14-и и 15-и пакет военна помощ от Хърватия за Украйна.

🇭🇷🤝🇺🇦 Хърватия отпусна 14-ия пакет военна помощ за Украйна и подготвя 15-и до края на годината, съобщи президентът Володимир Зеленски във вторник след разговори в Киев с хърватския вицепремиер и министър на отбраната Иван Анушич.

„Благодарни сме на правителството и народа на Хърватия за подкрепата към Украйна – и за всеки пакет военна помощ, включително 14-ия, който вече е отпуснат, и 15-ия, планиран до края на тази година“, заяви Зеленски след края на срещата.

Той допълни, че двете страни са обсъдили проекти по инициативата за противовъздушна отбрана PURL, използването на механизма SAFE на ЕС и партньорството в политиката за ветераните:

„Отделна и много актуална тема беше политиката за ветераните. Интересува ни опитът на Хърватия в тази област“, каза Зеленски.

Министърът на отбраната Денис Шмихал също се срещна с Анушич, за да обсъдят разширяване на партньорство в отбранителната промишленост, включващо инициативи за разминиране и съвместно производство на FPV дронове. Шмихал подчерта значението на хърватския опит в следвоенното възстановяване и реинтеграция на ветерани и приветства перспективата за участие в механизмите PURL и SAFE.

Според официални съобщения от хърватското министерство на отбраната посещението на Анушич в Киев е включвало подписване на писмо за намерения за съвместно производство на оръжия и бъдещо развитие на промишлените връзки.

Хърватски медии потвърдиха, че 15-и пакет помощ се подготвя в момента, а Загреб потвърди своя ангажимент за дългосрочна подкрепа на отбраната и следвоенното възстановяване на Украйна.

Frontline Monitor припомня: Двете страни подписаха Писмо за намерения за разширяване на съвместното производство на оръжия и задълбочаване на отбранително-промишлените връзки, като министърът на отбраната на Украйна заяви, че Хърватия е предоставила 13 пакета военна помощ досега, очаква се 14-и, а 15-и – преди края на годината.

Сърбия планира да въведе отново задължителната военна служба.

🇷🇸🪖 Сръбският президент Александър Вучич е потвърдил решението за повторно въвеждане на задължителната военна служба, съобщава белградското издание „Време“. Взето е решение мъжете да преминават задължително обучение, докато жените могат да участват доброволно. Вучич отбеляза, че е обсъдил решението с военни служители, сигнализирайки, че промяната може да влезе в сила до една година.

Вучич обясни, че периодът на служба ще включва 60 дни обучение в казармата, последвано от 15 дни учения. Той подчерта положителното въздействие на това решение, като увери, че въвеждането на военна служба би било от съществена полза за Сърбия, а продължителността от два месеца и половина означава минимален ангажимент от страна на наборниците. Сръбският президент подчерта още, че инициативата ще се нуждае от нови 100 милиона динара от държавния бюджет, като в същевременно изрази увереност, че инвестицията ще има многократна възвръщаемост.

След като посети учение на силите за специални операции в Гучево, Вучич посочи, че има планове за реновиране на военните казарми в цялата страна. А в профила си в Instagram той сподели намерението си да прекара известно време сам в казармата през следващите дни и дори да спи там.

Президентът подчерта, че официалното решение за възстановяване на военната служба все още не е взето, въпреки че дискусиите продължават и вероятно ще доведат до подобен ход. Миналия месец Хърватия обяви, че ще възстанови задължителната военна служба от 1 януари 2025 г. след решение на министъра на отбраната Иван Анушич, което има за цел да отговори на нарастващото глобално напрежение, особено на фона на продължаващата инвазия на руската армия в Украйна.

Двумесечният наборен период бележи края на хърватската система, разчитаща само на доброволци, която е в сила от 2008 г. Анушич подчерта значението на този ход за укрепване на отбранителните способности на страната и отбеляза, че продължаващите усилия за модернизация в армията, се движат по план като част от ангажиментите на страната към НАТО, без планирани бюджетни съкращения.

Хърватия връща задължителната военна служба на фона на нарастващо регионално напрежение

В периода 14-21 юни 2024 г. на военния полигон „Евген Кватерник“ край Слун беше проведено учението Tigar 24 на хърватските сухопътни войски, чиято основна цел беше проверка на оперативните способности на усилената 3-та механизирана рота от 1-ви механизиран батальон.
📸 Снимка: Thomas Brandt/Ministarstvo obrane Republike Hrvatske

🇭🇷🪖 Хърватия ще въведе отново задължителна двумесечна военна служба от 1 януари 2025 г. Това съобщи министърът на отбраната на страната Иван Анушич късно в четвъртък.

