Доклад на Wall Street Journal осветява ужасите на сирийския затвор Седная.

📸 Снимка: Omar Haj Kadour/AFP via Getty Images

Wall Street Journal публикува подробен разследващ доклад, който разкрива нови тайни за скандалния сирийски затвор Седная, описван като най-голямата „фабрика за смърт“ при управлението на Башар ал-Асад – систематичен терор и машина за масови екзекуции.

Разположен в планински район в покрайнините на Дамаск в продължение на 14 години, затворът е център на организирани убийства от сирийските служби за сигурност. Десетки хиляди задържани, сред които дезертирали войници, мирни активисти, учени и инженери, са били екзекутирани само заради критики към режима или участие в протести.

Според доклада, който се позовава на сведенията от 21 бивши задържани, служители на режима и документи, екзекуциите са били извършвани поне ежемесечно. Оцелели си спомнят, че само през март 2023 г. едва 600 души са били екзекутирани за три дни. Това се е случило наред с частични реформи, докато Асад се е опитвал да възвърне международна легитимност и да се присъедини отново към Арабската лига.

Докладът описва систематични и брутални изтезания. Оцелели описват „парти за добре дошъл“ при пристигане, смъртоносни побои, принудителна консумация на урина, сексуално насилие и лишаване от храна и вода, което е довело до много смъртни случаи от глад и болести.

Тайни документи, получени от WSJ, сочат, че режимът е записвал щателно всеки етап от ареста, преместването и екзекуцията, с точни данни за затворниците и смъртни актове.

Експерти сравняват случая с нацистките и съветските модели на държавен терор. Сателитни снимки и анализи разкриват огромни масови гробове в покрайнините на Дамаск, които съдържат десетки хиляди тела, много от които са с признаци на изтезания и обесване.

След падането на режима през декември 2024 г. бунтовниците освободиха затвора с изненадваща операция, която позволи на оцелелите да говорят публично за ужасите и даде начало на трудния път за документиране на престъпленията и подпомагане на семействата на изчезналите.

Новото правителство на Сирия се изправя пред сериозни правни и политически трудности в старт на задълбочено разследване на посочените престъпления. Въпреки че е обещало да сформира местна разследваща комисия и да покани международни следователи, подробностите за тяхната роля остават неясни

Правозащитни организации като Human Rights Watch и Amnesty International осъдиха с острото предполагаеми злоупотреби, настоявайки сирийски служители да бъде съдени в международен съд. Служители описаха едно от своите разследвания като „първа стъпка към справедливост“, докато същевременно предупредиха, че политическите сложности правят истинската отчетност трудна предвид продължаващите безредици в Сирия.

Личните разкази на оцелели разкриват ярки портрети на ужаса в Седная. Мохамед Абдел Рахман Ибрахим, бивш учител по математика, описва как е бил принуден да подпише самопризнания под мъчения и е чувал писъците на други, екзекутирани в Седная. „Страхувах се да не се събудя там отново, но сега знам, че кошмарът е свършил“, каза той.

Али Ахмад ал-Звара, фермер от селската провинция на Дамаск, който е прекарал над четири години в затвора за избягване на военна служба, го нарече „продължаващо клане“ и отбеляза, че повечето затворници никога не са излизали живи.

„Тези свидетелства налагат морална и правна отговорност на света да гарантира, че престъпленията няма да се повторят, да окаже натиск върху новото правителство на Сирия да отвори досиетата за злоупотребите и изчезналите, и да осигури дългоочаквана справедливост за семействата на жертвите.“

„До последния ми дъх“: В търсене на роднини в сирийската „кланица“.

Мъж, търсещ роднините си в затвора Седная, държи окървавени примки, намерени вътре.
📸 Снимка: Ali Haj Suleiman/Al Jazeera

🇸🇾 В продължение на десетилетия в Сирия затворът Седная се споменаваше само шепнейки, а изтезанията и смъртта са били просто ежедневна рутина в мястото, което всички наричат ​​„човешка кланица“.

