Руски удар засегна склад на издателство КСД с 300 000 книги

🇺🇦🎯🇷🇺 Руска атака на 27 октомври сутринта порази склад на издателство и верига книжарници КСД в района на град Харков, където се съхраняват около 300 000 книги. Колко от тях ще бъдат спасени, засега не е известно. Никой от служителите не е пострадал.

Новината дойде в деня, в който Украйна отбелязва Деня на украинската писменост и език. Издателството смяташе да поздрави читателите за празника и да представи изданията си за ноември, но вместо това то писа в Telegram: „Врагът уцели склада ни. Атаката срещу района, в който се намира, продължава“. Вечерта КСД уточни, че в различни части на сградата има няколко попадения, последвани от пожари. При гасенето част от помещенията са силно опушени, а част от оцелелите екземпляри са повредени. Складът се намира в Харковска област.

Директорката Лариса Гужвинска разказа пред регионалната редакция на обществената медия „Суспилне“, че служителите още не са влизали в склада, а спасителите от Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) току-що са тръгнали натам. „Ще трябва да прегледаме всички книги, на теория всички може да са повредени – едни от водата, други от дима, трети от огъня“, каза тя. Там са били и новите издания, които не са били разпратени и все още са изчаквали да бъдат пуснати в търговската мрежа. Допечатка засега не се планира: издателството ще работи с останалите тиражи.

Сутринта издателството предупреди, че ударът неизбежно ще се отрази на излизането на новите заглавия, насрочено за 5 ноември. Вечерта Гужвинска уточни, че датата остава: „На 5 ноември, както планирахме, ще започнем цикъла си. Но не всичките ни нови заглавия ще бъдат във всички магазини, а някои ще се издадат само в интернет“. На 28 октомври КСД все пак представи изданията з а ноември и потвърди, че в ударената сграда е имало около 300 000 тома: „Колко от тях ще успеем да спасим, засега не е известно, работим по въпроса“. Част от новите заглавия вече са в някои книжарници, други няма да стигнат дотам, а собствените си магазини издателството няма да може да зареди с достатъчно бройки от всяко ново издание. Доставки до търговците на едро също ще се забавят, като засега не е посочен срок.

Още в деня на удара КСД призова читателите да купуват книги от неговите фирмени магазини и партньори или онлайн: „Всяка купена книга, всяка поръчка и всеки ваш избор са важен принос към общата ни кауза и възможност да продължим да създаваме, издаваме и подаряваме истории, които вдъхновяват и остават в сърцето ви“.

Складът на КСД е поредният засегнат обект в украинския книжен бранш за последните месеци. На 1 август руски дронове подпалиха склада на издателство „Ранок“ и дистрибуционния център на верига книжарници „КнигоЛенд“ в Харков. Пожарът беше потушен едва на седмото денонощие, а изгорелите екземпляри бяха 8 милиона. В Киев складът на издателство „Книголав“ беше унищожен при масирания удар на 19 юли. Ударът на 7 октомври унищожи и новия му склад, в който се съхраняваха най-новите заглавия, както и допечатките на книгите, изгорели през юли.

По данни на Министерството на културата на Украйна само през лятото в печатници и складове са изгорели над 13 милиона нови книги. Засегнати са около 30 издателства, а директните загуби за целия бранш са 1,75 млрд гривни. „Русия целенасочено удря украинската книжна инфраструктура“, предупреди на 21 септември министърът на културата Тетяна Бережна, след като нейното ведомство обяви кампания за набиране на 500 000 долара за безвъзмездно финансиране. Партньори са фондацията на Киевското училище по икономика KSE Foundation, която управлява програмата, Украинският институт на книгата и фестивалът „Книжковий Арсенал“. Парите са предназначени за малки издателства с до 20 нови заглавия годишно и ще покриват преди всичко печата – както на тиражи, загубени при ударите, така и на нови тиражи.

Държавата готви и по-трайни мерки. Според „Детектор медиа“ бюджетът на Украински институт на книгата в проекта за държавен бюджет за догодина скача от 284,9 на 667,6 млн гривни. В тази сума влизат 272 млн. гривни субсидии за книжарниците. В края на септември кабинетът прие постановление, според което всяка независима книжарница в община до 100 000 жители ще получава компенсация за наема. Първи плащания се очакват през първото тримесечие на 2027 г. и ще покрият наема за последните три месеца на годината. Средствата могат да се използват само за закупуване на нова литература или разплащане с издателствата за вече продадени екземпляри.

Приемът на кандидатури за първия кръг на безвъзмездното финансиране започва през ноември. За КСД месецът ще започне с прегледа на всичките 300 000 тома от ударения склад и с нови заглавия, които част от читателите ще намерят само онлайн.

Русия удари „Епицентр“ в четири града за по-малко от денонощие

🇺🇦🎯🇷🇺 Руската армия порази обекти на водещата украинска верига за строителни материали и стоки за дома „Епицентр К“ в Харков, Запорожие, Виница и Полтава между вечерта на 24 октомври и днес сутринта. „Харков, Запорожие, Виница, Полтава. Отново за по-малко от денонощие“, написа днес във Facebook Юлия Чудновец, която ръководи връзките с обществеността на компанията. В официалното си съобщение „Епицентр“ описа случващото се като „тотално унищожаване на мрежата“.

Мрежата не е случайна жертва на масираните удари: Министерство на отбраната на Руската федерация я назова като цел на атаките. В бюлетина от тази сутрин ведомството обяви, че е ударен „логистичен център“ в град Харков, „на чиято територия се съхраняват стоки с двойна употреба, предназначени за снабдяване на въоръжените сили на Украйна“. Веригата присъства в още 4 руски сводки от края на септември насам – за Одеса (26 септември), Хмелницки (14 октомври), Дубно (20 октомври) и Ривне (21 октомври), всеки път като логистичен възел, който работи за украинската армия. В съобщенията не се посочва какво точно се е съхранявало там. Собственикът на хипермаркета отхвърля това обвинение поне от началото на септември, когато след 6 попадения в своя обект в Николаев заяви, че те са „обикновени търговски центрове. Място за пазаруване“, докато руската армия „ни смята за логистични комплекси“.

Най-тежко е в Харков. Около 19:00 ч. на 24 октомври кметът Игор Терехов съобщи за удар по търговски център в Основянски район, а половин час по-късно уточни, че попаденията са 2, сградата гори и персонал и посетители са евакуирани предварително. Според Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) хипермаркетът е ударен от дронове, а по местата, където са работели спешни екипи, са нанесени повторни удари: двама спасители са ранени, пожарна цистерна е напълно унищожена, а трети спасител е пострадал при самото гасене. Говорителят на местното управление на ДСНС Евген Василенко заяви пред „Суспилне“, че заради заплахата от нови удари спасителите не са могли веднага да пристъпят към гасенето и огънят е обхванал още по-голяма площ. Кореспондент на обществената медия предаде, че пожарът се е разширил по цялата територия на обекта. По сведения на ръководителя на областната военна администрация Олег Синегубов след удара медицинска помощ е потърсил и 39-годишен мъж.

Президентът Володимир Зеленски написа: „В Харков руснаците първо удариха хипермаркет за строителни стоки, а после нанесоха циничен повторен удар по спешните служби, пристигнали на място.“ Същата сграда беше ударена и на 27 август, когато загина 40-годишен мъж. Пак в Харков руски удар по друг хипермаркет на веригата уби 19 души на 25 май 2024 г.

Останалите 3 удара бяха нанесени в ранните часове и сутринта на 25 октомври. Малко преди 6:00 ч. Иван Федоров, съпредседател на Съвета за отбрана на Запорожка област, написа, че „един от търговските обекти“ в Запорожие е атакуван, при което е избухнал пожар; след около половин час е бил локализиран от спасителите. Няма пострадали. Според местното издание „РИА-Пивден“ ударът е по сграда на „Епицентр“, която след предишни удари отдавна не работи. Във Виница, където призори дрон уцели 5-етажен жилищен блок и рани шестима души, „Епицентр“ назовава свой обект, без да даде подробности за щетите. В Полтава около 10:00 ч. дрон удари местния „Епицентр“. Областната военна администрация докладва за пожар, при който е пострадала 52-годишна жена.

Ударът по Харков е нанесен в периода от 18:00 ч. снощи до тази сутрин, за който ВВС на Украйна отчетоха 153 ударни дрона от типа „Шахед“, сред които 92 реактивни, заедно с дронове от други типове и примамки. 119 от тях са свалени или неутрализирани със средства за електронна война, а попадения има на 15 места. Зеленски изброи удари по ТЕЦ, подстанции, въглищни мини, хранилища за зърно, пощенски терминал и Геран. Щети има в 9 области. По думите му за седмицата, завършила на 25 октомври, Русия е използвала срещу Украйна около 1600 управляеми авиобомби, 48 ракети и близо 2300 ударни дрона.

Харков, Запорожие, Виница и Полтава са поредните градове в серия от удари, която през октомври обхвана страната от Волиня до Запорожие. През нощта срещу 9 октомври в Чернигов бяха разрушени 60% от новия хипермаркет на веригата, издигнат наново, след като старият изгоря в първите дни на войната през 2022 г. „Обектът, който с такава вяра и усилия върнахме към живот, отново лежи в руини“, пише хипермаркетът на своята страница във Facebook. На 12 октомври беше поразен хипермаркет в покрайнините на Днипро. Още на следващия ден логистичният комплекс в Хмелницка област понесе 10 попадения, докато присъствието на около 30 дрона в небето пречеше на гасенето; според Forbes Ukraine са изгоряли около 85% от стоките. Последваха удари по складове в Ковел и магазини в Дубно и Первомайск, където бяха ранени съответно 3 и 8 души. На 21 октомври беше ударен обектът в Уман, а в нощта срещу 22-ри при удара с балистични ракети срещу столицата беше унищожен хипермаркетът на „Почайна“ в Киев. Общо това са 12 обекта за 17 дни.

Мащабът на загубите си проличава и по броя на обектите. В края на 2021 г. „Епицентр“ е имал 80 търговски центъра, а по данни на самата компания през август 2026 г. са работели 70, въпреки откритите по време на войната нови хипермаркети. Към 23 август, според обобщените данни на Forbes Ukraine, руските удари бяха унищожили 11 хипермаркета и повредили още 15, а групата беше загубила 2 логистични комплекса и завода си за керамични плочки. В нощта срещу 5 август в Калинивка, Киевска област, загина 1 служител, а 3 бяха ранени. Фирмата оцени, че реконструкцията на унищоженото производство ще отнеме най-малко година и половина. Зад всеки разрушен магазин стоят хора: в хипермаркета в Николаев, сринат на 4 и 5 септември, са работили 520 души, част от които „Епицентр“ вече беше преместил там след загубата на своите обекти в Херсон, Запорожие и Одеса.

