Драпатий отстрани командващия Силите за логистика генерал Карпенко

генерал-майор Володимир Карпенко

полковник Юрий Погрибни

🇺🇦🎖️ Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Михайло Драпатий освободи генерал-майор Володимир Карпенко от длъжността командващ Силите за логистика и постави временно на неговото място полковник Юрий Погрибни – досегашен началник на въоръжението в оперативно командване „Изток“. Решението, обявено на 30 юли, е част от първата кадрова рокада на новия главнокомандващ, взета 9 дни след като президентът Володимир Зеленски го постави начело на армията на мястото на генерал Олександър Сирски.

Карпенко беше начело на снабдяването на украинската армия от 29 февруари 2024 г., когато Зеленски го назначи с указ на мястото на генерал-майор Олег Гуляк. Издигането в йерархията обаче започва по-рано и е пряко свързано със Сирски: от 2021 г. Карпенко отговаря за логистиката в Командването на Сухопътните войски, оглавявани тогава именно от Сирски. Званието генерал-майор той получава на 23 август 2024 г. Структурата, която напуска, контролира целия материален поток към фронтовата линия: боеприпаси, гориво, провизии, ремонт и евакуация на техника и поддръжка и охрана на логистичните маршрути.

Карпенко е сред малкото украински генерали, дали подробно публично интервю за състоянието на бойната техника в първите месеци на инвазията. На изложението „Eurosatory“ в Париж през юни 2022 г., докато е още бригаден генерал начело на логистиката на Сухопътните войски, той заявява пред списание National Defense, че загубите на въоръжение се движат между 30% и 50%. По негови изчисления това се равнява на около 1300 бойни машини на пехотата, 400 танка и 700 артилерийски системи. Тогава той подчертава, че решаващ фактор на фронта не е артилерията сама по себе си, а далекобойното прецизно оръжие.

Официални мотиви за отстраняването му не бяха обявени – нито Генералният щаб, нито Министерството на отбраната публикуваха мотиви, а самият Карпенко отказа коментар. Списък с обвинения разписа депутатът Маряна Безугла – заместник-председател на парламентарната комисия по национална сигурност, отбрана и разузнаване и един от най-острите критици на предишното командване, която напусна парламентарната група и партията „Слуга на народа“ през февруари. В публикация на Threads от 30 юли тя изброи следните пропуски: остър недостиг на провизии по позиции; заявки за въоръжение и техника, които не отговарят на изискванията на модерната война, а обслужват интересите на конкретни компании; системно безразличие към логистичните пътища и тяхната защита; съпротива срещу ремонта на техника, както и корупция и чадър, включително над собствения му брат.

Трябва да се има предвид, че това са твърдения на депутат, а не констатации на разследващ орган. Безугла е сред най-спорните вътрешни критици на украинското военно командване – Върховната рада на няколко пъти не събра мнозинство, за да я отстрани от поста ѝ в комисията или от заседания, а нейните разкрития редовно изпреварват официалните съобщения, но също толкова често остават без потвърждение.

Братът на Карпенко, генерал-майор Дмитро Карпенко, оглавява Въздушно командване „Юг“ от 2022 г. На 20 декември 2025 г. след поредица от тежки руски удари срещу Одеса и областта, Зеленски публично съобщи, че се обсъжда смяната му и ще бъде намерен нов кандидат, с аргумента, че е нужна „бърза и навременна реакция“. Повод за това станаха критиките към ефективността на противовъздушната отбрана в южния сектор.

Новият ръководител на логистиката има чувствително по-нисък военен ранг, но с богат оперативен опит на терен. Юрий Погрибни е на 41-годишна възраст, роден в Сумска област. Завършва Сумски военен институт за ракетни войски и артилерия „Богдан Хмелницки“ през 2007 г. Преминава през редиците на 55-а отделна артилерийска бригада – от командир на взвод до заместник-командир на дивизион, като участва директно в сраженията от 2014 г. През 2020 г. служи в 532-ри отделен ремонтно-възстановителен полк, а през 2024 г. поема въоръжението в Оперативно командване „Изток“, където отговаря за логистичното осигуряване на Харковски, Донецки и Запорожки сектор. През същата година завършва оперативно-стратегическото ниво в Национален университет по отбрана. Безугла го описва като доказан специалист и работохолик с отлична репутация, който преди това дълго време е бил изолиран в „немилост“ заедно с Драпатий по разпореждане на Сирски.

