Украинците напредват в Юнаковка, а руските атаки северно от Суми затихват

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските сили напреднаха в югоизточната част на Юнаковка, североизточно от град Суми. Картата на проекта DeepState отбелязва селото като превзето от Москва през януари. Институтът за изследване на войната (ISW) установи настъплението по геолокирано видео от 12 октомври, което включи в оценката си от следващия ден. Видеото е публикувано от Министерство на отбраната на Руската федерация: на него модернизиран танк Т-80БВМ от 44-ти армейски корпус стреля срещу украински позиции в Сумска област, а геолокацията показва, че тези позиции се намират именно в Юнаковка. В доклада си от 11 октомври ISW вече отбеляза, че украинците провеждат настъпление в северната част на областта. В предишните доклади, от 7 до 9 октомври, той пише, че руската армия продължава атаките без потвърден напредък, защото украинците контраатакуват.

Признание за обрата идва и от руска страна. Сергей Лебедев, активист от Николаев, когото руските медии представят като координатор на проруската нелегална мрежа в града, публикува на 12 октомври анализ, според който през последните 3 седмици Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са извършили поредица от контраатаки на участъците при Хотин и Юнаковка. По думите му украинците „отново са влезли в Юнаковка и са се закрепили на южните улици“, а боевете вече се преместват към центъра на селото. Лебедев твърди също, че ВСУ са изтласкали руските части от района на Кияница и Иволжанске, „възстановили са контрола си върху Корчаковка и Мала Корчаковка“ и са си върнали позиции в северните подстъпи към Нова Сич. „Общата тенденция през последните три седмици е неприятна“, пише той, макар да уточнява, че засега украинските успехи са локални.

За трите селища днес и двете страни дават една и съща картина: селата са в украински ръце. Разминават се единствено по въпроса дали Киев изобщо е губил тези села. Руското министерство на отбраната съобщи за превземането на Мала Корчаковка на 31 март, Корчаковка на 30 април и Нова Сич на 29 юли. Украинците оспориха всяко от тези съобщения. За Корчаковка и Нова Сич го направи група войски „Курск“, а във връзка с Мала Корчаковка – 71-ва аеромобилна бригада, според която руското командване е обявявало селото за свое около 10 пъти. Сутрешната сводка на Генералния щаб на ВСУ от днес отчита руски щурмове край Мала Корчаковка: руснаците щурмуват селото, а не го държат.

Как изглежда щурм срещу Мала Корчаковка, показа самата 71-ва бригада, която е част от 8-и корпус на десантно-щурмовите войски и отбранява участъка. На 13 септември тя публикува видео, в което над 30 руски военнослужещи излизат един след друг от тръба на газопровод и тръгват към Мала Корчаковка. По данни на бригадата щурмът е продължил над 10 часа, 29 от нападателите са убити, а трима са ранени.

Кияница е най-новият пример за разминаването между съобщенията и терена. На 9 октомври Москва обяви селото за превзето от 83-та десантно-щурмова бригада. Украинският 8-и корпус отговори, че Кияница стои украинска: „Напоследък руското министерство на отбраната превзема украински села по-често, отколкото руската армия успява да ги види с бинокъл.“ На следващия ден руски военен блогър опроверга сведенията за руски контрол върху горите край Кияница, а два дни по-късно Лебедев вече докладва за изтласкването на руските войски от покрайнините на селото. Командир на батальон от 68-а бригада на ДШВ посочи пред украинската телевизия ТСН на 13 октомври, че на неговия участък противникът изобщо не е струпал сили за настъпление: „До Суми им е много, много далеч.“

Сводките на Генералния щаб показват интензивността на сраженията. За периода 6-13 октомври те отчитат общо 22 руски атаки по Северното Слобожанско и Курското направление, които обхващат Сумска област. В два от дните не е отчетена нито една атака. За същия период по Южното Слобожанско направление, тоест в северната част на Харковска област, броят на щурмовете е 103. На 8 октомври говорителят на Обединените сили капитан Виктор Трегубов определи положението по участъка като относително стабилно и коментира, че противникът се опитва да се придвижи малко на запад от позициите си по границата. Официални карти, публикувани от Москва за Сумска и Харковска област, показват почти целия граничен пояс с дълбочина до 15 км като контролиран от Русия.