Този ход идва на фона на повишеното напрежение в Европа, породено от руската агресия в Украйна, както и очевидната надпревара във въоръжаването и военното натрупване на Балканите - регион, преминал през поредица от кървави конфликти през 90-те години на миналия век.

Това решение бележи връщането към наборната военна служба, която беше отменена през 2008 г., когато страната премина към система, основана на доброволци.

„Увеличихме заплатите на войниците, подофицерите и офицерите, техните материални права не само чрез лични доходи, но и чрез дневни заплати и всичко, което им се полага“, отбеляза министърът в ефира на хърватската телевизия RTL в четвъртък.

„Модернизацията и оборудването на въоръжените сили върви по план и в съответствие с поетите анганжименти към нашите съюзници и ръководството на НАТО“, каза още той и добави, че в тази област няма как да се прави икономия на средства.

Други страни в Европа също обмислят подобни мерки или вече възстановиха задължителната военна служба в отговор на повишеното напрежение на континента.

Миналата година Латвия върна наборната военна служба в отговор на надвисналата руска заплаха, породена от продължаващата инвазия в Украйна. Сърбия, най-големият съперник на Хърватия в региона на Западните Балкани, също обмисля да се върне към наборната военна служба.

41-ви контингент на хърватската армия заминава за мисията на КФОР в Косово

📸 Снимка: KOHA

🇭🇷🤝🇽🇰 Силите на 41-вия хърватски контингент (HRVCON KFOR) състои от 131 военнослужещи от Въоръжените сили, сред които осем жени, и включват членове на мотопехотната рота, авиационно звено, разузнавателно звено (ISR), щабно звено, логистични елементи и медицински екип.

В понеделник министърът на отбраната Иван Анушич тържествено изпрати 41-ия контингент на хърватските въоръжени сили (HRVCON) в мирната операция на KFOR в Косово в казармите на 1-ва гвардейска бригада в Загреб, отбелязвайки, че всички хърватски контингенти досега, които включват общо 1 888 войници, са оценени като отлични. При изпращането си министър Анушич заяви, че е посетил 40-ия контингент в Косово преди няколко месеца и посочи, че хърватската армия и войници винаги са в добро състояние и сред най-добрите. Той изрази увереност, че този контингент ще запази това ниво на отлични умения.

Анушич подчерта пред войниците, че носят униформите и отличителните знаци на победилата армия от Отечествената война и че е сигурен, че ще изпълнят достойно мисията, на която са изпратени. В изявление пред медиите той каза, че ситуацията в Косово и околностите „не е такава, каквато бихме искали да бъде“ и че тя „не е задоволителна и не е добра“.

„Ако ситуацията беше добра, нямаше да се налага да изпращаме въоръжени сили в мисията на KFOR. Надяваме се, че НАТО и KFOR ще успеят да стабилизират ситуацията, така че да няма излишък и разширяване на насилието“, каза той и добави че е имало няколко ситуации, които „са били на ръба“.

„Всички тези ситуации са предизвикани от сръбската страна. Поради тази причина е необходимо да се поддържа мир и ред в тази зона. Присъствието на хърватския контингент и всички останали, които са в Косово, със сигурност ни дава право да смятаме, че сигурността в Косово ще бъде поддържана и съхранена“, каза Анушич.

Отговаряйки на въпрос на журналист, той каза, че войната е неприятна дума, но че война няма да се случи, защото хърватските сили са там специално за запазване на мира: „Ние сме армия, която е готова за възпиране, не се готвим за никакви атаки или войни , но за възпиране трябва да сме силни, за да обуздаем всеки, който си мисли, че може да повтори събитията от 1991 г., а когато говорим конкретно за Косово, както и в Босна и Херцеговина, се надявам конфликтът да няма ескалация“, добави той.

Президентът на републиката и главнокомандващ на въоръжените сили Зоран Миланович също беше оповестен на церемонията за сбогуване, но не участва поради непредвидени ангажименти, поради което беше заменен от своя съветник по отбраната Ивица Олуич.

Операцията на НАТО KFOR (съкратено от Kosovo Forces) е създадена с резолюция на Съвета за сигурност на ООН на 10 юни 1999 г. Основните задачи на хърватския контингент в рамките на мисията му в страната са предотвратяване на подновяването на военните действия, изграждане на среда за сигурност, подкрепа на международните хуманитарни усилия, осигуряване на изпълнението на сключени споразумения и подкрепа за развитието на силите за сигурност на Косово.