Централноафриканска република: Двама бунтовнически лидери разпуснаха въоръжените си движения

Военнослужещ от Руанда, слязъл от военно-транспортен самолет C-17 Globemaster III на ВВС на САЩ край препълнен бежански лагер на международно летище Банги М'Поко, 19 януари 2014 г.
📸 Снимка: Ryan Crane/U.S. Air Force

🇨🇫🕊️Двама видни бунтовнически лидери в Централноафриканската република (ЦАР) обявиха разпускането на своите въоръжени групировки в четвъртък в столицата Банги, поемайки своя ангажимент да се присъединят към процеса на мир и помирение в страната, според изявление, публикувано от Министерството на съобщенията и медиите.

По време на церемония, ръководена от президента на страната Фостен-Арканж Туадера, лидерът на „Съюза за мир в Централна Африка“ (UPC) Али Дарас и лидерът на „Завръщане, възстановяване и рехабилитация“ (3R) Сембе Бобо сложиха оръжие и се ангажираха да работят за установяването на траен мир в страната.

„В името на нашето движение 3R ние сме тук, за да отговорим на призива за мир, ангажираме се да спазваме това споразумение за върховния интерес на нацията. Уверявам ви, че ще спазвам всички ангажименти, които съм поел“, заяви Бобо.

Дарас направи сходно обещание и призова правителството на страната да стори същото. Той настоя за спазване на гаранциите за сигурност, включване на групировките, подписали споразумението, в управлението на обществените дела и интегриране на техните бойци в плановете за реинтеграция и развитие на общността.

Цивилни и военнослужещи върху руски бронетранспортьор по улиците на столицата Банги.
📸 Снимка: Camille Laffont/AFP via Getty Images

Разоръжаване и рехабилитация

Съобщението идва след мирните споразумения, подписани през април между правителството на ЦАР и бунтовническите фракции в съседен Чад, който беше медиатор в преговорите. Туадера заяви, че жестът на бунтовническите лидери е дал „най-добрата надежда“ на страната. „Призовах всички лидери и бойци от въоръжените групи да се придържат твърдо към мирния процес с оглед на участието в развитието на нашето скъпо отечество“, каза той по време на събитието.

UPC и 3R бяха сред петте бунтовнически групи, които основаха Коалицията на патриотите за промяна (CPC) през 2020 г. с цел сваляне на Туадера след преизбирането му за втори мандат. CPC се ръководи от бившия президент на ЦАР Франсоа Бозизе, който в момента е в изгнание.

Страната беше обхваната от насилие, след като коалиция от преобладаващо мюсюлмански бунтовници в северната част на страната, известна като Селека или „Алианс“ на езика санго, завзе властта през март 2013 г. след свалянето на президента Франсоа Бозизе. Тяхното господство доведе до появата на съпротива от страна на християнски милиции анти-балака. ООН стартира мироопазващата операция Минуска през 2014 г.

Туадера беше избран през 2015 г. и преизбран през 2020 г., но големи части от страната останаха под контрола на въоръжени групировки. През февруари 2019 г. Банги подписа Политическото споразумение за мир и помирение в Централноафриканската република (APPR-RCA) в Хартум заедно с 14 въоръжени групи, но опитите за интегрирането на фракциите в държавните структури се провалиха и основните от тях се оттеглиха от сделката.

Споразумението беше подновено след продължителни преговори с участието на правителството на страната и фракциите 3R и UPC, с посредничество от президента на Чад Махамат Идрис Деби Итно, и подписано на 19 април 2025 г. То описва подробен процес за включване на бунтовниците в армията и силите за сигурност.

Бойци от UPC и 3R вече бяха преместени в пет кантонни пункта в крепости на бунтовниците в източната и северозападната част на страната и бяха регистрирани. След това те ще бъдат разоръжени. Бивши бунтовници, сметнати за годни за служба, ще започнат обучение с оглед на включването им към въоръжените сили на страната, отбранителните сили и силите за сигурност, както беше обещано от правителството. Бойци, които са сметнати за негодни, ще се възползват от програмата за Разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (DDR).

