Драпатий постави сроковете и ротацията сред принципите си за ВСУ

🇺🇦 Военната служба в Украйна трябва да стане предвидима, справедлива и професионална, а всички кадрови решения да се основават на нуждите на войската, професионализма и резултатите от службата. Това записа главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий в документ, публикуван на официалния сайт на ВСУ. Той носи заглавие „Принципи на лидерството на главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна и на развитието на войската в условията на война“ и формулира неговото намерение, 8 приоритета за развитието на армията, 14 изисквания към командирите от всички нива и 8 очаквания към щабовете.

За пръв път сред принципите на главнокомандващия изрично се появяват сроковете на службата, ротацията и редът за уволнение – т.е. въпросите, които военнослужещи и близките им поставят най-често. Записано е намерение да се промени системата за набиране, подготовка, протичане на службата, ротация, задържане в редиците и уволнение на военнослужещите, така че тя едновременно да гарантира боеспособността на войската и да отчита потребностите на самите военнослужещи и на обществото. „Да се осигурят условия, при които военната служба е предвидима, справедлива и професионална, а кадровите решения стъпват на нуждите на войската, професионализма и резултатите от службата“, гласи написаното. Политиката за постъпване, преминаване и напускане на военната служба ще се изгражда и върху уроците от миналото.

Конкретен механизъм обаче в текста няма. Самият документ посочва, че редът за изпълнение, конкретните задачи и показателите за тяхното изпълнение ще бъдат определени с отделни актове; той не заменя нито действащата стратегия, нито оперативните планове. Условията и сроковете, при които военнослужещият може да бъде освободен от служба, се уреждат със закон, а не със заповед на главнокомандващия. Тоест тази част от заявеното намерение неизбежно минава през Върховната рада и Кабинета на министрите.

Централната теза на Принципите не е нито за техниката, нито за структурите. „Най-ценната способност на Въоръжените сили са хората ни и всеки командир е длъжен да ги пази“, пише Драпатий. Оттук документът извежда конкретни задължения: командирът трябва да подготвя военнослужещия за бой, да го предпазва от неоправдан риск, да полага грижи за ранените, достойно да почита паметта на загиналите и да подкрепя техните семейства. Формулировката е категорична и е представена като изискване, а не като пожелание: „Грижата за нашите хора не е нещо отделно от бойната ефективност, тя е нейната основа.“

Документът изисква решителността да бъде ясно разграничена от безразсъдството. „Войната изисква решителност, но никога безразсъдство“, се казва в текста, а непосредствено след това: „Всяка неоправдана загуба отслабва Въоръжените сили.“ Подкрепата не трябва да приключва и с края на службата. На онези, които са защитавали Украйна, се дължат помощ, рехабилитация, признание и възможности, а тази работа Въоръжените сили ще водят съвместно с Министерството на отбраната, Министерството по въпросите на ветераните, органите на държавната власт, местното самоуправление и доброволческите организации.

На първо място сред приоритетите е поставена защитата на населението, градовете, селата и критичната инфраструктура от вражески удари. Сред средствата за постигането ѝ документът посочва стабилизиране на фронта, запазването и увеличаването на бойните способности, поемането на инициативата там, където това е възможно, и лишаването на противника от възможността да постига целите си.

Отделен блок изисква честни оценки от командирите и щабовете: оптимизмът, страхът и личните амбиции не бива да изкривяват реалната картина. „Проблемите, които се пренебрегват, само нарастват“, се казва в текста. „Здравата професионална дискусия укрепва решенията, а мълчанието ги отслабва.“ Стандартът на поведение е еднакво задължителен за генерали, офицери, сержанти и цивилни ръководители – във ВСУ няма място за корупция, злоупотреба с власт, тормоз, дискриминация и несправедливост. Отговорното използване на държавните ресурси е записано като отделно изискване към всеки командир.

За щабовете от всички нива документът въвежда един основен контролен въпрос: „Повишава ли това способността ни да воюваме и да постигаме успех?“ Ако отговорът е отрицателен, практиката трябва да се промени. Изискването е всеки доклад, отчет, съвещание и щабен процес да има ясна цел; дублирането да се премахва, а излишната отчетност да се съкращава. По формулировката на Драпатий щабът трябва да бъде „по-малък там, където е възможно, по-бърз там, където е необходимо, и всеки ден по-полезен“.

Ускоряването на адаптацията и внедряването на нови технологии е записано като самостоятелен приоритет, но смисълът му в документа отново е свързан с хората: технологиите са нужни там, където позволяват една задача да бъде изпълнена с по-малко загуби и по-нисък риск за военнослужещите, които непосредствено държат фронтовата линия. Източник на промените не трябва да са единствено щабовете. От командирите се изисква да създават среда, в която „добрите идеи могат да идват от всеки военнослужещ, независимо от неговото военно звание или длъжност“. Изрично е поставено и изискването за съвместно водене на бойни действия: „Нито един вид, род войски или отделна бригада не са способни да победят сами.“

В прякото си обръщение Драпатий описва мандата си като двойна задача – да командва армията във войната днес и едновременно с това да направи така, че тя да излезе от нея по-силна. „Във войната грешките могат да струват живот. Но грешка, която е призната, анализирана и поправена, се превръща в опит. Затова очаквам от всеки военнослужещ честност, смелост да говори за проблемите и готовност заедно да търсим решения“, пише той. Текстът завършва с формулираната цел: „Трябва да постигнем дълготраен и справедлив мир и да създадем такива Въоръжени сили на Украйна, че в бъдеще нито един агресор да няма основание да смята нападението срещу Украйна за приемлив начин да постигне целите си.“

Драпатий оглави ВСУ на 21 юли, когато президентът Володимир Зеленски обяви уволнението на неговия предшественик генерал Олександър Сирски; указът беше подписан на следващия ден. Дотогава Драпатий командваше Обединените сили, а при представянето си пред ръководния състав на Генералния щаб посочи като ключови задачи усилването на ПВО и преодоляване на бюрокрацията в армията. На 18 август Зеленски съгласува първите пет кадрови решения, предложени от него.

Министърът на отбраната генерал-майор Йевгени Хмара, който изпълняваше длъжността временно от 20 юли и беше утвърден от Върховната рада на 19 август с 312 гласа, призова за по-голяма отговорност на командирите от всички нива за опазване на живота на военнослужещите. Задачите пред Драпатий и Хмара бяха поставени едновременно: на 23 юли, по време на съвместна пресконференция в Киев с ирландския премиер Мишел Мартин, Зеленски изрази три очаквания – затварянето на небето, решаването на въпроса с териториалните центрове за комплектуване и социална поддръжка и нормализирането на мобилизацията.

