Украйна нанесе удар по химически комбинат в Пермския край.

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) нанесе трети успешен удар срещу химическия комбинат „Метафракс кемикълс“ в Губаха, Пермски край, на над 1700 км от държавната граница на Украйна. Това съобщи президентът Володимир Зеленски, според когото производственият процес в завода е спрян, а ударът е „наша важна далекобойна санкция“. Зеленски уточни профила на целта: „Метафракс“ доставя химически суровини на десетки военни производства, включващи самолети, дронове, ракетни двигатели и взривни вещества. Това е първото официално потвърждение от Киев, че ударът е проведен от СБУ, а не от ГУР – линия, която Киев систематично разграничава в публичните си съобщения.

Комбинатът в Губаха е централна брънка в руската химия на азотистите и формалдехидните прекурсори. Там се произвеждат метанол, уротропин, карбамид и пентаеритритол – всички те междинни продукти за бризантни експлозиви. Уротропинът е изходна суровина за хексоген (RDX) и октоген (HMX), използвани в основните руски осколочно-фугасни снаряди, авиобомби ФАБ-М62, бойни глави на крилати и други ракети. Пентаеритритолът е суровина за пентаеритритол тетранитрат (ПЕТН) – компонент в детонаторни шнурове, кумулативни заряди и бронебойни боеприпаси. Карбамидът захранва производство на АНФО (смес амониев нитрат и течно гориво), използвано в индустриални и военни приложения. Метанолът е изходен реагент за широк спектър полимерни компоненти, включително за корпуси на ударни дронове „Шахед/Геран-2“ в производството в Алабуга. Майката-собственик „Росхим“ присъства публично като граждански химически холдинг, но според украински и западни оценки е сред основните доставчици на химически прекурсори за руския военно-промишлен комплекс.

Ударът е изпълнен с далекобойни ударни дронове на голяма дистанция – около 1700 км по права линия от северната украинска граница до Губаха. Това прави удара един от най-далечните досега, нанесени от Украйна, и потвърждава, че индустриалният център отвъд Урал вече не попада в зоната на безопасния тил. Това е третата атака срещу същия комплекс за под година. На 4 септември 2025 г. дрон на украинското военно разузнаване (ГУР) удари за първи път обекта; в нощта на 16 срещу 17 февруари оперативен състав на отдел „Алфа“ от СБУ нанесе втори удар. Според местни източници в Губаха през февруари са регистрирани експлозии и пожар в нов цех за производство на карбамид; губернаторът на Пермския край Дмитрий Махонин потвърди удара, без да уточни наличието на жертви и поражения. Третият удар идва преди ремонтните дейности и локализирането на пораженията от предходните две атаки да са приключили – модел на повторни сравнително плътни удари по един и същи обект, прилаган от СБУ срещу рафинерии в Самарска и Саратовска област.

Военно-индустриалната верига, която „Метафракс“ подхранва, е по-широка от собственото му производство на взривни прекурсори. Уротропинът от Губаха е едно от малкото руски производства от индустриален мащаб; алтернативите са географски ограничени и не покриват изискванията на производствения план на руската отбранителна индустрия за настоящата година, в който мощностите за хексоген и октоген са планирани да достигнат рекордни обеми за артилерийски и авиационен боеприпас. Прекъсване от няколко месеца във верига „метанол – формалдехид – уротропин – хексоген“ се отразява не само на крайния продукт, но и пълноценното зареждане на новопостъпващи 152-мм снаряди и тежки авиобомби, оборудвани с УМПК. Такъв ефект се очаква по линията „пентаеритритол – ПЕТН“, където прекъсванията касаят кумулативни и насочени заряди в преносими противотанкови ракетни комплекси „Корнет“ и бойни глави на крилатите ракети „Калибър“ и „Х-101“, използвани масово при ударите по украинската енергийна мрежа.

