санкция“. Зеленски уточни профила на целта: „Метафракс“ доставя химически суровини на десетки военни производства, включващи самолети, дронове, ракетни двигатели и взривни вещества. Това е първото официално потвърждение от Киев, че ударът е проведен от СБУ, а не от ГУР – линия, която Киев систематично разграничава в публичните си съобщения.

Комбинатът в Губаха е централна брънка в руската химия на азотистите и формалдехидните прекурсори. Там се произвеждат метанол, уротропин, карбамид и пентаеритритол – всички те междинни продукти за бризантни експлозиви. Уротропинът е изходна суровина за хексоген (RDX) и октоген (HMX), използвани в основните руски осколочно-фугасни снаряди, авиобомби ФАБ-М62, бойни глави на крилати и други ракети. Пентаеритритолът е суровина за пентаеритритол тетранитрат (ПЕТН) – компонент в детонаторни шнурове, кумулативни заряди и бронебойни боеприпаси. Карбамидът захранва производство на АНФО (смес амониев нитрат и течно гориво), използвано в индустриални и военни приложения. Метанолът е изходен реагент за широк спектър полимерни компоненти, включително за корпуси на ударни дронове „Шахед/Геран-2“ в производството в Алабуга. Майката-собственик „Росхим“ присъства публично като граждански химически холдинг, но според украински и западни оценки е сред основните доставчици на химически прекурсори за руския военно-промишлен комплекс.

Ударът е изпълнен с далекобойни ударни дронове на голяма дистанция – около 1700 км по права линия от северната украинска граница до Губаха. Това прави удара един от най-далечните досега, нанесени от Украйна, и потвърждава, че индустриалният център отвъд Урал вече не попада в зоната на безопасния тил. Това е третата атака срещу същия комплекс за под година. На 4 септември 2025 г. дрон на украинското военно разузнаване (ГУР) удари за първи път обекта; в нощта на 16 срещу 17 февруари оперативен състав на отдел „Алфа“ от СБУ нанесе втори удар. Според местни източници в Губаха през февруари са регистрирани експлозии и пожар в нов цех за производство на карбамид; губернаторът на Пермския край Дмитрий Махонин потвърди удара, без да уточни наличието на жертви и поражения. Третият удар идва преди ремонтните дейности и локализирането на пораженията от предходните две атаки да са приключили – модел на повторни сравнително плътни удари по един и същи обект, прилаган от СБУ срещу рафинерии в Самарска и Саратовска област.

Военно-индустриалната верига, която „Метафракс“ подхранва, е по-широка от собственото му производство на взривни прекурсори. Уротропинът от Губаха е едно от малкото руски производства от индустриален мащаб; алтернативите са географски ограничени и не покриват изискванията на производствения план на руската отбранителна индустрия за настоящата година, в който мощностите за хексоген и октоген са планирани да достигнат рекордни обеми за артилерийски и авиационен боеприпас. Прекъсване от няколко месеца във верига „метанол – формалдехид – уротропин – хексоген“ се отразява не само на крайния продукт, но и пълноценното зареждане на новопостъпващи 152-мм снаряди и тежки авиобомби, оборудвани с УМПК. Такъв ефект се очаква по линията „пентаеритритол – ПЕТН“, където прекъсванията касаят кумулативни и насочени заряди в преносими противотанкови ракетни комплекси „Корнет“ и бойни глави на крилатите ракети „Калибър“ и „Х-101“, използвани масово при ударите по украинската енергийна мрежа.

Логиката на украинската кампания се измества от удари по крайния продукт (рафинерии, складове за боеприпаси, авиобази) към удари по химическите и металургичните предприятия. „Метафракс“ е третата голяма цел от този клас след пожарите в производства на азотна киселина в Тула и удара по фабриката за барутни компоненти „Алексин“ през април. Тази последователност има за цел да измести руския военен капацитет надолу по графика – не да го прекрати, а да наложи обвиване на доставките с допълнителни цикли на запасяване, складиране и логистика, които поглъщат бюджет, металургичен ресурс и подготвен персонал в условията, в които всички тези ресурси са вече ограничени. Терминът „далекобойна санкция“, използван от Зеленски, не е реторична фигура: украинското ръководство ясно представя кампанията като алтернатива на западните ограничителни мерки, които остават ограничени от санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ в техните сегменти, но не достигат до руския военно-промишлен комплекс.

Във вътрешен план ударите по химическата индустрия на Урал и Поволжието започват да поставят политическо напрежение над областните администрации. „Метафракс“ е сред основните работодатели в Губаха (около 4000 души заети) и източник на регионални данъци за Пермския край. Прекратяване на производството за неуточнен период от време удря бюджета на регион, който вече финансира участието в „специалната военна операция“ с регионални доплащания към мобилизирани и войници на договор. Махонин остана в публичното пространство с минимални коментари, което отговаря на модела от другите засегнати региони – обявяване на инцидент с опит за минимизиране на щетите, без публикуване на детайлни оценки. Едновременно с това Москва вдига натиска срещу „Роскосмос“ и Министерство на промишлеността да диверсифицират химическата производствена база – задача, изискваща капиталова инвестиция от порядъка на 2–3 милиарда долара и хоризонт от поне 18 месеца, дори при пълно финансово обезпечение.

