Група руски затворници уби шофьора на път за фронта и избяга.

🇷🇺 Група особено опасни затворници, вербувани за разполагане на фронта в Украйна, нападна конвой в Ленинградска област, застреля шофьора на ескортния автомобил и избяга, разкриха местни канали в Telegram.

Инцидентът е станал във Всеволожки район по време на прехвърляне на осъдените от наказателна колония към пункт за изпращането им на фронта. Според руския канал „ДТП и ЧП Кудрово“ затворниците внезапно атакуват пазачите, убиват шофьора и бягат към жилищен комплекс Кудрово и околните населени места.

В района е въведен план „Прехват“, а полицейски отряди и Росгвардия започват мащабна издирвателна операция с помощта на допълнителни подкрепления.

На разпространени снимки се виждат бегълците – лица с криминални присъди за убийства и особено тежки престъпления, които са част от поредната група, вербувана от руските власти от затворите срещу обещание за помилване след шест месеца служба в т.нар. „наказателни“ отряди.

Това е поредният случай, при който вербувани затворници отказват да бъдат изпратени на фронтовата линия и предприемат крайни действия по пътя към Украйна.

Експерти алармират, че масовото освобождаване на десетки хиляди осъдени за участие във войната увеличава риска от ескалация на престъпността в руските региони както по време на конфликта, така и след евентуалния му завършек.

Вътрешни руски данни разкриват огромни загуби през 2025 г. – Москва се опитва да ги скрие.

🇷🇺⚰️ За първи път изплуваха вътрешни данни за руските загуби през тази година, които бяха публикувани от украинския проект „Искам да живея“. Те разкриват катастрофални жертви сред личния състав и оборудването, които Москва отчаяно се опитва да прикрие.

Според посочената информация през първите 243 дни на годината руската армия е загубила 281 550 войници – убити, ранени, безследно изчезнали и пленени.

• 86 744 са убити, сред които 1583 офицери и 8633 затворници от наказателни колонии. 33 966 са безследно изчезнали, сред които 11 427 осъдени
• 158 529 са ранени, сред които 6356 офицери и 16 489 затворници, а 2311 са попаднали в плен на украинските сили.

Освен човешките жертви, руската армия е загубила 13 145 унищожени единици техника и 48 458 повредени, но подлежащи на ремонт. Това прави средно по 35 193 души и 7700 единици техника на месец, от които 1643 са унищожени безвъзвратно.

Военни експерти посочват, че загубите са сравними с някои от най-кървавите офанзиви във Втората световна война. В Източнопруската операция на Съветския съюз например Червената армия жертва 126 000 войници, но в замяна поема контрола върху северна Полша и Източна Прусия, включително Кьонигсберг. В същото време руската армия е загубила над 120 000 души от началото на годината, но без да превземе дори един украински град като Покровск.

Генералният щаб на Украйна твърди, че размерът на загубите е още по-висок – около 292 000 души за същия период.

Едно поразително съотношение илюстрира отсъствието на медицинска подкрепа на бойното поле: на всеки убит руски войник се падат само 1,3 ранени. Коефициентът на оцеляване в съвременните армии обикновено е много по-висок. Анализатори обясняват това с провала на Русия да евакуира и лекува ранените си – много от които са оставени да загинат след като са улучени.

Посочените данни също така показват кои руски части са изтощени до крайност:

Групировка войски „Център“ (2-ра и 51-ва общовойскова армия) е понесла катастрофални загуби.

• 2-ра армия под командването на Рамил Ибатуллин с печелившите си „месомелачни“ части в 27-ма мотострелкова дивизия и 15-та и 30-та гвардейска мотострелкова бригада има 15 310 убити и 16 260 ранени;
• 51-ва армия е понесла сходни загуби: 13 000 убити, 14 201 ранени и най-големите загуби на техника – 1642 унищожени единици;

Групировка войски „Запад“:

• 1-ва танкова армия е загубила близо 10 000 убити и над 11 400 ранени;

Дори елитните въздушно-десантни войски, които обикновено са пощадени от най-тежките боеве, са загубили 2272 убити или изчезнали и 3191 ранени.