Логиката на украинската кампания се измества от удари по крайния продукт (рафинерии, складове за боеприпаси, авиобази) към удари по химическите и металургичните предприятия. „Метафракс“ е третата голяма цел от този клас след пожарите в производства на азотна киселина в Тула и удара по фабриката за барутни компоненти „Алексин“ през април. Тази последователност има за цел да измести руския военен капацитет надолу по графика – не да го прекрати, а да наложи обвиване на доставките с допълнителни цикли на запасяване, складиране и логистика, които поглъщат бюджет, металургичен ресурс и подготвен персонал в условията, в които всички тези ресурси са вече ограничени. Терминът „далекобойна санкция“, използван от Зеленски, не е реторична фигура: украинското ръководство ясно представя кампанията като алтернатива на западните ограничителни мерки, които остават ограничени от санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ в техните сегменти, но не достигат до руския военно-промишлен комплекс.

Във вътрешен план ударите по химическата индустрия на Урал и Поволжието започват да поставят политическо напрежение над областните администрации. „Метафракс“ е сред основните работодатели в Губаха (около 4000 души заети) и източник на регионални данъци за Пермския край. Прекратяване на производството за неуточнен период от време удря бюджета на регион, който вече финансира участието в „специалната военна операция“ с регионални доплащания към мобилизирани и войници на договор. Махонин остана в публичното пространство с минимални коментари, което отговаря на модела от другите засегнати региони – обявяване на инцидент с опит за минимизиране на щетите, без публикуване на детайлни оценки. Едновременно с това Москва вдига натиска срещу „Роскосмос“ и Министерство на промишлеността да диверсифицират химическата производствена база – задача, изискваща капиталова инвестиция от порядъка на 2–3 милиарда долара и хоризонт от поне 18 месеца, дори при пълно финансово обезпечение.

Ударът се вписва в широката трансформация на украинската стратегия за нанасяне на удари в дълбочина. През април и май СБУ и ГУР значително разшириха географията и честотата на операции на разстояние над 1500 км – от Татарстан и Башкирия до Пермския край. Те показват, че Киев постепенно се е отказал от логиката, при която ограничаването на вражеския военен потенциал зависи от външни санкции, международен натиск и безконечни дипломатически процеси. Вместо това Украйна все по-активно пренася цената на войната точно върху руската индустриална и ресурсна база, опитвайки се да създаде собствен механизъм за принуда чрез постоянни удари по стратегически предприятия, логистика и производствени вериги. Целта не е еднократен ефект, а постепенно натрупване на системно напрежение върху икономиката, отбранителната индустрия и регионалните власти на Русия – натиск, който с времето да ограничи способността на Москва да води агресивната си война.

СБУ извади от строя диспечерска станция на „Транснефт" в Перм – четвърти ден пожар след два удара на 1500 км.

🇺🇦🔥🇷🇺 Линейната производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Перм" в района Малиновская, ключов транспортен възел на държавния оператор „Транснефт", гори четвърти пореден ден след два поредни удара на украински дронове в нощите срещу 29 и 30 април.

Сателитни кадри с висока резолюция, публикувани от Exilenova+, потвърждават пълно унищожение на основния резервоарен парк – според военни анализатори и собствения анализ на Exilenova+ всички контейнери с обем 50 000 кубически метра в комплекса са поразени, а основните технологични линии на тръбопроводите са изгорели след разлив на суров нефт. Маркираната в червено зона върху сателитните кадри включва 4 големи резервоара, изцяло унищожени или повредени без възможност за възстановяване, докато маркираната в жълто обхваща два допълнителни резервоара с потенциални частични щети.

Операцията беше проведена от Центъра за специални операции „Алфа" на Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Първият удар беше нанесен в нощта срещу 29 април и доведе до мащабен пожар, обхванал по-голямата част от резервоарния парк. На следващата нощ СБУ повторно атакува обекта и порази допълнителни горивни резервоари.

