Задържаха командира на 155-а бригада Лучанов по делото за двойно убийство

🇺🇦⚖️ Командирът на 155-а отделна механизирана бригада „Анна Киевска“ Станислав Лучанов беше задържан в Киев. Той е десетият обвиняем по делото за отвличането и убийството на двама братя от Киевска област. Арестът, потвърден от Държавното бюро за разследвания (ДБР), е по обвинение в организиране на тежкото престъпление, извършено от негови подчинени.

Жертвите са Максим и Роман Мосейчук от село Калинивка в район Бяла Църква, южно от Киев – братя, чийто баща е загинал на фронта. Близките им подават сигнал за изчезване на 3 юли. По възстановена от следствието хронология, в нощта на 27 срещу 28 юни група от около 7 души нахлува в двора на братята, отвлича ги и ги отвежда извън областта, където по-късно са убити. Телата, за които предварителни данни сочат, че са на двамата братя, вече са ексхумирани. Конкретното място на екзекуцията все още е обект на противоречива информация в публичното пространство. По-ранни публикации в „Украинска правда“ сочат Полтавска област, докато по-нови разкрития на „Новинарня“ говорят за Днепропетровска област – разминаване, което разследването тепърва изяснява.

Основната версия, по която се работи, е личен мотив. Според източници от следствието, конфликтът започнал заради битова разправия – силна музика и каране на мотоциклет близо до дома на Лучанов, при което била обидена съпругата му. В отговор командирът наредил на осем от своите подчинени да „накажат“ съседите. Появиха се и непотвърдени съобщения, че дрон, свързван със семейството на Лучанов, е прелитал над имота на братята преди престъплението, което би означавало предварително проучване. Цялата причинно-следствена верига – обида, заповед, екзекуция – за момента е само версия на прокуратурата, която тепърва трябва да се доказва в съда. Ако обаче тя се потвърди, това ще изрисува стряскащ портрет на висш офицер, превърнал държавния военен ресурс в лична наказателна шпицкоманда заради съседска свада.

Преди ареста Лучанов е бил в неизвестност, след като самоволно напуска частта си (прословутото в украинската армия СЗЧ – *самоволно напускане на частта*). Генералният щаб го обявява за издирване и незабавно отстранява от служба останалите заподозрени. Междувременно бяха арестувани още девет военнослужещи от бригадата, сред които и командирът на батальон старши лейтенант Долголенко. Така само за десет дни – от първия сигнал на 3 юли до ареста на Лучанов – случаят прерасна от разследване на битово изчезване в мащабно дело срещу цял отряд от армията. Разследването се води от районната полиция на Бяла Църква по обвинения в умишлено убийство и незаконно лишаване от свобода – престъпления, които се наказват с най-строгите мерки на закона.

Реакцията от върховете на властта дойде светкавично и с необичайна категоричност за казус, в който е замесен действащ бригаден командир. Главнокомандващият Олександър Сирски нареди на Службата за военен право ред и на полицията в Киевска област лично да контролират разследването. Президентът Володимир Зеленски също взе отношение, като заяви, че всички обстоятелства ще бъдат щателно проверени: „Установяването на пълната истина и подвеждането под отговорност на всички виновни е необходимо за цялата страна“.

Случаят хвърля огромно петно върху 155-а бригада „Анна Киевска“. Кръстена на киевската княгиня и френска кралица, тя беше замислена като витрина на военната модернизация на Украйна. Частта се изграждаше с мащабна френска и съюзническа подкрепа, преди да бъде хвърлена в един от най-кървавите участъци на фронта край Покровск, където понесе тежки загуби и вълна от дезертьорство. Скандалите обаче я преследват още преди тежките боеве. В края на 2024 г. избухна криза с масово самоволно напускане на позиции. Военният анализатор Юрий Бутусов тогава обяви, че близо 1700 души са дезертирали, включително войници, преминали обучение във Франция. Париж призна за подобни случаи по време на подготовката, но ги определи като „маргинално явление“. Предишният командир на бригадата, полковник Дмитро Рюмшин, беше сменен в средата на декември 2024 г. и по-късно задържан за проявено бездействие в бойна обстановка. Самият Лучанов пое поста едва през февруари 2026 г., идвайки от 425-и щурмови полк „Скеля“.