Смяната на командира на логистиката не е изолиран ход. В същия ден Драпатий освободи генерал-майор Олександър Грузевич – началник-щаб и заместник-командващ Сухопътните войски, като го прехвърли към резервен батальон. Според източници на изданието „Бабел“ Грузевич саботирал реформите, започнати от Драпатий по времето, когато той оглавяваше Сухопътните войски, оправдавайки позицията си с думите: „Олександър Станиславович [Сирски] е моят командир“. Безугла на свой ред го определи като идеолога на т.нар. „бусификация“ (принудително задържане на мъже по улиците за мобилизация) и припомни неговата съпротива срещу въвеждането на видеонаблюдение в териториалните центрове за комплектуване (ТЦК).

В същото време две от последните решения на Драпатий отменят предишни разпореждания на Сирски. Генерал-майор Андрий Малиновски, командващ Ракетните войски и артилерията, от няколко години беше прехвърлен в Генералния щаб; Драпатий го връща на командния пост с мотив, че далекобойните удари на територията на Русия са съвместна операция на редица структури, а не отговорност само на едно звено. Ударната кампания срещу руските рафинерии и военна промишленост през 2026 г. се ръководи от няколко звена едновременно, а Малиновски беше изведен от командването тъкмо в момент на нейното разгръщане. Освен това на 19 юли Сирски отстрани командира на 93-та отделна механизирана бригада Шамил Крутков поради ротация на позициите; заповедта обаче заседна в бюрократичните процедури достатъчно дълго, за да бъде блокирана, и Крутков се връща начело на бригадата.

Тази кадрова вълна идва след две седмици на пълна трансформация на военно-политическото ръководство в Киев. На 16 юли Върховната рада утвърди новия кабинет на Сергий Корецки, в който Михайло Федоров – министър на отбраната от 14 януари 2026 г. – не беше включен. Неговата оставка предизвика обществено недоволство: от същия ден в Киев и редица други градове започнаха ежедневни протести с две основни искания – връщането на Федоров и оставката на Сирски. Един от организаторите беше ветеранът Дмитро Козятински, който формулира исканията пред Kyiv Independent на 20 юли, докато на площад „Иван Франко“ протестиращите скандираха „Корупцията убива“. Кандидатурата на вътрешния министър Игор Клименко за министър на отбраната пропадна, след като той отказа поста и беше пренасочен към Съвета за национална сигурност и отбрана. От 20 юли длъжността се изпълнява временно от генерал-майор Йевгени Хмара, който дотогава ръководеше Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и командваше Центъра за специални операции „А“ (Зеленски го освободи от двете длъжности на 17 юли). На 21 юли президентът замени Сирски с Драпатий, а на следващия ден начело на Генералния щаб застана генерал-майор Игор Скибюк.

Самият Федоров описа разминаването си с досегашния главнокомандващ като принципно и светогледно, а не личностно, в интервю за вестник „Украинска правда“. По думите му Министерството на отбраната е било подложено на натиск от кръгове, недоволни от опитите да либерализира и отвори пазара на отбранителни поръчки, тъй като висши фигури са имали частни интереси в сектора. За собственото си освобождаване той разкри, че е научил едва половин час преди заседанието на парламентарната група, когато е била внесена кандидатурата на Клименко. Федоров е отказал последващите предложения за постове, включително такъв за вицепремиер, с аргумента, че те не му дават шанс да довърши започнатите реформи; пред Reuters той бе категоричен, че би се върнал във властта единствено на поста, от който е бил отстранен.

