Учебната година в Украйна започна в укритията при шести ден удари

🇺🇦🎒 Украйна откри новата учебна година в бомбоубежищата. В лицей в Киевска област, разрушен от руската армия по време на офанзивата срещу столицата през март 2022 г. и възстановен миналата есен, въздушна тревога прекъсна тържеството и принуди президента Володимир Зеленски да слезе заедно с първокласниците в укритието на сградата. Там той поигра с децата на отгатване на думи и направи с тях няколко упражнения. Също днес спасителни екипи разчистиха развалините от нощния удар, отнел живота на 12 души в Киев и региона.

Атаката започна в 18 ч. на 31 август и продължи цялата нощ. По данни от Командването на ВВС на Украйна руската армия е използвала 218 дрона от тип „Шахед“ и примамки „Пародия“, около 1/3 от тях – реактивни, поради което по-трудни за прехващане от витловите. Ракетният компонент е включвал балистични ракети „Искандер-М“ и KN-23, зенитни ракети от С-400, използвани по наземни цели, крилати ракети „Калибър“ и „Бандерол“, противокорабни „Циркон“ срещу сухопътни обекти и противорадарни ракети Х-31П, насочвани по излъчването на радарите на ПВО. Пусковете бяха извършени от Курска, Милеровска, Орловска област, от Приморско-Ахтарск в Краснодарския край, както и от окупираните Донецк и Гвардейско в Крим. Обстрелът засегна Киев и още 8 области, а основни посоки бяха Киевска и Одеска област. Украинската отбрана свали или потисна 199 цели, сред тях 5 балистични ракети и 187 дрона; директни попадения бяха отчетени на 28 места, а отломки от свалени цели паднаха на още 10. Осем от загиналите са в самия Киев, а сред ранените има 3 деца. Шестима служители на „Укрзализниця“ бяха убити, когато балистична ракета порази депо на държавната железница. В Бориспол беше повредена жилищна сграда. В разчистването и издирвателните дейности бяха включени близо 350 души.

Тревогата в училище не е изолиран епизод. Нощта срещу 1 септември беше шестият пореден ден на тежки удари срещу столицата – най-дългата непрекъсната серия, откакто Москва започна пълномащабната война преди повече от четири години и половина, отбелязва Associated Press. От полунощ в четвъртък до обед във вторник в Киев са обявени 60 тревоги с обща продължителност от 47 часа. За същия период в столицата и областта загинаха поне 53 души, а над 100 са ранени. Най-тежкият единичен случай за периода е ударът по складове в село Мила на 29 август. Дрон „Геран-4“ запали площадка, а вторични детонации на боеприпаси убиха 38 души, от които 34 обитатели на дом за възрастни, и повреди над 130 къщи. Службата за сигурност образува производство, а самият Зеленски определи съхраняването на взривни вещества толкова близо до жилищни улици като нехайство. Това е вторият поразен склад за боеприпаси край Киев за два месеца. В отговор украински дронове поразиха експортния терминал „Уст-Луга“ в Ленинградска област, на около 800 км от украинска територия.

Мащабът личи най-добре от съотношението. Между полунощ в четвъртък и обед във вторник са изминали 132 часа. 47 от тях градът прекарва под воя на сирените – над една трета от времето. Тъкмо в този режим училищата планираха първия учебен ден: не като изключение, което трябва да се изчака в сутерена, а като постоянен фон, около който се изгражда разписанието.

Училищната статистика за този 1 септември показва мащаба на свиването. В първи клас тръгнаха 243 398 деца при около 400 000 през последната есен преди войната и с 10% по-малко от миналата есен. Според УНИЦЕФ над 1,8 млн. украински деца живеят извън страната, а вътрешно разселените се броят отделно. От началото на пълномащабната инвазия 423 учебни заведения са разрушени напълно, съобщи омбудсманът Дмитро Лубинец. Само в Киев за този септември бяха ремонтирани 47 сгради, повредени при удари.

Част от столичните училища вече не слизат в сутерена в случай на тревога, а направо започват деня там. „Украинско глобално училище“ обяви, че при сегашния темп на атаките постоянното качване и слизане е станало непосилно, и премести часовете долу за постоянно; общонационалният урок за началния курс се проведе в укрития в цялата страна. Ученикът, който помни училище в мирно време, днес е поне в осми клас – всички под него познават само тази форма на учебен ден.

Лицеят, който Зеленски посети, е сред обектите, върнати в строя през 2025 г. След реконструкция сградата вече разполага с укритие, автономно захранване, физкултурен салон, столова, ресурсна стая и кабинет на психолог. „Може би инфраструктурата може да се подобри още, но въпреки това всичко е на достатъчно високо ниво“, каза президентът и веднага след това допълни: „Няма главното – мир. Това е истината.“ За атаката той се изказа рязко: „Дори сред всякакви врагове има разбиране, че децата са деца. Но руснаците правят децата участници във войната.“ Зеленски добави, че много би искал децата да посрещат своя първи септември не в бомбоубежище.

Втората част от изявлението беше насочена не към Москва, а към съюзниците на Киев. „През последните две седмици целият свят, Европа и светът, които ни помагат, са във ваканция“, заяви Зеленски и определи усещането като дипломация по график: щом е отпуск, значи е отпуск. От партньорите той поиска не думи, а реакция, съизмерима с темпа на ударите. Упрекът беше направен в момент, когато преговорният коловоз е почти празен, но не напълно неподвижен. Последният кръг тристранни преговори с участието на САЩ беше проведен през февруари, а усилията за мир утихнаха, след като Киев отхвърли ултиматума за доброволно изтегляне от целия Донбас – дори от територии, които руската армия никога не е окупирала. На 27 август Кирило Буданов, който ръководи Офиса на президента, допусна възможността за провеждане на директен разговор с руските преговарящи през септември и подчерта, че украинската страна държи на американско участие. Самият Зеленски описа разговора си с пратениците Стив Уиткоф и Джаред Къшнър като подробен и конструктивен, а датите за тяхно посещение в Украйна се уточняват. Именно на 1 и 2 септември външните министри на ЕС провеждат заседание в ирландския Уиклоу заедно с украинския, британския и канадския топ дипломат. Замразените руски активи за около 210 млрд. евро отново са на дневен ред: заемът в размер на 90 млрд. евро, договорен през декември и одобрен през април, вече не покрива нуждите на Украйна, а Нидерландия, Полша, Испания и Швеция поискаха от Европейската комисия да върне въпроса на масата.

Началото на серията съвпада с две обявени руски решения. The Economist съобщи, позовавайки се на лица, близки до Кремъл, че след няколко седмици обмисляне през лятото президентът Владимир Путин е избрал ескалацията: нови 300-400 хиляди души за фронта, масиран удар по украинската енергийна мрежа, както и по-остра хибридна кампания срещу европейските съюзници на Киев. Още на същия ден Министерството на отбраната на Руската федерация обяви именно такъв удар по енергийната мрежа. Разглеждани поотделно, сроковете могат да бъдат случайни; взети заедно със състава на използваните средства и с избора на дата, те правят вероятно вълната да следва предварително взето политическо решение, а не просто наличния боекомплект.