Според Kyiv Independent в съседното предприятие „Лукойл-Пермнефтеоргсинтез" е поразен възелът АВТ-4 – ключово стъпало за първична преработка на нефт. Разстоянието между ЛПДС „Перм" и държавните граници на Украйна надхвърля 1500 км, което поставя удара сред най-дълбоките на руска територия от началото на войната през февруари 2022 г.

ЛПДС „Перм" е възлов елемент в магистралната тръбопроводна мрежа на „Транснефт", осигуряващ приемането, съхранението и препомпването на суров нефт към рафинерията в Перм и експортните терминали Новоросийск и Туапсе на Черно море и Уст-Луга и Приморск на Балтийско море. Съоръжението е сред най-големите по обем на резервоарния парк в цялата система на „Транснефт". Всеки от резервоарите от клас 50 000 м³ съхранява до 314 000 барела суров нефт – обем, който отговаря на производствения обем за близо денонощия на средно голяма руска нефтена компания.

Непосредствените последици засегнаха градската среда на Перм – административен център на едноименната област с близо 1 милион жители. Граждани съобщиха за „черен дъжд" – нефтени пръски по дрехи, автомобили и сгради. Местните власти задействаха химически авариен сигнал на 30 април, а пушекът от пожара покриваше десетки километри по поречието на река Кама. Според държавните медии на Кремъл работниците на станцията са били евакуирани преди ударите и официално не са обявени жертви. „Транснефт" не е съобщавала публично за частично или пълно прекъсване на магистралните тръбопроводи към момента, но украинските анализатори оценяват, че технологичният процес на станцията е изваден от строя за неопределен период.

Ударът се вписва в по-широка кампания на СБУ и Главното разузнавателно управление срещу руската петролна мрежа през пролетта на 2026 г. В същата нощ беше поразена и рафинерията в Орск, Оренбургска област. През април СБУ потвърди и удари по терминала в Туапсе и нефтобази в Краснодарския край. Президентът Зеленски публикува кадри от пораженията при Перм и потвърди отговорността за атаката, описвайки я като „справедлив отговор" на руските удари по украинската енергийна мрежа.

Технически операцията при Перм очертава няколко тенденции в развитието на украинската програма. Обхватът от над 1500 км по права линия предполага, че апаратите, използвани от „Алфа", разполагат с оперативен радиус от поне 2000–2200 км, отчитайки заобиколните маршрути за избягване на руските ПВО мрежи. Повторният удар в две последователни нощи срещу един и същ обект показва способност за поддържане на непрекъснат натиск и преодоляване на руските активни и пасивни мерки за защита. Поражението на конкретни технологични възли като АВТ-4 в съседния обект предполага наличие на подробни разузнавателни данни за вътрешната структура на поразеното оборудване.

Икономическият ефект върху „Транснефт" подлежи на уточнение. Загубата на резервоарни обеми от порядъка на 300 000 м³ и щетите по основните технологични линии налагат продължителен период на ремонт, а срокът за доставка на специализирано оборудване в условията на международни санкции изместват възстановяването в порядъка на месеци, не седмици. Пермският възел е критичен за маршрутите за пренос на нефт към Балтийско и Черно море, а пълната му функционална възстановимост ще зависи от наличието на резервни мощности в други възли на системата.

Украински дронове атакуват руска нефтена инфраструктура на 1500 км дълбочина

🇺🇦🇷🇺 Украински дронове поразиха обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация, сред които рафинерия "Орскнефтеоргсинтез" в Оренбургска област и пункт за управление на нефтопровод в Пермска област. И двата обекта се намират на повече от 1500 км от границите на Украйна.

Според руския канал „Астра“, който анализира геолокирани кадри от мястото на инцидента, ударът е поразил един от най-големите обекти за преработка на нефт в региона. Губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев потвърди, че "няколко промишлени предприятия" са били атакувани. Той заяви, че четири дрона са били прехванати и няма пострадали лица. На летище Орск бяха въведени временни рестрикции на полетите.