Две от тези три задачи обаче са извън пряката заповедна власт на главнокомандващия. Териториалните центрове са част от системата на Министерство на отбраната, а правилата за мобилизацията и основанията за освобождаване от служба се определят от Кабинета и Радата, където от края на август тече спор относно повишаване на мобилизационната възраст. Затова Принципите вероятно могат да променят по-бързо вътрешната командна практика – обема на отчетността, реда за кадровите предложения и начина, по който проблемите се докладват нагоре по командната верига – отколкото онова, което военнослужещият усеща като продължителност на собствената си служба. Срещу този прочит стои друг аргумент: намерението има политическа подкрепа и извън Генералния щаб, защото Зеленски постави същите задачи на 23 юли, докато Хмара говори в същата посока само три дни преди публикуването на документа.

Билецки и Прокопенко поемат две групировки войски в Донецка област

🇺🇦⚔️ Двама от най-известните командири на Украйна ще поемат командването на по една групировка войски в Донецка област. Президентът Володимир Зеленски обяви назначенията на 26 август след проведено съвещание в Запорожие, посветено на обстановката на фронта. Начело на групировките ще застанат бригадните генерали Андрий Билецки и Денис Прокопенко.

Решението се вписва в сравнително ново ниво на украинската командна верига. До октомври 2025 г. между Генералния щаб и бригадите действаха две временни командни структури: оперативно-стратегическите и оперативно-тактическите групировки войски. На 10 октомври тогавашният главнокомандващ Олександър Сирски съобщи, че и двата вида структури прекратяват дейност, а задачите им преминават към групировки войски (сили), изградени върху основата на оперативните командвания.

Заедно с това беше разформирована групировка „Днепър“, известна преди като „Хортица“, а „Таврия“ беше преобразувана в групировка „Юг“. В същото време армейските корпуси поеха свои зони на отговорност и започнаха да се подчиняват на по-горното ниво в командната верига. Сирски обясни закриването на тези структури с отпадането на нуждата от междинно звено между Генералния щаб и корпусите. Оттогава насам групировката е командното ниво непосредствено над корпуса. При същото преустройство Командването на обединените сили, ръководено по това време от Михайло Драпатий, получи собствен участък от фронта с подчинени корпуси.

Каква точно ще бъде формата на новите структури обаче не е обявено. В публикувания от Зеленски текст на английски се посочва, че групировките „ще бъдат създадени“. В пряката му реч на украински, цитирана от „Украинска правда“, президентът казва, че позициите в областта ще бъдат подсилени „благодарение на две обновени групировки“. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди, който също участва в съвещанието, ги определи като новосъздадени. Досега не е публикуван указ или заповед, който да посочва техният състав, граници и подчинение.

Разликата между изявленията не е само стилистична. „Обновена групировка“ предполага трансформация на вече съществуваща структура и нейната зона на отговорност. „Новосъздадена групировка“ би значела появата на допълнителна командна структура в Донецка област, изградена около два корпуса, а не около оперативно командване. След октомври 2025 г. установената практика е групировки да бъдат изграждани именно върху оперативните командвания, което прави първото тълкуване по-вероятно. Единственото ясно установено засега е кой ще ги командва.

И двамата назначени офицери в момента командват корпуси. Билецки е начело на 3-ти армейски корпус от март 2025 г. и на 1 октомври същата година получи чин бригаден генерал. Корпусът отговаря за Лиманското направление, а самият Билецки го описва като лаборатория за промени. През април той обяви намерение да замени около една трета от пехотата с наземни роботизирани комплекси. Билецки е основател на полк „Азов“ и на 3-та отделна щурмова бригада, а на 26 август Зеленски му връчи ордена „Златна звезда“ на Герой на Украйна.

Прокопенко командва 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ – първото ѝ корпусно съединение, което обединява 6 бригади. Той ръководеше отбраната на Мариупол през 86-те денонощия на пълно обкръжение и се върна на служба след размяната на пленници. Налаганият от него модел в корпуса се характеризира със стандартизирани процедури, продължителна подготовка и стремеж към запазване на личния състав.

Донецка област остава участъкът, подложен на най-силен руски натиск. Руското командване продължава щурмовете по оста Костянтинивка–Дружковка, но според данните на Института за изследване на войната (ISW) за 24-25 август няма потвърден руски напредък въпреки отчетените 19 щурмови действия по сектора. Геолокирани кадри показват украински сили, които удържат или са си върнали позиции, заобиколени преди това от руски инфилтрационни групи югозападно от Костянтинивка.

Основните оперативни цели на настъплението остават Костянтинивка, Славянск и Краматорск, 3-те опорни точки на отбранителната линия, известна като „крепостния пояс“ на Донбас. Отговорност за Костянтинивка  и Славянск досега носи 11-и армейски корпус, отбеляза на 15 август военнослужещият и журналист Юрий Бутусов, призовавайки зоната на отговорност на Билецки да се разшири именно в тази посока. Аргументът му бе, че силите на 3-ти корпус се намират наблизо, а линията Славянск–Краматорск е най-подходящият естествен отбранителен рубеж, с който Киев разполага. 11 дни по-късно Зеленски обяви тези назначения.

Другата основна тема на съвещанието бе обстановката в Запорожка област, където президентът пристигна лично. Към военните командири на срещата се включи и началникът на областната военна администрация Иван Федоров. Руските сили оказват натиск към Орихов, Степногорск и Гуляйполе, а фронтът се придвижва към областния център.

Обстановката по трите направления е различна. При Орихов противникът е променил тактиката си и вместо фронтални атаки се опитва да обходи града по фланговете, засега без успех, сочат сведения на говорителя на Украинската доброволческа армия Сергий Братчук. При Степногорск украинските части са изтласкали руските сили и удържат позициите си срещу контраатаки. При Гуляйполе и река Гайчур броят на руските атаки е нараснал, но без потвърден напредък. Зеленски нареди да се засили отбраната на областния град и на региона, „особено на онези участъци, от които зависят други градове и общини“.

На съвещанието бяха взети и две решения, останали в сянката на съобщението за Донбас: да се увеличат производството и поръчките на наземни роботизирани комплекси и да бъде въведен по-системен подход към ударите на средна далечина. Президентът уточни, че необходимите за това кадрови решения вече са съгласувани.

Става дума за категорията удари, наложила се в украинската военна употреба под названието middle strike – поразяване на цели на разстояние 30-300 км зад фронтовата линия, най-често командни възли, складове и логистични обекти. Отделни екипажи съобщават и за удари по цели на над 500 км. Бровди, чийто сили са отговорни за голяма част от тези операции, заяви през май, че ударите на дълбочина 180 км променят хода на войната. Офицер от 3-ти армейски корпус отдаде стабилизирането на фронта в зоната на корпуса точно на същата категория удари.