Признаците за ерозия на дисциплината продължиха и под негово ръководство. През май в интернет изтече видеоклип, на който се вижда как военнослужещ от бригадата бие вързан свой колега (тогава Лучанов отрече да има общо). На свой ред полк „Скеля“, откъдето идва командирът, също се разследва за системно насилие над войници, довело до поредица небойни смъртни случаи. На този фон, бруталното обвинение за убийството на братята Мосейчук не идва като гръм от ясно небе, а като най-тежката точка в дълга поредица от червени флагове.

Така от елитен проект 155-а бригада извървя пътя през масово дезертьорство, сменени и арестувани командири, разследвания за вътрешно насилие и накрая – обвинение в организирано отвличане и екзекуция на цивилни граждани. Тази хронология очертава не просто изолиран провал, а среда, в която командната верига и военната дисциплина са се разпаднали по всички шевове.

Въпреки тежестта на тези факти, историята не бива да се превръща в преждевременна присъда. Повдигнатите обвинения все още трябва да бъдат доказани в съда, а черната серия от скандали в една бригада не означава автоматично, че всеки инцидент е следствие от предишния. Напълно възможно е случаят „Мосейчук“ да се окаже изолирано, макар и зловещо престъпление на шепа хора, а не системен дефект.

Именно затова истинският тест за Украйна не е самият арест, а това, което последва. Залогът надхвърля съдбата на една военна част. „Анна Киевска“ беше символ на обещанието, че Украйна може да създава елитни части по стандарт на НАТО. Днес обвинението твърди, че двама цивилни братя, синове на загинал на фронта герой, са убити от войници от същата тази бригада. Ако делото стигне до прозрачен процес и присъди по високите етажи на командването, това ще е безпрецедентен триумф на украинското военно правосъдие. Ако обаче потъне в архивите с безкрайни отлагания, изгубено в шума на войната, това ще потвърди най-мрачните опасения: че „Анна Киевска“ е просто поредното място, където отговорността изчезва безследно.

Севернокорейски войник прекоси линията за демаркация при Чхорвон: четвърти дезертьор само за година.

🇰🇵🤝🇰🇷 Военнослужещ от Корейската народна армия е прекосил Военната демаркационна линия (МДЛ) в централния ѝ сектор през нощта на 23 юни, след като заявява своето намерение да премине на юг. Това обяви Обединеният комитет на началник-щабовете на Република Корея (ОКНЩ) в официално изявление от 24 юни.

Войникът, чийто чин на този етап остава неизвестен, е бил поет от южнокорейските сили в района на Чхорвон, провинция Канвон, около 22:00 часа, в операция по приобщаване на дезертьора. „Съответните детайли биват изяснявани от компетентните органи“, заяви комитетът, който определи самоличността и мотивите за предмет на разследване, което на този етап не е приключило. Към момента на оповестяване командването не е отчело необичайни придвижвания на севернокорейски части в отговор на инцидента – индикация, че може би става дума за индивидуален акт, а не елемент на по-широка маневра.

Ключово в случая е мястото, където се случва това. Чхорвонският сектор е един от най-активно укрепените участъци от страна на Пхенян: минни полета и огради, положени като част от програмата за уплътняване на южната граница, която Ким Чен Ун разпорежда от април 2024 г. Именно тук се отличава парадоксът на това начинание. „И когато полагат мини, оставят проходи за придвижване – ако маршрутът е известен, пресичане през минираната зона е напълно възможно“, обясни военен източник пред медиите в Сеул. Поясът, замислен да запечата границата, носи в себе си собствените си пролуки; човек, който познава терена отвътре, може да ги използва тъкмо за да я прекоси в обратната посока.

