Над 100 000 украинци се завръщат в окупирания Донбас

Украински граждани, разселени принудително в резултат от бойните действия, се качват на евакуационен автобус на неразкрито място в района на Донецк на 18 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Florent VERGNES / AFP

🇷🇺⚔️🇺🇦 Близо 130 000 украинци са се завърнали в своите домове в окупираните от руската армия територии на Донбас през последната година поради трудностите, с които са се сблъскали като вътрешно разселени хора от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

Всички завръщащи се пътуват през летище Шереметиево в Москва, за да осъществят пътуването, обясни съветникът на кмета на Мариупол Петр Андрюшченко пред Kyiv Post. Руската федерация затвори последния си сухопътен граничен пункт между нейната Курска област и Сумска област в Украйна, когато Киев започна изненадващото си настъпление в района през лятото.

Андрушченко разкри, че е получил данните от руски служители, които наблюдават контролно-пропускателния пункт Шереметиево, което показва, че основната причина за връщането им са финансите.

„Тази вълна започна миналата година, след като правителството на Украйна отмени социалната заплата от 2000 hrv (48 долара) за вътрешно разселените украинци. Но основната причина е, че тези хора нямат къде да живеят“, каза Андрюшченко.

Средната заплата на украински работник, избягал от Донбас в първите дни на пълномащабната война, не надвишава цената на месечен наем на апартамент в по-голямата част от Украйна, добави той. Това също така държи най-популярната ипотечна програма в Украйна, yeOselya, недостъпна за вътрешно разселените лица, които съставляват едва 2% от 13 000 кредитополучатели по нея.

„Програмата е подходяща за бежанци от Киев, Буча, Хостомел, но тези от Мариупол, Бердянск, Волноваха, Токмак и Мелитопол не могат да си го позволят.“

В градове като Киев има повече работа, поради което бежанците остават по-често. Други региони нямат същите положителни перспективи. Повече хора се връщат от западната част на Украйна, но по-малко от Днипро.

В някои области има много малко бежанци, защото са „неприятелски настроени към вътрешно разселените лица“ – което означава, че не могат да си намерят работа, местните цени са твърде високи, за да се справят, или местното общество изглежда „затворено“.

Защо украинците избират Шереметиево?

След като Русия затвори граничния пункт Курск заедно със сухопътните си пунктове за влизане в Латвия, летището се превърна в единственият официален начин, по който украинци могат да влезат в страната. Маршрутът включва пътуване от Киев до Варшава с автобус, после към Минск и накрая до Москва със самолет.

При пристигането си украинците трябва да преминат през „филтрация“. Руските граничари ги разпитват за лоялност или принадлежност към Украйна, след което проверяват документите и преглеждат телефоните им, за да открият контакти, снимки, съобщения или други улики, които биха могли да разкрият проукраинска позиция, която би ги направила неприемливи за допускане в окупирания Донбас.

„Държаха ни на пода в малка стая в продължение на 27 часа“, разказа пред Kyiv Post Анджелина, млада жена, която наскоро се завърна у дома в окупирания Донецк, за да продаде имуществото си.

„Връчиха ми анкетна карта с абсурдни въпроси. Например „Как ви се струва Специалната военна операция?“ – както руснаците наричат ​​войната. Ако се изкажете негативно за войната срещу Украйна, ще си създадете проблеми. Ако кажете, че я подкрепяте, може да ви пуснат, но ще сте изложени на риск, тъй като профилът ви може да попадне в ръцете на украинските специални служби – какво тогава?

„Това е тежко морално бреме“, каза тя.

Дори след дни на чакане без храна и вода, все още няма гаранция, че на завърналите се ще бъде позволено да влязат в териториите, контролирани от Русия.

Хлъзгавата статистика

Екипът на Андрюшченко провери данните, получени от руски официални лица, спрямо тези от информатори, „които се намират в Мариупол“ и смятат, че още няколко хиляди души са направили опит да се върнат у дома, но са били върнати обратно на границата.

„Освен 120 000-130 000 души, които влязоха в окупираната територия, на около 200 000 беше отказан достъп. Други 50 000-70 000 получиха забрана за влизане в Русия през граничния пункт в Минск“, посочи съветникът на градския съвет на Мариупол.

Оценката от 130 000 души беше дадена през август от украинския депутат Максим Ткаченко, част от политическата партия „Слуга на народа“ на президента Володимир Зеленски и председател на парламентарна група, представляваща правата на вътрешно разселените украинци. Представител на местната власт в източната част на страната прогнозира, че цифрата може да достигне 300 000, но Андрюшченко каза, че смята подобни цифри за „преувеличени“.

Руснаците са дали по-скромни числа. Оксана Мишченко, представител на граничния контрол на Шереметиево, заяви пред руски телевизионни канали, че общо 107 000 украинци са пристигнали на летище Шереметиево от октомври 2023 г. и само 83 000 са получили разрешение да влязат.

Едно е сигурно – най-малко 100 000 украинци са се завърнали в окупираната от Русия територия. Тази цифра е фрапираща.

„Над 100 000 украинци вече е доста голям брой“, предупреди Володимир Вахитов, директор на Института за поведенчески изследвания към Американския университет в Киев.

„Въпреки това, този брой все още представлява широк диапазон от неясни оценки на служители от двете страни на границата, а не солидни доказателства, основани на проби или проучвания.“

Неспособост за защита на вътрешно разселените

Липсата на местна инфраструктура, настаняване и работни места в приемните градове също са основни проблеми за вътрешно разселените лица, каза Вахитов. При подобен широк обхват на проблема, градовете и регионите трябва да бъдат подкрепени политики, създадени на национално ниво.

Въпреки успешната реформа за децентрализация в Украйна, местните власти в страната все още разчитат на администрацията в Киев, за да създадат решения за вътрешно разселените лица, каза Вахитов. Местните общности, приемащи голям брой хора, са изправени пред предизвикателства в разширяването, тъй като им липсват ресурси за бързо разширяване на местната инфраструктура, добави Наталия Заика, заместник-директор на Института за поведенчески изследвания към Американския университет в Киев.

„Основните проблеми, с които се сблъскват, включват остарели жилищни норми, регулации на пазара на труда и несъответствие на уменията, както и осигуряване на достатъчно ресурси без допълнителна помощ от централното правителство.“