„Епицентр“ не е единствената частна мрежа, потърпевша от руските удари. При същата атака на 5 август наред с двата логистични комплекса на веригата в Киев и Калинивка бяха поразени центърът за сортиране на „Нова пошта“, 2 разпределителни склада на „Силпо“ и логистичният комплекс на Novus. По данни на Kyiv Post са загинали най-малко 10. И на 25 октомври Зеленски споменава пощенски терминал, а Министерство на отбраната на Руската федерация изброи в Харков освен хипермаркета още един разпределителен обект и терминала във Васищеве. Двете картини не се изключват: удари по частни логистични и търговски обекти са част от по-широка поредица, но в нея „Епицентр“ е мрежа, която руското министерство назовава по име и чиито обекти бяха поразени поне 12 пъти за 17 дни.

Президентът Зеленски направи коментар за удара: „Така Русия отговаря на дипломацията и на извеждането от изолация.“ Той поиска да бъдат отблокирани „вече одобрените от европейците доставки на прехващачи“ за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot, както и да продължи подкрепата за украинската авиация срещу реактивните дронове „Шахед“. Конкретна стъпка президентът не назова. В предходната седмица, на 16 октомври, Тръмп подписа указ, който отменя ключови санкции срещу Москва, след като беше обявил и сделка с Путин за руския дизел; Зеленски вече беше предупредил, че тези мерки ще окуражат Путин и ще удължат войната. На 19 октомври Тръмп заяви, че е готов за тристранна среща с участието на Путин и Си Цзинпин в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Шънджън на 18–19 ноември: „Бихме я направили, за да говорим за ядрените оръжия и денуклеаризацията.“ Според The Wall Street Journal Путин е предложил на същата среща да се преговаря и за края на войната в Украйна, без участието на Зеленски, а Кремъл потвърди, че такава среща е обсъждана.

Хронологията показва, че ударите засягат и двете части на бизнеса: складовете, които снабдяват мрежата, и магазините, които продават. След 13 октомври, когато според компанията е изгорял последният ѝ голям логистичен комплекс, ударите по хипермаркетите продължиха от Ковел до Полтава. В Николаев, Хмелницка област и Харков повторните попадения държаха спасителите далеч от пожарите. Затова решаващ ще бъде изборът на „Епицентр“ за бъдещето на повторно ударените обекти: търговския център в Основянски район, поразен на 27 август и отново на 24 октомври, и обекта в Чернигов, възстановен повторно след 2022 г. и отново разрушен. Ново възстановяване ще покаже, че компанията продължава да залага на тези градове въпреки повторните удари, а затварянето им – че ударите водят до трайно ликвидиране на бизнеса, поне до края на войната.

📽️ Видео: Компилация от кадри на разрушенията след руски въздушни удари през изминалата седмица.

Час след примирието на Тръмп Русия удари ТЕЦ-5 под Харков

🇷🇺💥🇺🇦 Вечерта на 11 октомври, около час след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, руски удари засегнаха ТЕЦ-5 в Харков, а малко по-късно реактивна крилата ракета „Бандерол“ уби трима цивилни до хранителен магазин в квартал Писочин. Тръмп публикува съобщението в 17:20 ч. българско време: „двете страни се съгласиха“, че примирието „влиза в сила незабавно“. Първите взривове в предградията на втория по големина град в Украйна прозвучаха в 18:15 ч.

Над Харков обявеното примирие не настъпи нито за час, нито през следващото денонощие. Управляеми авиобомби, ударни дронове и още боеприпаси „Бандерол“ продължиха да падат върху града и околните общини, а вечерта на 12 октомври залп от 9 такива ракети удари Холодногирски и Шевченковски район и срина цял вход на 4-етажен жилищен блок. Към 07:00 ч. на 13 октомври спасителите са открили телата на трима души под развалините. Издирването продължава, защото според кмета Игор Терехов там може да има още един човек.

Москва така и не потвърди, че е приела примирието. На брифинга си на 12 октомври говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи само, че „контактите продължават“, а Кремъл ще информира журналистите, когато има какво да каже по темата. На въпросите с кого се водят тези контакти и дали примирието обхваща само рафинериите или и други енергийни обекти, отговорът му бе, че няма „какво да допълни“. Тръмп вече беше обявил подобно прекратяване на ударите по енергетиката на 14 септември, а според Financial Times Москва и тогава не се беше съгласила на нищо. Киев прие предложението още вечерта на 11 октомври, при условие че Русия направи същото.

На следващия ден Зеленски написа: „Очевидно Путин не чете Truth Social, а неговите шахеди се ръководят от други указания.“ По думите му през нощта Киев не е ударил нито един енергиен обект в Русия, а руските удари срещу украинската енергетика не са спрели. „Мисля, че това беше отговорът на Путин на президента Тръмп“, каза Зеленски. Министерство на отбраната на Руската федерация не споменава харковските цели. В сводката си от 11 октомври по обяд, броени часове преди поста на Тръмп, ведомството обяви „масирани удари по ключови обекти на енергетиката“, а по-късно и до днес сутринта изброи логистични центрове, пристанища, кораби и локомотиви.

3-дневната серия от удари започна в събота, 10 октомври, с удар по поликлиника. Малко след 12:15 ч. дрон „Молния“, евтин ударен безпилотник от самолетен тип, се заби в Холодногирски район, а няколко минути след това друг безпилотен апарат се вряза в сграда на поликлиника в Слободски район между 4 и 5 етаж, докато вътре се приемаха пациенти. Посетители и медици бяха изведени спешно, огънят обхвана 3 етажа, а пострадалите бяха 5-ма, сред тях спасител, който отстраняваше последиците. Терехов говори за дрон, а според украинската обществена медия „Суспилне“ става дума за боеприпаса „Бандерол“. За денонощието областната военна администрация (ОВА) отчете 1 ракета, 1 управляема бомба и 172 дрона с неустановен тип. В село Хотимля беше ранено 14-годишно момче.

В неделя, 11 октомври, около 10:20 ч. дрон „Молния“ удари камион на селскостопанско предприятие край Чорноглазивка в Богодуховски район. Загина шофьорът Виктор Ващенко, който 47 години кара камионите на същото стопанство. Малко преди 14:00 ч. две управляеми авиобомби (КАБ) паднаха в частния сектор на Немишлянски район в Харков. КАБ са авиобомби с модул за планиране и корекция (УМПК), които бойната авиация пуска, без да навлиза в обсега на близката противовъздушна отбрана. Попаденията бяха в частна къща и на територията на автосервиз в същия квартал. Две къщи бяха сринати, над 30 бяха повредени от взривната вълна, а пожарът обхвана 600 кв. метра. Спасителите извадиха изпод развалините 36-годишна жена, която по време на удара е лежала в леглото си, но тя почина малко след това. Според ОВА в града за денонощието има една загинала и 11 пострадали, сред тях 7-годишно момче.

Вечерта, в обръщението си, Зеленски каза: „Току-що имаше удар по ТЕЦ-5 в град Харков. По енергетиката на Харков.“ Той добави, че в рамките на седмица руските войски са нанесли над 200 удара по съоръжения за производство и пренос на електрическа енергия в Украйна. На другия ден областният управител Олег Синегубов заяви, че руските удари по енергийната система продължават, като „едно от предприятията“ е получило критични повреди. Наталия Минка от Писочин е била със сина си край гората, когато започнали експлозиите: „С детето видяхме как ракетата удари ТЕЦ-5, как гореше там.“

Около 19:25 ч. ракета „Бандерол“, по предварителните данни на областната прокуратура, падна на няколко метра от хранителен магазин в Писочин, в най-гъстонаселения микрорайон на селото. „Бандерол“ (С-8000) лети с над 500 км/ч и носи бойна глава с 50 кг взривно вещество. ВВС го водят като баражиращ боеприпас, тоест като вид ударен дрон, а Синегубов и прокуратурата го наричат ракета. Загинаха 16-годишно момче, което минавало оттам с тротинетка, 19-годишна девойка и 51-годишна жена. По думите на кмета на селището Олег Чернобай едната от жените е била продавачка, излязла да подиша въздух. Магазинът затваря в 19:00 и семейството, което го държи, си е тръгнало около половин час преди удара. Пострадалите са 28. Сред тях са момичета на 8, 10 и 13 години и двегодишно момче. Изгоряха пет коли, в около пет жилищни блока бяха избити приблизително 230 прозореца и балконски рамки, а 12 октомври беше обявен за ден на траур в общината.

В цялата Харковска област загиналите за денонощието са 5, сред тях дете. Ранените са 45, от тях 4 деца. Администрацията на Синегубов изброи 12 ракети, 11 управляеми бомби и 136 дрона. Малко след полунощ реактивен „Шахед“, както в Украйна наричат дронове „Геран“ с турбореактивен двигател, удари обект за добив на газ на „Нафтогаз“ в Харковска област. Избухна силен пожар, но няма пострадали служители, като изпълняващият длъжността председател на управителния съвет Сергий Федоренко уточни, че е повредено критично оборудване. През същата нощ „Бандерол“ се взриви върху пътното платно в северната част на Изюм: повредени бяха около 15 къщи и една кооперация, няколко улици останаха без ток и интернет.

Понеделник, 12 октомври, започна в 08:35 ч. с 5 удара за около час в Киевски район на Харков. По думите на Терехов „Шахед“ се е врязал в горните етажи на висок жилищен блок, разрушавайки в етажите от 1 до 9 в един от входовете. Поразена беше и друга многоетажна сграда, в спортен комплекс и до къща. Ранените са 22, сред тях 2 деца. Около 15:00 ч. дронове „Шахед“ удариха частния сектор на Лозова. Загина родената през 1955 г. Анна Коваленко, която цял живот работи в регистратурата на местното здравно заведение, а в този момент просто е минавала по улицата. Пострадаха още 7 души, сред тях дете. Кметът на Лозова каза, че през октомври градът е бил без удари само два дни.

Вечерта донесе най-тежкия залп от събота насам. Между 21:15 ч. и около 23:00 ч. в Харков 9 експлозии се взривиха на 3 вълни. 8 попадения бяха в Холодногирски район, а 9-о – в гъстозастроената централна част на града. ВВС преброиха 9 боеприпаса „Бандерол“, ОВА в първата си оценка даде 10, а Терехов определи една от експлозиите като ракета. През август говорителят на ВВС Юрий Ихнат посочи 11 като най-големия дотогава брой боеприпаси „Бандерол“, изстреляни за денонощие по цяла Украйна. Вечерта на 12 октомври 9 паднаха за под 2 часа върху един град.