Новият главнокомандващ Михайло Драпатий е на 43-години. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий има чин майор и командва 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под ръководството му беше спряно руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи дни на инвазията. Последвалото украинско контранастъпление изтласка фронтовата линия с 6-23 км и освободи десетки населени местаа в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Той остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под неговото ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските войски останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според личния му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира реформа срещу корупцията в системата за набор на кадри, обновява методиката на обучение според реалността на бойното поле и интегрира съвременните технологии право в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, изградена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. На 1 юни 2025 г. подаде оставка от този пост заради руски ракетен удар срещу 239-и полигон в Днипропетровска област, при който загинаха 12 военнослужещи. Тогава той подчерта, че основната отговорност винаги е на командирите, защото те определят правилата, вземат решенията и понасят последиците, като призна за себе си: „не натиснах достатъчно, не убедих, не промених отношението към хората в строя“. Оставката му не беше приета от президента Зеленски. По-късно пое Командването на обединените сили, а есента на същата година ръководените от него сили, сред които 13-а бригада „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна (НГУ), освободиха територия в района на Купянск. Драпатий се застъпва гласно за по-голяма инициатива на ниските командни нива, по-бързо вземане на решения и поемане на лична отговорност и последователно подкрепя реформите на Федоров в Министерство на отбраната.

Отстраняването на Карпенко и Грузевич де факто разчиства двете ключови позиции, чрез които Сирски упражняваше пряк контрол върху Сухопътните войски и тяхното снабдяване. Връщането на Малиновски и Крутков пък отменя две от наказателните му решения и изпраща ясен сигнал към по-долните ешелони, че свалянето на командир заради оперативна преценка вече няма да бъде практика. Само за 9 дни новият главнокомандващ смени целия управленски слой, на който ще разчита за изпълнението на собствените си заповеди.

Новите имена носят коренно различно схващане за командния процес. Сирски налагаше централизирано вземане на решения по традиционния съветски модел и често беше критикуван, че управлява бригадите през главата на техните командири, а за провалите търси отговорност предимно по ниските етажи. За разлика от него, Драпатий държи на по-силна инициатива в ниските командни нива и бърза преценка на място, а на 1 юни 2025 г. пое пълната отговорност върху себе си, вместо да я прехвърли на подчинените си. Разминаването, което Федоров определи като светогледно, преминава именно по тази линия: спорът не беше за организационната структура, а за това кой има правомощието да взема решения. Ето защо уволнението на Грузевич – спирал реформите в Сухопътните войски с аргумента, че негов командир е Сирски – и връщането на Крутков носят по-голяма тежест от рокадата на един генерал в логистиката.

Част от стратегическата програма обаче остава в сила. Драпатий заяви, че ще продължи изграждането на армейски корпуси и ще разшири тяхната автономия, че ще набляга на развитието на безпилотни системи и асиметрични способности, базирани на украински технологии, и разпореди пълен одит на състава в тила, за да се пренасочат военнослужещи към бойните бригади на фронта – похват, който и Сирски прилагаше през 2024 г. Разликата няма да бъде в списъка с мерки, а главно в това дали корпусите реално ще получат самостоятелността, която на хартия вече притежават.

Критиките към Карпенко и разкритията на Федоров се припокриват в една точка: кой определя поръчките за въоръжените сили и чии изисквания обслужват те. Командването на Силите за логистика не подписва договорите, но формулира заявките и техническите задания, върху които те стъпват, а на това ниво смяната на дадена фигура може да промени много повече от един подпис.

Одит на украинските бригади: Чмут предлага най-слабите 20–30% да бъдат разформировани

🇺🇦📊🪖 20–30% от най-слабите бригади във Въоръжените сили на Украйна да бъдат разформировани, а освободените войници, техника и средства да бъдат прехвърлени към по-боеспособни части. Това предлага ръководителят на фонд „Върни се жив“ Тарас Чмут, стъпвайки на предварителни резултати от наскоро проведен одит на войсковите части.

Предложението беше направено на 23 юли по време на излъчване на живо на порталът „Милитарний“, чийто съосновател е самият Чмут, и дойде в изключително чувствителен момент. Само няколко дни по-рано беше извършена рокада, при която едновременно бяха сменени министърът на отбраната, главнокомандващият и началникът на Генералния щаб. Именно спорът дали армията трябва да изгради нови бригади или попълни вече наличните, стоеше в основата на юлския сблъсък между военното командване и Министерството на отбраната.

„Ние предложихме да се проведе одит на бригадите – и той, между другото, вече започна – с идеята 30% от най-слабите да бъдат разформировани“, заяви Чмут.