Коментирайки назначенията, Бровди написа, че новите структури ще действат в пълна координация със Силите за безпилотни системи и че веригата от разузнавателния сензор до огневото средство ще бъде възможно най-къса.

Ако обявените назначения бъдат оформени със заповед, която предоставя на Билецки и Прокопенко зони на отговорност, надхвърлящи тези на собствените им корпуси, това ще бъде първата съществена промяна във командна структура след смяната на главнокомандващия на 21 юли, когато Драпатий замени Сирски.

Досега новото командване се придържаше към кадрови промени в централния апарат. При първата вълна назначения на 30 юли бяха сменени командващият Силите за логистика и началник-щабът на Сухопътните войски. Издигането на две от най-разпознаваемите фигури с едно командно ниво нагоре в Донбас би било промяна от още по-голям мащаб. Вероятно тя ще е насочена към Славянск–Костянтинивка, а не към целия периметър на Донецка област.

Възможно е обаче и по-ограничено тълкуване на същите факти. Употребата на думата „обновени“ в пряката реч на президента, липсата на обявено преназначаване на двамата офицери и обстоятелството, че никой не е съобщил за промяна в зоната на 11-и корпус, допускат вариант, при който става дума за преименувани и подсилени вече действащи групировки. При него Билецки и Прокопенко биха запазили командването на своите корпуси, като получат и нови подчинени части. В такъв случай обявеното представлява усилване на конкретен участък, а не преустройство на командната верига.

Военният комитет на НАТО идва в Украйна след осемгодишно прекъсване

🛡️🇺🇦 Висшият военен орган на НАТО ще посети Украйна през октомври, за първи път от април 2018 г. Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий разкри новината за посещението на 21 август, след първия си разговор с председателя на органа адмирал Джузепе Каво Драгоне. „Очакваме Военният комитет на НАТО да посети Украйна през октомври. Последното такова посещение беше преди осем години“, съобщи Драпатий.

Комитетът обединява началниците на отбраната на 32-те съюзници и представлява най-старата постоянна структура на Алианса. Той превръща политическите решения във военни указания и изготвя съгласуваните съвети, върху които стъпва Северноатлантическият съвет, т.е. посланиците на съюзниците. В пълен състав той заседава поне три пъти годишно, два пъти в Брюксел и веднъж в държава домакин; последната такава сесия под №195, се проведе през май 2026 г. В делничните дни работата се върши от постоянните военни представители с ранг на генерал или адмирал. Начело на органа от 17 януари 2025 г. стои Каво Драгоне, 34-ият председател, наследил нидерландския адмирал Роб Бауер. Италианецът дойде в Брюксел от поста началник на отбранителния щаб на Италия, който заемаше от октомври 2021 г., а преди него беше начело на военноморските сили на страната.

Предишният път военните представители пристигнаха в Лвов на 18-19 април 2018 г. Тогава бяха 29 на брой и се срещнаха с началника на Генералния щаб на ВСУ генерал Виктор Муженко, обиколиха Академията на сухопътните войски и Яворивския международен център за поддържане на мира и сигурността до Старичи, а заместник-ръководителят на мисията за наблюдение на ОССЕ Александър Хуг изнесе специален брифинг за обстановката в Донбас. Оттогава Алиансът прие още 3 държави, а войната, за която тогава се говореше, се измерваше в окопни линии в двете най-източни области – Донецка и Луганска.

Изминалите осем години не бяха празни по политическа линия. Самият Каво Драгоне посети страната три пъти: през февруари 2025 г., когато Украйна стана първата му дестинация зад граница в новата длъжност, той посети военна болница в Киев и се срещна с Володимир Зеленски; през април 2026 г. с председателя на Военния комитет на Европейския съюз генерал Шон Кланси и по време на дните на Киевския форум по сигурността; и на 3 юни 2026 г. когато генералният секретар Марк Рюте докара в Киев всички посланици за първото заседание на Съвета НАТО–Украйна на украинска земя. Рюте определи тогавашното пътуване като „силно послание за трайната връзка между НАТО и Украйна“. Посланиците вече пътуваха, командващите като колективен орган не.

Разговорът от 21 август беше първият между Драпатий и адмирала. Украинският военен ръководител описа ситуацията по фронта и изброи приоритетите си: дълбочинни удари, гъвкава пехотна тактика и роботизация на бойното поле. Противовъздушната отбрана постави отделно. „Защитата на небето е мой приоритет“, каза той. Euromaidan Press свързва тези думи с острия недостиг на прехващачи, оставил украинските градове да са напълно изложени на руските ракетни удари.

Списъкът не е абстрактен. От края на януари 2026 г. украинските въоръжени сили провеждат настъпателна операция към Олександровска. На 12 август Зеленски съобщи нейния резултат, след като изслуша самия Драпатий, началника на Генералния щаб Игор Скибюк и командващия Десантно-щурмовите войски Олег Апостол: 745 кв. км. и 26 селища в Донецка, Днепропетровска и Запорожка област, при руски необратими загуби от най-малко 9550 убити и 6600 ранени според украински данни. Дълбочинните удари, които стоят първи в списъка на Драпатий, на 13 август застигнаха нефтохимическия комбинат в Салават, Башкортостан, на 1300 км от украинската граница, потвърди Генералният щаб.

Адмиралът излезе с изявление на същия ден. „По време на разговора потвърдих продължаващата военна подкрепа на НАТО, докато Украйна храбро брани суверенитета и териториалната си цялост“, заяви той и допълни, че съюзниците в Европа и Северна Америка увеличават производството на военно оборудване и ускоряват неговите доставки. „Сигурността на Украйна е наша сигурност и ще продължим да стоим плътно до Украйна, за да помогнем за постигането на справедлив и траен мир.“

Драпатий обаче не описа отношението като еднопосочно. „Украйна не само получава подкрепа. Предаваме боен опит, какъвто днес никой друг няма, и той работи за сигурността на целия Алианс“, изтъкна той.

Каналът за това предаване вече работи и има адрес. Съвместният център за анализ, подготовка и обучение НАТО–Украйна (JATEC), беше решен на среща на върха във Вашингтон през юли 2024 г. и открит в Бидгошч, Полша, на 17 февруари 2025 г. под командването на полския генерал Войчех Озга. Той е първата съвместна организация по оста НАТО-Украйна в командната структура на Алианса и докладва пред щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията. Задачата му е да разглоби гражданския и военния опит от войната и да го имплементира в стратегиите на Алианса и на Украйна. През юли 2026 г. центърът проведе с Център за съвместна подготовка на НАТО първата военна игра от серията „Висла Вангард“ (VIVA26), в която украински военнослужещи с боен опит захраниха сценариите с реални данни за безпилотната авиация, електронната война, разузнаването и инженерното осигуряване. Изводите се насочват към щабните учения LOYAL LEDA и LOYAL DOLOS, а украински оператори на дронове вече играят ролята на противник в съюзни тренировки.

