🇺🇦🤖 Близо 100 безпилотни машини преминаха през Киев рано сутринта на 24 август, с което Украйна отбеляза 35 години независимост с първия в световната история военен парад без нито един войник. По Хрещатик се движеха наземни роботизирани платформи, по река Днепър преминаха плавателни съдове, а над тях летяха разузнавателни и ударни дронове. Офисът на президента посочи състава на демонстрацията: 30 наземни комплекса, 9 надводни катера, 18 прехващача, 27 бомбардировача, 8 разузнавателни и 7 далекобойни дрона.
Наземната колона беше водена от TerMIT и „Рис“ – платформи за превоз на товари, евакуация на ранени и огнева поддръжка. Следваха моделите Ratel, Simba, Ardal и „Змий“. По реката преминаха Magura и Sea Baby – моделите, с които Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потопиха по-голямата част от бойните кораби в състава на Черноморски флот на Руската федерация. Във въздуха бяха показани и прехващачите P1-Sun, Sting и „Литавр“, тежки бомбардировъчни платформи, както и далекобойните безпилотници „Морок“ и „Вампир“. Няколко часа по-късно Зеленски публикува кадрите в социалните мрежи с извода, че резултатите от тази работа вече се виждат „на земята, в морето и в небето“.
Шествието не беше обявено предварително и премина без зрители. Украйна не е организирала класически парад за Деня на независимостта от началото на пълномащабната война. Столицата е подложена на почти ежедневни удари с ракети и дронове, поради което днешната демонстрация беше заснета на разсъмване и публикувана едва след нейния край.
Три месеца и половина по-рано Кремъл отговори на същото ограничение по диаметрално противоположен начин. На 9 май по Червения площад не премина нито една механизирана колона – за първи път от 2007 г. Според руските изявления в строя участваха около 6500 военнослужещи, авиационната част беше сведена до 6 самолета, а парадът продължи около 45 минути. Отсъствието на бронирана техника властите обясниха със съображения за сигурност, свързани с войната.
За първи път в парада участваха и военнослужещи от руските войски за безпилотни системи: операторите бяха показани без дроновете, които пилотират. В него за първи път се включи и рота на Корейската народна армия. Така освободеното от военна техника пространство беше запълнено с военнослужещи, сред които и такива на чуждестранни партньори.
Киев и Москва се сблъскаха с едно и също ограничение, но извадиха противоположни елементи от своите паради. Москва махна машините и остави хората; Киев махна хората и остави машините.
Показаното в украинската столица не е техника, създадена специално за нуждите на парада. От началото на 2026 г. Министерство на отбраната сключи договори за над 22 000 наземни роботизирани комплекса – близо 2 пъти повече, отколкото през цялата предходна година. От януари до края на юли подразделенията са изпълнили с тях около 66 300 задачи, сочат данни на ведомството.
Платформите превозват товари от 200 до 300 кг по маршрути, които се намират под постоянно въздушно наблюдение. Те заместват хората в едни от най-рисковите и свързани с най-много загуби рутинни задачи на фронта: снабдяване на предните позиции, евакуация на ранени и разчистване на минирани участъци.
Част от снабдяването минава през платформата Brave1 Market, където бойните части биха могли да обменят точки, натрупани за потвърдени поражения на руска техника и личен състав, срещу необходимите системи. Така изборът на конкретния модел се прави от подразделенията, които ще го използват, а не единствено от централен доставчик.
Индустрията зад тези договори реално не съществуваше преди войната. Според статистиката на Brave1 в началото на 2026 г. в клъстера участват около 300 производители на наземни роботи, при нито един през 2022 г. На компаниите са раздадени 175 гранта.
Планът на Министерството на отбраната за първото полугодие предвиждаше сключване на договори за 25 000 машини. Тогавашният министър Михайло Федоров заяви целта през април така: „100% от фронтовата логистика да се изпълнява от роботизирани системи“. Институционалната основа е изградена само за две години: Силите за безпилотни системи, обособени през 2024 г., остават единственият самостоятелен род войски в света, организиран изцяло около безпилотни средства.
Твърдението на Зеленски за състоянието на руския военноморски флот се опира на конкретни резултати, а не само на реторика. На 2 май 2025 г. край Новоросийск безекипажни катери Magura V7 свалиха два руски изтребителя Су-30 с ракети AIM-9. Това се превърна в първия и единствен до момента публично известен случай, при който бойни самолети са унищожени от морски дронове.
„Врагът имаше флот, а се превръща в скрап“, каза президентът в речта си и добави, че броят на потопените кораби трябва да нарасне. Машините, преминали по река Днепър в понеделник, принадлежат към същото семейство системи.
Икономиката на прехващането обяснява защо именно този клас дронове беше показан над Хрещатик. P1-Sun се произвежда за около 1000 долара, а цената на Sting възлиза на 1000-2500 долара. Срещу тях летят камикадзе дронове „Шахед“, чиято производствена стойност се оценява на 20 000–50 000 долара, докато един прехващач за системата Patriot може да струва около 4 млн. долара. Разликата от 3 порядъка между украинския дрон и американската ракета обяснява защо Пентагонът проучва закупуването на украински прехващачи за защита на собствените си бази.
Тази аритметика обаче не обхваща цялата заплаха. Евтиният дрон прехващач е ефективен при относително бавен ударен дрон, но не и срещу балистична ракета. Именно тя налага запазването на скъпия горен слой на противовъздушната и противоракетната отбрана.
Онова, което Украйна не произвежда в нужния мащаб, беше поискано в същия град и в същия ден. Зеленски се обърна към „коалицията на желаещите“, обединяваща 35 държави около подкрепата за Украйна, с молба за най-малко 300 прехващача за MIM-104 Patriot преди зимата. Срещата в Киев е ръководена от британския премиер Анди Бърнам, който присъства на място, и от френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц, включили се дистанционно.
