Индия и Пакистан редовно се сблъскват във въздуха над Кашмир.

Говорителят на индийските военновъздушни сили държи фрагмент от американска ракета AIM-120C-5 AMRAAM, изстреляна от F-16 на пакистанските военновъздушни сили.

🇮🇳⚔️🇵🇰 На фона на последните събития, довели до ескалация в отношенията между Индия и Пакистан, е добре да си припомним редовните сблъсъци между бойните самолети на двете държави, включително и в небето над Кашмир.

Въздушният сблъсък между Военновъздушните сили на Индия (IAF) и тези на Пакистан (PAF) в небето над Джаму и Кашмир на 27 февруари 2019 г. разкри сериозни слабости в способностите на Индия при ракетите „въздух-въздух“. Пакистанските F-16, въоръжени с ракетите AIM-120C-5 AMRAAM, демонстрираха видимо предимство пред индийските изтребители, дори и да става дума за Су-30МКИ, оборудвани с руски ракети Р-77.

Сблъсъкът, предшествен от индийския въздушен удар по Балакот, доведе до свалянето на съветски МиГ-21 и пленяването на неговия индийски пилот – подполковник Абхинандан Вартаман. Този инцидент подчерта предимството на Пакистан при бой извън визуалния обхват (BVR), тъй като неговите F-16 можеха да поразяват цели от безопасно разстояние без да им се налага да прекосяват т.нар. линия на контрол (LoC), докато индийските изтребители бяха принудени да се отбраняват заради по-късия си обхват и по-слабите радари на техните ракети Р-77.

Инцидентът ускори постъпването на въоръжение на индийската ракета Astra Mk-1, разработена от Организацията за изследвания и развитие на отбраната (DRDO) и проектирана да поразява цели на разстояние до 110 км, с инерционно насочване, активно радиолокационно самонасочване, защитена връзка за корекция в полет, скорост до Мах 4,5 и маневреност до 30 G. Зоната без възможност за избягване е около 60 км, която е почти еквивалентна на тази на AIM-120C-5.

Въпреки че интеграцията с руските Су-30МКИ започна преди 2019 г. този инцидент доведе до рязко ускоряване на производството. До април 2025 г. ВВС на Индия разполагат около 400 доставени или поръчани ракети Astra Mk-1, а през август 2024 г. са били одобрени още 200, с общ брой около 600. Освен Су-30МКИ, се планира също така интеграция с HAL Tejas, Mirage 2000 и МиГ-29. През март 2025 г. успешен тест с прототип на Tejas, в който е улучена цел на над 100 км, отбеляза важен етап от внедряването на ракетата.

Със сходен обхват и изцяло местна разработка, Astra Mk-1 предоставя възможност на индийските изтребители да предизвикат на равни начала пакистанските F-16. За разлика от вносните ракети, тя намалява зависимостта от чужди доставчици и подпомага инициативата „Самостоятелна Индия“. Производството от Bharat Dynamics Limited гарантира ефективност и сигурност на доставките.

В същото време пакистанският арсенал от AMRAAM, доставен през 2006 г., остарява, а след 2019 г. САЩ ограничиха доставките. Преминаването на Пакистан към турските ракети Gökdoğan с малък обсег на действие може допълнително да отслаби техните BVR възможности.

Бързото увеличение в запасите от Astra Mk-1 е израз на стратегически завой на индийската държава към технологична независимост и въздушно превъзходство. С интеграция на различни платформи и устойчиво производство, Astra Mk-1 позволява на ВВС на Индия да неутрализират предимството, което Пакистан използва през 2019 г., като същевременно поддържат достъпен и технологично модерен арсенал.

Хърватските военновъздушни сили се сбогуваха с емблематичния МиГ-21, за да приветстват неговия наследник Rafale F-3R

🇭🇷 Миналия уикенд хърватските военновъздушни сили организираха авиошоу на летището в Загреб, за да отпразнуват оттеглянето на емблематичния МиГ-21 и пристигането на неговия заместник Dassault Rafale.

На 11 май 2024 г. летище Франьо Туджман в Загреб беше домакин на AirVG - авиошоу, което привлече стотици любители на авиацията от цяла Европа, тъй като включваше последната публична поява на хърватските изтребители МиГ-21 преди тяхното пенсиониране.

Освен това бяха изложени на показ всички въздушни средства, които в момента са на въоръжение в хърватските военновъздушни сили, с изключение на флота за въздушно гасене на пожари.

• Едноместен Rafale F-3R (№ 153) беше паркиран на перона близо до два исторически МиГ-а. Първите шест френски изтребителя кацнаха в Загреб на 25 април 2024 г., докато другите шест употребявани поръчани самолета трябва да пристигнат преди края на годината. Rafale е оборудван с два допълнителни резервоара за гориво RPL 741 с капацитет от 2000 L всеки.
• МиГ-21УМ „Kockica” (№ 165), специално боядисан в червено и бяло, символизира шахматната дъска на хърватския герб. Самолетът не е в летателна годност и се съхранява във военната част на летището в Загреб.
• МиГ-21Р (№ 26112), известен още като „Рудиев МиГ“ е другият самолет с историческо значение. С него хърватският пилот Рудолф Перешин дезертира от югославските ВВС. На 25 октомври 1991 г. той излита от известната авиобаза Желява-Бихач и след разузнавателна мисия над Словения каца в Клагенфурт, Австрия. Перешин се присъединява към хърватските въоръжени сили само няколко дни след дезертирането си и участва в Хърватската война за независимост. Той загина по време на мисия на CAS на 2 май 1995 г., когато неговият МиГ-21 беше свален край Стара Градишка. Перешин е повишен посмъртно в чин бригаден генерал, а в негова памет се провежда ежегодното въздушно шоу „Susreti za Rudija“.
• МиГ-21 бис Д (№ 133) е третият и последен изложен МиГ. Той беше поставен от другата страна на перона, близо до паркинга, запазен за хеликоптерите. Самолетът, който е един от последните, които все още са в експлоатация, е бил оборудван с три спомагателни резервоара.
• Pilatus PC-9M и Zlin 242L бяха последните самолети с фиксирано крило на хърватските военновъздушни сили, показани на изложението.
• Бяха изложени всички видове хеликоптери, които са в експлоатация в хърватските ВВС, като се започне от Bell 206B „Jet Ranger“ (№ 604), използван за обучение.
• Следващият беше OH-58D „Kiowa Warrior“, базиран в авиобаза Земуник, разположена в близост до Задар. Хърватия получи шестнадесет използвани Kiowa Warrior от САЩ и загуби един през 2020 г. при катастрофа, която за съжаление уби и двамата пилоти.
• UH-60M „Black Hawk” също вече е обичайна гледка над Загреб. Четири от тях, дарени от САЩ, са базирани авиобаза Лучко в покрайнините на столицата. Министерството на отбраната реши да закупи още осем UH-60, като се очаква те да бъдат доставени през 2028 г.
• Ми-171ш остана единственият съветски хеликоптер на въоръжение в хърватската авиация, след като страната дари на Украйна всичките си Ми-8. Десет броя Ми-171ш бяха предоставени на Хърватска от Русия след 2006 г. като компенсация за дълг като всички те бяха модернизирани през 2019 г.
• AS-532AL Cougar беше последният хеликоптер, изложен на перона, и единственият международен гост на авиошоуто. Той пристигна от словенската авиобаза „Черкле об Кърки“.
• Хърватските въоръжени сили представиха и два израелски UAS Orbiter 3b, докато гражданската част от изложението беше представена от мотопланери Scheibe SF.25C Falke, Glasflugel H205 Club Libelle и Eiriavion PIK-20-D.