Посещението беше оповестено месец след смяната на върха на ВСУ. 43-годишният Драпатий ги оглави на 21 юли 2026 г. на мястото на генерал Олександър Сирски, след 6-дневни протести в Киев и други градове; дотогава командваше Обединените сили, а преди това Сухопътните войски. Зеленски му постави 4 задачи: обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, реалистична схема за мобилизация и защита на украинското небе. Месец след назначението първият му разговор с Брюксел приключи с дата в календара.

Драпатий отстрани командващия Силите за логистика генерал Карпенко

генерал-майор Володимир Карпенко

полковник Юрий Погрибни

🇺🇦🎖️ Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Михайло Драпатий освободи генерал-майор Володимир Карпенко от длъжността командващ Силите за логистика и постави временно на неговото място полковник Юрий Погрибни – досегашен началник на въоръжението в оперативно командване „Изток“. Решението, обявено на 30 юли, е част от първата кадрова рокада на новия главнокомандващ, взета 9 дни след като президентът Володимир Зеленски го постави начело на армията на мястото на генерал Олександър Сирски.

Карпенко беше начело на снабдяването на украинската армия от 29 февруари 2024 г., когато Зеленски го назначи с указ на мястото на генерал-майор Олег Гуляк. Издигането в йерархията обаче започва по-рано и е пряко свързано със Сирски: от 2021 г. Карпенко отговаря за логистиката в Командването на Сухопътните войски, оглавявани тогава именно от Сирски. Званието генерал-майор той получава на 23 август 2024 г. Структурата, която напуска, контролира целия материален поток към фронтовата линия: боеприпаси, гориво, провизии, ремонт и евакуация на техника и поддръжка и охрана на логистичните маршрути.

Карпенко е сред малкото украински генерали, дали подробно публично интервю за състоянието на бойната техника в първите месеци на инвазията. На изложението „Eurosatory“ в Париж през юни 2022 г., докато е още бригаден генерал начело на логистиката на Сухопътните войски, той заявява пред списание National Defense, че загубите на въоръжение се движат между 30% и 50%. По негови изчисления това се равнява на около 1300 бойни машини на пехотата, 400 танка и 700 артилерийски системи. Тогава той подчертава, че решаващ фактор на фронта не е артилерията сама по себе си, а далекобойното прецизно оръжие.

Официални мотиви за отстраняването му не бяха обявени – нито Генералният щаб, нито Министерството на отбраната публикуваха мотиви, а самият Карпенко отказа коментар. Списък с обвинения разписа депутатът Маряна Безугла – заместник-председател на парламентарната комисия по национална сигурност, отбрана и разузнаване и един от най-острите критици на предишното командване, която напусна парламентарната група и партията „Слуга на народа“ през февруари. В публикация на Threads от 30 юли тя изброи следните пропуски: остър недостиг на провизии по позиции; заявки за въоръжение и техника, които не отговарят на изискванията на модерната война, а обслужват интересите на конкретни компании; системно безразличие към логистичните пътища и тяхната защита; съпротива срещу ремонта на техника, както и корупция и чадър, включително над собствения му брат.

Трябва да се има предвид, че това са твърдения на депутат, а не констатации на разследващ орган. Безугла е сред най-спорните вътрешни критици на украинското военно командване – Върховната рада на няколко пъти не събра мнозинство, за да я отстрани от поста ѝ в комисията или от заседания, а нейните разкрития редовно изпреварват официалните съобщения, но също толкова често остават без потвърждение.

Братът на Карпенко, генерал-майор Дмитро Карпенко, оглавява Въздушно командване „Юг“ от 2022 г. На 20 декември 2025 г. след поредица от тежки руски удари срещу Одеса и областта, Зеленски публично съобщи, че се обсъжда смяната му и ще бъде намерен нов кандидат, с аргумента, че е нужна „бърза и навременна реакция“. Повод за това станаха критиките към ефективността на противовъздушната отбрана в южния сектор.

Новият ръководител на логистиката има чувствително по-нисък военен ранг, но с богат оперативен опит на терен. Юрий Погрибни е на 41-годишна възраст, роден в Сумска област. Завършва Сумски военен институт за ракетни войски и артилерия „Богдан Хмелницки“ през 2007 г. Преминава през редиците на 55-а отделна артилерийска бригада – от командир на взвод до заместник-командир на дивизион, като участва директно в сраженията от 2014 г. През 2020 г. служи в 532-ри отделен ремонтно-възстановителен полк, а през 2024 г. поема въоръжението в Оперативно командване „Изток“, където отговаря за логистичното осигуряване на Харковски, Донецки и Запорожки сектор. През същата година завършва оперативно-стратегическото ниво в Национален университет по отбрана. Безугла го описва като доказан специалист и работохолик с отлична репутация, който преди това дълго време е бил изолиран в „немилост“ заедно с Драпатий по разпореждане на Сирски.

Смяната на командира на логистиката не е изолиран ход. В същия ден Драпатий освободи генерал-майор Олександър Грузевич – началник-щаб и заместник-командващ Сухопътните войски, като го прехвърли към резервен батальон. Според източници на изданието „Бабел“ Грузевич саботирал реформите, започнати от Драпатий по времето, когато той оглавяваше Сухопътните войски, оправдавайки позицията си с думите: „Олександър Станиславович [Сирски] е моят командир“. Безугла на свой ред го определи като идеолога на т.нар. „бусификация“ (принудително задържане на мъже по улиците за мобилизация) и припомни неговата съпротива срещу въвеждането на видеонаблюдение в териториалните центрове за комплектуване (ТЦК).

В същото време две от последните решения на Драпатий отменят предишни разпореждания на Сирски. Генерал-майор Андрий Малиновски, командващ Ракетните войски и артилерията, от няколко години беше прехвърлен в Генералния щаб; Драпатий го връща на командния пост с мотив, че далекобойните удари на територията на Русия са съвместна операция на редица структури, а не отговорност само на едно звено. Ударната кампания срещу руските рафинерии и военна промишленост през 2026 г. се ръководи от няколко звена едновременно, а Малиновски беше изведен от командването тъкмо в момент на нейното разгръщане. Освен това на 19 юли Сирски отстрани командира на 93-та отделна механизирана бригада Шамил Крутков поради ротация на позициите; заповедта обаче заседна в бюрократичните процедури достатъчно дълго, за да бъде блокирана, и Крутков се връща начело на бригадата.