Около 22:16 ч. един от боеприпасите удари 4-етажен блок в Холодногирски район и срути цял вход. Лариса Максименко се намираше в кухнята, а нейният съпруг, който не може да се придвижва сам, спеше в стаята. „Разбирам, че горя. После върху мен се посипа стъкло. Дойдох на себе си, а съм цялата затрупана. Цялата в кръв“, разказа тя пред „Суспилне“. Решетките на прозореца бяха разбити и екипът на линейката изведе мъжа оттам. При разчистването бетонна плоча от прикритието падна върху спасител, който беше откаран в болница. На 13 октомври сутринта под развалините на същия вход бяха открити телата на трима загинали. Пострадалите от вечерната атака са 10 по последните данни на кмета, а спасителите изведоха живи още трима души. Двама от тях са в тежко състояние: 19-годишен младеж с изгаряния се намира в реанимация, а друг мъж беше приет за спешна операция. В Шевченковски район боеприпас удари 5-етажен блок, чийто първи етаж е зает от банков клон. Изгоряха банковото помещение и 6 коли, докато на 3 съседни блока са избити прозорците. Около 06:00 ч. на 13 октомври реактивен дрон удари централния пазар в Изюм, което доведе до пожар; данни за ранени към момента няма.

Синегубов обобщи седмицата от 5 до 11 октомври, в която попадат и първите две денонощия от хрониката. В 49 населени места на областта са загинали 13 души, сред които дете, докато пострадалите са 148. Русия е използвала 26 ракети и 30 управляеми бомби срещу Харковска област. Към тях се добавят 789 дрона от неустановен тип, 13 дрона „Молния“ и 50 FPV дрона, управлявани от оператор чрез камера от първо лице. В самия областен град Терехов преброи 13 атаки, 7 загинали и 92 пострадали, сред тях 4 деца. Най-тежкият удар беше въздушната бомбардировка на Слободски район на 5 октомври, при която загинаха 6 души, а 47 бяха ранени.q За същата седмица за цялата страна Зеленски докладва за около 1450 авиобомби, 75 ракети и над 1640 ударни дрона, около 60% от които реактивни.

След обявлението от 11 октомври руските удари по Харковска област не спряха нито срещу енергетиката, нито срещу жилищните квартали. ТЕЦ-5 беше ударена около час след поста, обектът за добив на газ – към полунощ, а най-тежкият залп полетя 28 часа по-късно. Формално Москва не е нарушила нищо, защото не е потвърдила нищо, и точно затова обявеното в Truth Social остава едностранно: прието от Киев, неприето от Кремъл и неизпълнено над Харков. Докато Песков отговаря, че „контактите продължават“, е много вероятно ударите по енергийните обекти в областта да продължат: Кремъл не е поел публично никакво задължение, а Синегубов отчита удари по енергийната система и на следващия ден след обявлението. Примирието ще започне да съществува едва тогава, когато Кремъл го потвърди с конкретни параметри, а попаденията по енергийни обекти изчезнат от дневните отчети на ОВА. Дори тогава то не би включило местата, където от 10 октомври насам загинаха хора.

Максим Калашников призова Москва да излезе от войната, вместо да замразява Одеса

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският публицист Максим Калашников, представител на крайния националистически лагер, призова Москва да не оставя Одеса и Харков без ток, парно и вода и да излезе от войната сега, „по възможност с победа“. „Травмата вече е нанесена, затова не влошавайте положението. Замръзналите квартали на Одеса и Харков не са път към победата. Те са път към общо цивилизационно поражение“, каза той във видео, публикувано на 6 октомври в YouTube канала „Рой ТВ“ и в едноименния му Telegram канал с около 55 хил. абонати. Сам посочва и срока: „Ако продължим да воюваме, през 2027 г. ще започне сривът на икономиката не само в Украйна.“

Калашников признава, че Кремъл и Генералният щаб не го посвещават в плановете си, и се опира на онова, което „говорят враговете“. Подобен план описва документ на руски език от август, публикуван от The New York Times на 2 октомври, който Киев представя като прехванат руски план за зимна кампания. Той включва до 1000 ракети, дрона и бомби срещу енергетика и водоснабдяване, а за главни цели посочва Киев, Харков и Одеса. В тези градове снабдяването с електричество и топлинна енергия трябва да намалеят с до 90%, а канализацията да бъде сериозно нарушена. Министърът на енергетиката Денис Шмигал показа документа на европейските партньори в Париж в средата на септември, а вестникът не успял да провери независимо неговата автентичност.

Междувременно ударите по Киев продължават. На 1 и 2 октомври дронове поразиха многократно Южния мост на столицата, по който минават и автомобилите, и метрото, а Северният мост беше обстрелван 4 дни подред до 4 октомври. Същия ден руска атака повреди топлопровод и Деснянският район остана без топла вода. През изминалата нощ, ден след видеото, Русия изстреля по Украйна 70 ракети, чиято основна мишена беше енергетиката. „Укренерго“, държавният оператор на преносната мрежа, отчете нови спирания на тока в 5 области, сред които и Харковска.

Основният му довод е икономически. „Стига с глупостите, че можем да воюваме 20 години. Не можем. Вече всичко показва, че сме на предела“, заяви Калашников и изтъква, че Киев ще получи отвън 37 млрд. долара до края на годината, а Русия „засега е лишена от собствените си валутни резерви, а данъчните ѝ постъпления вече не стигат“. По думите му обемът на преработвания нефт е спаднал с около една трета – от 5,53 млн. барела дневно преди войната до 3,6 млн. през септември. Той приписва това на украинската страна, а Bloomberg отчете сходно ниво за юли – най-ниското от май 2002 г. Изводът на Калашников е, че „от тази война вече не може да има щастлив, триумфален изход“ и че „развръзката е много, много близо“. Сходна оценка е представил в Москва в края на август и директорът на ЦРУ Джон Ратклиф: по данни на Frankfurter Allgemeine Zeitung от 26 септември американската оценка е, че решаваща ще бъде руската икономика, която ще се срине като съветската.

Втората му тревога е ответният удар. Украйна вече има балистични ракети, припомня Калашников, давайки за пример FP-9 на украинската компания Fire Point с деклариран обсег до 855 км. Тази ракета според него може да порази енергийния пръстен на Москва – системата от електрически централи и подстанции около столицата – и да донесе на Москва през зимата „и студ, и тъмнина, и нарушена работа на водопровода“. На 4 октомври Зеленски обяви, че на ударите по украинската енергетика ще се отговори с такива по руската. Украинските градове са преживели такива зими с палатки и пунктове за отопление, напомня Калашников, но „у нас, в Руската федерация, такъв опит няма“.

Калашников не предлага мир, а война с друга цел. Според него настоящият подход „не пипа върхушката на противника, а наказва низините“. Вместо това предложи да бъдат ударени президентската администрация, правителството, Върховната рада, министерствата, щабовете и финансовите структури, кварталите с вили на украинския елит, мостовете, железопътните възли, петролните складове и средствата за комуникация.

Мостовете в Киев вече са сред целите на руските удари от началото на октомври. В публикация от същия ден Калашников добавя, че още в началото на инвазията достъпът до одеските пристанища е трябвало да бъде блокиран с минно заграждение между кримския нос Тарханкут и морето срещу Вилково, при устието на Дунав. От януари 2025 г. той повтаря, че ударите само по енергетиката от октомври 2022 г. насам не са парализирали врага, а през юли 2026 г. обяви тази стратегия за провалена. Упорството в нея работи за Киев, чието ръководство ще споделя кадрите от хуманитарната катастрофа като доказателство какво носи Русия, отбелязва той.

За Калашников Одеса е лична тема. Владимир Кучеренко, както е истинското му име, е роден през 1966 г. в Ашхабад, столицата на Туркменистан, но прекарва детството и младежките си години в Одеса, където баща му става кореспондент на „Правда“ през 1978 г. Там започва да учи история. Във видеото се представя като „руски одесит“ и определя града като културна столица на „Новорусия“, историческо название на имперска област, попадаща в земите на днешна Украйна. Калашников настоява, че през 2014 г. Харков и Одеса са два от „най-антибандеровските“ градове, а сега, „след повече от четири години бомбардировки“, настроенията там „са съвсем други“. Той предупреждава, че ако градът бъде оставен на студено, „бандеризацията“ му ще бъде завършена. Илюстрира го с виц, чут от баща му през 1979 г.: как Тодор Живков разказал на съветския лидер Леонид Брежнев, че православната църква за 1000 години не успяла да накара българите да постят, но народната власт се справила само за 30. В Одеса, казва Калашников, същото е станало само за няколко години.

Същия ден в Telegram той коментира кадри на мобилна огнева група, която сваля дронове в одеското небе: „Ето какво трябваше да се избягва с всички сили!“ Калашников обвинява Кремъл за озлоблението на града срещу Русия, породено от обстрелите и оставянето му на студено през зимата. Владетел, за когото Одеса е руски град, а руснаците и украинците са един народ, би постъпил иначе; щом не е постъпил така, „значи всички тези приказки за един народ са само политическа манипулация и празни думи“. За образец посочва Турция в Северен Кипър през 1974 г. и Германия със Судетите, Австрия и Мемел (днешна Клайпеда, Литва) през 1938–1939 г. Според него тя действа „без да допуска разрушения и страдания на сънародниците си“. И при двата случая става дума за завземане на чужда територия под знамето на защитата или обединението на сънародници. Одеса остава цел; спорът е за начина, по който трябва да бъде взета.

Позицията му не минава безнаказано в собствения му лагер. Във видеото той отговаря на канала Alex Parker Returns, който го е нарекъл „хохол“, пренебрежително прозвище за украинец, в отговор на призива мирните жител да не бъдат наказвани. Калашников отговаря с твърдението, че „малорусите също са част от руския народ“, и намеква че от същата „логика, която води наникъде“, се ръководи „и някой по-нагоре“. Той обаче не е либерален критик: подкрепя инвазията от позициите на Игор Стрелков, бивш командир на проруските сили в Донбас, осъден в Русия през 2024 г. И в това видео призовава за освобождаването на Стрелков и на генерал Иван Попов. През 2024 г. заедно с „Партия на делото“ подкрепя Путин на президентските избори. През юни е призован в полицията, защото сподели кадри от пожара на московската рафинерия в Капотня въпреки забраната за публикуване на последиците от украински удари, въведена от столичните власти.

Изказването идва от привърженик на войната, който от месеци описва как тя се изчерпва. През февруари Калашников писа, че за превземането на Киев или Одеса „вече не може да става и дума“, а войната „трябва да завърши така, че да има какво да се покаже като победа“. Тогава той предрече и „последна ескалация“ с мобилизация на поне половин милион резервисти. Към края на август The Economist съобщи, че след лято, в което е обмислял решенията си за войната, Путин в крайна сметка е избрал ескалацията, която включва масиран удар по украинската енергетика. Сега същият автор твърди, че насочена към Одеса и Харков, тя ще доведе Русия до общо поражение. Собствените му прогнози обаче невинаги се сбъдват: в началото на 2025 г., както предаде украинският сайт Диалог.UA, Калашников очакваше, че „най-вероятно през 2025 г. ще бъде подписано примирие“. Каналът му е малък в сравнение с големите военни канали и не е свързан с никоя държавна институция. Затова изказването не отразява промяна в Кремъл. То показва, че дори за част от най-отявлените привърженици на т.нар. „специална военна операция“, пред командването трябва да стои въпросът как тя да бъде прекратена така, че краят ѝ да изглежда като победа.

