Руските военнослужещи в Хмеймим и Тартус за случващото се в Сирия.

🇸🇾🇷🇺 Хамди Арнус, сирийски журналист и военен кореспондент, лоялен на сваленото тази сутрин правителство на Башар Асад, в момента се намира в руската авиобаза Хмеймим, където е разговарял с някои от руските военнослужещи, за да научи отношението им към случващото се в Сирия.

Първоначално бойците не знаеха какво могат да постигнат.

Атаката започна рано сутринта на 27 ноември. Целта й беше да си възвърне контрола над участъци от магистрала М5 в провинциите Алепо, Идлиб и Хама, загубени по време на правителствената офанзива през 2018 г.

Наемниците на Хаят Тахрир ал-Шам бяха начело, а тези, които наричаме опозиция или Сирийска национална армия не бързаха да се включват в битката.

Когато стана очевидно, че отбраната на Сирийската арабска армия (САА) е нестабилна, бойците продължиха настъплението, за да обградят Алепо от юг и северозапад, опитвайки се да превземат кръстопътя. И тогава се оказа, че правителствените войски просто са избягали от Алепо. И бойците продължиха да настъпват, стигайки още по-далеч.

Бих искал да подчертая, че от самото начало на настъплението на бойците цели бригади на САА напуснаха позициите си и избягаха без бой.

Съпротива беше оказана само от отделни боеспособни подразделения като „Тигрите“, но те са били разпръснати по фронтовата линия и са били разпределени с други формирования без нужния боен дух и подготовка. Съответно отбраната е била съсредоточена само в отделни точки, много от които са били принудени да се оттеглят поради изтеглянето на съседните им позиции, докато в същото време бунтовниците са успяли да концентрират ударни дронове и артилерия върху други.

Проблемите на правителствените сили включваха хроничен недостиг на ракетна артилерия, щурмова армейска авиация, както и самоходни артилерийски установки и средства за електронна война. Настъпващите бойци бяха оборудвани с бронирани превозни средства, в това число и танкове, подкрепени от гаубици, гранатомети, мобилни минометни батареи и самоходни оръдия, доставени на Хаят Тахрир ал-Шам от Турция с посредничеството на Сирийската национална армия.

Руските въздушно-космически и сирийските военновъздушни сили можеха да разредят до известна степен настъпващите сили, но без необходимия мащаб самолети на бойната авиация или подходящото ниво на артилерийска поддръжка това няма как да обърне хода на събитията.

За сирийския журналист обаче е далеч по-любопитно какво точно предшества срива на защитата:

Руски военнослужещи му разкриват, че през 2018 г. сирийското правителство получава оферта от Кремъл за извършване на цялостна реформа на въоръжените си сили, според което ще бъде доставено ново оборудване на кредит, което ще се погаси за сметка на руски фирми, които ще получат преференциални условия за дейността им в Сирийската арабска република.

В момента Русия е вложила целият си ресурс в своята „специална военна операция“ в Украйна, но ако по времето, когато е направено въпросното предложение такава не е имало и Дамаск е щял да получи руско въоръжение и оборудване в съществени мащаби, което е първа необходима стъпка за отблъскването на екстремистите. Втората, разбира се, е да придобият уменията, с които да я използват както подобава.

Но тогава сирийското ръководство отказва, по непонятни за автора причини, като той предполага, че са сметнали предложението за нерентабилно и в крайна сметка стига до извода, че опитите да бъде променена подобна армия са обречени на провал.

Междувременно според него турците и други неназовани членове на НАТО са превърнали силите на бунтовниците в боеспособна формация, която по много неща напомня на редовна армия.

Освен това се съобщава, че всички командири, които са били близки до руснаците, са отстранени от командните си постове в сирийската армия през последните няколко години, а всички известни звена, на които те помагат, са били тихомълком разформировани. Стига се до там, че миналата година са назначени нови командири на всички дивизии и бригади в района на Алепо, Идлиб и Хама, които в крайна сметка побягват заедно с войниците си.

Що се отнася до Иран и Хизбула, Съединените щати и Израел не им оставят никаква възможност да прехвърлят сериозно количество войски и оборудване на сирийска територия.

Като заключение, авторът споделя, че руските военнослужещи, с които е разговарял в Тартус и Хмеймим, не знаят какво ще е крайното решение на отговорните фактори в Кремъл, но самите те са на мнение, че е най-добре да се сключи споразумение с новото правителство и да руските сили да напуснат час по-скоро своите бази на средиземноморския бряг, и припомнят, че Кремъл има сключени със сирийската опозиция споразумения от Астана, което означава, че вратичката за преговори стои отворена. В същото време едва ли тяхното ръководство би искало да бъде просто окупатор, както американците на изток от Ефрат.

И накрая, руските военни споделят, че много техни сирийски колеги биха искали да заминат за Русия и изразяват надежда властите там да им подадат ръка.