Ударът се вписва в широката трансформация на украинската стратегия за нанасяне на удари в дълбочина. През април и май СБУ и ГУР значително разшириха географията и честотата на операции на разстояние над 1500 км – от Татарстан и Башкирия до Пермския край. Те показват, че Киев постепенно се е отказал от логиката, при която ограничаването на вражеския военен потенциал зависи от външни санкции, международен натиск и безконечни дипломатически процеси. Вместо това Украйна все по-активно пренася цената на войната точно върху руската индустриална и ресурсна база, опитвайки се да създаде собствен механизъм за принуда чрез постоянни удари по стратегически предприятия, логистика и производствени вериги. Целта не е еднократен ефект, а постепенно натрупване на системно напрежение върху икономиката, отбранителната индустрия и регионалните власти на Русия – натиск, който с времето да ограничи способността на Москва да води агресивната си война.

СБУ извади от строя диспечерска станция на „Транснефт" в Перм – четвърти ден пожар след два удара на 1500 км.

🇺🇦🔥🇷🇺 Линейната производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Перм" в района Малиновская, ключов транспортен възел на държавния оператор „Транснефт", гори четвърти пореден ден след два поредни удара на украински дронове в нощите срещу 29 и 30 април.

Сателитни кадри с висока резолюция, публикувани от Exilenova+, потвърждават пълно унищожение на основния резервоарен парк – според военни анализатори и собствения анализ на Exilenova+ всички контейнери с обем 50 000 кубически метра в комплекса са поразени, а основните технологични линии на тръбопроводите са изгорели след разлив на суров нефт. Маркираната в червено зона върху сателитните кадри включва 4 големи резервоара, изцяло унищожени или повредени без възможност за възстановяване, докато маркираната в жълто обхваща два допълнителни резервоара с потенциални частични щети.

Операцията беше проведена от Центъра за специални операции „Алфа" на Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Първият удар беше нанесен в нощта срещу 29 април и доведе до мащабен пожар, обхванал по-голямата част от резервоарния парк. На следващата нощ СБУ повторно атакува обекта и порази допълнителни горивни резервоари.

Според Kyiv Independent в съседното предприятие „Лукойл-Пермнефтеоргсинтез" е поразен възелът АВТ-4 – ключово стъпало за първична преработка на нефт. Разстоянието между ЛПДС „Перм" и държавните граници на Украйна надхвърля 1500 км, което поставя удара сред най-дълбоките на руска територия от началото на войната през февруари 2022 г.

ЛПДС „Перм" е възлов елемент в магистралната тръбопроводна мрежа на „Транснефт", осигуряващ приемането, съхранението и препомпването на суров нефт към рафинерията в Перм и експортните терминали Новоросийск и Туапсе на Черно море и Уст-Луга и Приморск на Балтийско море. Съоръжението е сред най-големите по обем на резервоарния парк в цялата система на „Транснефт". Всеки от резервоарите от клас 50 000 м³ съхранява до 314 000 барела суров нефт – обем, който отговаря на производствения обем за близо денонощия на средно голяма руска нефтена компания.

Непосредствените последици засегнаха градската среда на Перм – административен център на едноименната област с близо 1 милион жители. Граждани съобщиха за „черен дъжд" – нефтени пръски по дрехи, автомобили и сгради. Местните власти задействаха химически авариен сигнал на 30 април, а пушекът от пожара покриваше десетки километри по поречието на река Кама. Според държавните медии на Кремъл работниците на станцията са били евакуирани преди ударите и официално не са обявени жертви. „Транснефт" не е съобщавала публично за частично или пълно прекъсване на магистралните тръбопроводи към момента, но украинските анализатори оценяват, че технологичният процес на станцията е изваден от строя за неопределен период.

Ударът се вписва в по-широка кампания на СБУ и Главното разузнавателно управление срещу руската петролна мрежа през пролетта на 2026 г. В същата нощ беше поразена и рафинерията в Орск, Оренбургска област. През април СБУ потвърди и удари по терминала в Туапсе и нефтобази в Краснодарския край. Президентът Зеленски публикува кадри от пораженията при Перм и потвърди отговорността за атаката, описвайки я като „справедлив отговор" на руските удари по украинската енергийна мрежа.

Технически операцията при Перм очертава няколко тенденции в развитието на украинската програма. Обхватът от над 1500 км по права линия предполага, че апаратите, използвани от „Алфа", разполагат с оперативен радиус от поне 2000–2200 км, отчитайки заобиколните маршрути за избягване на руските ПВО мрежи. Повторният удар в две последователни нощи срещу един и същ обект показва способност за поддържане на непрекъснат натиск и преодоляване на руските активни и пасивни мерки за защита. Поражението на конкретни технологични възли като АВТ-4 в съседния обект предполага наличие на подробни разузнавателни данни за вътрешната структура на поразеното оборудване.

