Сирийските бунтовници разтвориха вратите на затвора в Седная.

🇸🇾 Затворът Сайдная, наричан „Кланицата за хора“, е военен затвор, разположен на около 30 километра северно от сирийската столица Дамаск, който е използван от сирийския режим за задържането на хиляди затворници, сред които цивилни, бунтовници и дисиденти.

Сайдная е мястото, където в продължение на десетилетия сирийската държава тихомълком избиваше собствения си народ.

До рано тази сутрин, когато светкавичното настъпление на бунтовниците достигна околностите на Дамаск и разтвори вратите на печално известния затвор, използван от апарата за сигурност в неговите опити да задуши всяка форма на опозиция срещу сирийския режим.

Очевидци на събитията споделят, че част от задържаните са смятали, че са освободени от армията на иракския диктатор Садам Хюсеин, който е свален от власт след американската инвазия през 2003 г. Други са смятали, че Сирия все още се управлява от Хафез ал-Асад, бащата на Башар, който почина преди 24 години.

Всяка седмица, а често и два пъти седмично, между 20 и 50 души са извеждани от килиите си в затвора Седная, за да бъдат обесени посред нощ. Около 13 000 души са били убити при високо ниво на секретност в пределите му от началото на гражданската война през 2011 г. Безброй други стават жертва на систематични изтезания и лишаване от храна, вода, лекарства и елементарни медицински грижи.

Телата на убитите в Сайдная се отнасят от камиони и се изхвърлят в масови гробове. Немислимо е тези широкомащабни и систематични практики да са се случвали без изрично разрешение от страна на най-високите етажи на сирийската власт.

Масови обесвания

Около 13 000 души са били обесени на територията на затвора Сайдная между септември 2011 г. и декември 2015 г.

Преди да бъдат осъдени на смърт, жертвите се изправят пред това, което сирийските власти наричат „процес“ във военно-полеви съд. В действителност това представлява процедура пред военен офицер в кабинет с продължителност от 1-2 минути, при която на практика името на задържания се вписва в смъртен регистър.

В деня на екзекуцията, наричан от пазачите в затвора ​​„партито“, те прибират онези, които следва да бъдат екзекутирани от килиите им в следобедните часове. Задържаните се информират от властите, че ще бъдат преместени в един от цивилните затвори, считан от мнозина за такъв с много по-добри условия. Вместо това те са отведени в килия в мазето на сградата, където са жестоко пребивани.

Бивш надзирател в затвора си спомня как задържаните са жестоко бити през цялата нощ, преди да бъдат откарани в стаята за екзекуции: „Който дойде, може да го бие, докато пристигне служителят. Вече знаем, че така или иначе ще умрат, така че правим каквото си поискаме с тях.“

След юни 2012 г. помещението за екзекуции в затвора е разширено, така че да поема екзекуциите на повече хора наведнъж. Примки очертават стената. При влизане в стаята жертвите са със завързани очи и не знаят, че ще бъдат убити. След това те са помолени да поставят пръстовите си отпечатъци върху изявления, документиращи смъртта им.

Накрая ги отвеждат, все още със завързани очи, на бетонни платформи и ги обесват. Те не знаят как и кога ще бъде извършена екзекуцията, докато примките не бъдат поставени на вратовете им. Често в сградата на етажите над стаята за екзекуции задържаните са чували звуците от тези обесвания.

Невъобразимо мъчение

Бивши затворници говорят за безкраен цикъл от побои. На път след ареста. При преминаване между центровете за задържане. Като част от „парти за добре дошли“ веднага сед пристигането в затвора. А в някои случаи всеки ден за всяко възможно дребно „нарушение“ на правилата, например говор или непочистване на килията.

Много от хората, с които разговаряхме, споделиха, че са били пребивани с пластмасови маркучи, силиконови решетки и дървени тояги. Част от тях си спомнят, че са поливани с вряла вода и горени с цигари. Други са били принудени да стоят във вода и подложени на електрошок.

„Сякаш част от душата ми умря... След това не чувствах нито радост, нито смях“, сподели студент, подложен на токови удари.

Някои от използваните техники за мъчения са толкова обичайна гледка, че имат собствени названия. „Летящото килимче“ например, при което хората са завързани с лицето нагоре върху дървена дъска, която се сгъва на две, премазвайки тялото на измъчвания. Или „гумата“, при което затворниците са принуждавани да влязат в автомобилна гума, с чела, притиснати в коленете или глезените, само за да бъдат подложени на брутален побой.

И мъже, и жени са обект на изнасилвани и повсеместно сексуално насилие. Освен това затворнички споделят, че са били заплашвани с изнасилване пред близките им, за да изтръгнат „самопризнания“.

Нечовешки условия

Обитателите на затвора често страдат от остри психични проблеми, предизвикани от липсата на слънчева светлина и пренаселените помещения на затовра. Твърди се, че е имало опити близо 50 души да бъдат поставени в килия с размери 3 на 3 метра.

Лишените от свобода имат малък или никакъв достъп до медицински грижи и често стават жертва на напълно предотвратими медицински проблеми.

Всичко това има за цел да пречупи волята и да унищожи свободния дух на задържаните. Оцелелите са психологически и физически травматизирани за цял живот и обикновено се нуждаят от спешна и интензивна медицинска и емоционална подкрепа, за да се върнат към нормалното съществуване.

„Бях много близо до това да загубя разсъдък“, спомня си възрастен университетски професор, в отговор на въпрос за въздействието на изолацията.

В повечето случаи сирийският режим отрича силите за сигурност дори да са арестували тези хора или отказват да споделят информация за местонахождението им. Това значи, че на хартия много от задържаните са „изчезнали“ и са извън защитата на закона, което ги прави особено уязвими за малтретиране.

📩 Изтеглете пълния доклад на Amnesty International: Човешка кланица: Масови обесвания и унищожаване в затвора Сайдная