Има ясни признаци, по които може да се проследи дали двете му предупреждения се сбъдват. Планът е в действие, ако ударите следват етапи от документа на The New York Times: първо подстанции по западната граница, които приемат тока от Европа, после ВЕЦ и накрая връзките на трите действащи АЕЦ с мрежата. Тезата, че планът няма да пречупи Киев, се потвърждава, ако Одеса и Харков преминат през зимата, без украинското ръководство да смекчи условията си за примирие. Ако пък украински балистични ракети се окажат способни да поразят московския енергиен пръстен, студът и тъмнината, които планът отреждат на Одеса и Харков, ще се върнат като бумеранг към руската столица.

Оръжието засече при покушение срещу командира на „Хартия“

🇺🇦⚔️🇷🇺 Опит за покушение срещу полковник Игор Оболенски, командир на 2-ри корпус на Национална гвардия на Украйна „Хартия“, е бил осуетен в Харков на 31 юли, след като оръжието на нападателя не произвело изстрел. По данни на източници на „Украинска правда“ мъжът се приближил към офицера в гръб близо до бръснарница, но пистолетът му засекъл. Оболенски не е пострадал.

Украинският президент Володимир Зеленски потвърди опита за покушение още на същия ден. Той съобщи, че нападателят и негов съучастник са били задържани и се извършват необходимите процесуални действия. Зеленски допълни, че е разговарял с Оболенски и е получил доклад от временно изпълняващия длъжността председател на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Олександър Поклад. Президентът обеща отговор на опита за убийство на украински командир, без да уточнява какъв ще бъде той.

Публично потвърдените факти за момента са самият опит, ареста на двама души и започнали процесуални действия. Подробностите за мястото, засечката на оръжието, самоличността на стрелеца, както и начините на вербуване идват от неназовани източници от правоохранителните органи, съобщава „Украинска правда“. Разграничението е ключово, защото разследващите още не са предложили пълна доказателствена картина.

Според източниците близо до местопрестъплението е бил задържан 69-годишен жител на Харков, у когото намират пистолет „Макаров“ и боеприпаси. Изданието публикува снимка и видео, предоставени от нейни колеги. По-късно същата вечер, отново според изданието, СБУ и Националната полиция потвърдили ареста на човек, определен като потенциален убиец, и съобщили, че се подготвя уведомяване за подозрение.

След сведенията за засечката и иззетото оръжие е образувано наказателно производство. Към вечерта на 31 юли публичните сведения не включват правна квалификация на случая, точния статут на втория задържан или информация дали съдът вече е определил мярка за неотклонение. Затова определението „нападател“ и „съучастник“ от изявлението на Зеленски не трябва да се четат като влязла в сила съдебна констатация.

Разследващите органи работят по версия, че мъжът е вербуван дистанционно от руски специални служби, чиито представители се представяли за служители на СБУ. По тази версия те го убеждавали, че Оболенски е „предател“. Като привидно доказателство му изпратили изображение, създадено с изкуствен интелект, на което командирът е показан пред Кремъл с фланелка с руски символи.

Тази част от случая установява какво твърдят украински източници за метода на вербуване, но не разкрива самоличността на предполагаемите руски куратори, използваните канали за връзка и наличните технически доказателства. Няма публични данни дали задържаният е проверил автентичността на изображението, защо е приел указания от хора, представящи се за украински служители по сигурността, и дали е получил или му е било обещано възнаграждение.

Задържаният заявил, че е получил оръжието от неуточнено лице в Харков по нареждане на куратор, разкри „Украинска правда“. Следователите преглеждат записи от камери, проверяват други възможни съучастници и се опитват да установят дали информация за придвижването на Оболенски е изтекла. Публичните данни засега не позволяват да се заключи дали вторият задържан, за когото говори Зеленски, е човекът, предал пистолета, или друго лице от предполагаемата мрежа.

Фактът, че оръжието не е произвело изстрел, е решаващ за непосредствения изход, но не дава отговор на въпроса докъде е стигнала подготовката. Наличието на пистолет, боеприпаси, предварително установено място и лице, което според задържания е доставило оръжието, насочва разследването към организацията преди самото приближаване. Засега няма публични данни за пробни стрелби, наблюдение в предходни дни или участие на човек с достъп до графика на командира.

Вечерта на 31 юли Оболенски коментира, че разглежда покушението като част от руския терор и последица от работата на „Хартия“ на бойното поле. Самият корпус заяви, че ще отговори „на бойното поле“ и все още продължава да държи линията. Това са оценки и намерения, заявени от украинската страна; разследването на конкретния опит за убийство остава в ръцете на СБУ и полицията.

Оболенски, известен с позивната „Корнет“, е сред разпознаваемите командири в Националната гвардия. При създаването на два корпуса през април 2025 г. той е определен да оглави 13-а бригада с оперативно назначение „Хартия“. Корпусната реформа заменя част от временните групировки с постоянни щабове със собствени разузнавателни, артилерийски и логистични звена, способни да координират няколко бригади на по-широк участък от фронта.

Официалната структура на корпуса включва бригадите „Спартан“, „Рубеж“, „Хартия“, „Рейд“ и Славянската бригада. Това поставя Оболенски над командването на една отделна бригада и обяснява защо украинските власти представят случая като опит за удар срещу висш командир. Самото му положение обаче не доказва как нападателите са избрали целта или дали са разполагали с вътрешна информация.

На 15 юли 2026 г., малко над две седмици преди покушението, Зеленски присъди на Оболенски званието „Герой на Украйна“ с орден „Златна звезда“. В указа като основание са посочени личната му храброст и героизъм при защитата на държавния суверенитет и териториалната цялост на Украйна, както и готовност за саможертва при служба.

Случаят се вписва в дълга серия от планове за нападения срещу военни и публични фигури, разкрити от украинските власти, но наличните данни не доказват, че те са част от една и съща командна структура. На 24 март 2026 г. СБУ докладва за разбита мрежа, свързана според службата с руското военно разузнаване. При операцията бяха задържани над 10 души, а въоръжен заподозрян беше убит, след като оказа съпротива.

Сред целите на тази мрежа са съветникът към Министерство на отбраната и доброволец Серхий Стерненко и роденият в Русия Иля Богданов, който воюва за Украйна от 2014 г. Разследването описваше подготовка на бомбени атентати и стрелба от близко разстояние. Сходството с настоящия случай е употребата на местни изпълнители и проследяването на цели, а не в доказана обща оперативна верига.

На 8 юни украинските власти отделно осуетиха подготовка за убийство на служител на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна. Според Национална полиция руски служби предложили 100 000 долара на вербуван жител на Киев, който следял маршрута и графика на целта и търсел оператор на дрон за удара. Този случай показва друг предполагаем метод и не бива да се слива с мрежата от март или с покушението срещу Оболенски.

При опита срещу командира на „Хартия“ най-важните следствени въпроси остават конкретни: кой е предал пистолета, как нападателят е получил информация за местоположението на Оболенски, кой е поддържал връзка с него и какви доказателства свързват тези лица с руски служби. Отговорите ще покажат дали става дума за ограничена операция с местни изпълнители или за по-широка мрежа. Засега сигурно е единствено, че нападението е било предотвратено, заподозрени са задържани и разследването продължава.

Анализ: Харков строи „купол“ срещу FPV на оптично влакно – градът догонва фронта

🇺🇦🛡️🇷🇺 Харковската областна военна администрация и 2-ри корпус „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна разработват от седмица експериментален проект за активно противодействие на руските дронове с оптично влакно, т.е. опит технология от фронта да бъде разгъната над милионен град, а не над отсечка от бойната линия

Пилотният проект се изпълнява в неоповестен район на областта, а при успех ще обхване цялата територия. Целта е да се изгради – по думите на началника на областната администрация Олег Синегубов – „защитен купол около Харков срещу FPV дронове с оптично влакно“. Синегубов обяви самата инициатива на 29 юли в ефира на „Радио Хартия“ – медията на самия корпус, който ръководи разработката. Подразделението беше създадено през април 2025 г. на основата на 13-та бригада с оперативно предназначение „Хартия“ и се командва от полковник Игор Оболенски.

Думата „активно“ носи цялата тежест на тази новина. Дронът, управляван чрез размотаваща се оптична нишка, нито излъчва, нито приема сигнали. Поради това средствата за електронна война, на които защитата на Харков се осланя от години, са безсилни. Остават физическите решения, макар Синегубов да отказа да разкрие кои от тях са включени в експеримента. Категорията на тези решения обаче е известна и се свежда до няколко основни направления: дронове-прехващачи, настигащи целта и свалящи я с удар; дистанционно управляеми огневи модули и автоматизирани турели с оптично-електронно насочване; мобилни групи с гладкоцевно оръжие; акустично и оптично засичане; както и удари по самия операторски разчет, доколкото дължината на макарата ограничава периметъра, в който може да се намира. Кое от изброените средства е залегнало в пилотния проект, за момента остава неясно.

Активното противодействие е първият от общо три ешелона. „Военните експериментират и търсят средства за активно противодействие. Вече седмица работим с Втория корпус на НГУ „Хартия“ по експериментален проект, който ще се реализира на конкретен участък от територията – няма да разкриваме къде точно“, каза Синегубов. Вторият ешелон е пасивен и предвижда разполагането на анти-дрон мрежи по околовръстната пътна мрежа на Харков, а не само по северните ѝ отсечки, както и по Харковското шосе от околовръстното до кръстовището с улица „Академик Проскура“. Трети ешелон е крайният рубеж: „Физическо унищожаване, при което екипи ще действат с пушки или автоматизирани турели – това е третата, последна линия, която трябва да свали онова, с което първите два ешелона не са се справили. Вчера разглеждахме този въпрос. Имаме и средствата, имаме и хората.“

Финансирането на експеримента е поето изцяло от областния бюджет. „Работата е изключително сложна. Сложни средства, сложно финансиране. Ще го финансираме изцяло от областния бюджет, защото проектът е експериментален. Когато покаже своята ефективност, разбира се, ще поискаме средства по платформата United24, като е възможно да привлечем и други източници“, заяви Синегубов. Мащабирането на системата обаче изисква суми, с каквито областта не разполага самостоятелно.

Цифрата, с която началникът на администрацията обясни спешността на мерките, лесно може да бъде разтълкувана погрешно. „При нас биха долитали по близо сто FPV дрона с оптично влакно на ден върху град Харков“, заяви той, описвайки хипотетичен сценарий при липса на каквато и да е защита, а не отчет за реално извършени атаки. Действителният брой е известен и е значително по-нисък: от началото на май до 30 юни до града са стигнали 29 FPV дрона от стотици изстреляни. Данните са на военнослужещия Данило Акуленко, който отдават тази разлика на действащата електронна война. Той обаче предупреди, че врагът постоянно сменя честоти, проучва по-слабо защитени участъци и търси заобиколни решения. Следователно отбраната действа, но тя е ефективна срещу радиоуправляемите апарати – именно класът, който оптичното влакно обезсмисля.