Московски съд осъди руски военнослужещ на 4 години затвор заради интервю.

🇷🇺⚖️ Московският градски съд осъди Павел Гугуев, руски военнослужещ, участвал във войната в Украйна, на 4 години в затвор от общ режим и 1 година и половина ограничение на свободата по обвинение в конфиденциално сътрудничество с чужденци (член 275.1 от Наказателния кодекс на Русия).

Това съобщиха за Медиазона от пресслужбата на Първи апелационен съд с обща юрисдикция в Москва, където са постъпили материалите по делото.

Гугуев е бивш затворник, осъждан за убийство, причиняване на средна телесна повреда и кражба. През 2013 г. Ногинският градски съд в Московска област го осъжда на 12 години затвор в колония със строг режим, взимайки предвид предишна условна присъда за кражба. От тях Гугуев излежава 10, след което е вербуван за участие във войната в Украйна, където попада в плен.

Докато е в украински плен той дава интервю за украинския журналист Дмитрий Карпенко, което е публикувано в YouTube канала на Владимир Золкин. В него Гугуев разказва за тежките загуби сред руските части.

По-късно Гугуев е част от размяна на военнопленници, при която е върнат обратно на територията на Руската федерация. По-късно той дава второ интервю за същия журналист, което е публикувано през юли 2023 г. В него той продължава да разказва за тежкото състояние на руската армия. Гугуев също твърди, че руските власти са му предлагали да обяви, че първото му интервю в Украйна било „извлечено под натиск“.

Според изданието „Холод“, което се позовава на друг военнопленник, Гугуев дава второто интервю, докато се намира във военна част в Подмосковието. В деня след публикуване на интервюто всички в обекта, където е настанен Гугуев, са лишени от телефоните си, забранено им да излизат на разходка и да приемат пратки. Самият Гугуев е затворен за няколко дни в помещение, използвано преди като оръжейна стая.

Мълчаливо бягство: Скок на дезертьорствата в руската армия през 2025 г.

🇷🇺 Случаите на дезертьорство в руската армия се е удвоил от началото на текущата 2025 г. в сравнение с предходната година, според проучване на украинския OSINT проект Frontelligence Insight, публикувано в края на септември. Според неговите оценки, ако този темп се запази, до края на годината редиците на армията може да са напуснали най-малко 70 000 военнослужещи, което представлява близо една десета от руския контингент в Украйна.

Анализатори от проекта са изследвали десетки хиляди лични досиета, получени чрез украинския проект „Искам да живея“, както и вътрешни документи на редица военни части. Сред тях са 2-ра мотострелкова дивизия, 30-а мотострелкова бригада, 291-ви мотострелкови полк, 144-та отделна мотострелкова бригада, 1-ва танкова армия и части от 58-а общовойскова армия. Всички те сочат стабилен ръст на бягствата от 2022 г. насам, който значително се е ускорил през последната една година.

Според данните до това лято случаите на дезертьорство в руските редици са скочили почти шест пъти в сравнение с началото на миналата година. Само за първите седем месеца на тази година са регистрирани над 3400 случая, докато за цялата минала година те са били 3200. Все повече руски войници напускат не само тилови бази, но и директно фронтовата линия или болници, след което не се връщат на служба.

По-голямата част от дезертьорите, 11 300 от 13 000 документирани случая, са военнослужещи на договор. Останалите са мобилизирани и малък брой наборници. Например в 30-та мотострелкова бригада 73% от всички бягства са дело на контрактници, а един на всеки петима е бивш затворник.

Средната възраст на дезертьорите е 37 години. Най-често военна служба напускат мъже на 35-44 годишна възраст, малко по-рядко – тези на 25–34. Авторите на изследването са на мнение, че тези данни отразяват общата демография в руската армия.