Това е общо четвърти такъв случай от встъпването в длъжност на президента Лий Дже-мьон през юни 2025 г. и вторият с участието на военен. Хронологията очертава нарастваща честота на дезертьорства. На 3 юли мъж, цивилен жител, пресече МДЛ в централно-западния сектор. На 31 юли същата година друг мъж премина през неутралната зона на река Хан. През октомври 2025 г. войник от Севера прекоси линията за демаркация през централната част и заяви своето намерение да дезертира. Последният случай е първият на военнослужещ за последните 8 месеца – 4 случая в рамките на 12 месеца, въпреки че последното десетилетие беше белязано от непрестанно укрепване на защитните съоръжения, издигнати от Пхенян на 38-ия северен паралел.

Случилото се съвпадна като време с дипломатически сблъсък във връзка с естеството на това укрепване. На 24 юни Командването на ООН (UNC), което се произнася по всички нарушения, извършени по Споразумението за примирие, публикува документ, озаглавен „Информационен лист на Командването на ООН: Прилагане на Примирието в ДМЗ и неотдавнашни действия на Северна Корея“. В него се твърди, че изграждането на огради и минирането северно от МДЛ „не представлява нарушение на Споразумението за примирие“, при условие че дейностите остават от северната страна на линията, не въвеждат тежко въоръжение в зоната и се ограничават до гранично укрепване, а не военна фортификация.

Оценката се разминава с позицията на Министерство на отбраната на Република Корея, което обяви същите действия (бодлива тел, разположена на места на под 100 метра (по данни от сектора достига и до 80 метра) от линията, и разчистване на терен за миниране на 5–10 метра от нея) за „явно нарушение“ на примирието. „Макар че се оповестява публично за първи път, и досега правителството го е разглеждало като нарушение“, уточни правителствен служител. Разривът е институционален: съюзническата структура, която администрира режима от 1953 г., и националното министерство, което го отстоява на терен, интерпретират един и същ факт по фундаментално различен начин.

Контрастът се пренася и във вътрешната политика на Юга. През декември 2025 г. президентът Лий Дже-мьон разтълкува укрепването като отбранителен рефлекс: „Северна Корея се опасява, че Югът би могъл да нахлуе на Север, затова е изградила тройни огради по демаркационната линия, стени, които да спрат дори танкове, и е прекъснала мостове и пътища.“ Това разчитане – Пхенян се барикадира от страх, вместо да води подготовка за настъпление – остава в противоречие с неговото ведомство, обявило съоръжения за нарушение. Но заедно очертават администрация, която още не е уеднаквила езика си за случващото се на 30 метра от позициите си.

Зад процедурния спор остава по-трайната тенденция. Пхенян влага безпрецедентни ресурси, за да направи границата непроходима, а тя продължава да пропуска хора, включително собствени войници, с увеличаваща се честота, а не спад. Минираният пояс спира танковете и обезкуражава масовото бягство, но очевидно това не е така за онзи, който е посветен и къде са проходите. Всеки нов преход през уж запечатаната линия е тих измерител на това доколко режимът удържа не толкова периметъра си, колкото хората, на които е поверил да го пазят.

Мълчаливо бягство: Скок на дезертьорствата в руската армия през 2025 г.

🇷🇺 Случаите на дезертьорство в руската армия се е удвоил от началото на текущата 2025 г. в сравнение с предходната година, според проучване на украинския OSINT проект Frontelligence Insight, публикувано в края на септември. Според неговите оценки, ако този темп се запази, до края на годината редиците на армията може да са напуснали най-малко 70 000 военнослужещи, което представлява близо една десета от руския контингент в Украйна.

Анализатори от проекта са изследвали десетки хиляди лични досиета, получени чрез украинския проект „Искам да живея“, както и вътрешни документи на редица военни части. Сред тях са 2-ра мотострелкова дивизия, 30-а мотострелкова бригада, 291-ви мотострелкови полк, 144-та отделна мотострелкова бригада, 1-ва танкова армия и части от 58-а общовойскова армия. Всички те сочат стабилен ръст на бягствата от 2022 г. насам, който значително се е ускорил през последната една година.