Мащабът на заплахата, под която градът вече се намира, личи от седмичния отчет на кмета Игор Терехов за периода 21–28 юли: 17 обстрела, от които 10 с FPV дронове, още 2 дрона, паднали без детонация, 2 удара с дронове „Молния“ и по 1 попадение от „Италмас“, реактивен „Шахед“ и крилата ракета „Бандерол“. Ранени са 24 души (сред които 3 деца), а 3-ма са загинали. Повече от половината апарати са били насочени срещу автомобили и горивно-смазочна инфраструктура (бензиностанции и газови колонки); ударени са камион за хляб и автомобил за доставка на вода. Най-разрушително е било попадението на ракетата „Бандерол“, която е сринала 2 частни къщи и нанесла щети на над 20 други.

От май насам FPV дроновете са отнели живота на 4-ма души в Харков – всички в северния сектор на града. На 21 май на околовръстния път загина шофьор на камион; на 19 юни в квартал Пятихатки беше убит пътник в лек автомобил; а на 24 юли на Харковското шосе, в същия район, загинаха още двама водачи. Географията на атаките не е случайна. Село Липци, към което руските части се опитват да пробият успоредно с натиска при Волчанск, се намира на около 20 км северно от Харков. В същото време Русия вече подготвя серийно производство на FPV дронове с макари за влакно с обхват от 30 до 50 км. Депутатът от градския съвет Максим Радченко, който служи в украинската армия от 2024 г., описва процеса така: „Дори линията на бойно съприкосновение да остава статична и пехотата да държи позициите си, зоната на поразяване се разширява и дълбочината ѝ нараства. От ноември миналата година наблюдавахме как тя се задълбочава последователно с 5, с 10, с 15 км. Това бяха ясните сигнали.“

Синегубов цитира статистика, която безгласно сочи колко съществено се различават двете отбранителни задачи. От началото на 2026 г. в Харковска област са обезвредени 2000 баражиращи боеприпаса от типа „Шахед“ и „Италмас“ (476 от тях само през юни, а за текущата непълна седмица – над 100, включително реактивни „Шахед“, свалени сутринта на 29 юли по подстъпите към града). Тази впечатляваща цифра обаче се отнася за съвсем различен клас цели. „Шахед“ лети високо и продължително, засича се от радари и се поразява от мобилни огневи групи и зенитна артилерия. FPV дронът с оптично влакно се появява броени минути след пускането си, лети ниско между сградите, не излъчва сигнал и струва няколкостотин долара. Ето защо изграденият капацитет срещу първия тип заплаха е неприложим спрямо втория – нито сензорни системи, нито средства за поразяване, нито икономическа ефективност на прихващането.

Предупрежденията за тази заплаха изпреварват настоящия експеримент с пет месеца. Радченко постави въпроса на сесия на градския съвет още през февруари, но тогава кметът му отговори: „Моето отношение е, че войната трябва да бъде завършена, а не да се слагат мрежи.“ На 28 юли обаче Терехов вече бе променил тона си. „Без излишен шум започнахме да заделяме и насочваме собствени средства от градския бюджет за тази цел“, заяви той пред журналисти, без да уточни конкретните суми или предназначението им. Ден по-късно, на сесия на съвета, той добави, че общинските предприятия са закупили оборудване, способно да произвежда „определена защита, за да не стига оптичното влакно до града“, както и че градът е „установил определен рубеж“ и е „разработил и разпространил“ системи за електронна война.

Подобно описание от страна на кмета обаче се сблъсква със самата същност на заплахата, тъй като средствата за електронна война не влияят върху апарати без радиоканал. Терехов не поясни какво точно е закупеното оборудване, а изрично споменатият от него РЕБ по дефиниция работи срещу радиоуправляеми дронове, но не и срещу тези на нишка. Именно това ключово разминаване обяснява защо областната власт и корпус „Хартия“ търсят коренно различно решение.

Общественикът Никита Соловьов оспорва и начина, по който градската управа разпределя отговорността, за да оправдае забавянето. „Условно казано, на околовръстния път – тоест на административната граница на града – правомощията на областната военно-гражданска администрация приключват. Тези правомощия са в ръцете на град Харков“, посочва той. Синегубов от своя страна категорично отказва да дели отговорността: „Тук не може да има разделение. Това е съвместна отговорност на всички ни, за да направим максимума и да гарантираме безопасността на цивилното население и логистиката. Наш приоритет в момента са пътищата в областта – преди всичко логистичните трасета, евакуацията на ранените и извеждането на мирните жители.“

Данните за изграждането на мрежите ясно показват къде всъщност е проблемът. Според писмен отговор на Службата за възстановяване и развитие на инфраструктурата до „Гвара Медиа“, към 18 юни в областта са защитени едва 65,69 км от нужните 713 км пътища с държавно значение, което прави точно 8,44%. Целево финансиране липсва и до днес; дейностите се покриват от перото за текуща експлоатационна поддръжка на пътната мрежа – със средства, предвидени за друга цел. В края на юли подизпълнители са реализирали едва около 10% от планираното и са спрели работа, а вече извършените дейности остават като неизплатен дълг.

Харков не е първият град, изправен пред този проблем, нито първият, който стига със закъснение до нужно решение. Херсон, чиито квартали са разположени на едва 5 км от най-близките руски позиции, инсталира антидрон мрежи още от лятото на 2025 г. по основните си артерии, по шосето от гарата до изхода на града, по централния булевард и около част от социалните обекти. В Запорожие първоначално имаше колебания: през януари началникът на областната администрация Иван Федоров обяви, че няма да поставят мрежи, тъй като методът не е особено ефективен. През юни обаче, след като дронове започнаха да поразяват частни автомобили и маршрутки, градът задели средства от собствения си бюджет и към днешна дата е покрил 100 000 кв. метра. В Суми на 29 юли премиерът Сергей Корецки съобщи, че правителството отпуска 70 милиона гривни от резервния фонд за антидрон защита на улиците и пътищата. Сценарият се повтаря навсякъде по един и същ шаблон: първоначален отказ, последван от цивилни жертви, и едва тогава – заделяне на бюджет.

Какво всъщност стои зад понятието „автоматизирани турели“ в материален план, може да бъде видян от съседен технически пример. На 3 юли украинската компания Contra Drone демонстрира на закрити полеви изпитания комплекс от над 20 технологични решения. В негов център е MADS – автоматизирана мини-система за ПВО, която засича, съпровожда и поразява малки въздушни цели без намесата на оператор при скорости до 300 км/ч, на разстояние и височина до 1 км, използвайки ракети с осколочна, термобарична или мрежова бойна част. Към комплекса е включен и радарът CD-T15, способен да следи над 300 обекта на дистанция до 22 км. Никой официален източник не свързва компанията с харковския проект, а посочените параметри са декларирани от самия производител. Този пример обаче илюстрира технологичната зрялост на цялата категория, а не конкретното съдържание на пилотната програма.

Срещу надеждата за изграждане на пълен защитен купол обаче стои реалният опит на останалите градове по фронта. Нито Херсон, нито Запорожие са успели да създадат активен пояс за прехващане на дронове – и двата града разчитат предимно на пасивни мрежи и мобилни огневи екипи, а Запорожие все още доработва самата конструкция на мрежовата защита. Активното противодействие си остава специализирано решение за бойното поле, поддържано от военни разчети, а не от общинска инфраструктура. По-предпазлив прочит показва, че харковският „купол“ на практика вероятно ще бъде сведен до втория и третия ешелон, а първият ще остане местен експеримент в ограничен участък. Разликата между тези два изхода не е толкова техническа, колкото финансова: областният бюджет е достатъчен за изпитания, но не и за цялостен периметър по околовръстно шосе на града, докато държавното финансиране дори за далеч по-евтината мрежова програма бави отпускането си вече повече от година.

Трети удар за три дни остави Белгород без ток и вода.

🇺🇦⚡🇷🇺 Белгород отново остана без електричество и вода през изминалата нощ, след като серия от ракетни удари поразиха енергийната инфраструктура на руския областен център и потопиха в мрак големи части от града. Губернаторът на Белгородска област Александър Шуваев докладва за „масирани удари“ през нощта и потвърди щетите. „В Белгород са повредени инфраструктурни обекти, вследствие на което са регистрирани прекъсвания в подаването на електрическа енергия и вода“, заяви той; по предварителни данни няма пострадали.

Няколко съоръжения са пламнали при нападението – Шуваев говори за пожари, без да назове конкретните цели. Жители съобщиха за серия експлозии в ранните часове на деня, след като в региона беше обявена опасност от въздушни удари. Очевидци твърдят, че градът е бил ударен с ракета. Кадри и снимки, разпространени в местни канали в „Телеграм“, сочат възможен удар по ТЕЦ „Луч“ – обект, който вече беше мишена на украински удари.

Конкретният вид оръжие, използван при атаката, остава неизяснено. В предишни удари по електроцентралите в Белгород бяха използвани както реактивни системи HIMARS, така и дронове. Градът се намира на около 70 км от Харков – разстояние в обхвата на американските управляеми ракети, изстрелвани от HIMARS, което прави тази версия правдоподобна, без да я потвърждава.

Ударът от тази нощ е третият за три дни по енергийната мрежа на Белгород и последният в бързо сгъстяваща се серия. На 2 юли местни жители съобщиха за нападение над завод за енергийно оборудване в града. На сутринта на 3 юли ракетен удар порази електрическа подстанция от 110 kV на територията на ТЕЦ „Мичуринская“; избухна пожар, части от Белгород останаха без ток и вода, една жена загина в автомобила си, а пет коли бяха повредени – според данни на канала Astra и на белгородските власти. „Мичуринская“ е сравнително малък обект с около 24 MW мощност и топлинна около 80 гигакалории на час, но поразяването се пренася надолу в мрежата градското водоснабдяване разчита на електрозахранени помпи, затова ударът срещу подстанцията спира и това. Същата зависимост обяснява защо всеки от трите удара остави Белгород както без ток, така и без вода, а на моменти и без стабилна мобилна връзка и интернет.

ТЕЦ „Луч“ – газотурбинна станция, която покрива около 10% от парното на града – е сред най-често атакуваните енергийни обекти в региона, което прави сочения от кадрите обект правдоподобен като повторение. Украински удари я засегнаха на 28 септември 2025 г. с прекъсвания, достигнали чак до Стари Оскол и Шебекино; отново в ранните часове на 15 декември 2025 г., когато тогавашният губернатор Гладков съобщи за значителни щети по инженерна инфраструктура без ранени; както и през януари и февруари 2026 г. Всеки път картината се повтаря почти дословно – пожар по съоръженията, спиране на тока в квартали на града, часове до повторното пускане. Ако сведенията от 4 юли се потвърдят, това би бил пореден удар по един и същ, вече многократно ремонтиран възел.