Руското командване се опитва да се бори с дезертьорството с най-суровите методи, които включват изтезания, показни екзекуции. Мерките обаче не могат да се справят с общата тенденция. Например в 144-та мотострелкова бригада от 1400 дезертьори са успели да върнат над 1100, а над 250 все още са в неизвестност.

Въпреки усилията, броят на дезертиралите продължава да расте неудържимо. Експерти алармираха, че масовото нежелание за служба, дори при риск от смъртно наказание, разкрива дълбоки проблеми в армията. В даден момент това може да доведе до вътрешен разкол в руските въоръжени сили.

Оценки на Frontelligence Insight сочат, че руската армия е била напусната от 50 000 военнослужещи през 2024 г. Журналисти от независимото руско издание „Важные истории“ също писаха, че до края на миналата година броят на дезертьорите е достигнал най-малко 49 000 души.

Frontline Monitor припомня: в Русия одобриха по-строги наказания за бивши затворници, които са участници във войната срещу Украйна и нарушават договорите си с министерство на отбраната. На временно окупираните територии в момента тече истински лов на бегълци, но вероятно малцина от тях ще доживеят до съдебен процес.

Случаи на дезертьорство в руската армия на месечна база (2022-2025).

Причини за дезертьорство в руската армия (2022-2025)

Причини за дезертьорство в руската армия (2022-2025)

Дезертирали руски военнослужещи – разбивка по вид (82,1% – договорна служба, 17,8% – мобилизиран, 0,1% – други)

Дезертирали военнослужещи от 30-та отделна мотострелкова бригада – разбивка по вид (73,6% – договорна служба, 22,1% – затворник, 4,38% – мобилизиран)

Дезертирали руски военнослужещи – разбивка по възрастова група

„Нуждаем се от бойци повече от закони“: Дагестански полицаи, обвинени в изтезания, отиват на война

🇷🇺 Бивши полицейски служители от Дагестан, обвинени в смъртта на 35-годишния Курбан Далгатов в полицейския участък, са изпратени на фронта в Украйна, въпреки обещанието на властите да ги подведат под отговорност. Далгатов, който е спортист, е арестуван през януари 2023 г. заради предполагаема връзка с престрелка, но по-късно умира след като е бил измъчван в участъка.

След обществен натиск са образувани дела и започват арести на полицейски служители. През декември 2024 г. само един е осъден – Ислам Атавов получава 7,5 години затвор, по-малко от минималното наказание по съответния член. Родителите на Далгатов правят опит да организират протест, но той е забранен от властите. По-късно правят мълчалив пикет, който остава без отзвук.

Въпреки публичните обещания на ръководителя на Дагестан Сергей Меликов за справедливост, поне трима от обвиняемите са изпратени на война още преди произнасянето на присъда. Според свидетелства, двама от тях лично са участвали в мъченията. Властите оправдават това с нов закон, приет от президента Путин през есента, позволяващ на обвиняеми и осъдени да се освободят от отговорност с подписване на договор с Министерството на отбраната.

Адвокати и правозащитници критикуват въпросната практика, наричайки я форма на узаконена безнаказаност, при която системата защитава собствените си служители, ако престъпленията са извършени по време на изпълнение на служебни задължения. Това се подкрепя и от вътрешни механизми като семейни и корпоративни връзки в силовите структури на Дагестан.

Журналисти и активисти отбелязват, че макар първоначално случаят да предизвиква обществено възмущение, с времето интересът отслабва, а подобни инциденти стават все по-чести. Хората са обезсърчени от липсата на наказания – както при случая с братя Гасангусенови, които бяха убити и обявени за терористи, така и с други смъртни случаи при полицейски арести.

Правозащитници предупреждават, че изпращането на обвиняеми на фронта, вместо излежаване на присъди, подкопава доверието в правосъдието. Те сравняват тази практика с случаите от Втората чеченска война и дават примери като този на осъдения за убийство капитан Улман, който избягва наказание, скривайки се.