Но вечерта на 7 декември всичко приключи, когато бойци на сирийската опозиция нахлуха през вратите на зловещото съоръжение и освободиха затворниците. За нула време хиляди сирийци се спуснаха към затвора в планините северно от столицата Дамаск, в отчаяно търсене на новини за техните близки, които смятаха, че са се намирали зад стените на затвора.

Стоейки пред вратите на затвора, Джума Джуббу от Идлиб, каза: „Освобождението на Сирия е неописуема радост. Но радостта е непълна, защото има изчезнали задържани, от които изобщо не сме чували вест.“

Двете сгради на Седная вероятно са държали до 20 000 затворници, според доклади на Amnesty International – международна неправителствена правозащитна организация. Много от тях бяха освободени преди седмица – в събота вечерта и неделя сутринта. Но до понеделник хиляди хора все още чакаха новини.

Сцената вътре в затвора беше хаотична. Разпространяваха се слухове, че има скрити подземни части от затвора, до които те нямат достъп. Бивш затворник каза пред Ал Джазира, че военната полиция му е споделила, че има три подземни етажа с хиляди хора, държани там. Тази седмица хората използваха водопроводи с надеждата да намерят пролуки в стените или подовете.

Братът на Мохамед ал Бакур Абдула е в неизвестност от ареста му преди 12 години по обвинение за участие в мирните протести срещу режима на Башар ал-Асад.
📸 Снимка: Ali Haj Suleiman/Al Jazeera

В един момент от далечната стена на затвора се разнесе силен трясък и из тълпата се разнесоха викове. Някой беше проникнал и имаше надежди, че са намерили вход към слуховете за клетки. Хората започнаха да тичат към звука с възгласи „Бог е най-великият“. Но едва няколко секунди по-късно виковете заглъхнаха и хората се обърнаха – фалшива надежда. Нямаше вход.

„Чакаме, надявайки се, че Бог ще ни напътства да намерим подземния затвор, защото повечето от затворниците, които са били освободени преди, казват, че затворът има три подземни нива“, каза Джубу, който сподели, че издирва 20 души от своето село, сред които негови братовчеди. Всички са били задържани в първите години на войната в периода 2011-2013 г. и мнозина са вярвали, че са задържани именно в Седная.

Но само няколко часа по-късно беше разпространено изявление от Асоциацията на задържаните и изчезналите в затвора Седная, в което се посочва, че последният затворник е бил освободен в 11 часа сутринта на предишния ден.

Белите каски, силите за гражданска отбрана на Сирия, продължиха операциите по издирването, но във вторник те бяха преустановени, след като не откриха други затворници. Опозиционните бойци освободиха Алепо, Хама и Хомс на път за Дамаск, като всеки град те отвориха вратите на затворите и освободиха десетки хиляди хора.

Но още липсват.

Семейства, търсещи близките си, чакат с надежда, докато член на силите за гражданска защита, Белите каски, се опитва да открие вход към подземни клетки.
📸 Снимка: Ali Haj Suleiman/Al Jazeera

По пътя за Седная хората шофираха, доколкото е възможно, преди тълпата от хора да ги принуди да паркират и да продължат пеша. Млади и стари, мъже и жени, някои с деца – всички се изкачиха по неасфалтирания склон към прословутия затвор.

По времето на режима Седная беше военен затвор, където мнозина бяха държани по обвинения в „тероризъм“, което в действителност означаваше, че са били арестувани по произволни причини. Много от хората, с които Ал Джазира разговаря там, казаха, че техните роднини не са направили нищо лошо.

Някои от тях дори не бяха сигурни, че близките им са тук, но бяха дошли, защото бяха чули от някого, че е възможно техен роднина да е тук. Или са проверили други затвори и все още не са открили никаква следа от близките си.

32-годишният Мохамад ал-Бакур сподели, че брат му Абдула е бил арестуван през 2012 г. за участие в мирните протести в Алепо и оттогава няма никаква вест от него.

В нощта на бягството на бившия президент Башар ал-Асад от Дамаск към Москва, Ал-Бакур се отправи директно от родния си град в покрайнините на Алепо към Седная, с надеждата да открие своя брат.

„Децата му са възрастни, но те не го помнят и не биха го разпознали“, каза той и влезе в затвора, за да го претърси за следи от своя брат.

