E-11A пое на изток: САЩ разгръщат опорите на продължителна кампания срещу Иран

🇺🇸✈️🇮🇷 Най-новият самолет за управление и връзка на ВВС на САЩ отлетя на изток през Атлантика към Европа, при което авторитетен наблюдател на военния авиационен трафик определи това движение като „вероятно най-ясния индикатор досега, че Вашингтон се готви да възобнови продължителните бойни операции“ срещу Иран.

Според данните от транспондера, проследени в платформата Flightradar24, машината E-11A (борден номер 24-9049, позивна BACN33) е излетяла от авиобаза „Робинс“ в щата Джорджия в 19:36 ч. по Гринуич и около два часа по-късно се е намирала на височина близо 12 500 метра над Нова Скотия с курс в източна посока. Анализът е дело на британския експерт Джон – автор на популярния профил DefenceGeek в X и редактор в UK Defence Journal с над 93 000 последователи. Оценката му беше публикувана в края на още една нощ, в която американската бойна авиация нанесе удари по цели на територията на Иран.

Крайната дестинация не е посочена в летателния план, но маршрутът е добре познат: комуникационните самолети на ВВС на САЩ по правило прекосяват Атлантика, зареждат с гориво в авиобаза „Суда“ на остров Крит и продължават към Персийския залив, където се присъединяват към 430-а експедиционна ескадрила за електронна война. По абсолютния маршрут в края на януари премина и предишната ротация на флота, документирана от специализирания портал itamilradar – само месец преди началото на операция „Epic Fury“.

Зад тромавото име Battlefield Airborne Communications Node (BACN) се крие силно модифициран бизнес самолет Bombardier Global 6500, който изпълнява продължителни полети в стратосферата, където превежда и препредава в реално време данни на несъвместимите радиостанции и дигитални модеми на изтребители, бомбардировачи, дронове и сухопътни части. Концепцията възниква из планините на Афганистан, където планинските хребети прекъсваха връзката между наземните патрули в долините и поддържащата авиация. Оттогава насам малкото налични машини от този тип неизменно се изпращат в най-натоварените зони на военните операции.

Военните описват функцията на E-11A като „активна мрежова инфраструктура“ над бойното поле, а пилоти му предоставиха далеч по-простото прозвище „Wi-Fi в небето“. Колкото по-различен  е съставът на ударна авиационна група и колкото по-пресечен е теренът под нея, толкова по-незаменима е ролята на въздушния преводач. Още през април The Aviationist определи задачата на този вид самолети в ударната кампания над Иран като „невидима, но от критично значение“.

Самолетите с подобно оборудване са изключително малко на брой, поради което преслоцирането дори на една машина носи огромна оперативна тежест. Конкретният борд е най-модерният във флота, произведен през октомври 2024 г. и зачислен към последно сформираната 18-а ескадрила за въздушно командване и контрол в базата „Робинс“, първото такова звено на територията на САЩ. Макар и нов, той вече е изпълнил изпълнявал мисии в зоната на Централното командване (CENTCOM).

Междувременно бъдещето на тези самолети е обект на сериозни дебати във Вашингтон. ВВС обмислят да пенсионират флота от E-11A и да прехвърлят тяхната функция изцяло към сателитни комуникации, поради което Сенатът поиска официални обяснения за този план. Военната кампания срещу Техеран обаче засега натежава в полза на запазването им – малкото на брой машини изпълняват непрекъснати ротации между Джорджия и Близкия изток.

Ключовата дума в оценката на DefenceGeek е „продължителни“, а не „подновят“, тъй като въздушните атаки реално не са спирали – от 8 юли насам вълните от удари се изреждат една подир друга във всяка следваща нощ. Въпреки това президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че военните действия са „ограничени“, а досега те поразяваха предимно крайбрежните и южните райони на страната.

E-11A не носи въоръжение и точно затова прехвърлянето е по-информативно от изпращането на поредната ескадрила изтребители. Поддържащите и спомагателни системи – самолетите-цистерни, разузнавателните платформи и комуникационни ретранслатори – се разгръщат тогава, когато се готви постоянен, интензивен и устойчив темп на операциите, а не еднократен удар.

Кампанията, която тази инфраструктура трябва да обезпечи, продължава вече две седмици. На 7 юли, след като Революционната гвардия обстрелва три търговски кораба в Ормузкия проток, Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за окончателно приключил. В нощите срещу 8 и 9 юли Централното командване отчете удари по „над 80 цели“ в Южен Иран, а към средата на месеца – по нови 90, сред които постове за наблюдение, логистични възли, подземни складове и военноморски обекти.

Иран отговори с ракети по американските бази в Кувейт и Бахрейн. По данни на Пентагона от началото на тази фаза са загинали трима американски военнослужещи, а близо 100 са ранени (като 96% от ранените вече са се върнали в строя). В същото време CNN съобщава за най-малко 50 убити на иранска територия. Ормузкият проток де факто отново е блокиран за морския трафик, а американските сили са пренасочили седем търговски съда и са извадили от строя един, за да прекъснат морския трафик към и от иранските пристанища.

Успоредно с интензивните въздушни удари Пентагонът засилва и своята групировка в региона. Към Близкия изток се прехвърлят допълнителни изтребители, а на територията на Израел през последните дни кацнаха десетки самолети-цистерни – ресурс, без който дълга кампания в мащабите на Иран е практически невъзможна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече посочи следващата мишена. „Ще ударим този район съвсем скоро, и то изключително тежко“, предупреди той на 21 юли, визирайки „Пикакс Маунтин“ – подземния комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, който се намира на около 1,5 км южно от Натанц. Според израелското разузнаване именно там режимът е преместил хиляди центрофуги за обогатяване на уран. Съоръжението е вкопано на 100 метра под планината и по оценка на Института за наука и международна сигурност (ISIS) може и да се окаже невъзможно за поразяване дори от противобункерни бомби GBU-57 – най-тежкия конвенционален боеприпас, който е на разположение в американския арсенал. Това прави продължителния, многовълнов методичен натиск единствената възможна алтернатива за унищожаването му по въздух.