Шуваев ръководи региона отскоро. Генерал-майор и Герой на Русия, ветеран от „специалната военна операция“, родом от Нови Оскол в областта, той беше назначен за изпълняващ длъжността губернатор на 13 май 2026 г. на мястото на Вячеслав Гладков. След години начело на най-обстрелваната гранична област в Русия Гладков беше отстранен в рамките на мащабно разместване на губернатори по границата с Украйна и по-късно номиниран за пратеник на Русия в Абхазия. Смяната дойде на фона на месеци украински удари, които превърнаха Белгород в най-редовно поразявания руски областен център – град, чиято близост до фронта го прави едновременно тил и мишена.

Никой руски областен град не е така изложен на украински удари. Белгород се намира в непосредствения тил на харковското направление, което е определящо за това да бъде най-често обстрелвания руски областен град от началото на пълномащабната инвазия – под комбинация от дронове, реактивна артилерия, балистични ракети и крилати ракети, срещу която областта разгърна системи за ранно предупреждение и свои защитни мрежи над пътища. Точно близостта, която прави града логистична опора за руската групировка срещу Харков, го направи и най-достъпната цел за украинско възмездие; 70-те км до Харков, които го поставят в обсега на далекобойната украинска артилерия, са същите, които го държат в постоянна тревога.

Ударите по Белгородска област са част от по-широк модел, който Киев следва още от есента: трайно да върне войната обратно на територията на Руската федерация, поразявайки енергийна и промишлена инфраструктура в пограничните райони. Логиката е симетрична – на месеците руски удари срещу украинската енергийна мрежа преди всяка зима Киев отвръща с удари по руската. През втората половина на юни Зеленски одобри 40-дневна операция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), насочена да увеличи натиска върху Русия и да я подтикне към край на войната. В нейните рамки украински дронове удариха авиобаза „Саки“ в окупирания Крим, с което бяха потвърдени попадения по 6 от 7-те самолетни хангара, част от тях с изтребители Су-3. На 21 юни Зеленски заяви, че новите дронове на Fire Point поразяват цели на 2070 км дълбочина. Основната тежест на кампанията пада върху руската петролна индустрия – ключов източник на приходи и гориво за войната, но гранични области като Белгородска влизат в най-достъпния ѝ обхват. Самият Зеленски отбеляза, че под този натиск руските сили вече разместват противовъздушната отбрана, за да прикрият Москва и други стратегически обекти – признак, че кампанията ги е принудила да преразпределят ограничен ресурс.

Руска авиационна бомба уби студентка в Харков ден преди дипломирането ѝ.

🇺🇦🕯🇷🇺 23-годишна студентка по медицина загина в руски въздушен удар в Холодногорски район на град Харков вчера следобед – ден преди своето дипломиране. До безжизненото ѝ тяло, проснато на платното, спасителите намерили академичната тога и шапка с пискюл, които е трябвало да облече за церемонията днес. При удара са ранени 12 души, 1 от които се намира в изключително тежко състояние и лекарите се борят за живота му.

Ударът е нанесен около 15:40 часа, обяви ръководителят на областната военна администрация Олег Синегубов. По предварителни данни на разследването руската авиация е използвала две боеприпаса от типа „управляеми планиращи бомби“ (УМПБ), които се пускат от самолет далеч извън обсега на противовъздушната отбрана, при което се насочват към целта с разгънати криле. Единият се взриви върху пътното платно до нежилищна сграда, докато вторият падна в двора на частна къща, но не се възпламени и по-късно беше обезвреден от сапьори.

„Един от ранените се намира в изключително критично състояние, лекарите се борят за живота му. Отчитаме значителни разрушения – стопански обекти, предприятия и друга инфраструктура са повредени“, сподели пред Синегубов. Сред пострадалите е млада жена с 90% изгаряния от тялото. Броят на ранените нарастваше с всеки изминал час – първоначално кметът Игор Терехов съобщи за 5, после за 10, преди областната прокуратура да ги посочи на 12 – 9 при първия боеприпас и още 2 жени, ранени при падането на втория.

Харковският национален медицински университет потвърди самоличността на загиналата – Фатима Гусейнова – негова студентка, която се готвела да стане лекар. „Фатима беше бъдеща лекарка, която избра пътя да служи на хората. Тя упорито трупаше знания, мечтаеше да посвети живота си на медицината и да спасява човешки животи“, гласи съобщението на университета. Дипломирането ѝ било насрочено за 30 юни – деня след удара.

Областната прокуратура образува досъдебно производство за извършено военно престъпление, предизвикало смърт, по чл. 438, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна. Освен жертвите ударът остави след себе си широки материални щети: повредени са трамвай, над 15 автомобила, електрическата и контактната мрежа на градския транспорт, а също жилищни и стопански сгради около мястото на попадението. Движението на трамваите по ул. „Евген Котляр“ беше временно спряно и заменено с автобуси. На място работят спасители, медици, полицаи и доброволци, които разчистват развалините и обследват засегнатите сгради.

Харков, който отстои на около 30 км от руската граница, е сред най-честите цели на руските планиращи бомби именно заради своята близост – кратката дистанция съкращава времето за реакция на средствата за въздушна отбрана и прави прехващането на боеприпасите трудно. Същата близост превръща града в полигон за оръжие, чиято точност остава груба, а поразяващото действие – без разлика между военен обект и улица в жилищен квартал. Ударът от 29 юни се вписва в дълга поредица от безразборни попадения в Харков през последните месеци, при които жертвите са предимно цивилни.

До късно вечерта Министерство на отбраната на Руската федерация не е коментирало удара. Дипломирането, за което Фатима Гусейнова се готвеше, така и няма да се състои за нея.

Русия нанесе нов масиран удар по Киев, Харков, Днипро, Суми и Запорожие.

🇷🇺💥🇺🇦 През изминалата нощ Русия предприе поредната си мащабна въздушна атака срещу Украйна, вземайки на прицел редица градове, сред които Киев, Харков, Днипро, Суми и Запорожие, с камикадзе дронове, балистични и крилати ракети.

Сирените за въздушна тревога бяха задействаха в по-голямата част от страната, след като руската армия изпрати вълни от ударни дронове още във вечерните часове, а по-късно през нощта разшири операцията с ракетни удари. Военновъздушните сили на Украйна предупредиха за приближаващи се въздушни заплахи, докато мониторинг групи съобщиха за активиране на руската стратегическа авиация – Ту-95МС и Ту-160.

Киев

През нощта в столицата отекнаха експлозии, докато украинската противовъздушна отбрана поразяваше приближаващите цели. Кметът на Киев Витали Кличко съобщи за няколко пожара, причинени от падащи отломки.

Кличко докладва за множество пожари и щети в няколко района. В Подилския район избухна пожар на територията на нежилищен имот. Съобщава се също, че отломки са ударили покрива на девететажна жилищна сграда, предизвиквайки пожар и нанасяйки щети по прозорците.

В Оболонския район падащи ракетни отломки подпалиха няколко автомобила и предизвикаха допълнителни пожари на две отделни места, едно от които в близост до детска градина.

По-късно Кличко съобщи за пожар в нежилищен обект в Святошинския район вследствие на паднали отломки. В Шевченковския район отломки удариха нежилищна сграда, предизвиквайки пожар на втория и третия етаж.

Допълнителни щети бяха докладвани в Дарницкия район, където отломки възпламениха пожар на територията на бензиностанция. Прекъсвания на електрозахранването бяха регистрирани в части от Подилския, Оболонския и Святошинския район.

В Соломянския район отломки, за които се предполага, че са от ракета, удариха 15-етажна жилищна сграда, повреждайки горните ѝ етажи. Властите съобщиха и за отделен пожар в частна къща, след като отломки от предполагаем дрон паднаха в пределите на имота.

Според Кличко втори удар е поразил девететажната жилищна сграда в Подилския район, причинявайки частично срутване на конструкцията. Екипите на спешна помощ заявиха, че под развалините може да има затиснати хора.

Ръководителят на Киевската градска военна администрация Тимур Ткаченко по-късно съобщи, че при атаката е загинал един човек. След това кметът Витали Кличко уточни, че ранените са 28 души, сред които 3-годишно дете. Двайсет и един от ранените са хоспитализирани, а останалите са получили амбулаторно лечение или медицинска помощ на място.

В Шевченковския район ракета удари 24-етажна жилищна сграда, предизвиквайки пожар между четвъртия и петия етаж. На мястото бяха изпратени аварийно-спасителни служби.

В Голосеевския район падащи отломки причиниха пожар в сградата на клиника. Кличко съобщи по-късно, че вторият и третият етаж на болничното заведение са частично срутени в резултат на удара и последвалия пожар. Беше съобщено и за още запалени автомобили на открито пространство след друг удар от отломки.

Обновена информация: Към 9:00 ч. сутринта Кличко съобщи, че броят на ранените в резултат на руския удар по Киев е нараснал на 65 души, включително три деца. В болница са настанени 38 души, а 4 души са загинали при руската атака.

Харков

През нощта Харков се превърна в мишена на комбинирана руска атака, включваща 15 ударни дрона и две ракети, по думите на кмета Игор Терехов. Руски удари бяха регистрирани в 4 района на града: Основянски, Слобидски, Немишлянски и Киевски.

Основянският район понесе най-голям брой удари. Според Терехов атаките са повредили административни сгради, частни къщи, територията на детска градина и други граждански обекти.

В Слобидския район бяха повредени многоетажна жилищна сграда, автомобили и инфраструктура на улично осветление.

Удар с дрон в Немишлянския район нанесе щети на офис сграда и предизвика пожар. В Киевския район руските удари поразиха териториите на промишлени предприятия. По думите на Терехов най-малко 10 души са ранени при атаката, включително едно дете.

Днепро

В град Днипро ръководителят на регионалната военна администрация Александър Ханжа съобщи, че част от двуетажна жилищна сграда е била разрушена след атаката. На мястото е избухнал пожар, докато аварийните екипи са реагирали на последиците.

По-късно Ханжа обяви, че броят на жертвите е скочил до 5 души. Според него при атаката са ранени 25 души. В болница са настанени 23-ма, включително 13-годишно момиче, чието състояние се оценява като средно тежко. Трима от ранените са в критично състояние.

Удари са повредили няколко апартамента в 4-етажна жилищна сграда. В град Камянске властите съобщиха за пожари както в 1-етажна, така и в 5-етажна жилищна сграда. Службите за спешна помощ продължиха своите усилия за потушаване на пожарите и оценка на мащаба на щетите.