В Дагестан тази практика се възприема като цинично погазване на справедливостта. Местните власти не са инициатори, но изпълняват спуснати от Кремъл указания за изпращане на повече „доброволци“. Въпреки това, много от тези изпратени не се връщат – или загиват, или остават трайно увредени.

През юли 2024 г. умира друг мъж – Ахмед Джабраилов, бивш участник във войната, след като е подложен на насилие от полицаи. Въпреки доказателствата за злоупотреба, съдът отказва ареста на обвинения служител, изпращайки го под домашен арест.

Паралелно с това в Чечения бивши осъждани, включително такива с корупционни и насилствени прояви, получават героични звания за участие във войната, като командирът на отряд „Аид“ Бекхан Юнусов, чието досие е пълно с измами и полицейски произвол.

Руската армия привлича 280 000 затворници и финансови длъжници.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските власти се готвят да привлекат 280 000 нови военнослужещи във въоръжените сили, с които да бъдат попълнени понесените загуби на фронта в Украйна. Близо половината новобранци се очаква да пристигнат от т.нар. специален контингент, съставен от лишени от свобода руснаци, както и от финансови длъжници и други лица, които имат проблеми със закона.

Този ход е част от по-широката стратегия на Кремъл за укрепване на неговите въоръжени сили, на фона на тежките загуби, които понасят в жива сила и техника в продължаващите си настъпателни операции в Украйна.

Според доклад на украинското военно разузнаване, Кремъл се насочва към уязвимите прослойки на обществото, за да подсили редиците си, като целевите групи на тазгодишната кампания ще включват руски граждани, лишени от свобода или разследвани за престъпна дейност, както и такива, които се борят с тежки финансови задължения.

Очаква се тези лица да бъдат мобилизирани през цялата година, като планът е да се привличат около 10 000 новобранци месечно, с което да бъдат компенсирани загубите на бойното поле.

Подобен ход не е нещо ново за руските власт. До този момент във войната са участвали най-малко 180 000 руски затворници, на много от които са обещани финансови стимули и намалени присъди в замяна на военната служба.

Въпреки това финансовите стимули, предлагани на затворниците, бяха премахнати от началото на тази година поради нарастващите икономически предизвикателства, пред които е изправена руската икономика. Елиминирането на въпросните еднократни плащания бележи значителна промяна, която отразява нарастващото напрежение, на което е подложена страната, докато продължава военната си кампания.

Украинските разузнавателни служби следят отблизо тези и други развития, които подчертават принудителния характер на стратегията за мобилизация на Русия. Използването на затворници и длъжници показва сложната ситуация, в което е поставен Кремъл в опитите да запази военната си инерция на фона на продължаващата съпротива от украинските сили. Въпреки че мобилизацията може временно да запълни празните редици в руската армия, нейната дългосрочна ефективност остава спорна.

Израел публикува списък с 95 палестински затворници, които трябва да бъдат освободени

🇮🇱🤝🇦🇪 Министерство на правосъдието на Израел разкри списък с 95 палестински затворници които ще бъдат освободени в неделя като част от първи етап от сделката за спиране на огъня.

Списъкът със затворници включва 25 мъже, всички на възраст под 21 години, както и 70 жени. Най-младите затворници, които ще бъдат освободени, са на 16 години. Те бяха обвинени в престъпления, сред които подстрекателство, вандализъм, подкрепа на тероризма, опит за убийство или хвърляне на камъни и коктейли Молотов.

Един от най-известните затворници, присъстващи в списъка е 62-годишния Халида Джарар, един от лидерите на Народния фронт за освобождение на Палестина, който е влизал и излизал от израелски затвори на няколко пъти в последните години.

Human Rights Watch, международна неправителствена организация със седалище Ню Йорк, описва многобройните му арести като част от по-широките израелски репресии срещу мирната опозиция.

