Либийският маршал Халифа Хафтар като военнопленник в Чад през 1987 г.

Либийски офицери, заловени в Уади Дум. Високият мъж в светъл камуфлаж е полковник Халифа Хафтар, командир на либийската група в Чад и бъдещ фелдмаршал и главнокомандващ на Либийската национална армия след падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г.
📸 Снимка: Nathaniel Powell on X

🇱🇾⚔️🇹🇩 Чад получава независимост от Франция през 1960 г. и, според лошата африканска традиция, скоро се потапя в омагьосания кръг на бунтове и граждански войни, не без активното участие на външни сили в бойните действия - Франция и Либия. Първата се опитва да запази бившата си колония под свое влияние, а последната, напротив, да я подчини на себе си.

Да се опише кратко и точно какво се случва в Чад през този период изобщо не е лека задача. „Освободителните фронтове“ един по един се разпадат, а по-късно се зараждат отново от останките си, но под нови имена.

Първият президент на страната Франсоа Томбалбайе взима решение да забрани всички опозиционни партии, налагайки еднопартийно управление две години след идването си на власт. По това време той започва процес по национализация на държавната администрация, изгонвайки всички французи и заменяйки ги с местни, които често са некомпетентни да се справят със задачите си.

Няколко години по-късно обаче му се налага да се обърне към Франция за помощ, тъй като автократичното управление изостря междуетническото напрежение и в крайна сметка то прераства в гражданска война, започната през 1965 г. от мюсюлманското население в северната част на страната, водено от Фронта за национално освобождение на Чад.

Томбалбай е свален и убит през 1975 г., но размириците продължават. През 1979 г. групировки на бунтовниците, предвождани от Хисен Хабре, превземат столицата Нджамена, в резултат на което цялата централна власт в страната се срива. Въоръжени фракции, много от тях идващи от бунта на север, се борят за власт.

Упадъкът на властта в Чад води до срив на френските позиции в страната. Либия прави опити да запълни властовия вакуум, включвайки се в гражданската война през 1978 г. След поредица от военни кампании в продължение на почти цяло десетилетие, либийската авантюра приключва катастрофално, когато през 1987 г. президентът Хисен Хабре, подкрепян от Франция, провокира невиждан до този момент обединен отговор от всички в страната, който принуждава армията на Либия да се оттегли обратно към собствената си територия.

Според комюнике № 57, издадено на 22 март 1987 г. след битките във Фая и Бир Коран, загубите на либийската армия при превземането на долината Уади Дум възлизат на 269 убити и 438 пленени, сред които попада и полковник Халифа Хафтар, настоящ фелдмаршал и командир на Либийската национална армия.