За целите на проверката е внедрена цифрова система за оценка с близо 160 критерия. Сред тях са бойните загуби, както невъзвратими, така и санитарни, изгубените и възстановените територии, както и натрупаните „е-бали“ – бонус точки от държавната програма „Армия от дронове. Бонус“. Всяко подразделение получава такива срещу потвърдени поражения по противникова сила и техника, след което ги обменят за безпилотни апарати, системи за електронна борба и наземни роботи от каталога Brave1 Market. Според Delo.ua, само до края на юни през тази система са преминали поръчки за над 33 млрд гривни от над 400 войскови части – цифра, която показва мащаба на бойната статистика, залегнала в класирането.

Според Чмут проверките са откроили съединения с критично ниско ниво на осигуреност, при които на цяла бригада се падат едва два екипажа за дронове:

„Когато вкараха данните в масива и ги анализираха, се видя, че на места положението е напълно критично. И с това трябва да се направи нещо. Допускам, че може да има нюанси, че не са вкарани всички данни или че има известни технически проблеми. Но 20% от най-слабите части със сигурност може да бъдат закрити“, подчерта той.

Според него е много по-целесъобразно освободените ресурси да се насочат към опитните бригади, които отдавна държат фронтовата линия и страдат от остър дефицит. В най-слабите части често няма подготвени командни кадри, макар да има човешки потенциал:

„Там може да има свестни хора, но просто нямат опитни командири от средно ниво. Претърпели са загуби, някои са се разбягали, други са заминали в самоотлъчка. Тези части просто не са успели да се сплотят като единен организъм. Няма смисъл да се поддържат отделно. Влейте ги към съседната силна бригада, дайте ѝ по-широк участък за отбрана и тези хора ще стъпят на стабилен скелет. Точно както е в десантно-щурмови войскияА. Защо те са толкова ефективни? Защото запазиха гръбнака си от 2022 г. В която и тяхна бригада да влезеш, винаги има кадрово ядро от десантчици, върху което се държи всичко.“

Гласовете в дебата: Чмут срещу бившия военен връх

Тарас Чмут не е случаен наблюдател в този дебат. Неговата организация „Повернись живим“ („Върни се жив“) е най-големият благотворителен фонд в подкрепа на украинската армия. От началото на 2026 г. той влезе в надзорния съвет на държавната Агенция за отбранителни поръчки, а позицията му за структурата на армията е последователна.

Още през май фондът му заяви, че няма да поеме снабдяването на двете нови механизирани бригади, които бяха планирани за създаване тогава (по информация на „Громадске“ става дума за 167-а и 50-а). По това време Чмут изтъкна, че около 200 вече съществуващи бригади не са окомплектовани, липсват качествени командири и сержанти, а нуждите от въоръжение, дронове и транспорт остават незадоволени.

В интервю за „Украинска правда“ от 21 юли той постави въпроса по-остро: „Защо е нужно да се формират 7 нови бригади?“. Той припомни, че подходът „формираме в тила, заменяме на фронта, извършваме ротация“ така и не проработи – нито при генерал Валерий Залужни, нито при генерал Олександър Сирски. По оценка на Чмут, бригада с близо 3000 души по списъчен състав днес реално удържа позициите си със сили от едва 250–300 бойци на ниво роти и батальони.

Доскоро срещу тази теза стоеше лично военното командване. В края на юни тогавашният главнокомандващ генерал Олександър Сирски защити пред LIGA.net създаването на нови съединения, позовавайки се на данни, че през тази година Русия формира 9 нови дивизии и 5 бригади и се готви да разшири активната фронтова линия на север с около 160 км.

„Ако спестим от формирането на нови бригади днес, утре може да платим за това с територия“, предупреди Сирски, добавяйки, че привличането на опитни командири и сержанти от действащите части за изграждането на нови структури е стандартна военна практика.

Противоречивите съобщения за одита

Твърдението на Чмут, че одитът вече е в ход, все още няма официално потвърждение и се разминава с последната публична позиция на Генералния щаб. На 15 юли говорителят на щаба Дмитро Лиховий заяви пред „Интерфакс-Украйна“, че „по наличната информация, мащабни одити в бойните бригади на ВСУ през 2026 г. не са провеждани“.