Към 9:35 ч. Ханжа обяви, че броят на жертвите от руските удари е нараснал на 8 души, сред които 2-годишно дете. Общо са ранени 35 души, 20 от които са настанени в болница.

Към 11:52 ч. броят на жертвите от руския въздушен удар по Днипро нарасна на 11 души. При удара са ранени 37 души, като 22-ма от тях са хоспитализирани.

Запорожие

Ръководителят на областната военна администрация Иван Федоров заяви, че руски удари са поразили обекти на критичната и промишлената инфраструктура. За един от ударите беше съобщено в късните вечерни часове на 1 юни, а друг е бил нанесен малко след полунощ. Според Федоров една от поразените цели на нападението е промишлено предприятие.

По-късно Федоров заяви, че град Запорожие е подложен на „масирана вражеска атака“ и съобщи за поне 20 попадения по областния център с различни видове оръжия. Към момента на публикуване мащабът на щетите и евентуалните жертви все още се изясняваха.

Според ВВС на Украйна руската армия е изстрелвала ударни дронове през целия вчерашен ден, след което е разширила операцията през нощта с масирани ракетни удари. Предупрежденията за противовъздушна отбрана останаха активни в няколко региона, докато украинските сили отразяваха атаката.

По-рано руските сили изстреляха над 700 ракети и дронове в рамките на денонощие, отнемайки живота на най-малко 16 души в Киев, Одеса, Днипро и други градове, а спасители в столицата станаха мишена на атака от типа „double-tap“ (повторен удар на същото място) по време на спасителни операции.

Руски удар подпали Покровския манастир в Харков – духовен център с 300-годишна история.

⛪️ Свещеният Покровски мъжки манастир в центъра на Харков беше засегнат от пожар след руски удар на 2 април, съобщи EMPR. Един от най-старите архитектурни и духовни паметници в Източна Украйна, манастирът основан е през 1726 г. от епископ Епифаний Тихорски и фелдмаршал Михаил Голицин, когато епископското училище е преместено от Белгород в Харков. Каменната Покровска църква на мястото датира още от 1689 г. и е построена от козаци от селището край Харковската крепост.

Манастирският комплекс е неразривно свързан с историята на украинското образование – именно тук през 1726 г. е основан Харковският колегиум, първото висше учебно заведение в земите на Левобережна Украйна. В него са преподавали философът Григорий Сковорода и писателят Григорий Квитка. Покровският събор е главна църква на манастира и исторически духовен и образователен център на Слободска Украйна.

Ударът е част от поредица руски атаки срещу Харков в началото на април. На 2 април руската армия започна масирани бомбардировки срещу града с ударни дронове „Шахед", които поразиха жилищни сгради в Киевския район и раниха най-малко двама души, съобщи „Украинска правда". Кметът на града Игор Терехов изтъкна, че само за ден окупаторите са обстрелвали Харков 11 пъти.

Унищожаването на културно наследство е основна черта на руските военни действия в Украйна. По данни на ЮНЕСКО, от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. са документирани стотици случаи на повредени и унищожени културни обекти на територията на Украйна. Покровският манастир, който е действащ религиозен обект, подчинен на Харковската епархия на Украинската православна църква, вече намира мястото си в списък.

Русия превръща складираните Т-64 в паметници – знак за окончателно отписване на типа

🇷🇺 OSINT експертът Jompy, който наблюдава систематично складовите резерви на руската армия чрез сателитни снимки, съобщи, че Русия е започнала да извежда танкове Т-64 от складове за монтиране като паметници в различни населени места. Според него това е силен индикатор, че Т-64 на практика не могат да бъдат разглеждани като резервна бронирана техника с потенциал за бъдеща употреба.

В предходните си доклади той многократно е отбелязвал, че не е засичал нито един случай на реактивиране на Т-64 от руска страна. Обяснението, което той предлага, е структурно – Русия няма производствена база за двигатели и резервни части за този вид танкове. Т-64 е проектиран и произвеждан в завода „Малишев" в Харков, където в миналото е фокусирано и серийното производство на 5-цилиндровия двутактов дизелов двигател 5ТДФ, задвижващ машината.

Русия никога не е изградила собствен капацитет за производство на тези двигатели, а след разпадането на Съветския съюз поддръжката и модернизацията на Т-64 останаха изцяло в украински ръце. Когато Москва стандартизира бронетанковия парк около фамилиите Т-72 и Т-80, инфраструктурата за обслужване на Т-64, включваща логистични вериги, специализирани кадри и складове за части, беше ликвидирана.

Според изчисления на експерта, датиращи отпреди половин година, в руските складови бази са били налице 653 единици Т-64, като всички са оценени в лошо и много лошо състояние. От общо 752 складирани преди войната Т-64 едва 110 са били изведени – вероятно не за повторна употреба в руските въоръжени сили, а за канибализиране на части или за нуждите на звената от т.нар. ДНР и ЛНР, които продължават да използват Т-64 в ограничени количества.

Решението да се използват оставащите корпуси за паметници потвърждава оценката, че повторна употреба на Т-64 би изисквала възстановяване на цялостна производствена и логистична екосистема – нещо, което Русия очевидно не може или не е готова да направи в условията на война. За сравнение, тя е реактивирала хиляди танкове от други серии: по данни на Jompy от руските складове са били извлечени общо 4800 танка от началото на пълномащабната инвазия – основно Т-80Б/БВ (1411), Т-72Б (1191) и Т-62 (1012). Наскоро бяха засечени и признаци за започнало реактивиране на по-стари подварианти Т-72 „Урал" и Т-72А, което говори за изчерпване на по-лесно възстановимите машини.

4 загинали и 17 ранени при руски обстрел с дронове срещу Харков.

🇷🇺💥🇺🇦 Русия нанесе поредния смъртоносен удар с дронове по Харков късно снощи, при който бяха убити 4 души, а други 17 са ранени. Това съобщи кметът на града Игор Терехов рано тази сутрин.

Областният управител Олег Синегубов посочи, че по предварителни данни руската армия е използвала дронове камикадзе „Геран-2“, за да нанесе 16 удара по жилищни райони на града.

Атаките са засегнали Шевченковския и Салтовския район, разрушили са сгради и предизвикали няколко пожара. При пристигане на екипите са горяли три жилищни къщи и един инфраструктурен обект.

Руските войски продължават ежедневните обстрели срещу градовете на Украйна с пълния набор оръжия – от ударни дронове и ракети през планиращи бомби до реактивни системи за залпов огън, като основни цели остават гъстонаселени райони и енергийната инфраструктура за гражданското население.

По-рано стана ясно, че 7-годишното момиченце, загинало при руския ракетен удар срещу жилищен блок в Тернопил, се казва Амелия и е полска гражданка.

Русия удари Харков с FPV дронове от носител „Мълния“.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия атакува Харков с два камикадзе дрона, доставени от безпилотен летателен апарат „Мълния“, съобщи в събота кметът на града Игор Терехов.

Терехов обясни в публикация на своя канал в Telegram, че „безпилотният апарат тип „Мълния“ е служил като носител на два дрона с изглед от първо лице“. Единият от тях е поразил покрива на частен дом в Шевченковски район, повреждайки прозорците на сградата, а другият се блъсна във фасадата на съседна постройка.

Самият носител се е разбил върху покрива на общежитие в Киевски район на града, а неговата бойна глава падна наблизо, без детонация, допълни Терехов.

„По предварителни данни няма жертви“, съобщи Олег Синехубов, началник на областната военна администрация, според когото на местата на ударите са изпратени специалисти по обезвреждане на експлозиви и екипи на спешните служби, но петима са потърсили медицинска помощ заради остри стресови реакции. Сред тях са 25-годишен мъж, две жени на 51 и 68 години и двама тийнейджъри на 13 и 15 години.

Дронът „Мълния“ се използва все по-често от руските сили като носител на FPV дронове. Според украински официални лица системата е забелязана в тази роля за първи път през юни, когато носи един FPV дрон.

Към средата на октомври кадри потвърдиха, че модифицирана версия може да транспортира два дрона, вероятно с намаляване на размера на бойната глава или обхвата на полета.

За разлика от по-сложните дронове майки, платформата „Мълния“ не осигурява релейка за сигнала на своите FPV товари, които се управляват по отделни комуникационни канали.

По-рано репортерката Алона Храмова и операторът Евгений Кармазин от украинския телевизионен канал FreeDom бяха убити, когато руски дрон „Ланцет“ удари техния автомобил в град Краматорск, Донецка област. Техният колега Олександър Количев беше ранен и настанен в болница за лечение.

Русия атакува детска градина в Харков.

🤬 Руската армия извърши масиран обстрел с дронове срещу Харков, един от които порази частна детска градина в Холоднохирски район на града, съобщават местни източници.

Кметът на града Игор Терехов заяви, че атаката е предизвикала пожар на мястото и потвърди, че има няколко ранени деца.

„Всички деца бяха евакуирани от детската градина. Пожарникарите продължават да работят на място“, написа градоначалникът на своя канал в Telegram.

Областният управител Олег Синехубов съобщи, че най-малко четирима души са били ранени, двама от които се намират в критично състояние. По-късно беше уточнено, че още двама души са били хоспитализирани, мъж и жена, като жената е с тежки изгаряния.

Към обяд Терехов потвърди, че един човек е загинал при удара по детската градина, а други петима са ранени. Спешните служби остават на място, за да се справят с последиците от атаката.

По-рано стана ясно, че масиран обстрел е бил нанесен по град Новгород-Северски в Черниговска област, при което около 20 камикадзе дрона „Шахед“ са поразили района. При нападението са били убити четирима цивилни – двама мъже и две жени. 7 други души са ранени, сред които 10-годишно момиче, което е транспортирано към детска болница в тежко състояние, съобщи ръководителят на Черниговската областна държавна администрация Вячеслав Чаус.

Размяна на удари оставиха без ток части от Харковска, Белгородска и Курска области.

🇷🇺⚡️ Белгородска и Курска области на Руската федерация потънаха в мрак след серия от украински удари, съобщи Андрий Коваленко от Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

По думите му атаките са извършени в отговор на масиран руски обстрел по Харков, който засегна енергийната мрежа и болнично заведение в града по-рано тази вечер.

Местни Telegram канали в Белгород информираха, че след обявяването на въздушна тревога токът е спрял в един от кварталите на града.

Кметът на Харков Игор Терехов потвърди, че в резултат на руските удари три района на града са без ток. Малко преди това при поредната въздушна тревога са били чути няколко силни експлозии, които са оставили на тъмно някои части на града.

По-късно Терехов допълни, че медицинско заведение е поразено от директен удар, който по последни данни е ранил най-малко четирима души и е нанесъл материални щети по 12 автомобила.

Коваленко описа украинските удари като „огледален отговор“ на руските действия, уточнявайки че както Белгородска, така и Курска област са били поразени и оставени без ток.