Тази кадрова вълна идва след две седмици на пълна трансформация на военно-политическото ръководство в Киев. На 16 юли Върховната рада утвърди новия кабинет на Сергий Корецки, в който Михайло Федоров – министър на отбраната от 14 януари 2026 г. – не беше включен. Неговата оставка предизвика обществено недоволство: от същия ден в Киев и редица други градове започнаха ежедневни протести с две основни искания – връщането на Федоров и оставката на Сирски. Един от организаторите беше ветеранът Дмитро Козятински, който формулира исканията пред Kyiv Independent на 20 юли, докато на площад „Иван Франко“ протестиращите скандираха „Корупцията убива“. Кандидатурата на вътрешния министър Игор Клименко за министър на отбраната пропадна, след като той отказа поста и беше пренасочен към Съвета за национална сигурност и отбрана. От 20 юли длъжността се изпълнява временно от генерал-майор Йевгени Хмара, който дотогава ръководеше Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и командваше Центъра за специални операции „А“ (Зеленски го освободи от двете длъжности на 17 юли). На 21 юли президентът замени Сирски с Драпатий, а на следващия ден начело на Генералния щаб застана генерал-майор Игор Скибюк.

Самият Федоров описа разминаването си с досегашния главнокомандващ като принципно и светогледно, а не личностно, в интервю за вестник „Украинска правда“. По думите му Министерството на отбраната е било подложено на натиск от кръгове, недоволни от опитите да либерализира и отвори пазара на отбранителни поръчки, тъй като висши фигури са имали частни интереси в сектора. За собственото си освобождаване той разкри, че е научил едва половин час преди заседанието на парламентарната група, когато е била внесена кандидатурата на Клименко. Федоров е отказал последващите предложения за постове, включително такъв за вицепремиер, с аргумента, че те не му дават шанс да довърши започнатите реформи; пред Reuters той бе категоричен, че би се върнал във властта единствено на поста, от който е бил отстранен.

Новият главнокомандващ Михайло Драпатий е на 43-години. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий има чин майор и командва 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под ръководството му беше спряно руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи дни на инвазията. Последвалото украинско контранастъпление изтласка фронтовата линия с 6-23 км и освободи десетки населени местаа в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Той остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под неговото ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските войски останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според личния му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира реформа срещу корупцията в системата за набор на кадри, обновява методиката на обучение според реалността на бойното поле и интегрира съвременните технологии право в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, изградена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. На 1 юни 2025 г. подаде оставка от този пост заради руски ракетен удар срещу 239-и полигон в Днипропетровска област, при който загинаха 12 военнослужещи. Тогава той подчерта, че основната отговорност винаги е на командирите, защото те определят правилата, вземат решенията и понасят последиците, като призна за себе си: „не натиснах достатъчно, не убедих, не промених отношението към хората в строя“. Оставката му не беше приета от президента Зеленски. По-късно пое Командването на обединените сили, а есента на същата година ръководените от него сили, сред които 13-а бригада „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна (НГУ), освободиха територия в района на Купянск. Драпатий се застъпва гласно за по-голяма инициатива на ниските командни нива, по-бързо вземане на решения и поемане на лична отговорност и последователно подкрепя реформите на Федоров в Министерство на отбраната.

Отстраняването на Карпенко и Грузевич де факто разчиства двете ключови позиции, чрез които Сирски упражняваше пряк контрол върху Сухопътните войски и тяхното снабдяване. Връщането на Малиновски и Крутков пък отменя две от наказателните му решения и изпраща ясен сигнал към по-долните ешелони, че свалянето на командир заради оперативна преценка вече няма да бъде практика. Само за 9 дни новият главнокомандващ смени целия управленски слой, на който ще разчита за изпълнението на собствените си заповеди.

Новите имена носят коренно различно схващане за командния процес. Сирски налагаше централизирано вземане на решения по традиционния съветски модел и често беше критикуван, че управлява бригадите през главата на техните командири, а за провалите търси отговорност предимно по ниските етажи. За разлика от него, Драпатий държи на по-силна инициатива в ниските командни нива и бърза преценка на място, а на 1 юни 2025 г. пое пълната отговорност върху себе си, вместо да я прехвърли на подчинените си. Разминаването, което Федоров определи като светогледно, преминава именно по тази линия: спорът не беше за организационната структура, а за това кой има правомощието да взема решения. Ето защо уволнението на Грузевич – спирал реформите в Сухопътните войски с аргумента, че негов командир е Сирски – и връщането на Крутков носят по-голяма тежест от рокадата на един генерал в логистиката.

Част от стратегическата програма обаче остава в сила. Драпатий заяви, че ще продължи изграждането на армейски корпуси и ще разшири тяхната автономия, че ще набляга на развитието на безпилотни системи и асиметрични способности, базирани на украински технологии, и разпореди пълен одит на състава в тила, за да се пренасочат военнослужещи към бойните бригади на фронта – похват, който и Сирски прилагаше през 2024 г. Разликата няма да бъде в списъка с мерки, а главно в това дали корпусите реално ще получат самостоятелността, която на хартия вече притежават.

Критиките към Карпенко и разкритията на Федоров се припокриват в една точка: кой определя поръчките за въоръжените сили и чии изисквания обслужват те. Командването на Силите за логистика не подписва договорите, но формулира заявките и техническите задания, върху които те стъпват, а на това ниво смяната на дадена фигура може да промени много повече от един подпис.

Одит на украинските бригади: Чмут предлага най-слабите 20–30% да бъдат разформировани

🇺🇦📊🪖 20–30% от най-слабите бригади във Въоръжените сили на Украйна да бъдат разформировани, а освободените войници, техника и средства да бъдат прехвърлени към по-боеспособни части. Това предлага ръководителят на фонд „Върни се жив“ Тарас Чмут, стъпвайки на предварителни резултати от наскоро проведен одит на войсковите части.

Предложението беше направено на 23 юли по време на излъчване на живо на порталът „Милитарний“, чийто съосновател е самият Чмут, и дойде в изключително чувствителен момент. Само няколко дни по-рано беше извършена рокада, при която едновременно бяха сменени министърът на отбраната, главнокомандващият и началникът на Генералния щаб. Именно спорът дали армията трябва да изгради нови бригади или попълни вече наличните, стоеше в основата на юлския сблъсък между военното командване и Министерството на отбраната.

„Ние предложихме да се проведе одит на бригадите – и той, между другото, вече започна – с идеята 30% от най-слабите да бъдат разформировани“, заяви Чмут.

За целите на проверката е внедрена цифрова система за оценка с близо 160 критерия. Сред тях са бойните загуби, както невъзвратими, така и санитарни, изгубените и възстановените територии, както и натрупаните „е-бали“ – бонус точки от държавната програма „Армия от дронове. Бонус“. Всяко подразделение получава такива срещу потвърдени поражения по противникова сила и техника, след което ги обменят за безпилотни апарати, системи за електронна борба и наземни роботи от каталога Brave1 Market. Според Delo.ua, само до края на юни през тази система са преминали поръчки за над 33 млрд гривни от над 400 войскови части – цифра, която показва мащаба на бойната статистика, залегнала в класирането.