Това опровержение обаче беше насочено спрямо конкретен казус: публикация в The Economist, според която одит на Министерство на отбраната е разкрил преразход за 300 млрд гривни (около 6,6 млрд долара) в армейските бригади. Тогава щабът определи тълкуванията като манипулативни и целящи дискредитиране на ръководството. Изречена седмица преди кадровата въртележка, тази позиция отрази виждането на команден състав, който вече не е на власт.

Драпатий поема ВСУ – Зеленски освободи Сирски след шест дни протести

🇺🇦🪖✊ Украинският президент Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски от поста главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), а на негово място назначи легендарния генерал-майор Михайло Драпатий, 43-годишен офицер, извървял пътя от лейтенант в механизирана бригада до върха на армейското командване почти изцяло на фронта, като последно заемаше поста командващ Обединените сили на ВСУ.

„Реших, че Михайло Драпатий ще бъде новият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна“, съобщи Зеленски в обръщение, цитирано от „Украинска правда“. Смяната идва на шестия ден от мащабна протестна вълна в Киев и десетки други градове в страната и три дни преди крайния срок на ултиматума, поставен от организаторите. Това е първата рокада начело на ВСУ от февруари 2024 г., когато Сирски наследи на поста своя предшественик генерал Валерий Залужни.

Кризата се отключи на 15 юли, когато Зеленски отстрани министъра на отбраната Михайло Федоров, когото назначи на поста през януари 2026 г. след дълги години начело на дигиталната трансформация в страната. Президентът обясни решението със засилващия се сблъсък между Федоров и Сирски. Както обявиха много международни медии, конфликтът изправи млад технологичен реформатор, дошъл от стартъп бизнеса, на конвенционален военачалник от старата школа, като през последните месеци двамата са работили заедно само с посредничеството на самия Зеленски. Ден по-късно Федоров премина в открита атака: той обвини Сирски, че спъва военната реформа и „разцепва страната“, заявявайки пред репортери, че президентът е избрал да задържи главнокомандващия вместо него.

Реакцията дойде още същата вечер. На 16 юли стотици граждани се събраха в центъра на Киев с искане Федоров да бъде върнат на министерския пост, а Сирски – освободен, като протести последваха също в Лвов, Одеса и Днипро. Сред излезлите по улиците бяха действащи военнослужещи и ветерани. Критиките им се фокусираха върху съветския манталитет на командване на Сирски, а сред тълпата за първи път се чуха скандирания „Драпатий!“. Организаторът Дмитро Козятински постави ултиматум: „Ако до петък, 24 юли, Сирски не бъде освободен, започваме всеобщ безсрочен протест.“ Междувременно президентът натовари генерал-майор Йевгени Хмара – ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) от януари и бивш командир на Центъра за специални операции „Алфа“ – да поеме временно и Министерството на отбраната.

Развръзката настъпи три дни преди крайния срок на ултиматума, придружена от думи на признание към освободения генерал. „Факт е, че Олександър Сирски постигна резултати за Украйна в отбраната на Киев, Харковската офанзива и Курската операция“, заяви Зеленски и добави, че двамата са обсъдили „формати на бъдеща служба“, без да уточни какви точно ще бъдат те. Федоров, обяви президентът, ще получи „достойна ръководна позиция“, свързана с координацията на технологичните способности на страната, също без да се спомене конкретен пост. Пред новия главнокомандващ, министъра на отбраната и командирите държавният глава очерта пет непосредствени задачи: планове за далекобойни удари, обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, защита на въздушното пространство и реалистично организирана мобилизация.

В дискусиите кой да поеме армията името на Драпатий започна да изплува по-често от името на всеки друг. „Той има най-много опит след Сирски“, споделяха запознати с разговорите, според които всички останали кандидати отстъпват по оперативен стаж. Генералът се ползва с широка подкрепа както сред действащите военни и ветераните, така и в правителствените среди. Той си е спечелил репутацията на командир, който говори открито за проблемите, поема отговорност в най-тежките моменти и не робува на публичния си образ – към който всъщност никога не се е стремял.