Сезонът се отразява и на сраженията в горските пояси. Още през април руски блогър, близък до Кремъл, предупреди, че групите, проникващи в горите северно от Суми, „не могат да контролират големи горски площи“ заради честите украински контраатаки. На 11 октомври източник, отразяващ действията на руската групировка войски „Север“, обяви, че щурмовете в горите източно от Краснопиля намаляват с настъпването на есента, тъй като листата падат и гората вече не скрива нападателите.

Руската армия обаче не е прекратила действията си навсякъде в областта. Трегубов каза на 13 октомври, че в източните ѝ части руснаците се опитват да превземат изцяло Рясне и „все пак малко да разширят зоната си на контрол, и по границата, и навътре в украинска територия“. По думите му те не успяват да напреднат навътре в украинската територия. Лебедев от своя страна твърди, че руските части напредват към Уланове в Шосткински район и укрепват позициите си в Степок край Краснопиля, но плащат за това с тежки загуби от дроновете на ВСУ. ISW отчита на 12 октомври руски прониквания при Харковка и Рясне. Дори източници от украинска страна не винаги очертават една и съща фронтова линия: на 12 октомври DeepState отбеляза нова руска зона край Садки, 8-и корпус заяви, че това „не отговаря на реалността“, а DeepState отговори, че става въпрос за уточнение на линията, а не за напредване на противника и че руснаците присъстват по границата, но не държат ключовия горски пояс.

Мащабите, за които докладва руското командване, е съвсем друг. На 25 септември командващият руската групировка войски „Север“ генерал-полковник Евгений Никифоров докладва към министъра на отбраната Андрей Белоусов, че в Сумска област през лятото са били „освободени“ 10 населени места и територия от 250 кв.км. Докладът не съдържа списък на селищата, а независимо потвърждение за посочените мащаби няма. На 22 септември президентът Володимир Зеленски каза пред The Wall Street Journal, че от началото на годината по целия фронт Русия е окупирала около 890 кв.км, а Украйна е освободила към 800. Нетното териториално разширение на руския контрол е 90-100 кв.км. за 9 месеца.

Според ISW целта на руските операции тук е създаването на буферна зона по границата, която може да се отбранява. Украинското издание „Дейком“ още през май предлагаше друго обяснение: дори ограничените атаки на север задържат украински резерви далеч от Донбас и при подобен случай липсата на напредък не означава непременно провал на замисъла. Срещу тази хипотеза говори докладът на Никифоров, в който се посочва изрично „общо направление към град Суми“. С оголването на горите малките руски групи вероятно ще продължат да губят прикритието, на което се основаваше тактиката им, и натискът ще се измести към откритите участъци на изток, при Рясне и Степок. Оценката ще получи потвърждение, ако украинските сили прочистят Юнаковка до центъра и я удържат, а твърдението за Кияница остане без кадри от самото село.

Нова беларуска десантна бригада увеличава натиска по северната граница на Украйна

🇧🇾🪖🇺🇦 Беларус напредва с формирането на изцяло нова десантно-щурмова бригада, разположена в Гомелска област, непосредствено до границата с Украйна. Според министъра на отбраната Виктор Хренин вече са комплектувани отделни части, призован е личен състав и са назначени офицери. Това показва, че обявеният през август 2025 г. проект преминава от организационно решение към реални усилия за изграждане на постоянно военно съединение.

Става дума за 37-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада на Силите за специални операции на Беларус. Когато техният командващ генерал-майор Вадим Денисенко оповести създаването ѝ на 1 август 2025 г., той заяви, че един батальон вече е формиран и трябва да се превърна в активна бойна единица до края на същата година. По думите му решението е било взето за укрепване на южното направление, определено от Минск като най-напрегнатия участък от границата.