50-годишната Ламис Салама е дошла в затвора Седная, в отчаяно търсене на новини за сина си, арестуван преди седем години, и брат си, арестуван преди 12 години.
📸 Снимка: Ali Haj Suleiman/Al Jazeera

„Миризмите там са неописуеми. Страданието на затворниците вътре е било невъобразимо“, каза той. „Много пъти те са искали смърт, но не са можели да я открият. Смъртта се е превърнала в една от мечтите им.“

Много от затворниците в Седная споделиха, че са били обект на мъчения и изнасилвания. Много други са били убити, за да не разбере останалият свят какво се е случило с тях. Трупът на видния активист Мазен ал-Хамада беше открит в моргата на военна болница със следи от мъчения.

Друг бивш затворник, Юсеф Абу Уади, разказа пред Ал Джазира за отношението на пазачите на затвора към затворниците: „Те чукаха на вратата, крещяха „Мълчи, куче!“ и не ни даваха да си говорим. Храната беше оскъдна. Извеждаха ни навън и ни малтретираха.

„Понякога двама души ни държаха и биеха. Влачеха ни и ни отнемаха лекарствата.“

Много затворници казаха на Amnesty International през 2016 г., че не им е било позволявано да контактуват с външния свят или да изпращат каквото и да е било на членове на семействата си.

В много случаи семействата на задържани са умишлено лъгани, че той е починал, според доклада на Amnesty. Повечето затворници в доклада също са били свидетели на поне една смърт по време на престоя си зад решетките.

Без никакво потвърдено доказателство за живот или смърт за техните роднини и приятели, много сирийци продължават да живеят в неизвестност. Почти всички споделят, че ще продължат да ги издирват докато не ги открият или не получат официално потвърждение за смъртта им.

Един от тези хора е 50-годишната Ламис Салама, която също беше в Седная този понеделник, в търсене на новини за своя син, задържан преди седем години, който ако все още е сред живите е на 33 години; и на брат си, арестуван преди 12 години.

„Изпитвам страх и ужас. Искам да видя сина си, искам да знам дали е жив или мъртъв“, каза тя. „Това е болката в сърцето ми. Ако е мъртъв, бих могла да спра да търся и да се опитвам да го приема, но ако е жив, ще продължа да го търся до последния си дъх, само за да науча къде е.“

Сирийските бунтовници разтвориха вратите на затвора в Седная.

🇸🇾 Затворът Сайдная, наричан „Кланицата за хора“, е военен затвор, разположен на около 30 километра северно от сирийската столица Дамаск, който е използван от сирийския режим за задържането на хиляди затворници, сред които цивилни, бунтовници и дисиденти.

Сайдная е мястото, където в продължение на десетилетия сирийската държава тихомълком избиваше собствения си народ.

До рано тази сутрин, когато светкавичното настъпление на бунтовниците достигна околностите на Дамаск и разтвори вратите на печално известния затвор, използван от апарата за сигурност в неговите опити да задуши всяка форма на опозиция срещу сирийския режим.

Очевидци на събитията споделят, че част от задържаните са смятали, че са освободени от армията на иракския диктатор Садам Хюсеин, който е свален от власт след американската инвазия през 2003 г. Други са смятали, че Сирия все още се управлява от Хафез ал-Асад, бащата на Башар, който почина преди 24 години.

Всяка седмица, а често и два пъти седмично, между 20 и 50 души са извеждани от килиите си в затвора Седная, за да бъдат обесени посред нощ. Около 13 000 души са били убити при високо ниво на секретност в пределите му от началото на гражданската война през 2011 г. Безброй други стават жертва на систематични изтезания и лишаване от храна, вода, лекарства и елементарни медицински грижи.

Телата на убитите в Сайдная се отнасят от камиони и се изхвърлят в масови гробове. Немислимо е тези широкомащабни и систематични практики да са се случвали без изрично разрешение от страна на най-високите етажи на сирийската власт.

Масови обесвания

Около 13 000 души са били обесени на територията на затвора Сайдная между септември 2011 г. и декември 2015 г.