Военнослужещи от въоръжените сили на ЦАР предприемат мерки за сигурност по време на молитва за Рамазан байрам в джамията Атик в столицата Банги, 28 юли 2014 г.
📸 Снимка: Nacer Talel/Anadolu Agency/Getty Images

„Последното споразумение не е признак на слабост“

Като посредник и гарант на споразумението от 19 април, Чад ще бъде отговорен за осигуряването на ефективното му прилагане. По време на церемонията в четвъртък, министърът на отбраната на Чад Исаха Малуа Джамус призова всички страни да останат верни на духа му. „Продължаващата нестабилност в Централноафриканската република може да дестабилизира Чад“, предупреди той, призовавайки всички страни да работят „ръка за ръка“.

Президентът Туадера призна усилията на всички. „Това последно споразумение не е признак на слабост“, подчерта той, изразявайки своето убеждение, че „диалогът ще допринесе за развитието на ЦАР“. Той повтори призивите за „незабавно прекратяване на бойните действия чрез примирие, постоянно отказване от използването на оръжия и насилие, и предаване на оръжията на властите в рамките на процеса на DDR“.

Властите в Банги водят преговори и с други бунтовнически движения, включително милициите анти-балака и Патриотичното движение за ЦАР (MPC), и двете от които изразиха желание да се присъединят отново към споразумението от 2019 г.

Доставки на руско оръжие през Средиземно море разкриват плановете на Кремъл за нов "Африкански корпус"

Голям десантен кораб проект 11711 от тип „Иван Грен“, предназначени за транспортиране и стоварване на десант и превоз на бойна техника и оборудване, преминавайки покрай бреговете на Дания, 16 април 2021 г.

Френският вестник Le Point разкри засилена руска активност в Източна Либия, изразяваща се в доставки на оборудване и оръжия до Тобрук, ключов пристанищен град и провинциален център, разположен в близост до границата с Египет.

Изданието отбелязва, че оборудването е доставено в очакване на предполагаемо разполагане на сили на Африканския корпус - военна структура под ръководството на Министерство на отбраната на Русия, с която Кремъл ще опита да върне надмощието си от годините на Студената война, особено на фона на все по-намаляващото западно влияние на континента.

Съобщава се, оборудването е предназначено за Нигер и Буркина Фасо и е доставено на борда на „Александър Отраковски“ от проект 775 (клас Ропуча) и „Иван Грен“ от проект 11711 - десантни кораби на Северния флот на Русия, идващи от руската военноморска база в сирийския град Тартус.

Интересното е, че ескорт на доставката е извършен от фрегатата „Адмирал Григорович“ от проект 11356, която е част от Черноморския флот на Русия, но в последните 2 години е разположена в Средиземно море поради отказа на Турция да допусне преминаването на бойни кораби през Босфора и Дарданелите от февруари 2022 г насам.

По силата на конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г, която дава на Турция пълния контрол да регламентира режима на преминаване на военноморски съдове през черноморските проливи.

Групата кораби е била допълнена от "Меркурий" - ракетна корвета от проект 2230 (клас "Стерегущий"). Подобно на фрегатата, спомената по-горе, тя също формално принадлежи на Черноморския флот, но е разположена във водите на Средиземно море.

До миналото лято тя се намираше в корабостроителницата на пристанището в Санкт Петербург за основен ремонт и модернизация, включваща добавянето на крилати ракети Калибър-НК и система за противовъздушна отбрана "Редут" (военноморския еквивалент на С-350 "Витяз").

📸 Източник: Russian Forces Spotter on X

Според Bloomberg, числеността на т.нар „Африкански корпус“ се очаква да бъде най-малко 20 000 войници и ще получава директни инструкции от Министерството на отбраната в Москва за извършване на операции в пет африкански държави - Буркина Фасо Либия, Мали, Нигер и Централноафриканската република, където руската армия планира да разположи своя нов регионален щаб.

Последното вероятно е свързано с желанието на Кремъл да привлече нови попълнения, включително бившите бойци на ЧВК "Вагнер". Групата беше формално разпусната след смъртта на Пригожин, но на практика остана активна и продължава да развива дейност, макар и в далеч по-малки мащаби.

Тепърва остава да се разбере къде Кремъл ще успее да намери 20 хил. войници, които според човек, близък до Министерството на отбраната, групата търси. В своя пик африканските сили на „Вагнер“ бяха максимум няколко хиляди и Русия вече се опитва да наеме поне още 250 хил. души да се сражават в Украйна тази година.