Новите сведения за набиране на офицери и личен състав са по-важни от предварителното съобщение за административно учреждаване на бригадата. Военно формирование може да съществува дълго време на хартия, с непълен щат, временно командване и ограничено количество техника. Назначаването на кадри за офицерски състав, създаването на подразделения и попълването с кадрови военнослужещи обаче са нужни стъпки към придобиване на реална способност за обучение, развръщане и изпълнение на задачи.

Това все още не доказва, че бригадата е достигнала пълна бойна готовност. Не са налични публични данни за нейната численост, степента на комплектуване, наличната бронира техника, артилерия, зенитно-ракетни комплекси, транспорт и запаси. Не е известно и каква част от призованите са предназначени за постоянен състав и колко от тях ще участват за ограничен период от времев мобилизационни мероприятия. Разликата е съществена: попълнен щат и проведени занятия не са равнозначни на сработено съединение, способно да води самостоятелно продължителни настъпателни действия.

Въпреки това трайното разгръщане на десантно-щурмова бригада в Гомелска област трансформира изцяло състава на силите, разположени по беларуския юг. Досега основните съединения към Силите за специални операции бяха концентрирани във вътрешността на страната: 38-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада в Брест, 103-а отделна гвардейска въздушнодесантна бригада във Витебск и 5-а отделна бригада със специално предназначение в Марина Горка. Новата част добавя постоянен маневрен компонент към направление, което след 2022 г. се охраняваше и усилваше чрез ротационни подразделения.

Гомелска област граничи с Киевска и Черниговска области в Украйна, но твърдението, че самата бригада се формира на 40 км от тях, се нуждае от по-точно местоположение. До този момент военното командване не е оповестило окончателен гарнизон и инфраструктура на всички подразделения. Град Гомел е значително по-далеч от държавната граница, докато южните части на областта стигат непосредствено до Украйна. По тази логика военната значимост зависи не само от областта, но и от конкретното място на разполагане на отделните батальони, складове, техника и пунктове за управление.

За Украйна най-непосредственият ефект е нуждата да следи още едно постоянно звено и да поддържа сили за противодействие на потенциални действия от северна посока. Една десантно-щурмова бригада може да се използва за гранична охрана, подсилване на конкретни участъци, операции на малки мобилни групи, демонстративно развръщане, както и ограничена операция срещу погранична зона. Подготовката на такъв вид способности създава военен проблем, дори бригадата никога да не премине границата.

Киев не може да планира само според най-вероятното намерение на Минск и трябва да отчита всички наличните способности, както и възможността беларуската територия отново да бъде предоставена на Русия. Това изисква разузнаване, инженерни заграждения, противодесантни резерви, противовъздушна отбрана и подразделения, които иначе биха могли да бъдат използвани по активните фронтове на изток и юг.

Този ефект обаче не трябва да се приравнява на подготовка за нов поход към Киев. Самостоятелна бригада не притежава нужния мащаб, за да повтори руската операция от февруари-март 2022 г. Тогава от беларуска територия към Киевска, Черниговска, Сумска и Житомирска област настъпи руска групировка, включваща десетки батальонни тактически групи, авиация, ракетни части, инженерни войски, логистика и командни структури. По-късни украински оценки посочваха близо 40 батальонни тактически групи в офанзивата за Северна Украйна.

Дори тази групировка не успя да превземе Киев и се оттегли от Северна Украйна в края на март и началото на април 2022 г. Оттогава Украйна изгради допълнителни укрепления, минирани зони и дефанзивни постове по северната граница. Районът между Беларус, Чернигов и Киев включва гори, реки, блатисти местности и ограничени пътни направления, които затрудняват разгръщането и снабдяването на големи механизирани сили. Теренът не прави настъплението невъзможно, но увеличава неговата зависимост от контрола върху основните пътища, инженерна поддръжка и непрекъсната логистика.

