Руски помощник на военния аташе със следи към ГРУ, изгонен от София, служи в Белград

🇷🇺🕵️🇷🇸 Подполковник Александър Красий, помощник на руския военен аташе, когото България обяви за персона нон грата през април 2021 г. при разследването на взривовете в оръжейни складове, беше официално акредитиран на същата длъжност в руското посолство в Белград. Името му намира място в списъка с дипломати на Министерство на външните работи на Сърбия, за последно актуализиран на 29 септември 2026 г. Пътя му от София до Белград проследиха Балканска служба на Радио Свободна Европа и рускоезичният разследващ проект на радиото „Система“ в публикации от 12 октомври.

Изтеклите руски бази данни, върху които стъпва проучването, насочват към военното разузнаване. В данни от портала за държавни услуги „Госуслуги“, лаборатория „Гемотест“ и регистъра на здравното осигуряване Красий е посочвал за домашен адрес ул. „Девичье поле“ 4 в Москва. На този адрес няма жилищна сграда – там се помещава Общовойскова академия на Въоръжените сили на Руската федерация. Истинския адрес е трябвало да впише само в пропуските за придвижване по време на карантината заради COVID-19, тъй като те изискваха начална и крайна точка на маршрута. От 5 пропуска, издадени му през пролетта на 2020 г. в два като начална точка е посочена улица „Маршал Бирюзов“ 4, където е общежитието за семействата на офицерите, които учат във Военно-дипломатическата академия.

Неофициално академията се нарича „Консерваторията“. През нея са минали много бъдещи разузнавачи и диверсанти на ГРУ, като Анатолий Чепига, участник в опит за убийство на Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Според „Система“ назначението му в София в края на 2020 г. е последвало почти веднага неговото завършване в академията. Според същите бази данни между 2013 и 2015 г. Красий е прекарал почти две години в Горни в Забайкалския край, затворен град, в който до 2002 г. е била разположена 4-та дивизия на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН).

На 28 април 2021 г. българската прокуратура обяви, че разследва шестима граждани на Русия във връзка с четири взрива в складове и производствени обекти между 2011 и 2020 г. Тя свърза взривовете с отравянето на търговеца на оръжие Емилиян Гебрев през 2015 г. и експлозията в чешките складове за боеприпаси край Врбетице през 2014 г. Говорителката на главния прокурор Сийка Милева заяви, че целта на руснаците била да прекъснат доставките на специална продукция за Грузия и Украйна. На другия ден Министерствотото на външните работи обяви поредния дипломат от руското посолство за персона нон грата, а същото изявление поиска от правоприлагащите органи в Руската федерация пълно съдействие за изясняването на взривовете, на унищожаването на веществени доказателства при пожар и на отравянето на трима български граждани.

Министерството не съобщи името на изгонения дипломат. Руското посолство потвърди, че става въпрос за помощник на военния аташе, а посланичката Елеонора Митрофанова каза пред ТАСС, че той е пристигнал в София само три месеца по-рано и трябва да напусне до 5 май. Името стана известно на 1 май: Zonanews, позовавайки се на свои източници, съобщи, че изгоненият е подполковник Александър Красий, назначен в посолството към края на 2020 г. След нея това съобщи и „По света и у нас“ на БНТ. Според обществената телевизия единствената му публична поява за близо 4 месеца в България е връчването на орден от името на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу на активист на движение „Русофили“. Москва отрече всякаква връзка с взривовете.

Красий е пристигнал в Сърбия още през 2021 г. Малко над година след изгонването му от София той беше забелязан на снимки от Университета по отбрана в Белград сред преподавателите и слушателите на курс в Школата за национална отбрана. Журналистите го разпознаха по нашивката с името му върху униформата. В сръбския дипломатически списък обаче той е включен едва през 2026 г. Публикацията не установи какъв е бил статутът му в страната дотогава. През април Красий положи венци в навечерието на заседанието на сръбско-руския комитет за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество, а през май беше сниман на шествието „Безсмъртен полк“. Сръбското МВнР и руското посолство не отговориха на въпросите на Радио Свободна Европа, а българската прокуратура не съобщи докъде е стигнало делото за складовете и дали подполковникът фигурира в него.