Според Чмут проверките са откроили съединения с критично ниско ниво на осигуреност, при които на цяла бригада се падат едва два екипажа за дронове:

„Когато вкараха данните в масива и ги анализираха, се видя, че на места положението е напълно критично. И с това трябва да се направи нещо. Допускам, че може да има нюанси, че не са вкарани всички данни или че има известни технически проблеми. Но 20% от най-слабите части със сигурност може да бъдат закрити“, подчерта той.

Според него е много по-целесъобразно освободените ресурси да се насочат към опитните бригади, които отдавна държат фронтовата линия и страдат от остър дефицит. В най-слабите части често няма подготвени командни кадри, макар да има човешки потенциал:

„Там може да има свестни хора, но просто нямат опитни командири от средно ниво. Претърпели са загуби, някои са се разбягали, други са заминали в самоотлъчка. Тези части просто не са успели да се сплотят като единен организъм. Няма смисъл да се поддържат отделно. Влейте ги към съседната силна бригада, дайте ѝ по-широк участък за отбрана и тези хора ще стъпят на стабилен скелет. Точно както е в десантно-щурмови войскияА. Защо те са толкова ефективни? Защото запазиха гръбнака си от 2022 г. В която и тяхна бригада да влезеш, винаги има кадрово ядро от десантчици, върху което се държи всичко.“

Гласовете в дебата: Чмут срещу бившия военен връх

Тарас Чмут не е случаен наблюдател в този дебат. Неговата организация „Повернись живим“ („Върни се жив“) е най-големият благотворителен фонд в подкрепа на украинската армия. От началото на 2026 г. той влезе в надзорния съвет на държавната Агенция за отбранителни поръчки, а позицията му за структурата на армията е последователна.

Още през май фондът му заяви, че няма да поеме снабдяването на двете нови механизирани бригади, които бяха планирани за създаване тогава (по информация на „Громадске“ става дума за 167-а и 50-а). По това време Чмут изтъкна, че около 200 вече съществуващи бригади не са окомплектовани, липсват качествени командири и сержанти, а нуждите от въоръжение, дронове и транспорт остават незадоволени.

В интервю за „Украинска правда“ от 21 юли той постави въпроса по-остро: „Защо е нужно да се формират 7 нови бригади?“. Той припомни, че подходът „формираме в тила, заменяме на фронта, извършваме ротация“ така и не проработи – нито при генерал Валерий Залужни, нито при генерал Олександър Сирски. По оценка на Чмут, бригада с близо 3000 души по списъчен състав днес реално удържа позициите си със сили от едва 250–300 бойци на ниво роти и батальони.

Доскоро срещу тази теза стоеше лично военното командване. В края на юни тогавашният главнокомандващ генерал Олександър Сирски защити пред LIGA.net създаването на нови съединения, позовавайки се на данни, че през тази година Русия формира 9 нови дивизии и 5 бригади и се готви да разшири активната фронтова линия на север с около 160 км.

„Ако спестим от формирането на нови бригади днес, утре може да платим за това с територия“, предупреди Сирски, добавяйки, че привличането на опитни командири и сержанти от действащите части за изграждането на нови структури е стандартна военна практика.

Противоречивите съобщения за одита

Твърдението на Чмут, че одитът вече е в ход, все още няма официално потвърждение и се разминава с последната публична позиция на Генералния щаб. На 15 юли говорителят на щаба Дмитро Лиховий заяви пред „Интерфакс-Украйна“, че „по наличната информация, мащабни одити в бойните бригади на ВСУ през 2026 г. не са провеждани“.

Това опровержение обаче беше насочено спрямо конкретен казус: публикация в The Economist, според която одит на Министерство на отбраната е разкрил преразход за 300 млрд гривни (около 6,6 млрд долара) в армейските бригади. Тогава щабът определи тълкуванията като манипулативни и целящи дискредитиране на ръководството. Изречена седмица преди кадровата въртележка, тази позиция отрази виждането на команден състав, който вече не е на власт.

Драпатий поема ВСУ – Зеленски освободи Сирски след шест дни протести

🇺🇦🪖✊ Украинският президент Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски от поста главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), а на негово място назначи легендарния генерал-майор Михайло Драпатий, 43-годишен офицер, извървял пътя от лейтенант в механизирана бригада до върха на армейското командване почти изцяло на фронта, като последно заемаше поста командващ Обединените сили на ВСУ.

„Реших, че Михайло Драпатий ще бъде новият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна“, съобщи Зеленски в обръщение, цитирано от „Украинска правда“. Смяната идва на шестия ден от мащабна протестна вълна в Киев и десетки други градове в страната и три дни преди крайния срок на ултиматума, поставен от организаторите. Това е първата рокада начело на ВСУ от февруари 2024 г., когато Сирски наследи на поста своя предшественик генерал Валерий Залужни.

Кризата се отключи на 15 юли, когато Зеленски отстрани министъра на отбраната Михайло Федоров, когото назначи на поста през януари 2026 г. след дълги години начело на дигиталната трансформация в страната. Президентът обясни решението със засилващия се сблъсък между Федоров и Сирски. Както обявиха много международни медии, конфликтът изправи млад технологичен реформатор, дошъл от стартъп бизнеса, на конвенционален военачалник от старата школа, като през последните месеци двамата са работили заедно само с посредничеството на самия Зеленски. Ден по-късно Федоров премина в открита атака: той обвини Сирски, че спъва военната реформа и „разцепва страната“, заявявайки пред репортери, че президентът е избрал да задържи главнокомандващия вместо него.

Реакцията дойде още същата вечер. На 16 юли стотици граждани се събраха в центъра на Киев с искане Федоров да бъде върнат на министерския пост, а Сирски – освободен, като протести последваха също в Лвов, Одеса и Днипро. Сред излезлите по улиците бяха действащи военнослужещи и ветерани. Критиките им се фокусираха върху съветския манталитет на командване на Сирски, а сред тълпата за първи път се чуха скандирания „Драпатий!“. Организаторът Дмитро Козятински постави ултиматум: „Ако до петък, 24 юли, Сирски не бъде освободен, започваме всеобщ безсрочен протест.“ Междувременно президентът натовари генерал-майор Йевгени Хмара – ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) от януари и бивш командир на Центъра за специални операции „Алфа“ – да поеме временно и Министерството на отбраната.