Израелските затворнически служби заявиха, че ще осъществят транспортирането на затворниците вместо Международния червен кръст, за да се избегнат „публични изрази на радост“.

Списъците със затворници се публикуват, за да позволят на членовете на обществото да подават петиции пред израелските съдилища срещу освобождаването на конкретен затворник. Членове на обществеността могат да подават петиции до неделя, когато ще бъде извършено освобождаването, посочи говорител на израелското правосъдно ведомство.

„Той излезе стар човек“: радост и мъка като близки, освободени от затворите на Асад

Али Хасан ал-Али (вдясно) на улицата след освобождаването му от централния затвор в Хама.
📸 Снимка: Habeeb Habeeb

🇸🇾 Моамар Али издирва по-големия си брат в продължение на 39 години, откакто е арестуван от сирийски войници на контролно-пропускателен пункт в северен Ливан като 18-годишен студент през 1986 г.

Той прекарва следващите три десетилетия в посещения на различни служби за сигурност в Сирия, където получава противоречива информация за местонахождението на брат си.

„Нямаше място в Сирия, което да не сме посетили. Обиколихме цялата страна и питахме какво се е случило с него. Един ден признават, че са го държали в затвора, на следващия ден го отричат“, заяви Али, жител на Акар, град в северен Ливан.

Последната информация, която Али получава за брат си, е, че е бил задържан във отдел на силите за сигурност в столицата Дамаск по обвинения в политическа агитация. След това започват протестите в Сирия и последвалата ги гражданска война и Али спира да получава сведения за брат си.

До четвъртък вечерта, когато телефонът на Али започна да бръмчи. Приятели, роднини и членове на семейството започнаха да му изпращат една и съща снимка: опърпан мъж в края на 50-те, който стои замаян пред централния затвор в Хама.

„Казаха, че приличал на мен. Казах им: Това е брат ми! Чувството... неописуемо е. Представете си, че не съм го виждал 39 години и изведнъж снимката му ви е изпратена, как бихте се почувствали?“

Брат му, който влиза в затвора на 18 години, сега е на 57. „Той излезе от затвора като старец.“

Али Хасан ал-Али като 18-годишен студент и след като е освободен от ареста, на 57 години.
📸 Снимка: Guardian Design / Getty Images

Братът на Али е един от хилядите затворници, освободени от затворите на сирийското правителство в градовете Алепо и Хама, след като бунтовници, предвождани от ислямистката групировка Хаят ал-Тахрир ал-Шам (HTS), превзеха града. През последната седмица бунтовническите фракции разгромиха тези на сирийската армия в северозападна Сирия в зашеметяваща офанзива, която се оказа най-сериозното предизвикателство за режима на Башар ал-Асад и неговия контрол над страната от началото на революцията през 2011 г.

Един от първите ходове, предприети от бунтовниците в току-що превзетите градове, е да освободят задържаните в правителствените затвори. Видеокадри показват смаяни хора, излизащи от затворите, където ги очакваха радостни тълпи.

Сирийските затвори, където до тази седмица бяха задържани около 136 000 души, за мнозина са емблематични за правителствените репресии, които спечелиха на Сирия титлата „Кралството на мълчанието“. Хиляди протестиращи бяха арестувани по време на революцията за говорене срещу правителството.

Изтеклите документи показаха, че сирийският апарат за сигурност е гледал на затворите като на ключов начин за смаже на несъгласието и убие инерцията на мирните протести. Огромната мрежа от клонове за сигурност, центрове за задържане и затвори стана пословична със своите брутални методи на изтезания, които според правозащитни групи, са прилагани повсеместно.

„Открихме, че много от онези, които са изчезнали насилствено в миналото, са били убити. Значителна част от тях бяха убити под изтезания“, заяви Фадел Абдулгани, основател на Сирийската мрежа за човешки права, който е родом от Хама.

Абдулгани каза, че докато освобождаването на политическите затворници трябва да се празнува и насърчава, безразборното, масово освобождаване на затворници може да носи значителен риск – особено ако извършителите на насилие също бъдат освободени.

