🇬🇧🪖🇺🇦 На таен полигон някъде в Източна Англия британската армия пресъздава украинското бойно поле от 2026 г. в умален мащаб, но с реални размери – пълномащабен макет на село с хотел, поща и магазини с изпочупени прозорци. Наоколо се чува вой на изтребители, отеква оглушителен тътен от минохвъргачки и артилерия, издига се гъст зелен дим от гранати, а нисколетящ дрон „пуска“ тренировъчен боеприпас – балон с вода.
На фона на този декор, описан в репортаж на украинското издание UNITED24 от 12 юли, се провежда операция „Интерфлекс“. Това е ръководената от Обединеното кралство мисия за подготовка на украински военни, през която вече са преминали над 63 000 души. Точността, с която полигонът копира реалността, е огледало на самия конфликт: колкото по-динамично се променят тактиките в Украйна, толкова по-бързо се адаптира и тяхното копие на английска земя.
Макетното селище е сменяло облика си според войните, които британците са водели или за които са се подготвяли – от постройки в немски стил, през афганистански сгради, до днешните макети на украински селища. Празните стаи зад прозорци без стъкла, фалшивата камера за скорост край пътя – всеки детайл изгражда илюзия за нормалност, върху която внезапно се стоварва хаосът. Заключителното учение, което е финал на 5-седмичен курс, разиграва два сценария, които обобщават съвременния бой: прочистване на сгради в градска среда под вражески огън и удържане на позиции в окопите. Първият сценарий е твърде динамичен – локални престрелки, картечни откоси, пленяване на противникови бойци и вземане на бързи решения под огромно напрежение. Вторият е статичен, изнервящо тих – изпитание на нервите под постоянната заплаха от внезапна атака.
Реализмът се постига и чрез сетивни дразнители. Освен дима и шума от изтребители, в обучението се използват халосни патрони, шумови гранати за симулация на взрив, брашно за имитация на химическа атака и балони с вода вместо истински боеприпаси, пускани от дронове. Специално внимание се отделя на шума – за хората с боен опит той може да отключи психологическа травма. „Украинците ни говориха много за въздействието на шума. Той наистина може да отприщи тежки спомени у тях, затова винаги се стараем да ги предупредим и подготвим предварително“, споделя пред United24 капитан от британската армия, представил се като Хари. На полигона постоянно работят психолози, които следят състоянието на обучаваните.
Тактическата логика в симулациите също стъпва изцяло върху украинския опит: „Руснаците имат строго линейна командна структура. Те са доста закостенели в тактическо отношение и затова анализираме техния модел на действие и го симулираме възможно най-точно“, обяснява Хари и добавя, че британците разчитат основно на своите украински колеги за информация какво точно трябва да включва обучението. Ролята на атакуващата страна в ученията се поема от норвежки и австралийски военни.
Именно тук симулацията най-ясно догонва реалността на фронта. Дронът се превърна в определящото оръжие в тази война. Руската армия ги използва в безпрецедентен мащаб, а украинската отбранителна индустрия вече декларира капацитет за производство на до 10 млн. апарата годишно (официалните цели за текущата година се движат между 7 и 10 млн. бройки). На полигона дроновете кръжат за разузнаване и пускат тренировъчни заряди, за да свикнат войниците с напрежението от постоянната заплаха по въздух.
Следващата стъпка, вече вплетена в обучението, са наземните роботи. 2026 г. преминава под знака на безпилотните наземни машини (UGV) – Киев вече обяви плановете си да удвои присъствието им на бойното поле, купувайки десетки хиляди единици. В учението се използва платформата „Gereon“ на европейската компания ARX Robotics. Стотици такива машини вече изпълняват реални мисии в Украйна – от евакуация на ранени, през транспорт на техника и боеприпаси, до електронна борба и използване като оръжейни платформи. Обучаваните тренират как да натоварват симулирани ранени на роботите и да ги извозват до безопасна зона – точно както се прави на фронта, за да не се излагат човешки животи на прицела на вражеските дронове.
Полигонът не спестява и суровата цена на войната. Ролята на тежко пострадали се изпълнява от британски ветерани, загубили крайници в предишни конфликти, а реалистичният грим пресъздава тежки рани и кръв – подготовка за гледките, които отдавна са ежедневие на украинския фронт. Според данни, цитирани от United24, между 90 000 и 120 000 украинци са загубили крайник от началото на руската агресия. Макар независимите проучвания да варират и по-предпазливите оценки да говорят за десетки хиляди, мащабът остава без аналог в съвременната история на Европа. Друг ключов елемент от подготовката е международното хуманитарно право: войниците тренират как да заловят и обезопасят пленен руски военнослужещ (чрез връзване и превръзка на очите), но и как да му окажат хуманно отношение, като му дадат вода – спазване на правила, които реалността на войната подлага на ежедневно изпитание.
Самата програма „Интерфлекс“ също се развива успоредно с нуждите на фронта. Стартирала през 2022 г. с основната задача бързо да превърне цивилни в пехотинци, към 2026 г. тя навлиза в нова фаза. Фокусът се измества от масовото обучение на пехота към подготовката на командири, медици, инженери и дори вертолетни инструктори. Курсовете вече са специализирани – за командири на отделения, за ротни и взводни сержанти. Това е обучение, предназначено за опитни бойци, а не за новобранци. Мисията надгражда операция „Орбитал“ – по-ранната британска тренировъчна програма, започнала още през 2015 г. след анексирането на Крим. С участието на военни специалисти от 13 държави и над 63 000 обучени украинци (включително 11 000 бъдещи инструктори), „Интерфлекс“ вече не е просто спешен конвейер за попълване на жива сила, а дългосрочно усилие за изграждане на устойчива украинска военна школа. Това е ясен сигнал, че Западът се готви не за бърз край, а за продължителен конфликт.
Всяко учение завършва с пауза за обяд. Репортажът акцентира точно на този детайл, защото на истинския фронт такава пауза няма. След седмиците на английския полигон войниците се завръщат към реалните сражения, към постоянните удари над украинските градове и към ранени, които не носят изкуствен грим. Колкото и прецизно да копира детайлите – окопите, дроновете, експлозиите и дори миризмата на кръв – симулацията е безсилна да пресъздаде най-важното свойство на истинската война: това, че тя никога не спира. „Обучението приключи, но войната – не“, обобщи кореспондентът. И в това последно изречение се крие цялата безмилостна разлика между полигона и фронта.
.jpg)