Frontline Monitor припомня: Володимир Зеленски предупреди за възможни прекъсвания на тока в цяла Украйна, в резултат на системните обстрели по енергийната мрежа на страната. Украинският президент уточни, че Украйна ще бъде принудена да прибегне до внос на електроенергия.

Спасяването на редник Прапор – как една котка герой беше евакуирана с боен робот от фронта.

🇺🇦🐈‍⬛ Украинските войски на фронтовата линия в Харковска област извършиха необичайна специална операция, при която евакуираха котка от позициите си близо до линията на съприкосновение с помощта на наземна роботизирана машина.

Необикновената мисия, осъществена от бригада „Хартия“, подчертава все по-усиленото използване на безпилотни наземни системи (UGV) в Украйна не само за изпълнение на бойни задачи, но също за логистика, евакуация и хуманитарна дейност на бойното поле.

Според Oboronka, войници от оперативната рота на бригадата са изпълнили успешно операция по транспортиране на котката, която с обич е наречена „Прапор“ (на украински – знаме), надалеч от предните позиции, където в продължение на месеци тя живееше заедно с войниците.

„Дълго време котката остана с бойците на Хартия на позиции близо до линията на съприкосновение северно от Харков, споделяйки с тях ежедневието и суровите реалности на войната. Тя се превърна в истински другар за войниците, получи позивната „Прапор“ и, както казват войниците, заслужава напълно статут на участник в бойните действия“, заявиха от бригадата.

Наскоро войниците взеха решение, че е време Прапор да напусне фронтовата линия и да се завърне към по-спокоен живот. За да постигнат това те се обърнаха към безпилотните технологии. Мисията беше изпълнена с помощта на наземно роботизирано превозно средство, което извърши доставка на провизии до предните позиции, а след изпълнение на основната си задача, се завърна с транспортен контейнер с котката вътре.

„Мисията по евакуация продължи три часа. Прапор беше доставен до крайната си точка невредим. Сега той е в базата на ротата и постепенно се адаптира към новия етап от своя живот“, заявиха от бригадата.

Макар мисията да беше уникална по своята цел, тя илюстрира една широка тенденция в украинските операции: разширяващата се роля на наземните роботи на бойното поле. Първоначално замислени за логистика, разузнаване и евакуация на ранени, те вече се използват за широк набор от операции: от доставка на боеприпаси под обстрел до спасяване на животи, както човешки, така и животински.

Руската армия с пореден безразборен обстрел с камикадзе дронове срещу Днипро.

🚨 Руската армия нанесе поредния безразборен обстрел с камикадзе дронове срещу цивилното население в центъра на Днипро, съобщи ръководителят на областната военна администрация Серхий Лисак.

По думите му в града са възникнали няколко пожара и са нанесени множество материални щети. Най-малко 12 души са хоспитализирани, 1 от които се намира в тежко състояние.

Украинските власти информираха и за атака срещу град Харков, където руската армия е нанесла Киевски район на града. Подробностите за последиците от него все още се изясняват.

Руската армия редовно нанася умишлени удари по украински региони с различни видове оръжие – ударни дронове, ракети, авиационни бомби и реактивни системи за залпов огън, като често поразява цивилна инфраструктура, убивайки мирни жители и разрушавайки болнични заведения, училища, детски градини и съоръжения от енергетиката и водоснабдяването.

Украинските власти и международни организации определят тези действия за военни престъпления на Руската федерация и подчертават целенасочения характер. Военно-политическото ръководство на Кремъл отрича обвиненията.

Русия тества нова управляема авиационна бомба за първи път в Украйна

🇷🇺💥🇺🇦 Украински официални лица съобщиха, че руските въздушно-космически сили са използвали новоразработена управляема авиационна бомба за първи път при удар срещу Украйна.

Атаката, извършена от изтребител-бомбардировач Су-34, е поразила цивилни цели в град Харков с два високоточни боеприпаса УМПБ-5, изстреляни от приблизително 100 км разстояние.

Ударът, нанесен от района на селището Строител в Белгородска област на Руската федерация, е поразил жилищен квартал и промишлено съоръжение, предизвиквайки пожари и повреждайки паркирани автомобили, според Харковската областна прокуратура.

Украинската медия „Милитарни“ съобщи, че 33 души са ранени при нападението, включително 4 деца. Сред тях са 10-годишно момиче, бебе на 28 дни и бременна жена. 17-годишно момче и момиче са получили травми от взрив, съобщиха местните власти. Медицинският персонал в момента лекува всички пострадали.

Според Харковската областна прокуратура, боеприпасът УМПБ-5 носи бойна глава с тегло 250 кг, подобно на стандартните фугасни авиационни бомби. Въпреки това, длъжностни лица отбелязаха, че корпусът на бойната глава на боеприпаса е изработен от по-дебел метал от по-ранните руски планиращи бомби, изстрелвани от въздуха, като УМПБ Д-30.

„При УМПБ-5 бойната глава тежи 250 кг, сравнима със стандартна фугасна бомба“, каза служител на украинската прокуратура. „Но тя е обгърната в по-дебела метална обвивка от УМПБ Д-30, което допринесе за по-тежки наранявания сред цивилното население.“

Длъжностни лица заявиха, че моделът на удара и разстоянието сочат, че оръжието е проектирано за употреба извън обсега на повечето украински системи за противовъздушна отбрана. Развитието на способностите за нанасяне на удари от разстояние позволява на руските самолети да поразяват цели, без да навлизат в контролираното от Украйна въздушно пространство, което усложнява усилията за прехващане.

Управляемите бомби комбинират повърхности за аеродинамичен баланс и инерционни навигационни системи за подобрена точност. Украински отбранителни експерти твърдят, че това дава възможност на боеприпаса да се плъзга към целта след изстрелване, разширявайки обхвата, като същевременно поддържа висока разрушителна способност.

Това е първо потвърдено използване на боеприпаса УМПБ-5 в бойни действия. Украинските власти казват, че изборът на цели – промишлен обект и жилищен район – предполага, че новото оръжие не се ограничава до използване на бойното поле, но е насочено също и към цивилна инфраструктура.

Прокурори подчертаха по-широкото въздействие на удара, отбелязвайки емоционалната травма, понесена от деца и семейства. Харковската областна прокуратура започна разследване на инцидента съгласно украинското наказателно право за военни престъпления и атаки срещу цивилно население.

Украинските въоръжени сили и местните служби за гражданска отбрана реагираха на последиците от атаката, обезопасявайки поразените райони и оказвайки помощ на засегнатите цивилни.

Украински служители призоваха международните партньори да разширят подкрепата за системи за противовъздушна отбрана, способни да противодействат на нови заплахи като УМПБ-5.

Украйна се подготвя за руско лятно настъпление

📸 Снимка: IMAGO/Andreas Stroh

🇷🇺⚔️🇺🇦 След като преговорите между Украйна и Русия в Истанбул не доведоха до пробив, а Кремъл продължи с максималистките си искания и заяви готовност да воюва „с години“, руската армия се готви да засили настъпателните си операции, насочени към увеличаване на натиска върху Киев и партньорите му, докато в същото време САЩ, под ръководството на Тръмп, изглежда са склонни да се оттеглят от дипломатическата си ангажираност.

Руските настъпления, които се засилиха през есента на 2024 г., бяха спрени от отбранителен пояс на украинската армия с дълбочина 15 км. Макар украинските сили да страдат от недостиг на жива сила, Русия не успя да превърне нанесените загуби в териториални печалби.

През април и началото на май 2025 г. руската активност намаля, отчасти заради символични „примирия“ около Великден и Деня на победата, както и заради прегрупиране след украинския колапс в Курска област. Въпреки това, руското министерство на отбраната отчете преизпълнени планове за мобилизация, командният състав беше пренареден, а запаси от техника бяха натрупани – всички признаци за подготовка на по-широка и по-интензивна кампания.

Летният етап от войната вероятно ще започне постепенно, с разширяване на фронтовете около основните оси на настъпление. Русия засили натиска около Харков и тества защитите при Суми и Запорожие, но основният ѝ фокус остава Донбас – с прицел към Константиновка и Покровск.

Паралелно с това Москва разработва нови подходи за справяне с украинската защита срещу дронове. Украйна разполага със способност за прехващане на руските разузнавателни дронове, което затруднява насочването на планиращи бомби и ракети. В отговор руската армия се опитва да открива и унищожава радарите, които ръководят тези действия.

Друг приоритет на руската армия е ликвидирането на украински оператори на БПЛА с прецизни удари в комбинация с радиоразузнаване. Успехите в тази посока се увеличават благодарение на подобряващата се координация между руските подразделения.

Извън фронтовата линия, руската армия ще продължи с ударите срещу украинските градове и инфраструктура. Целта е да се поддържа усещането за нестабилност в тила, както в Украйна, така и в Европа – с надеждата да бъде спряно прякото участие на съюзнически сили в страната.

Освен това Кремъл ще се стреми да използва разногласията между САЩ и НАТО. Очакваното преосмисляне на американското военно присъствие в Европа през лятото вероятно ще доведе до изтегляне на войски, а Русия ще се опита да използва това за политически дивиденти, вероятно около срещата на върха в Хага.

В следващите четири месеца Украйна ще се изправи пред сериозни предизвикателства. Запасите от западна военна помощ намаляват, което ще постави акцент върху ефективността на дроновете и артилерията, умелото съхраняване на силите и потока на доставки от чужбина.

Надеждите, че Тръмп ще окаже натиск върху Русия, бяха помрачени от последния му разговор с Путин, по време на който той ясно намекна, че САЩ ще оставят преговорите на руснаците да се забавят, като същевременно предлага перспективата за търговия и следователно облекчаване на санкциите.

Един от ключовите фактори остава европейската помощ. Ако Вашингтон позволи реекспорта на военно оборудване, европейските съюзници на Украйна могат да посрещнат повечето нужди на нейната отбрана и въпреки проблемите с доставки на зенитни ракети за противовъздушна отбрана и високоточни боеприпаси за нанасяне на удари, това е напълно осъществимо.

В същото време икономическият натиск посредством санкции трябва да се увеличи. Запасите от съветско оръжие в руските складове намаляват и до есента страната ще бъде зависима изцяло от ново производство. Ако Европа засили санкциите, особено срещу „сенчестия флот“ и приходите от енергийни ресурси, това ще затрудни Кремъл да поддържа досегашното темпо.

В по-мрачен сценарий, ако руската армия успее да пробие в Донбас и по-късно атакува Харков, докато междувременно отново нанесе щети на енергийната инфраструктура на Украйна преди зимата, тя ще се опита да убеди Европа да окаже натиск върху Киев за мир – дори при неизгодни за него условия. Именно вярата в подобен сценарий мотивира Кремъл да продължава натиска си, въпреки разочароващата ефективност на своята армия.

Именно затова Украйна и съюзниците ѝ трябва да развенчаят руските илюзии – на бойното поле, в икономическата сфера и на дипломатическия фронт.