Според данните до това лято случаите на дезертьорство в руските редици са скочили почти шест пъти в сравнение с началото на миналата година. Само за първите седем месеца на тази година са регистрирани над 3400 случая, докато за цялата минала година те са били 3200. Все повече руски войници напускат не само тилови бази, но и директно фронтовата линия или болници, след което не се връщат на служба.

По-голямата част от дезертьорите, 11 300 от 13 000 документирани случая, са военнослужещи на договор. Останалите са мобилизирани и малък брой наборници. Например в 30-та мотострелкова бригада 73% от всички бягства са дело на контрактници, а един на всеки петима е бивш затворник.

Средната възраст на дезертьорите е 37 години. Най-често военна служба напускат мъже на 35-44 годишна възраст, малко по-рядко – тези на 25–34. Авторите на изследването са на мнение, че тези данни отразяват общата демография в руската армия.

Руското командване се опитва да се бори с дезертьорството с най-суровите методи, които включват изтезания, показни екзекуции. Мерките обаче не могат да се справят с общата тенденция. Например в 144-та мотострелкова бригада от 1400 дезертьори са успели да върнат над 1100, а над 250 все още са в неизвестност.

Въпреки усилията, броят на дезертиралите продължава да расте неудържимо. Експерти алармираха, че масовото нежелание за служба, дори при риск от смъртно наказание, разкрива дълбоки проблеми в армията. В даден момент това може да доведе до вътрешен разкол в руските въоръжени сили.

Оценки на Frontelligence Insight сочат, че руската армия е била напусната от 50 000 военнослужещи през 2024 г. Журналисти от независимото руско издание „Важные истории“ също писаха, че до края на миналата година броят на дезертьорите е достигнал най-малко 49 000 души.

Frontline Monitor припомня: в Русия одобриха по-строги наказания за бивши затворници, които са участници във войната срещу Украйна и нарушават договорите си с министерство на отбраната. На временно окупираните територии в момента тече истински лов на бегълци, но вероятно малцина от тях ще доживеят до съдебен процес.

Случаи на дезертьорство в руската армия на месечна база (2022-2025).

Причини за дезертьорство в руската армия (2022-2025)

Причини за дезертьорство в руската армия (2022-2025)

Дезертирали руски военнослужещи – разбивка по вид (82,1% – договорна служба, 17,8% – мобилизиран, 0,1% – други)

Дезертирали военнослужещи от 30-та отделна мотострелкова бригада – разбивка по вид (73,6% – договорна служба, 22,1% – затворник, 4,38% – мобилизиран)

Дезертирали руски военнослужещи – разбивка по възрастова група

Бивш украински офицер води руската офанзива край Купянск

🇷🇺🇦🇺 Руските сили, опитващи се да настъпят към град Купянск в източната част на Харковска област, са предвождани от бивш украински офицер – Сергей Стороженко, съобщи BBC News Ukraine на 18 септември.

През последните месеци около ключовия град се водят ожесточени сражения. Купянск се намира на около 104 км източно от Харков.

Според украинската армия, ситуацията остава „напрегната“, като руските части концентрират сили около съседни села и се опитват да пробият отбраната.

Руски войски се опитват да проникнат през линиите на украинската отбрана, използвайки газопроводи или преобличайки се като цивилни, което представлява военно престъпление.

Ключова роля в офанзивата играе 6-а общовойскова армия на Русия, командвана от генерал-лейтенант Стороженко, твърди BBC, позовавайки се на руски военни блогъри и украински анализатори.

Стороженко е роден в Харковска област през 1975 г. и дълги години е служил в украинската армия. След анексията на Крим през 2014 г. преминава на страната на Русия и скоро получава руско гражданство.

Той е служил в 36-а бригада за крайбрежна отбрана на Украйна и е бил заместник-командир на украинския контингент в Косово в рамките на мисията KFOR.

През март 2014 г., по време на руската окупация на Крим, Стороженко командва около 1200 украински военнослужещи. Половината се изтеглят на континенталната част на страната, докато останалите 600 преминават на руска служба.

След това оглавява новосформираната 126-а бригада за крайбрежна отбрана в Крим и постепенно се издига във военната йерархия.