Красий не е единственият дипломат на Кремъл, който след изгонването си от държава-членка от ЕС, отива в Сърбия. В разследване от 2023 г. Радио Свободна Европа откри поне трима души, изгонени или включени в черни списъци в ЕС в първите месеци след пълномащабната инвазия в Украйна, които бяха акредитирани в Белград. Двама от тях имат връзки със службите. Алексей Иваненко, изгонен през пролетта на 2022 г. от Хърватия, според изтеклите бази данни е работил като „инженер“ във войскова част 71330 – 16-и център на Федералната служба за сигурност (ФСБ), специализиран в радиоелектронно разузнаване. Името му влиза в списъка от 29 септември.

Сърбия не въведе санкции срещу Русия и не експулсира нейни дипломати през 2022 г. – напротив, руската мисия в Белград даже нараства: в списъка от септември има 79 руски дипломати срещу едва 62 през 2023 г. Независимото издание „Агентство“ извърши анализ на публичната база данни Rupep, като обяви, че поне 29 служители на посолството и търговското представителство на Руската федерация в Сърбия имат връзки със службите. Красий е един от тях. 19 от тях са свързани с Главното разузнавателно управление (ГРУ) или Министерството на отбраната, включително 6 от апарата на военния аташе. В България, чието население е сравнимо със сръбското, Москва има 18 дипломати.

Според бившия сръбски дипломат Никола Лунич, консултант по геополитика и сигурност, установяването в Сърбия на руски представители, изгонени от ЕС, поражда съмнение, че Белград е станал център на руската шпионска дейност. „Сърбия създаде пространство, в което Русия би могла да задържи своите възможности в дипломацията, които изгуби в част от Европейския съюз. Така дипломатическите ѝ възможности растат, а това по правило е съпроводено с растеж на разузнавателните способности на една държава“, каза той пред радиото. Сръбските власти не реагираха и на публикацията от 2023 г.

Сърбия присъства в делата за диверсиите в ЕС, по които основен заподозрян е именно Руската федерация. На 1 септември Германия официално ѝ приписа отговорност за нападението от 4 август на летище Лайпциг/Хале, където дрон с експлозив удари крилото на украински товарен самолет Ан-124, без да детонира. Олег Льовушкин, когото The Insider и Der Spiegel посочват като организатор на логистиката, замина от Берлин за Белград на 2 август, а според Welt am Sonntag експлозивът е стигнал до Германия през България и Сърбия. Сръбската прокуратура разследва група, която според обвинението е набавяла и съхранявала експлозиви, взривни устройства и дронове в страната, които после са били прехвърляни към държави от ЕС. Върховният съд в Суботица осъди през септември един от членовете ѝ на една година домашен арест, а следователите свързват делото с руските служби и нападението в Лайпциг. Още в края на 2025 г. трима души бяха осъдени в Сърбия за шпионаж в полза на Русия и за провокации срещу еврейски и мюсюлмански общности във Франция и Германия.

Публикациите излизат две седмици преди предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 25 октомври. Александър Вучич подаде оставка като президент на 27 септември, за да се кандидатира за премиер, при което председателят на парламента Ана Бърнабич пое временно президентските правомощия. Когато през 2019 г. видеозапис показа как предполагаем руски разузнавач дава пари на пенсиониран сръбски военен, Вучич се срещна с руския посланик Александър Боцан-Харченко, след което обяви аферата за приключена. Александър Джокич, политически анализатор и бивш преподавател в Руския университет за дружба между народите в Москва, вижда в случая с Красий потвърждение на по-широк извод. „Както вече казах, руското влияние в Сърбия трябва първо да бъде прогонено, преди да станат възможни каквито и да е фундаментални реформи на системата ѝ“, написа той на 12 октомври в X.