Преди да бъдат осъдени на смърт, жертвите се изправят пред това, което сирийските власти наричат „процес“ във военно-полеви съд. В действителност това представлява процедура пред военен офицер в кабинет с продължителност от 1-2 минути, при която на практика името на задържания се вписва в смъртен регистър.

В деня на екзекуцията, наричан от пазачите в затвора ​​„партито“, те прибират онези, които следва да бъдат екзекутирани от килиите им в следобедните часове. Задържаните се информират от властите, че ще бъдат преместени в един от цивилните затвори, считан от мнозина за такъв с много по-добри условия. Вместо това те са отведени в килия в мазето на сградата, където са жестоко пребивани.

Бивш надзирател в затвора си спомня как задържаните са жестоко бити през цялата нощ, преди да бъдат откарани в стаята за екзекуции: „Който дойде, може да го бие, докато пристигне служителят. Вече знаем, че така или иначе ще умрат, така че правим каквото си поискаме с тях.“

След юни 2012 г. помещението за екзекуции в затвора е разширено, така че да поема екзекуциите на повече хора наведнъж. Примки очертават стената. При влизане в стаята жертвите са със завързани очи и не знаят, че ще бъдат убити. След това те са помолени да поставят пръстовите си отпечатъци върху изявления, документиращи смъртта им.

Накрая ги отвеждат, все още със завързани очи, на бетонни платформи и ги обесват. Те не знаят как и кога ще бъде извършена екзекуцията, докато примките не бъдат поставени на вратовете им. Често в сградата на етажите над стаята за екзекуции задържаните са чували звуците от тези обесвания.

Невъобразимо мъчение

Бивши затворници говорят за безкраен цикъл от побои. На път след ареста. При преминаване между центровете за задържане. Като част от „парти за добре дошли“ веднага сед пристигането в затвора. А в някои случаи всеки ден за всяко възможно дребно „нарушение“ на правилата, например говор или непочистване на килията.

Много от хората, с които разговаряхме, споделиха, че са били пребивани с пластмасови маркучи, силиконови решетки и дървени тояги. Част от тях си спомнят, че са поливани с вряла вода и горени с цигари. Други са били принудени да стоят във вода и подложени на електрошок.

„Сякаш част от душата ми умря... След това не чувствах нито радост, нито смях“, сподели студент, подложен на токови удари.

Някои от използваните техники за мъчения са толкова обичайна гледка, че имат собствени названия. „Летящото килимче“ например, при което хората са завързани с лицето нагоре върху дървена дъска, която се сгъва на две, премазвайки тялото на измъчвания. Или „гумата“, при което затворниците са принуждавани да влязат в автомобилна гума, с чела, притиснати в коленете или глезените, само за да бъдат подложени на брутален побой.

И мъже, и жени са обект на изнасилвани и повсеместно сексуално насилие. Освен това затворнички споделят, че са били заплашвани с изнасилване пред близките им, за да изтръгнат „самопризнания“.

Нечовешки условия

Обитателите на затвора често страдат от остри психични проблеми, предизвикани от липсата на слънчева светлина и пренаселените помещения на затовра. Твърди се, че е имало опити близо 50 души да бъдат поставени в килия с размери 3 на 3 метра.

Лишените от свобода имат малък или никакъв достъп до медицински грижи и често стават жертва на напълно предотвратими медицински проблеми.

Всичко това има за цел да пречупи волята и да унищожи свободния дух на задържаните. Оцелелите са психологически и физически травматизирани за цял живот и обикновено се нуждаят от спешна и интензивна медицинска и емоционална подкрепа, за да се върнат към нормалното съществуване.

„Бях много близо до това да загубя разсъдък“, спомня си възрастен университетски професор, в отговор на въпрос за въздействието на изолацията.

В повечето случаи сирийският режим отрича силите за сигурност дори да са арестували тези хора или отказват да споделят информация за местонахождението им. Това значи, че на хартия много от задържаните са „изчезнали“ и са извън защитата на закона, което ги прави особено уязвими за малтретиране.

📩 Изтеглете пълния доклад на Amnesty International: Човешка кланица: Масови обесвания и унищожаване в затвора Сайдная