Украинската армейска авиация залага на Black Hawk заради руската зависимост

🇺🇦🚁🇺🇸 Армейската авиация на Въоръжените сили на Украйна залага американския UH-60 Black Hawk като бъдеща предпочитана основна платформа, докато поддържа и модернизира съветски вертолети за текущите си бойни задачи. Посоката очерта бригаден генерал Павло Бардаков, командир на този род войски, в интервю за изданието LIGA.net от 3 юли.

„Основната бойна машина, която виждаме, е UH-60 Black Hawk. Това е универсална платформа за бойни и десантно-транспортни задачи, доказала се в множество военни операции“, обясни Бардаков. Изявлението му не е обвързвано с доставка и засега остава обявено предпочитание, а не подписан договор, но въпреки това идва от офицера, който командва целия вертолетен състав на армията, и очертава посока, в която се очаква да се движи модернизацията му през следващите години.

В момента армейската авиация лети предимно със съветските Ми-8 и Ми-24 – транспортни и щурмови машини, много от които вече са преоборудвани със западни системи за навигация, въоръжение и средства за самозащита, за да отговорят на изискванията на съвременното бойно поле. В същото време обаче тази модернизация е кръпка, не решение, признава Бардаков, според когото проблемът е произходът на частите.

„Пристигането на нова техника за Армейската авиация е неизбежно – целият вертолетен флот е обвързан с резервни части, възли и компоненти, повечето от които се произвеждат в Русия“, каза той, като увери, че не се очаква недостиг в близките година-две, но в средносрочен план е необходимо преминаването към нова платформа. Тук е и същинската стратегическа примка: една армия не може да поддържа безкрайно флот, чиито жизненоважни части идват от държавата, срещу която воюва. Всеки модернизиран Ми-8 е заложник на руската верига за доставки, а тя рано или късно ще пресъхне. Западната авионика удължава живота на машината, но не сменя сърцето ѝ.

Black Hawk вече летят в украински ръце, но единствено за Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната, отделна служба със свой малък авиационен отряд, чийто вертолети получиха публична известност на 31 октомври 2025 г. Тогава две единици UH-60A свалиха бойна група на спецотряд „Тимур“ в индустриалната зона на Покровск, за да пробият сухопътен коридор в обкръжавания град. Кадри от операцията, включително заснети от руски дрон, ги показаха да летят на много ниска височина, десетина метра, за да избегнат засичане. Новината сега е друга: не ограничени хеликоптери за специални операции на разузнаването, а цял род войски – Армейската авиация – залага същата платформа за своето бъдеще.

Покровск даде на украинското командване нещо, което никой технически аргумент не би могъл да замени – доказан боен прецедент. Платформата вече е изпитана в най-тежкия възможен сценарий: десант под огън, в град на ръба на обкръжението. Изборът на Бардаков не стъпва на брошура, а върху бляскава операция, проведена пред очите на целия свят.

Зад нея стои и по-тих пласт опит. Екипажите на разузнаването публично отработваха десантиране на бойни групи, евакуация, спускане по въжета и нощни полети – рутинната школа, превърнала една чужда машина в позната. Това означава, че украинската армия не започва от нулата: Киев вече разполага с пилоти, техници и тактически наръчник за UH-60, натрупани в реални условия. Когато Армейската авиация назовава Black Hawk за своя бъдеща платформа, тя стъпва върху съществуваща база от компетентност, а не на теоретична преценка на лист хартия. Именно този наличен опит скъсява пътя от намерение до боеспособност, дори и броят машини да е малък.

Стъпвайки върху този опит, Бардаков описа Black Hawk като машина с благоприятен баланс на способности, разходи за експлоатация и цялостна ефективност. Украйна разглежда не само нови, но също и ремонтирани или модернизирани машини и вече се работи активно върху няколко проекта за придобиване. Партньорски програми, финансирани от съюзници, приспособяват вертолетите към конкретните изисквания на войната, която Русия води срещу Украйна. UH-60, влязъл в служба на американската армия през 1979 г., прехвърля войски, евакуира ранени, превозва товари и изпълнява широк набор от тактически задачи. Именно тази универсалност го превръща в предпочитания избор на десетки армии по света и причината украинското командване да го вижда като заместник на цялото семейство съветски транспортно-щурмови машини наведнъж.

Предпочитанието към Black Hawk почива и на пряко сравнение. Разузнаването, което вече лети с машината, посочва, че тя дава осезаеми предимства в характеристиките пред съветските Ми-8 и Ми-24 – по-модерна авионика, по-голяма живучест, по-добра защита. Но Black Hawk покрива транспортно-десантната роля, не ударната; в тази част от парка съветският Ми-24 засега няма пряк заместник в украински ръце. Точно това е приината Бардаков да говори за флот, а не за една машина: пълната подмяна на съветското наследство ще изисква едновременно универсална десантна платформа и посветен щурмови вертолет. Разсъжденията му за „други варианти на ударни хеликоптери“ водят точно дотам – не всяка машина, летяща по света, отговаря на условията в тази война.

Командирът беше пестелив и към другите варианти. „Не всички машини, които са въведени на въоръжение в много държави, отговарят на условията на нашата война. Не всички отговарят на изискванията за условия на експлоатация, авионика и въоръжение. Има много крехки и скъпи за поддръжка машини. Все още трябва да подхождаме към флота си по-рационално и икономично“, каза той – трезва бележка от армия, която брои всеки долар и всеки летателен час.

Икономиката тежи на всяко от тези решения. „Всичко е скъпо – вертолетите, обучението, поддръжката, резервните части, съпровождането, авиационното въоръжение, подготовката“, изброи Бардаков. Оттам и залогът на модернизацията: докато нова техника не пристигне в достатъчни количества, наличните Ми-8 и Ми-24 се дооборудват със западни системи, за да изпълняват задачите днес – по-евтин мост към момента, в който преходът се окаже неизбежен. Балансът между способност, разход за летателен час и ефективност е причината именно Black Hawk, а не по-скъпа или по-крехка машина, да излиза начело в предпочитанията на командването.

Изборът на Black Hawk се вписва и в по-широк процес – вкореняването на западна вертолетна екосистема в Украйна. На 20 октомври 2025 г. Bell Textron подписа писма за намерение с Министерство на икономиката в Киев за евентуална доставка на щурмови AH-1Z Viper и многоцелеви UH-1Y Venom по линия на програмата за Чуждестранни военни продажби (FMS), със заявена готовност да изгради производствено-ремонтен цех в страната. Впоследствие компанията учреди дъщерно дружество „Bell Textron Ukraine“. Логиката е обща за двата коловоза: не еднократна доставка на машини, а изграждане на местна база за поддръжка – т.е. изход именно от онази зависимост от чужди части, която обрича съветския флот.

На стратегическо ниво се очертава смяна на цялата логистична основа на украинската армейска авиация – от съветска към западна платформа, верига за доставки и школа за поддръжка. Това е дълъг процес: самата подмяна на вертолетен флот се мери в години, не в месеци, а войната налага темпо, при което всеки Black Hawk трябва да бъде обучен, въоръжен и обслужен, преди да влезе в бой. По-реалистичният сценарий е, че прегрупирането ще се случва паралелно – модернизираните Ми-8 и Ми-24 ще носят основната тежест още дълго време, докато западните машини се въвеждат в експлоатация на различни етапи, вероятно приоритет ще се постави върху най-сложните десантно-щурмови задачи, където Покровск демонстрира предимството им.