Към началото на пълномащабната инвазия на 24 февруари 2022 г. вече е генерал-майор и началник на щаба на 35-а армия в Източния военен окръг на Руската федерация, участвала в боевете в Харковска област.

През 2023 г. Владимир Путин го повишава в генерал-лейтенант и го назначава за командир на 6-а общовойскова армия.

По-рано тази седмица говорителят на украинското оперативно командване „Днипро“ Олексий Белски заяви, че превземането на Купянск е основната цел на Русия в Харковска област.

60 000 дезертьори в украинската армия от началото на годината.

Военнослужещ от 72-ра отделна механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна по време на дежурство сред руините на източния град Вугледар, на фона на непрекъснати руски атаки.
📸 Снимка: Ozge Elif Kizil/Anadolu via Getty Images

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските власти се сблъскват с все по-чести случаи на дезертьорство, предизвикано от натрупаната умора от близо три години пълномащабна война, допълнително усложнявайки усилията за отблъскване на руските атаки по дългата повече от 1000 км. фронтова линия.

Financial Times съобщи в неделя, че украинската генерална прокуратура е повдигнала обвинения в дезертьорство на около 60 000 украинским военнослужещи в периода между януари и октомври тази година. Тази цифра е почти двойно по-висока от броя на дезертьорите, регистрирани в първите две години от войната. Въпреки заплахата от до 12 години лишаване от свобода за дезертьорство според украинското законодателство, тенденцията продължава да ескалира.

Показателен за мащабите на дезертьорство е инцидент от края на октомври, когато стотици пехотни войници от 123-та отделна бригада за териториална отбрана, разположена в източния град Бахмут, дезертираха масово. Някои от тях се завърнаха в Николаев, където организираха публични протести срещу предоставените им неадекватни оръжия и обучение.

Офицер от подразделението разкри, че военнослужещите са били изпратени към фронта единствено с автомати. Въпреки обещаните от командването 150 танка, те са получили само 20. Не на последно място, позициите им не са имали никакви укрепления.

Докато официалните данни от украинската държава съобщават за общо 1 милион военнослужещи, личният състав на въоръжените сили се оценява на едва 350 000 души. Военни служители посочват, че повечето дезертьори са бойни части на фронтовата линия, предимно пехота и щурмови части.

Местните власти съобщават, че някои от дезертьорите от 123-та бригада са се върнали обратно на служба, докато други остават в неизвестност, но малцина са изправени пред съдебни производства.

Военни анализатори предполагат, че недостигът на жива сила възпрепятства навременната ротация на изтощените войници, като често опитните бойци прекарват месеци на фронта без да си взимат почивка. Те отбелязват, че от края на лятото насам руските настъпателни действия, подкрепени от Северна Корея, са започнали да изтласкват украинските сили на източния фронт.

В отговор на това, на 21 ноември Върховната рада на Украйна прие закон, предоставящ амнистия на дезертьорите, които доброволно са се завърнали в своите подразделения. В същото време армията крои планове да подсили редиците си с набирането на допълнителни 160 000 военнослужещи през следващото тримесечие.

Британското разузнаване: Русия осъжда условно дезертьорите и ги връща на фронта

🇷🇺 Според независимата руска медийна група “Медиазона” през март руските военни съдилища са осъдили рекордните 684 военнослужещи от руските въоръжени сили за дезертьорство.

Общият брой на делата след "частичната" мобилизация през септември 2022 г. е 7400, като най-голям е броят им в Московска област - 496. Това се посочва в последния разузнавателен доклад на Министерството на отбраната на Великобритания.

Отбелязва се, че много от войниците, които са издирени и се явяват на военен съд, получават условни присъди и се връщат в частите си и на фронта. Същевременно молбите за убежище в западните държави от руски граждани, избягващи военна служба, са достигнали рекордни нива.

Руските войници, включително насилствено вербуваните по време на частичната мобилизация през септември 2022 г., трябва да останат на военна служба за неопределено време, с малка перспектива за освобождаване, посочва британското разузнаване.