През май 2026 г. украински медии, позоваващи се на източници в силите за отбрана, оценяваха военното присъствие на Беларус по това направление на 1900 души и определяха непосредствения риск от мащабно настъпление като нисък. Същите публикации подчертаваха, че публично не се наблюдава концентрация на сили, сравнима с тази преди нахлуването през 2022 г. Тази оценка не изключва ограничени действия, но не подкрепя тезата, че новата бригада сама представлява ударна групировка за Киев.

По-сериозна промяна би настъпила, ако около 37-а бригада започнат да се събират руски части, полева логистика, инженерни звена, гориво, боеприпаси, армейска авиация и ПВО активи. Железопътни ешелони с бронетехника, разгръщане на полеви болници, командни пунктове и устойчиво струпване на десетки хиляди военнослужещи биха били много по-надеждни признаци за подготовка на голяма операция от самото формиране на беларуско съединение.

Засега публичните сведения сочат по-скоро постепенно укрепване на Силите за специални операции. При обявяването на 37-а бригада Денисенко съобщи също, че към тях се присъединява зенитно-ракетен полк, формира се реактивен артилерийски полк и се подготвя отделна бригада за управление. Реактивният полк по това време според него е бил готов приблизително на 70%. Тези промени сочат стремеж към по-голяма самостоятелност: десантните подразделения получават повече огнева поддръжка, защита от въздушни заплахи и командни способности.

Точно тази по-широка реорганизация е по-важна от самото наименование „десантно-щурмова“. Беларус използва понятието „Сили за специални операции“ за формирования, които по своя размер, въоръжение и задачи включват не само малки групи със специално предназначение, но и въздушнодесантни и десантно-щурмови бригади. Новата част следователно не трябва да се представя като бригада с численост няколко хиляди диверсанти, предназначени непременно да бъдат хвърлени дълбоко в украинския тил. По-вероятен е профил е на леко или средно въоръжено мобилно съединение за бързо усилване, охрана на направление и ограничени настъпателни задачи.

При определени условия то може да бъде използвано и по-агресивно. Близостта до Черниговска и Киевска област позволява по-кратки срокове за придвижване към границата, отколкото при прехвърляне на войски от Витебск или Брест. Един постоянен гарнизон създава познание за местния терен, готова инфраструктура и възможност за предварително складиране на материали. Ако Русия отново разположи войски в Беларус, новата бригада може да охранява флангове и комуникации, да прикрива ключови обекти или да освободи руски подразделения за други задачи.

Няма обаче публично доказателство, че това е текущото предназначение на бригадата. Официалната беларуска версия е, че тя укрепва южната граница срещу заплахи от украинското направление. Минск периодично обвинява Киев в концентрация на сили, полети на дронове и други действия край границата, докато Украйна разглежда беларуската територия като потенциален плацдарм за Русия. Двете страни поддържат военни сили и укрепления в района, но тази взаимна предпазливост не доказва автоматично предстояща атака.

Има изцяло вътрешни причини, които също могат да дадат обяснение за формирането на частта. След 2022 г. южното направление придоби трайно значение за планирането на отбраната на Беларус. Създаването на постоянен гарнизон намалява нуждата подразделения от други региони да се изпращат на продължителни ротации покрай украинската граница. То позволява на Минск да превърне временните мерки в устойчива структура, без непременно да е взето политическо решение за участие във войната.

В същото време фактът, че Беларус не изпрати своята редовна армия в Украйна през февруари 2022 г. не дава гаранции за бъдещото ѝ поведение. Лукашенко вече предостави територия, летища, комуникации и логистична инфраструктура за руската инвазия. Беларуският режим остава военно и политически зависим от Кремъл в рамките на съюзната държава, а въоръжените сили на двете страни имат съвместно планиране и учения. Следователно Киев има основания да оценява не само беларуската бригада, а възможността тя да действа като част от по-голяма съвместна групировка.

Към настоящия момент 37-а бригада увеличава преди всичко местната военна способност на Беларус и разходите, които Украйна трябва да прави за защита на северната си граница. Тя може да представлява реална заплаха за погранични участъци, особено при внезапно усилване или използване за ограничени действия. Наличните сведения обаче не я превръщат в достатъчна сила за самостоятелна операция към Чернигов или Киев.