През 2023 г. Украйна е получила 675 зенитни ракети Patriot, а през 2025 г. – 364. За 2026 г. се очакват 264. Зеленски оцени недостига във финансирането на отбраната през тази година на 27 млрд. долара и призова Европейския парламент да съдейства за отблокирането на още 30 млрд. евро.
Съпоставката между демонстрираните и поисканите способности има документиран политически фон. Декларацията от срещата на върха на НАТО в Анкара от 8 юли 2026 г. описва ролята на страната с думите: „Украйна допринася за трансатлантическата сигурност“. Съюзниците обещават военно оборудване, помощ и обучение на стойност 70 млрд. евро за 2026 г. и поемат суверенни ангажименти да поддържат поне това равнище през 2027 г.
Думата „членство“ не се появява нито веднъж в документа. Присъединяването изисква единодушието на всички 32 съюзници и официална покана, каквато не е отправяна. Последният общ документ на Алианса поставя акцента не върху Украйна като кандидат, а върху нейния принос към общата сигурност. Това е политическа промяна в езика, но не представлява формално оттегляне на перспективата за членство.
Сигналът за възможно отстъпление от тази цел дойде от Киев още преди декларацията. На 14 декември 2025 г. в разговорите с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, Зеленски заяви своята готовност да се откаже от членство към НАТО в замяна на двустранни гаранции от САЩ и европейските столици, идентични с поместените в член 5 от Вашингтонския договор. В същото време отхвърли искането Украйна да отстъпи свои територии.
Това беше заявена готовност за компромис, а не формално оттегляне на кандидатурата. Стремежът към членство остава записан в украинската конституция, а външното министерство продължава да определя този курс като официална държавна политика.
На 3 август 2026 г. Валерий Залужни, бивш главнокомандващ и настоящ посланик в Лондон, заяви на среща на украинските посланици, че в продължение на години лично е работил за въвеждането на стандартите на НАТО и всяка година е слушал уверения за предстоящо приемане. Изводът му е, че Украйна никога няма да влезе в алианса. Според него е невъзможно армия с днешното ниво на развитие на украинските въоръжени сили да се присъедини към организация, която все още се ръководи от доктрини, произхождащи от Втората световна война.
Украинското външно министерство по-късно заяви, че думите са били извадени от контекст и че отговорът му първоначално е засягал Съвместните експедиционни сили. Ведомството подчерта, че официалният курс към НАТО остава непроменен. Изявлението на Залужни следователно показва влиятелна вътрешна оценка, но не и официална промяна на държавната политика.
Между парада и отправеното искане стои обща логика. Киев показа способностите, които вече произвежда масово, и поиска системите, които все още му се налага да получава отвън. Искането беше отправено към съюзници, чийто последен общ документ представя Киев като източник на способности и принос за общата сигурност, но не я определя като кандидат за членство.
В речта си Зеленски описа страната като държава, която „вече не моли, а предлага, мотивира и обединява“, и добави, че Украйна не иска някой друг да воюва вместо нея. Същия ден Обединеното кралство разреши на MBDA да предостави разсекретена информация за британските компоненти в крилатите ракети Storm Shadow/SCALP, за да могат Франция и Украйна да придвижат съвместното производство. Така обменът на технологии и способности вече протича и в обратната посока.
Демонстрацията има и по-директен адресат от НАТО. През април Киев обяви рамката Drone Deals, която за първи път разрешава контролиран износ на продукцията, която надхвърля държавните поръчки. На същата година се планира откриването на 10 центъра за търговия с оръжие в Европа. Линии за производството за украински дронове вече работят във Великобритания и започнаха да се изграждат в Германия.
На 21 юли 2026 г. в украинското посолство във Вашингтон UForce и ReconCraft подписаха меморандум за производство на безпилотни катери Magura в САЩ. Корпусите трябва да се произвеждат в Южна Каролина и Орегон, а заявената цел е капацитет от стотици до хиляди плавателни съдове всяка година. Документът е очертал индустриално партньорство, но все още не представлява конкретна поръчка на САЩ с определени количества и срокове.
Зеленски е посочвал заявен интерес към украинските зенитни ракети от Йордания, ОАЕ, Саудитска Арабия, Бахрейн и Катар. Обявеният от Украйна капацитет е най-малко 2000 изпитани в бой апарата дневно, както и възможност за още 1000 дневно за съюзнически страни при осигуряване на нужните инвестиции. По-рано на 24 август премина именно продуктите, предлагани от Киев за износ – подредени по предназначение и класове.
Търговската и политическата функция на демонстрацията не се изключват и не изискват различни машини. Различава се онова, което Киев търси чрез тях: договор или междудържавно задължение.
Търговската посока е отлично документирана: има рамка с конкретна дата, обявен брой бъдещи центрове, производствени линии в две европейски страни и подписан меморандум за производство в САЩ. Връзката с перспективата за членство в НАТО стъпва главно на отсъствието на една дума от последната декларация и на изявленията на бивш главнокомандващ. Това е по-слаба доказателствена основа, въпреки че сочи към същата тенденция.
Разликата има практическо значение за европейските столици. Договорът се сключва с производител и се заплаща, докато задължението се поема спрямо държава и трябва да бъде изпълнено при настъпването на конкретни условия. Първият модел вече работи и генерира приходи на украински производители. Вторият остава неформулиран. Ако сегашната траектория се запази, Киев вероятно ще се интегрира в отбраната на Европа като производител и доставчик, преди да получи какъвто и да е конкретен ангажимент за членство в НАТО.
Няма коментари:
Публикуване на коментар