Сръбските съдилища осъждат изпълнителите, но каналът, по който изгонени от страни-членки на ЕС руски дипломати стигат в Белград, остава отворен. София затвори вратата пред Красий, само за да заеме същата длъжност в съседна Сърбия, този път с официален печат. Първите проверими признаци ще се появят след изборите на 25 октомври. Новото правителство може да оттегли акредитацията на Красий и Иваненко или да ги остави в следващия списък на МВнР, а броят на руските дипломати може да остане 79, както може и да продължи да расте. В България отговорът зависи от прокуратурата: дали ще потвърди, че в делото за взривените складове присъства името на подполковника, или пет години след неговото експулсиране то ще продължи да се споменава само в журналистически материали.

📸 Снимка: Руският дипломат Александър Красий (вторият отляво) връчва орден на активист на сдружение „Русофили“ в България от името на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу. Информация за това беше публикувана на уебсайта на сдружение „Русофили“ на 12 февруари 2021 г. (RFE/RL)

Оръжието засече при покушение срещу командира на „Хартия“

🇺🇦⚔️🇷🇺 Опит за покушение срещу полковник Игор Оболенски, командир на 2-ри корпус на Национална гвардия на Украйна „Хартия“, е бил осуетен в Харков на 31 юли, след като оръжието на нападателя не произвело изстрел. По данни на източници на „Украинска правда“ мъжът се приближил към офицера в гръб близо до бръснарница, но пистолетът му засекъл. Оболенски не е пострадал.

Украинският президент Володимир Зеленски потвърди опита за покушение още на същия ден. Той съобщи, че нападателят и негов съучастник са били задържани и се извършват необходимите процесуални действия. Зеленски допълни, че е разговарял с Оболенски и е получил доклад от временно изпълняващия длъжността председател на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Олександър Поклад. Президентът обеща отговор на опита за убийство на украински командир, без да уточнява какъв ще бъде той.

Публично потвърдените факти за момента са самият опит, ареста на двама души и започнали процесуални действия. Подробностите за мястото, засечката на оръжието, самоличността на стрелеца, както и начините на вербуване идват от неназовани източници от правоохранителните органи, съобщава „Украинска правда“. Разграничението е ключово, защото разследващите още не са предложили пълна доказателствена картина.

Според източниците близо до местопрестъплението е бил задържан 69-годишен жител на Харков, у когото намират пистолет „Макаров“ и боеприпаси. Изданието публикува снимка и видео, предоставени от нейни колеги. По-късно същата вечер, отново според изданието, СБУ и Националната полиция потвърдили ареста на човек, определен като потенциален убиец, и съобщили, че се подготвя уведомяване за подозрение.

След сведенията за засечката и иззетото оръжие е образувано наказателно производство. Към вечерта на 31 юли публичните сведения не включват правна квалификация на случая, точния статут на втория задържан или информация дали съдът вече е определил мярка за неотклонение. Затова определението „нападател“ и „съучастник“ от изявлението на Зеленски не трябва да се четат като влязла в сила съдебна констатация.

Разследващите органи работят по версия, че мъжът е вербуван дистанционно от руски специални служби, чиито представители се представяли за служители на СБУ. По тази версия те го убеждавали, че Оболенски е „предател“. Като привидно доказателство му изпратили изображение, създадено с изкуствен интелект, на което командирът е показан пред Кремъл с фланелка с руски символи.

Тази част от случая установява какво твърдят украински източници за метода на вербуване, но не разкрива самоличността на предполагаемите руски куратори, използваните канали за връзка и наличните технически доказателства. Няма публични данни дали задържаният е проверил автентичността на изображението, защо е приел указания от хора, представящи се за украински служители по сигурността, и дали е получил или му е било обещано възнаграждение.