Най-яркото доказателство за това дойде на 1 юни 2025 г. На този ден руска балистична ракета „Искандер“ порази тренировъчен полигон на 239-и учебен център в Днипропетровска област, при което бяха убити 12 украински военнослужещи. В този момент командващ на Сухопътните войски, Драпатий подаде незабавно оставка. „Това е съзнателна стъпка, продиктувана от личното ми чувство за отговорност“, написа той и каза: „Ако трагедиите се повтарят, значи усилията ми не са били достатъчни.“ Зеленски не прие оставката и само няколко дни по-късно го премести начело на Обединените сили. Този епизод затвърди образа му във ВСУ: командир, който застава с лицето си пред загубите, вместо да ги замита под килима. Военният анализатор Роб Ли от американския Институт за външнополитически изследвания (FPRI) обобщи преценката така: „Предвид опита, репутацията и акцента му върху реформите, Драпатий би бил отличен избор за главнокомандващ.“

Биографията му не е типично щабна. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий – тогава с чин майор – командваше 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под негово ръководство украинските защитници спряха руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи седмици на инвазията. Последвалото контранастъпление изтласка фронта с 6 до 23 км и освободи десетки населени места в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Драпатий остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под негово ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата си в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските части останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според собствения му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира антикорупционна реформа в системата за набиране на кадри, обновява методиката на обучение според реалностите на бойното поле и интегрира съвременните технологии директно в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, градена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. През юни 2025 г. беше назначен за командващ на Обединените сили на ВСУ, а през есента на същата година ръководените от него части, сред които 13-а бригада „Хартия“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ), освобождават територия в Купянския район.

С името на Драпатий е свързан проектът „Линия на дронове“, който промени облика на украинската отбрана и чийто замисъл предвижда изграждането на непрекъсната зона на поразяване с дълбочина от 10-15 км зад фронтовата линия, в която масираната употреба на дронове превръща движението на руска бойна техника и жива сила в акт, равносилен на самоубийство. Драпатий лично отстоява и защитава публично инициативата и многократно споделя, че докато е едновременно начело на Сухопътните войски и „Хортица“, 80-90% от отбраната на фронтовата линия вече се опира върху безпилотни системи. Самият той посочва проекта като пример за това как навременните решения могат бързо да променят бойното поле и че армията е способна сама да създава иновации.

Очакванията към новия главнокомандващ бяха формулирани от украинския държавен глава без заобикалки: подготовка за очакваната есенна настъпателна кампания на Москва и за възможността руското командване да мобилизира значителен допълнителен човешки ресурс. Армията трябва да бъде готова да блокира всяка нова офанзива и да удържи вече постигнатото. „Всички споделяме една цел: победа над врага, постигане на определени условия на бойното поле и такъв натиск върху Русия, който да я принуди към примирие“, посочи Зеленски. Назначението де факто пренася върху цялата армия командния подход, налаган от Драпатий през последните две години към най-тежките направления от фронтовата линия: отговорност пред личен състав, поощряване на инициативата у командирите и отбрана, базирана на безпилотни технологии. Самата смяна на върха обаче няма автоматично да измести линията на фронта, тъй като съотношението на ресурсите, но и на силите се запазват. Ефектът от новото ръководство ще зависи изцяло от скоростта, с която въпросната философия ще проникне в цялата армия преди есента.

Промяната отеква силно и извън армейските редици. Когато през февруари 2024 г. Зеленски освободи Залужни, решението беше взето в президентската канцелария въпреки огромната популярност на генерала. Този път хората на улицата не просто поискаха смяната, но я получиха три дни преди крайния срок на своя ултиматум. Украинското гражданско общество вече демонстрира веднъж, че може да пренапише решение, взето по високите етажи на властта: през юли 2025 г. законът, подчинил Специализирана антикорупционна прокуратура (САПО) и Национално антикорупционно бюро (НАБУ) на главния прокурор, накара хиляди да излезат по площадите в първите масови протести от въвеждането на военното положение. 9 дни по-късно Зеленски беше принуден да подпише нов закон, възстановяващ независимостта на двете институции. Сега същият неуморен коректив се задейства и по отношение на военното командване. В петата година на пълномащабната война будното украинско общество за втори път прекроява решение със съдбоносен характер – и за втори път властта отстъпва в рамките на броени дни.