Развръзката настъпи три дни преди крайния срок на ултиматума, придружена от думи на признание към освободения генерал. „Факт е, че Олександър Сирски постигна резултати за Украйна в отбраната на Киев, Харковската офанзива и Курската операция“, заяви Зеленски и добави, че двамата са обсъдили „формати на бъдеща служба“, без да уточни какви точно ще бъдат те. Федоров, обяви президентът, ще получи „достойна ръководна позиция“, свързана с координацията на технологичните способности на страната, също без да се спомене конкретен пост. Пред новия главнокомандващ, министъра на отбраната и командирите държавният глава очерта пет непосредствени задачи: планове за далекобойни удари, обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, защита на въздушното пространство и реалистично организирана мобилизация.

В дискусиите кой да поеме армията името на Драпатий започна да изплува по-често от името на всеки друг. „Той има най-много опит след Сирски“, споделяха запознати с разговорите, според които всички останали кандидати отстъпват по оперативен стаж. Генералът се ползва с широка подкрепа както сред действащите военни и ветераните, така и в правителствените среди. Той си е спечелил репутацията на командир, който говори открито за проблемите, поема отговорност в най-тежките моменти и не робува на публичния си образ – към който всъщност никога не се е стремял.

Най-яркото доказателство за това дойде на 1 юни 2025 г. На този ден руска балистична ракета „Искандер“ порази тренировъчен полигон на 239-и учебен център в Днипропетровска област, при което бяха убити 12 украински военнослужещи. В този момент командващ на Сухопътните войски, Драпатий подаде незабавно оставка. „Това е съзнателна стъпка, продиктувана от личното ми чувство за отговорност“, написа той и каза: „Ако трагедиите се повтарят, значи усилията ми не са били достатъчни.“ Зеленски не прие оставката и само няколко дни по-късно го премести начело на Обединените сили. Този епизод затвърди образа му във ВСУ: командир, който застава с лицето си пред загубите, вместо да ги замита под килима. Военният анализатор Роб Ли от американския Институт за външнополитически изследвания (FPRI) обобщи преценката така: „Предвид опита, репутацията и акцента му върху реформите, Драпатий би бил отличен избор за главнокомандващ.“

Биографията му не е типично щабна. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий – тогава с чин майор – командваше 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под негово ръководство украинските защитници спряха руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи седмици на инвазията. Последвалото контранастъпление изтласка фронта с 6 до 23 км и освободи десетки населени места в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Драпатий остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под негово ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата си в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските части останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според собствения му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира антикорупционна реформа в системата за набиране на кадри, обновява методиката на обучение според реалностите на бойното поле и интегрира съвременните технологии директно в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, градена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. През юни 2025 г. беше назначен за командващ на Обединените сили на ВСУ, а през есента на същата година ръководените от него части, сред които 13-а бригада „Хартия“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ), освобождават територия в Купянския район.

С името на Драпатий е свързан проектът „Линия на дронове“, който промени облика на украинската отбрана и чийто замисъл предвижда изграждането на непрекъсната зона на поразяване с дълбочина от 10-15 км зад фронтовата линия, в която масираната употреба на дронове превръща движението на руска бойна техника и жива сила в акт, равносилен на самоубийство. Драпатий лично отстоява и защитава публично инициативата и многократно споделя, че докато е едновременно начело на Сухопътните войски и „Хортица“, 80-90% от отбраната на фронтовата линия вече се опира върху безпилотни системи. Самият той посочва проекта като пример за това как навременните решения могат бързо да променят бойното поле и че армията е способна сама да създава иновации.

Очакванията към новия главнокомандващ бяха формулирани от украинския държавен глава без заобикалки: подготовка за очакваната есенна настъпателна кампания на Москва и за възможността руското командване да мобилизира значителен допълнителен човешки ресурс. Армията трябва да бъде готова да блокира всяка нова офанзива и да удържи вече постигнатото. „Всички споделяме една цел: победа над врага, постигане на определени условия на бойното поле и такъв натиск върху Русия, който да я принуди към примирие“, посочи Зеленски. Назначението де факто пренася върху цялата армия командния подход, налаган от Драпатий през последните две години към най-тежките направления от фронтовата линия: отговорност пред личен състав, поощряване на инициативата у командирите и отбрана, базирана на безпилотни технологии. Самата смяна на върха обаче няма автоматично да измести линията на фронта, тъй като съотношението на ресурсите, но и на силите се запазват. Ефектът от новото ръководство ще зависи изцяло от скоростта, с която въпросната философия ще проникне в цялата армия преди есента.

Промяната отеква силно и извън армейските редици. Когато през февруари 2024 г. Зеленски освободи Залужни, решението беше взето в президентската канцелария въпреки огромната популярност на генерала. Този път хората на улицата не просто поискаха смяната, но я получиха три дни преди крайния срок на своя ултиматум. Украинското гражданско общество вече демонстрира веднъж, че може да пренапише решение, взето по високите етажи на властта: през юли 2025 г. законът, подчинил Специализирана антикорупционна прокуратура (САПО) и Национално антикорупционно бюро (НАБУ) на главния прокурор, накара хиляди да излезат по площадите в първите масови протести от въвеждането на военното положение. 9 дни по-късно Зеленски беше принуден да подпише нов закон, възстановяващ независимостта на двете институции. Сега същият неуморен коректив се задейства и по отношение на военното командване. В петата година на пълномащабната война будното украинско общество за втори път прекроява решение със съдбоносен характер – и за втори път властта отстъпва в рамките на броени дни.

В крайна сметка, събитията от 21 юли надхвърлят далеч границите на военния елит. Една на пръв поглед малка стъпка – шест дни на улични протести и ултиматум към президента – промени командването на една воюваща армия, точно както година по-рано гражданският натиск защити антикорупционните институции, гарантиращи западната подкрепа. Посланието е категорично: общество, което дори в разгара на най-кървавата война в Европа от 80 години насам не сваля поглед от властта, е общество, което държи съдбата си здраво в свои ръце. То доказва забележителната си способност да налага критични корекции в курса, когато самите институции буксуват. Защото в крайна сметка историята често се пренаписва не от генерали в затворени кабинети, а от общества, които отказват да бъдат победени – както от външен враг, така и от собствените си слабости.

📸 Снимка: Пробивът от „Изваринския котел“ (Сектор „Д“) на 7 август 2014 г. Драпатий, тогава командир на 2-ри механизиран батальон от 72-ра отделна механизирана бригада, малко след като извежда своите бойци и техника от 22-дневното пълно обкръжение край руско-украинската граница. Изтощеният му вид отразява колко тежко протича операцията – батальонът осъществява пробива, започнал около 4 август и приключил на 7 август, под масиран артилерийски обстрел, като Драпатий лично повежда колоната, за да я изтегли до безопасни позиции при основните украински сили.

В Украйна усилено се обсъжда смяната на главнокомандващия генерал Олександър Сирски.