Задържаният заявил, че е получил оръжието от неуточнено лице в Харков по нареждане на куратор, разкри „Украинска правда“. Следователите преглеждат записи от камери, проверяват други възможни съучастници и се опитват да установят дали информация за придвижването на Оболенски е изтекла. Публичните данни засега не позволяват да се заключи дали вторият задържан, за когото говори Зеленски, е човекът, предал пистолета, или друго лице от предполагаемата мрежа.

Фактът, че оръжието не е произвело изстрел, е решаващ за непосредствения изход, но не дава отговор на въпроса докъде е стигнала подготовката. Наличието на пистолет, боеприпаси, предварително установено място и лице, което според задържания е доставило оръжието, насочва разследването към организацията преди самото приближаване. Засега няма публични данни за пробни стрелби, наблюдение в предходни дни или участие на човек с достъп до графика на командира.

Вечерта на 31 юли Оболенски коментира, че разглежда покушението като част от руския терор и последица от работата на „Хартия“ на бойното поле. Самият корпус заяви, че ще отговори „на бойното поле“ и все още продължава да държи линията. Това са оценки и намерения, заявени от украинската страна; разследването на конкретния опит за убийство остава в ръцете на СБУ и полицията.

Оболенски, известен с позивната „Корнет“, е сред разпознаваемите командири в Националната гвардия. При създаването на два корпуса през април 2025 г. той е определен да оглави 13-а бригада с оперативно назначение „Хартия“. Корпусната реформа заменя част от временните групировки с постоянни щабове със собствени разузнавателни, артилерийски и логистични звена, способни да координират няколко бригади на по-широк участък от фронта.

Официалната структура на корпуса включва бригадите „Спартан“, „Рубеж“, „Хартия“, „Рейд“ и Славянската бригада. Това поставя Оболенски над командването на една отделна бригада и обяснява защо украинските власти представят случая като опит за удар срещу висш командир. Самото му положение обаче не доказва как нападателите са избрали целта или дали са разполагали с вътрешна информация.

На 15 юли 2026 г., малко над две седмици преди покушението, Зеленски присъди на Оболенски званието „Герой на Украйна“ с орден „Златна звезда“. В указа като основание са посочени личната му храброст и героизъм при защитата на държавния суверенитет и териториалната цялост на Украйна, както и готовност за саможертва при служба.

Случаят се вписва в дълга серия от планове за нападения срещу военни и публични фигури, разкрити от украинските власти, но наличните данни не доказват, че те са част от една и съща командна структура. На 24 март 2026 г. СБУ докладва за разбита мрежа, свързана според службата с руското военно разузнаване. При операцията бяха задържани над 10 души, а въоръжен заподозрян беше убит, след като оказа съпротива.

Сред целите на тази мрежа са съветникът към Министерство на отбраната и доброволец Серхий Стерненко и роденият в Русия Иля Богданов, който воюва за Украйна от 2014 г. Разследването описваше подготовка на бомбени атентати и стрелба от близко разстояние. Сходството с настоящия случай е употребата на местни изпълнители и проследяването на цели, а не в доказана обща оперативна верига.

На 8 юни украинските власти отделно осуетиха подготовка за убийство на служител на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна. Според Национална полиция руски служби предложили 100 000 долара на вербуван жител на Киев, който следял маршрута и графика на целта и търсел оператор на дрон за удара. Този случай показва друг предполагаем метод и не бива да се слива с мрежата от март или с покушението срещу Оболенски.

При опита срещу командира на „Хартия“ най-важните следствени въпроси остават конкретни: кой е предал пистолета, как нападателят е получил информация за местоположението на Оболенски, кой е поддържал връзка с него и какви доказателства свързват тези лица с руски служби. Отговорите ще покажат дали става дума за ограничена операция с местни изпълнители или за по-широка мрежа. Засега сигурно е единствено, че нападението е било предотвратено, заподозрени са задържани и разследването продължава.