Внезапното освобождаване на хиляди затворници създаде нова надежда за семействата, които не бяха чували нищо за съдбата на своите близки от години. Неясни снимки на освободени задържани се разпространяват в WhatsApp групи в Сирия и съседните страни, докато членове на семейството се опитват да видят дали техните роднини са сред освободените.

„Не можете да си представите как беше вчера; много приятели се свързаха с мен, за да ме попитат за баща ми“, каза Джинан, жителка на гранично село в южен Ливан, която се представя с псевдоним от предпазливост за сигурността на семейството си.

Нейният баща беше арестуван през 2006 г. по време на войната между Хизбула и Израел, след като преминава в Сирия, за да търси убежище за семейството си. „Веднага щом пристигна в къщата на нашите роднини, на вратата се почука и той беше арестуван“, спомня си Джинан, която оттогава не е чувала баща си.

Джинан и семейството ѝ направиха няколко посещения в Сирия, за да разпитат за освобождаването на баща ѝ. След като платила около 5500 долара на различни посредници, ѝ било казано, че баща ѝ е държан или в клон 235, или в затвора Седная – два центъра за задържане в столицата Дамаск, които са известни с извършваните в тях изтезания.

„Все още имаме надежда, чувствам, че той все още е жив и мисля, че ще се върне и ще живее с нас. Не подкрепям никакви въоръжени групировки, които убиват хора, но ако баща ми се върне... Имаме нужда от него“, каза Джинан.

Цари объркване, тъй като бързо променящата се политическа динамика в северозападна Сирия затруднява властите да идентифицират кой е бил освободен – и да го върнат на семействата им.

Али все още не е успял да се свърже директно с брат си и прекара последните 24 часа в опити да проследи кой е направил снимката след освобождаването му от затвора.

„Когато той се прибере, ще имаме голям празник. Но докато не го помириша, докато не мога да кажа „Ето го, брат ми“, нищо не се брои“, каза Али.

Бунтовническите сили на парад по улиците на Хама в петък след превземането на града.
📸 Снимка: Bakr Al Kassem/AFP via Getty Images

Русия се опитва да позволи на подсъдимите да се бият в Украйна

Артилеристи от Южния военен окръг на руските въоръжени сили участват в бойните действия в Запорожска област на Украйна, 23 октомври 2022 г.
📸 Снимка: РИА Новости

🇷🇺 Във вторник, 24 септември 2024 г. руските законодатели приеха законопроект, позволяващ на обвиняемите по престъпления да служат в армията, затваряйки вратичка, ограничаваща постъпването в армията до заподозрени и осъдени.

Долната камара на Държавната дума съобщи, че нейните депутати са гласували в подкрепа на два законопроекта, които, ако бъдат подписани, ще позволят на обвиняемите да подписват военни договори или да бъдат мобилизирани.

„Наказателното производство срещу такива лица ще бъде спряно и мярката за неотклонение (домашен арест, забрани за извършване на определени действия, гаранция, задържане) ще бъде отменена“, посочихао от руският парламент.

Криминалните досиета на обвиняемите могат да бъдат заличени, ако получат държавни награди или се пенсионират от армията поради възраст, наранявания или край на мобилизацията.

Сега законопроектите са подложени на едно гласуване в горната камара на Съвета на федерацията, след което се очаква президентът Владимир Путин да ги подпише като закон.

Първият закон, разрешаващ осъдени и заподозрени престъпници да постъпват в редиците на руската армия, беше приет в средата на 2023 г. Путин, който потвърди, че е помилвал затворници, воювали в Украйна, разреши мобилизирането на условно освободени затворници в края на 2022 г.

Преди тези закони да формализират набирането на лишени от свобода, наемническата група Вагнер започна да набира затворници в средата на 2022 г, а в замяна им предложи помилване и заличаване на криминални досиета в замяна на военна служба.