В крайна сметка, събитията от 21 юли надхвърлят далеч границите на военния елит. Една на пръв поглед малка стъпка – шест дни на улични протести и ултиматум към президента – промени командването на една воюваща армия, точно както година по-рано гражданският натиск защити антикорупционните институции, гарантиращи западната подкрепа. Посланието е категорично: общество, което дори в разгара на най-кървавата война в Европа от 80 години насам не сваля поглед от властта, е общество, което държи съдбата си здраво в свои ръце. То доказва забележителната си способност да налага критични корекции в курса, когато самите институции буксуват. Защото в крайна сметка историята често се пренаписва не от генерали в затворени кабинети, а от общества, които отказват да бъдат победени – както от външен враг, така и от собствените си слабости.

📸 Снимка: Пробивът от „Изваринския котел“ (Сектор „Д“) на 7 август 2014 г. Драпатий, тогава командир на 2-ри механизиран батальон от 72-ра отделна механизирана бригада, малко след като извежда своите бойци и техника от 22-дневното пълно обкръжение край руско-украинската граница. Изтощеният му вид отразява колко тежко протича операцията – батальонът осъществява пробива, започнал около 4 август и приключил на 7 август, под масиран артилерийски обстрел, като Драпатий лично повежда колоната, за да я изтегли до безопасни позиции при основните украински сили.

В Украйна усилено се обсъжда смяната на главнокомандващия генерал Олександър Сирски.

🇺🇦 В Украйна усилено се обсъжда евентуалната смяна на главнокомандващия въоръжените сили Олександър Сирски, заяви Олексий Гончаренко от политическа партия „Европейска солидарност“, който твърди, че сред основните кандидати за поста е заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант Евгений Мойсюк.

„Евгений Мойсюк се разглежда като заместник на Сирски след провала на курското направление. В момента той е заместник-министър на отбраната. По време на пълномащабното нахлуване той беше заместник на Валерий Залужни“, пише Гончаренко в публикация на своя канал в Telegram.

В същото време "Комерсант Український" цитира неназовани източници, според които генерал-майор Михайло Драпати не само е един от вариантите за наследник на Сирски, а дори е основен претендент за позицията.

Според него между Олександър Сирски и Михайло Драпати отдавна съществуват разногласия, които вече са прераснали в негласен конфликт. Това може да бъде още един фактор, който допринася за търсенето на алтернативен вариант за ръководител на въоръжените сили.

Според запознати, неуспехите на фронта, особено в Курска област, са засилили тези дискусии. Сирски, който пое украинските въоръжени сили след оставката на Залужни през февруари 2024 г., е изправен пред критики за трудната ситуация в Източна Украйна, което предполага, че процесът не е спонтанен и вероятно е планиран предварително.

Евгений Мойсюк – от командир на взвод до зам.-министър

В момента Мойсюк е заместник-министър на отбраната. В периода 2000–2002 г. той служи в 25-та отделна въздушно-десантна бригада в Болград като командир на парашутно-разузнавателен взвод.

През 2004-2005 г. служи в Ирак в състава на украинския мироопазващ контингент, а през 2008-2009 г. е част от мироопазваща мисия на НАТО в Косово. През 2012 г. е назначен за командир на първия парашутен батальон.

Мойсюк е дългогодишен участник в украинската отбрана срещу руската агресия. През декември 2014 г. води отбраната на международно летище Донецк и последвалото изтегляне на личния състав от района. На 5 декември 2018 г. е произведен в звание генерал-майор, а точно година по-късно е повишен в генерал-лейтенант.

От 21 юли 2019 г. е командир на украинските въздушно-десантни сили. През 2021 г. е освободен от поста и е назначен за заместник на главнокомандващия Валерий Залужни.

В момента заема поста заместник-министър на отбраната, отговаряйки за ключови области на отбранителната политика.

Михайло Драпати – състезател с боен опит

Драпати, който в момента е командир на украинската армия, стана известен с успешната отбрана на Харковска област, както и с операциите в Мариупол през 2014 г. В периода 2016-2019 г. е командир на 58-ма отделна мотопехотна бригада.