Експерти по OSINT идентифицираха мястото на удара на базата на видео, заснето край улица „Грозненская“, в непосредствена близост до съоръжението. Местните власти, включително кмета на Орск Артьом Воробьов, предупредиха жителите да останат в затворени помещения и да избягват прозорците.

Поразената рафинерия има капацитет за преработка на почти 6 милиона тона нефт годишно и произвежда бензин, дизелно гориво, мазут и керосин за нуждите на авиацията. Обектът е собственост на холдинга „Форте Инвест“, свързан с руския бизнесмен Михаил Гуцериев.

В отделен инцидент дронове атакуваха индустриални съоръжения в Пермска област. Според губернатора на региона Дмитрий Махонин един от обекти в Пермския муниципален район е бил поразен от дрон, при което е избухнал силен пожар. Работниците са евакуирани и няма пострадали.

Telegram каналът Exilenova+ уточни, че атаката е била насочена срещу станция за линейна производствена диспечеризация (СЛПД) - критичен възел в руската система „Транснефт“ за транспортиране, съхранение и разпределение на нефт. Видео и снимки, заснети от очевидци, показваха големи облаци черен дим и явление, което наблюдатели описаха като „нефтен дъжд“ в близкото село Башкултаево.

Системата „Транснефт“ свързва множество рафинерии и експортни маршрути, включително потоци към пермската рафинерия и други промишлени центрове. Подобни критични съоръжения са от стратегическо значение за енергийната логистика на Русия при поддържането на войната в Украйна.

Командирът на украинските безпилотни системи Роберт Бровди заяви в интервю за Би Би Си на 27 април, че руските региони на 1500-2000 км навътре в странатра вече не са „мирен тил“. Украинските дронове с далечен обсег все по-често поразяват критична инфраструктура, включително енергийни обекти, генериращи приходи за руската военна машина.

Испанска фирма, свързана с доставка на машина за коване на Русия, повдига въпроси за санкциите

🇪🇸🤝🇷🇺 Испанска фирма е свързана с доставката на 110-тонна ковашка машина на Русия, което повдига опасения относно потенциални нарушения на международните санкции и усилията на Москва да поддържа производството на артилерия на фона на войната в Украйна, според доклад на Militarnyi.

Съобщава се, че Forward Technical Trade SL, базирана в Албасете, Испания, е продала употребявана машина за коване с компютърно цифрово управление (CNC) на руската AZK Group за 1,3 милиона долара. Оборудването, произведено през 1983 г. от австрийската компания Gesellschaft für Fertigung (GFM), е способно да произвежда цеви за артилерия с голям калибър, се посочва в доклада.

Съдебни документи разкриват, че транзакцията е била улеснена от базираната в Хонконг Scorpion’s Holding Group Limited, като пратката е била освободена от руските митници в Нижни Новгород.

Класификацията на машината е била предмет на правни спорове между AZK Group и служители на руските митници, като властите са я описали като радиална ковашка машина, докато компанията е твърдяла, че е за ротационно коване.

Експерти казват, че такова тежко промишлено оборудване е от решаващо значение за способността на Русия да произвежда артилерийски цеви, които изискват изключително прецизно коване, за да се осигури балистичната ефективност и точност на оръжията с голям калибър.

Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) отбелязва, че произведените в Австрия машини GFM са много подходящи за радиално коване на артилерийски цеви и се използват от Съветския съюз и Руската федерация от 70-те години на миналия век.

От 1975 г. Москва разчита на внесени ротационни ковашки машини SXP-5 в съоръженията в Перм, като е придобила 26 такива системи в съветската епоха. Вътрешното производство на тези радиални ковашки машини е в застой, без доказателства за успешно местно развитие въпреки направените по-рано обещания.

Доставката на испанската машина идва в критичен момент за руската отбранителна промишленост, която е изправена пред нарастващи предизвикателства от интензивната употреба на артилерийски боеприпаси в Украйна. Износването на цевите, причинено от продължителния огън в големи обеми, принуди руското отбранително производство да ускори производството и подмяната на оръжейни цеви, за да поддържа системите си в експлоатация.