🇺🇦 В Украйна усилено се обсъжда евентуалната смяна на главнокомандващия въоръжените сили Олександър Сирски, заяви Олексий Гончаренко от политическа партия „Европейска солидарност“, който твърди, че сред основните кандидати за поста е заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант Евгений Мойсюк.

„Евгений Мойсюк се разглежда като заместник на Сирски след провала на курското направление. В момента той е заместник-министър на отбраната. По време на пълномащабното нахлуване той беше заместник на Валерий Залужни“, пише Гончаренко в публикация на своя канал в Telegram.

В същото време "Комерсант Український" цитира неназовани източници, според които генерал-майор Михайло Драпати не само е един от вариантите за наследник на Сирски, а дори е основен претендент за позицията.

Според него между Олександър Сирски и Михайло Драпати отдавна съществуват разногласия, които вече са прераснали в негласен конфликт. Това може да бъде още един фактор, който допринася за търсенето на алтернативен вариант за ръководител на въоръжените сили.

Според запознати, неуспехите на фронта, особено в Курска област, са засилили тези дискусии. Сирски, който пое украинските въоръжени сили след оставката на Залужни през февруари 2024 г., е изправен пред критики за трудната ситуация в Източна Украйна, което предполага, че процесът не е спонтанен и вероятно е планиран предварително.

Евгений Мойсюк – от командир на взвод до зам.-министър

В момента Мойсюк е заместник-министър на отбраната. В периода 2000–2002 г. той служи в 25-та отделна въздушно-десантна бригада в Болград като командир на парашутно-разузнавателен взвод.

През 2004-2005 г. служи в Ирак в състава на украинския мироопазващ контингент, а през 2008-2009 г. е част от мироопазваща мисия на НАТО в Косово. През 2012 г. е назначен за командир на първия парашутен батальон.

Мойсюк е дългогодишен участник в украинската отбрана срещу руската агресия. През декември 2014 г. води отбраната на международно летище Донецк и последвалото изтегляне на личния състав от района. На 5 декември 2018 г. е произведен в звание генерал-майор, а точно година по-късно е повишен в генерал-лейтенант.

От 21 юли 2019 г. е командир на украинските въздушно-десантни сили. През 2021 г. е освободен от поста и е назначен за заместник на главнокомандващия Валерий Залужни.

В момента заема поста заместник-министър на отбраната, отговаряйки за ключови области на отбранителната политика.

Михайло Драпати – състезател с боен опит

Драпати, който в момента е командир на украинската армия, стана известен с успешната отбрана на Харковска област, както и с операциите в Мариупол през 2014 г. В периода 2016-2019 г. е командир на 58-ма отделна мотопехотна бригада.

Награждаван с орденa "Богдан Хмелницки", както и с кръст за военни заслуги.

В самото начало на руската агресия срещу Украйна, майор Драпати е командир на 2-ри механизиран батальон от 72-ра отделна механизирана бригада. През пролетта на 2014 г. ръководи операция, при която той и батальонът му са изпратени в Мариупол в подкрепа на местните части, които вече се сражават срещу проруските сепаратисти, които изграждат барикади в града. По това време кадри на украинска бойна машина на пехотата, управлявана от Драпати, която премина през такава барикада, обиколиха целия свят.

От началото на пълномащабната инвазия ръководи Херсонската оперативна група и операциите, довели до освобождаването на десния бряг на река Днепър през есента на 2022 г. През февруари 2024 г. е назначен за заместник-началник по военното обучение в Генералния щаб на ВСУ.

На този етап няма официално потвърждение за кадрови промени във висшето военно командване, но усиленото обсъждане на кандидатурите на Мойсюк и Драпати сочи сериозни политически и военни процеси, които могат да окажат съществено влияние върху по-нататъшния ход на най-мащабната война в Европа след 1945 г.

Зеленски назначи нов командир на Сухопътните войски на Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски награждава военнослужещ от 82-ра десантно-щурмова бригада на неразкрито място в Сумска област, на фона на руската инвазия в Украйна, 4 октомври 2024 г.
📸 Снимка: Ukrainian Presidential Press Service / AFP

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски и върховният главнокомандващ Олександър Сирски назначиха генерал-майор Михайло Драпатий за нов командир на сухопътните войски на Украйна, заменяйки на поста генерал-лейтенант Александър Павлюк.

Това съобщи Володимир Зеленски в публикация на своя канал в приложението Telegram. В същото време Драпати ще подаде оставка от поста заместник-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

„Съвместно с главнокомандващия взехме и няколко кадрови решения за нашата армия. Михайло Драпатий е назначен за нов командир на Сухопътните войски на украинските въоръжени сили. Олег Апостол е назначен за заместник-главнокомандващ на Въоръжените сили“, съобщи той.

„Основната задача е значително да се повиши боеспособността на нашата армия, да се гарантира качеството на подготовката на военния персонал и да се внедрят иновативни подходи за управление на хората във въоръжените сили на Украйна. Украинската армия се нуждае от вътрешни промени, за да постигне напълно целите на нашата държава“, подчерта Зеленски.

Михайло Драпатий е ключов участник в антитерористичната операция в източната част на Украйна, започнала през пролетта на 2014 г. В началото на военната си кариера той е командир на 2-ри батальон от състава на 72-ра отделна механизирана бригада на ВСУ. Под негово командване през май 2014 г. части на бригадата влязоха в Мариупол с бронирани машини, за да подсилят отбраната на града срещу настъплението на проруските сепаратисти.

През август 2016 г. беше назначен за командир на 58-ма отделна мотопехотна бригада, която по това време изпълнява задачи в Авдиевски и Ясинуватски райони на Донецка област.

През юли 2017 г. ръководи силите на 58-ма пехотна бригада в района на Бахмутската магистрала директно в зоната на антитерористичната операция.

През февруари 2024 г. беше назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

През май 2024 г. беше определен за командир на оперативно-тактическа група войски „Харков“, а само няколко седмици по-късно оглави и оперативно-тактическа група войски „Луганск“.

Както отбеляза президентът Зеленски вчера, успешната отбрана на Харковската ос по-рано тази година, която осуети руското настъпление в областта, е дело именно на Драпатий.

Полковник Олег Апостол е командир на 95-та отделна полска десантно-щурмова бригада „Богдан Хмелницки“. Участва като командир в битките за летищата на Славянск и Луганск, а от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. организира успешната отбраната на Николаев, която спира руските войски, лишавайки ги окончателно от по-нататъшна възможност за настъпление срещу Одеса и Приднестровието.

С назначаването си на поста командир на 95-та отделна десантно-щурмова бригада ръководи битките за Серебрянското и Купянското горско стопанство, а сега продължава да организира отбранителни и настъпателни операции в Донецка и Луганска области.