Показват се публикациите с етикет Даниел Ортега. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Даниел Ортега. Показване на всички публикации

понеделник, 20 юли 2026 г.

Ортега обяви край на изборите в Никарагуа

🇳🇮🚫🗳️ В Никарагуа повече няма да се провеждат избори, обяви президентът Даниел Ортега в неделя, 19 юли, от трибуната по време на честванията за 47-годишнината от Сандинистката революция. „Тук повече няма да има избори, на които те да се опитват да заграбят правителството и властта“, заяви 80-годишният диктатор пред събраното множество. „Дните, в които партии, подкрепяни от янките и сомосистите, се връщаха на власт, приключиха – никога повече.“ С тези думи управляващият плътно от 2007 г. насам Ортега за първи път се отказа публично не просто от честния вот – такъв отдавна не е имало в страната – но и от самото провеждане на избори.

Изявлението на практика погребва общите избори, насрочени за ноември 2027 г. Те бяха отложени веднъж през януари 2025 г. от контролирания от сандинистите парламент, който гласува конституционна реформа, удължаваща президентския мандат от 5 на 6 години със задна дата (така текущият изтича едва в началото на 2028 г.) и провъзгласи съпругата на Ортега (Росарио Мурийо, дотогава вицепрезидент) за „съпрезидент“ с равни правомощия. Същата реформа от февруари 2025 г. разшири властта на президентската двойка над останалите държавни институции; ограниченията за преизбиране бяха паднали още през 2014 г. Критиците – с опозиция, прокудена почти изцяло в изгнание – прочетоха промените като окончателно узаконяване на семейната власт.

Ортега представи отказа от избори като преграда срещу опозиция, която според него се дирижира от САЩ. Определението „сомосисти“ визира привържениците на диктаторската династия Сомоса, която управлява страната с американска подкрепа от 1936 г. докато сандинистките партизани, сред които и младият Ортега, не я свалят от власт с оръжие на 19 юли 1979 г. Но реториката за партии, които „се завръщат на власт“, носи по-личен исторически подтекст: единственият случай, в който подкрепяна от САЩ коалиция действително е печелила властта в Манагуа през урните, е поражението на самия Ортега през 1990 г. от Виолета Чаморо. Онази загуба, призната тогава от него, дойде след първия му мандат (1985–1990), белязан от леви реформи и десетилетие на война с контрите – финансирани от ЦРУ контрареволюционни отряди – която го изпрати в опозиция за следващите 17 години. В неделя той де факто обяви, че тази развръзка няма да бъде допусната отново.

Показателно е, че завръщането на Ортега на власт мина именно през урните, които сега обяви за ненужни: след три поредни изборни загуби той спечели вота в края на 2006 г. и встъпи в длъжност през януари 2007 г. Оттогава той печели всяко следващо гласуване – през 2011, 2016 и 2021 г. (от 2016 г. в тандем с Мурийо като кандидат за вицепрезидент) – с оглед на постепенно овладяване на съдебна система, изборни органи и общинска власт от сандинисткия апарат. Последният вот през ноември 2021 г. бе наречен „избори“ само формално: в месеците преди изборния ден властите задържаха всички кандидати, които реално можеха да застрашат президента, и той си осигури четвърти пореден мандат, останал непризнат от международната общност.

Вратата към подобна развръзка се отвори през април 2018 г. Тогава протести срещу пенсионната реформа прераснаха в общонародно въстание; при потушаването му загинаха над 300 души. Оттогава държавата методично прочиства гражданското пространство: стотици бяха лишени от гражданство, а много напуснаха страната поради страх от затвор. Групата правозащитни експерти, създадена от Съвета на ООН по правата на човека, заключи, че Ортега и Мурийо са изградили репресивна система, при която държавни служители изиграват ключова роля в „произволни задържания, изтезания, извънсъдебни екзекуции и преследване на гражданското общество и медиите“. Репресиите не подминаха и някогашните съратници на Ортега от Сандинисткия фронт за национално освобождение – сред задържаните преди години бяха ветерани от революцията през 1979 г.

Хуан Себастиан Чаморо, един от арестуваните претенденти от 2021 г. (освободен през февруари 2023 г. с над 200 политически затворници и експулсиран в САЩ), заяви, че обявлението разкрива отдавнашния план на Ортега: властта да се циментира трайно в ръцете на сандинистката партия по модела на еднопартийни държави като Китай и Куба, предаде Асошиейтед Прес.

В реален план неделната реч променя по-малко, отколкото изглежда на пръв поглед. Изборите в Никарагуа отдавна престанаха да бъдат механизъм за смяна на властта: последният вот се проведе с предварително прочистен терен, изборният орган е изцяло подчинен на сандинистите, а опозицията се намира в изгнание или затвора. Новото тук е отхвърлянето на самата фасада. Режим, който досега влагаше усилия в имитация на демократична легитимност – редовни дати, регистрирани партии, тържествено обявявани резултати – сега показва, че вече не се нуждае от нея. След като Никарагуа напусна окончателно Организацията на американските държави през ноември 2023 г., отпадна и последният външен адресат на декоративната му демокрация. Траекторията, която Чаморо описва, се подрежда в същата логика: премахването на мандатни ограничения през 2014 г., елиминирането на съперници през 2021 г., съпрезидентство от 2025 г. и днешният отказ от вот чертаят последователен курс към открита еднопартийна диктатура.