Награждаван с орденa "Богдан Хмелницки", както и с кръст за военни заслуги.

В самото начало на руската агресия срещу Украйна, майор Драпати е командир на 2-ри механизиран батальон от 72-ра отделна механизирана бригада. През пролетта на 2014 г. ръководи операция, при която той и батальонът му са изпратени в Мариупол в подкрепа на местните части, които вече се сражават срещу проруските сепаратисти, които изграждат барикади в града. По това време кадри на украинска бойна машина на пехотата, управлявана от Драпати, която премина през такава барикада, обиколиха целия свят.

От началото на пълномащабната инвазия ръководи Херсонската оперативна група и операциите, довели до освобождаването на десния бряг на река Днепър през есента на 2022 г. През февруари 2024 г. е назначен за заместник-началник по военното обучение в Генералния щаб на ВСУ.

На този етап няма официално потвърждение за кадрови промени във висшето военно командване, но усиленото обсъждане на кандидатурите на Мойсюк и Драпати сочи сериозни политически и военни процеси, които могат да окажат съществено влияние върху по-нататъшния ход на най-мащабната война в Европа след 1945 г.

Зеленски назначи нов командир на Сухопътните войски на Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски награждава военнослужещ от 82-ра десантно-щурмова бригада на неразкрито място в Сумска област, на фона на руската инвазия в Украйна, 4 октомври 2024 г.
📸 Снимка: Ukrainian Presidential Press Service / AFP

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски и върховният главнокомандващ Олександър Сирски назначиха генерал-майор Михайло Драпатий за нов командир на сухопътните войски на Украйна, заменяйки на поста генерал-лейтенант Александър Павлюк.

Това съобщи Володимир Зеленски в публикация на своя канал в приложението Telegram. В същото време Драпати ще подаде оставка от поста заместник-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

„Съвместно с главнокомандващия взехме и няколко кадрови решения за нашата армия. Михайло Драпатий е назначен за нов командир на Сухопътните войски на украинските въоръжени сили. Олег Апостол е назначен за заместник-главнокомандващ на Въоръжените сили“, съобщи той.

„Основната задача е значително да се повиши боеспособността на нашата армия, да се гарантира качеството на подготовката на военния персонал и да се внедрят иновативни подходи за управление на хората във въоръжените сили на Украйна. Украинската армия се нуждае от вътрешни промени, за да постигне напълно целите на нашата държава“, подчерта Зеленски.

Михайло Драпатий е ключов участник в антитерористичната операция в източната част на Украйна, започнала през пролетта на 2014 г. В началото на военната си кариера той е командир на 2-ри батальон от състава на 72-ра отделна механизирана бригада на ВСУ. Под негово командване през май 2014 г. части на бригадата влязоха в Мариупол с бронирани машини, за да подсилят отбраната на града срещу настъплението на проруските сепаратисти.

През август 2016 г. беше назначен за командир на 58-ма отделна мотопехотна бригада, която по това време изпълнява задачи в Авдиевски и Ясинуватски райони на Донецка област.

През юли 2017 г. ръководи силите на 58-ма пехотна бригада в района на Бахмутската магистрала директно в зоната на антитерористичната операция.

През февруари 2024 г. беше назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

През май 2024 г. беше определен за командир на оперативно-тактическа група войски „Харков“, а само няколко седмици по-късно оглави и оперативно-тактическа група войски „Луганск“.

Както отбеляза президентът Зеленски вчера, успешната отбрана на Харковската ос по-рано тази година, която осуети руското настъпление в областта, е дело именно на Драпатий.

Полковник Олег Апостол е командир на 95-та отделна полска десантно-щурмова бригада „Богдан Хмелницки“. Участва като командир в битките за летищата на Славянск и Луганск, а от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. организира успешната отбраната на Николаев, която спира руските войски, лишавайки ги окончателно от по-нататъшна възможност за настъпление срещу Одеса и Приднестровието.

С назначаването си на поста командир на 95-та отделна десантно-щурмова бригада ръководи битките за Серебрянското и Купянското горско стопанство, а сега продължава да организира отбранителни и настъпателни операции в Донецка и Луганска области.