Индонезия отхвърли твърденията за руска заявка за базиране на стратегически бомбардировачи в Папуа

🇷🇺✈️🇮🇩 На 14 април се появиха твърдения, че Русия е поискала разрешение от Индонезия да разположи стратегически бомбардировачи в авиобаза Манухуа на остров Биак в провинция Папуа, разположен на едва 1200 км от Дарвин, Австралия.

Докладът, публикуван първоначално от Janes, веднага предизвика тревога в Канбера. Премиерът на Австралия Антъни Албанезе потърси обяснение, а по-късно министърът на отбраната Ричард Марлс заяви, че неговият индонезийски колега е опровергал точността на доклада.

Въпреки това, инцидентът подхрани дебати относно стратегическите цели на Руската федерация в Индо-Тихоокеанския регион и значението на базата Манухуа. За САЩ и Австралия това развитие подчертава нарастващата конкуренция с Русия и Китай в ключов регион за техните отбранителни приоритети.

Манухуа е сравнително скромна база, споделяща пистата си с гражданско летище и разполагаща с малък флот от самолети за наблюдение. Въпреки че наскоро е модернизирана с ново въздушно крило, тя няма инфраструктура за поддръжка на тежки бомбардировачи и продължителни мисии без значителни инвестиции. Русия ще се изправи пред тежки логистични и финансови пречки при евентуално разполагане на стратегически активи, особено с настоящите санкции и икономически натиск, предизвикан от войната в Украйна.

Все пак Русия е проявявала интерес към нея и преди. През 2017 г. стратегически бомбардировачи Ту-95 извършиха патрули от базата, сигнализирайки за амбициите на Москва да проектира мощ в Тихоокеанския регион. Ако настоящите сведения са точни, подобно разгръщане може отново да включва бомбардировачи Ту-95 или Ту-160 – самолети с голям обсег, способни да носят ядрени или конвенционални крилати ракети. Разузнавателни самолети Ил-20М също биха могли да се включат за наблюдение на морските движения.

Стратегически, Биак предлага непосредствена близост до жизненоважни морски маршрути и се намира край военни активи на САЩ и Австралия. Всяко руско присъствие там може да усложни западното планиране и потенциално да застраши свободата на движение в региона.

Докладът също така подчертава все по-сложната външна политика на Индонезия. От встъпването в длъжност на президент Прабово Субианто през 2024 г. Джакарта поддържа балансирани връзки със Западния свят, Русия и Китай. Въоръжените сили на страната проведоха съвместни учения с Москва в края на миналата година, а дискусии на висши военни служители от двете страни бяха проведени в началото на 2025 г.

Въпреки това е малко вероятно Индонезия да застраши нарастващите си отношения в областта на отбраната с Австралия, особено с подписването на споразумение за сътрудничество през 2024 г. Бързото опровержение на доклада на Janes вероятно отразява усилията ѝ да избегне обтягането на отношенията с Джакарта.

Икономическите фактори все още могат да играят роля. Москва може да търси влияние чрез сътрудничество в областта на отбраната или инфраструктурни инвестиции в Папуа. И все пак вътрешните дискусии в Индонезия и регионалните партньорства изискват предпазливост.

Папуа Нова Гвинея също участва в сметките. Нейните военни разчитат на подкрепата на САЩ и Австралия, а споразумение за отбрана от 2023 г. дава достъп на американската армия до нейните военни бази. Руското присъствие в разположения наблизо Биак може да предизвика опасения за сигурността в Порт Морсби, които да доведат до по-сериозна ангажираност на Запада.

Епизодът е пример за това колко бързо непроверените данни могат да доведат до дипломатическо напрежение. Janes цитира индонезийски източници, но опровержението на Джакарта и липсата на потвърждение от САЩ поставят под съмнение достоверността на доклада.

Независимо дали той отразява реално руско намерение или опит за дезинформация, моментът – по време на федералните избори в Австралия – му придаде политическа тежест. Опозиционните лидери отправиха остри критики към правителството за предполагаем пропуск във външната политика на страната, което превърна случая и във вътрешен проблем.

За плановиците от САЩ и Австралия той свидетелства за нуждата от подобрена разузнавателна координация, както и по-тесни връзки с партньори като Индонезия и Папуа Нова Гвинея. Усилия като учението Pitch Black, включващи Папуа Нова Гвинея, ще бъдат от решаващо значение.

В крайна сметка въпросната ситуация разкрива как дори ограничени действия и слухове могат да окажат влияние на регионалната динамика. Независимо дали Русия е имала намерение да базира свои активи в Биак или просто е искала да тества реакциите, резултатът е стратегически срив. В епохата на конкуренция на велики сили дори малките ходове могат да имат огромен ефект.

Националната освободителна армия на Западна Папуа твърди, че е убила трима индонезийски войници.

🇮🇩⚔️🇵🇬 Националната освободителна армия на Западна Папуа (TPNPB) съобщи, че е убила трима войници от Индонезийската национална армия (TNI) в област Западна Москона, залив Бинтуни, Западна Папуа, в понеделник, 13 януари 2025 г.

Твърди се, че стрелбата е извършена при изненадваща атака срещу военен пост в района около 07.30 часа сутринта местно време. Говорителят на сепаратистите Себи Самбом заяви, че трима индонезийски войници са били убити при атаката.

„Атаката тази сутрин доведе до убиването на трима индонезийски военни и други ранени. В същото време контраатаката, извършена от индонезийските военни, беше неуспешна, тъй като оръжията им не издадоха звук и не изстреляха куршуми“, каза Себи в писмено изявление получени от местните медии.

Себи също твърди, че редица останалите индонезийски войници от поста са избягали в гората. Той отбеляза, че ситуацията била използвана от бойците на TPNPB, които са издигнали папуаското знаме.

Той заяви, че нападението е отмъщение срещу индонезийските военни за убийството на папуаски командир на батальона Москона преди няколко месеца. В отговор на атаката индонезийската армия е изпратила известен брой войници в района на Западна Москона.

„Това накара цивилните в 14 села да се уплашат и да избягат в гората, за да потърсят подслон от страх да не бъдат нападнати от индонезийските военни“, добави той.

В същото време говорител на военните обяви информацията за невярна, отбелязвайки, че в района на Москона са били чути изстрели, но няма убити или ранени.

Националната освободителна армия на Западна Папуа е бунтовническа сепаратистка група от Западна Нова Гвинея – западната половина на остров Нова Гвинея, бивша холандска колония, предоставена на Индонезия през 1962 г.

Групата е въоръжено крило на Движението за свободна Папуа и е определена като терористична организация от Индонезийското координиращото министерство по политически, правни въпроси и въпроси на сигурността.

Организацията е различна от Революционната армия на Западна Папуа или Армията на Западна Папуа (WPA), свързани с Обединеното освободително движение за Западна Папуа и Бени Венда.

TPNPB използва партизански тактики за нападение и унищожаване на индустриални сгради като отхвърля напълно развитието на региона под ръководството на Индонезия.

В атаките си те използват мачете, лъкове и стрели, брадви и ограничен брой огнестрелни оръжия, който започна да се увеличава значително от 2020 г. насам, като се смята, че повечето от тях са пленени или предадени доброволно от войници или полицейски служители в региона. В последната атака изглежда е използвана руска щурмова пушка AK-101 (с 5,56x45 мм НАТО междинен патрон).

Между 2018 г. и 2021 г. Институтът за политически анализ на конфликти със седалище в Джакарта, столицата на Индонезия, изчисли като „най-добро предположение“, че 34 бойци на групировката и 52 войници на индонезийската армия са били убити в общо 183 въоръжени сблъсъка.