Обявлението се откроява на фона на събитията в региона. От началото на годината Вашингтон свали двата съседни стълба на старата антиамериканска ос в Латинска Америка – Венесуела и Куба. През нощта срещу 3 януари ЦРУ и „Делта Форс“ арестуваха венецуелския президент Николас Мадуро в Каракас, който два дни по-късно беше изправен пред федерален съд в Ню Йорк по обвинения в наркотероризъм. Министерство на правосъдието на САЩ обяви на 20 май обвинителен акт и срещу 94-годишния Раул Кастро за свалянето на два цивилни самолета на „Brothers to the Rescue“ през 1996 г. с четири цивилни жертви. Съюзът АЛБА, който тези три режима крепяха, на практика се разпадна след операцията в Каракас. Ортега остана последният от тримата, който все още държи властта – в неделя той изгради реториката си изцяло около заплахата от този външен противник.

понеделник, 10 ноември 2025 г.

Русия модернизира военните бази на Никарагуа, за което покрива всичките средства.

🇳🇮 През октомври Никарагуа стана петата държава, с която Украйна скъса дипломатически отношения от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Решението на Киев беше взето в отговор на системната подкрепа на Манагуа за руските политики и стандарти – подкрепа, за която Москва отделя големи ресурси.

Нарастващи военни връзки между Русия и Никарагуа

Един от примерите за това е договор между Министерството на отбраната на Руската федерация и подчинено предприятие „308-и авиационен ремонтен завод“ АД, сключен на 20 ноември 2015 г. Това не е търговско партньорство или експортна сделка, а държавна поръчка за извършване на работа на територията на Република Никарагуа.

Въпреки че формално изглежда като вътрешен договор между ведомство и негов подизпълнител, в действителност това споразумение се превърна в отправна точка за разширяването на руската военна инфраструктура в Централна Америка.

Ключова особеност на договора е фактът, че цялата работа е „предплатена 100% от средствата на Министерството на отбраната на Русия“ – т.е. се финансира изцяло от руския федерален бюджет, без никакво участие от страна на Никарагуа.

Руската подкрепа: Товарни самолети и авиационни съоръжения

Съществуването на този договор стана публично достояние благодарение на съдебни и счетоводни документи на руското правителство, получени от UNITED24 Media.

Само няколко години след като започна работа по проекта, Русия започна да прехвърля безвъзмездно на Никарагуа военни самолети Ан-26. Това е съветски двумоторен транспортен самолет, използван за превоз на товари и персонал. Във военното му приложение той обикновено служи за транспорт на войски и товари, включително боеприпаси, десант на парашутисти и медицинска евакуация. Освен това притежава специализирани модификации (като разузнаване, комуникации и други).

Друга серия от документи сочи, че изграждането на тази инфраструктура продължава през цялото следващо десетилетие. През 2019–20 г. дружеството в Иваново (областен център, североизточно от Москва) подписа няколко нови споразумения със своя подизпълнител – руската компания „Металон“ ООД, отговорна за строително-монтажните работи в Манагуа.

Анализ на платежни нареждания сочи, че руското министерство на отбраната е превело най-малко 23 милиона рубли за финансиране на строеж на бояджийско съоръжение за самолети Ан-26, официално обозначено като „ремонтен“ цех.

Между 2019 и 2023 г. руски държавни служители потвърдиха многократно за дейността на терен, както и за инсталацията на оборудване на военна база в Никарагуа.

Тези документи доказват, че Москва финансира умишлено на държавно ниво и изцяло със своите публични средства строежа на военна инфраструктура в Никарагуа.

Политическата ситуация в Никарагуа

Днес режимът в Никарагуа не само потиска собственото население, но и допринася за регионалната нестабилност, подхранвайки миграционните потоци към САЩ – причини, заради които той попадна многократно под американски санкции, насочени не само към местните структури и представители на режима, но и към руски субекти.

През 2024 г. САЩ наложиха санкции върху учебния център на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация в Манагуа, както и на компаниите COMINTSA и Capital Mining.

„Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) продължава да ограничава режима на Даниел Ортега в Никарагуа и способността му да манипулира златната индустрия и да печели от корупционни операции“, се посочва в изявлението.

Министерството на финансите на САЩ уточни, че руският учебен център се намира в столицата на Никарагуа и отговаря за обучението на местните сили за сигурност на репресивни тактики, използвани от авторитарния режим в Кремъл. Американски служители описаха тази структура като ключов инструмент за репресии срещу гражданското общество в страната.

Никарагуа е сред малкото държави в Латинска Америка с изявени географски предимства като злато, туризъм, риболов и достъп както до Атлантическия, така и до Тихия океан. И все пак в продължение на десетилетия режимът на Ортега се отказва от тези възможности, за да консолидира собствената си авторитарна власт.

Въпреки потенциала си за развитие, 40% от населението на Никарагуа живее под прага на бедност, което кара младите хора да бягат масово към САЩ. Дали режимът на Ортега и неговите руски съюзници наистина се интересуват от икономическото развитие на страната, е риторичен въпрос.

В същото време Москва продължава да сътрудничи на диктаторски режими като този на Ортега по същия начин, както и по времето на Студената война: с финансова и военна подкрепа в замяна на политическа лоялност и признаване на нейната глобална програма за дестабилизация.