Икономическият ефект върху „Транснефт" подлежи на уточнение. Загубата на резервоарни обеми от порядъка на 300 000 м³ и щетите по основните технологични линии налагат продължителен период на ремонт, а срокът за доставка на специализирано оборудване в условията на международни санкции изместват възстановяването в порядъка на месеци, не седмици. Пермският възел е критичен за маршрутите за пренос на нефт към Балтийско и Черно море, а пълната му функционална възстановимост ще зависи от наличието на резервни мощности в други възли на системата.

Украински дронове атакуват руска нефтена инфраструктура на 1500 км дълбочина

🇺🇦🇷🇺 Украински дронове поразиха обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация, сред които рафинерия "Орскнефтеоргсинтез" в Оренбургска област и пункт за управление на нефтопровод в Пермска област. И двата обекта се намират на повече от 1500 км от границите на Украйна.

Според руския канал „Астра“, който анализира геолокирани кадри от мястото на инцидента, ударът е поразил един от най-големите обекти за преработка на нефт в региона. Губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев потвърди, че "няколко промишлени предприятия" са били атакувани. Той заяви, че четири дрона са били прехванати и няма пострадали лица. На летище Орск бяха въведени временни рестрикции на полетите.

Експерти по OSINT идентифицираха мястото на удара на базата на видео, заснето край улица „Грозненская“, в непосредствена близост до съоръжението. Местните власти, включително кмета на Орск Артьом Воробьов, предупредиха жителите да останат в затворени помещения и да избягват прозорците.

Поразената рафинерия има капацитет за преработка на почти 6 милиона тона нефт годишно и произвежда бензин, дизелно гориво, мазут и керосин за нуждите на авиацията. Обектът е собственост на холдинга „Форте Инвест“, свързан с руския бизнесмен Михаил Гуцериев.

В отделен инцидент дронове атакуваха индустриални съоръжения в Пермска област. Според губернатора на региона Дмитрий Махонин един от обекти в Пермския муниципален район е бил поразен от дрон, при което е избухнал силен пожар. Работниците са евакуирани и няма пострадали.

Telegram каналът Exilenova+ уточни, че атаката е била насочена срещу станция за линейна производствена диспечеризация (СЛПД) - критичен възел в руската система „Транснефт“ за транспортиране, съхранение и разпределение на нефт. Видео и снимки, заснети от очевидци, показваха големи облаци черен дим и явление, което наблюдатели описаха като „нефтен дъжд“ в близкото село Башкултаево.

Системата „Транснефт“ свързва множество рафинерии и експортни маршрути, включително потоци към пермската рафинерия и други промишлени центрове. Подобни критични съоръжения са от стратегическо значение за енергийната логистика на Русия при поддържането на войната в Украйна.

Командирът на украинските безпилотни системи Роберт Бровди заяви в интервю за Би Би Си на 27 април, че руските региони на 1500-2000 км навътре в странатра вече не са „мирен тил“. Украинските дронове с далечен обсег все по-често поразяват критична инфраструктура, включително енергийни обекти, генериращи приходи за руската военна машина.

Испанска фирма, свързана с доставка на машина за коване на Русия, повдига въпроси за санкциите

🇪🇸🤝🇷🇺 Испанска фирма е свързана с доставката на 110-тонна ковашка машина на Русия, което повдига опасения относно потенциални нарушения на международните санкции и усилията на Москва да поддържа производството на артилерия на фона на войната в Украйна, според доклад на Militarnyi.

Съобщава се, че Forward Technical Trade SL, базирана в Албасете, Испания, е продала употребявана машина за коване с компютърно цифрово управление (CNC) на руската AZK Group за 1,3 милиона долара. Оборудването, произведено през 1983 г. от австрийската компания Gesellschaft für Fertigung (GFM), е способно да произвежда цеви за артилерия с голям калибър, се посочва в доклада.

Съдебни документи разкриват, че транзакцията е била улеснена от базираната в Хонконг Scorpion’s Holding Group Limited, като пратката е била освободена от руските митници в Нижни Новгород.

Класификацията на машината е била предмет на правни спорове между AZK Group и служители на руските митници, като властите са я описали като радиална ковашка машина, докато компанията е твърдяла, че е за ротационно коване.

Експерти казват, че такова тежко промишлено оборудване е от решаващо значение за способността на Русия да произвежда артилерийски цеви, които изискват изключително прецизно коване, за да се осигури балистичната ефективност и точност на оръжията с голям калибър.

Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) отбелязва, че произведените в Австрия машини GFM са много подходящи за радиално коване на артилерийски цеви и се използват от Съветския съюз и Руската федерация от 70-те години на миналия век.

От 1975 г. Москва разчита на внесени ротационни ковашки машини SXP-5 в съоръженията в Перм, като е придобила 26 такива системи в съветската епоха. Вътрешното производство на тези радиални ковашки машини е в застой, без доказателства за успешно местно развитие въпреки направените по-рано обещания.

Доставката на испанската машина идва в критичен момент за руската отбранителна промишленост, която е изправена пред нарастващи предизвикателства от интензивната употреба на артилерийски боеприпаси в Украйна. Износването на цевите, причинено от продължителния огън в големи обеми, принуди руското отбранително производство да ускори производството и подмяната на оръжейни цеви, за да поддържа системите си в експлоатация.