Евакуацията от Олешки чака дата: Киев и Москва договарят последните детайли

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна и Русия са стигнали до съгласуване на последните детайли за евакуацията на цивилни от окупирания град Олешки и 6 съседни села, която ще изведе хората на територията под украински контрол. Това заяви в ефира на Espreso TV украинският омбудсман Дмитро Лубинец, а изказването цитира „Украинска правда“. По думите му Москва е започнала да разглежда всички предложения, отправени по-рано от Киев. Все още обаче няма дата за прекратяване на огъня, без което планът не може да бъде реализиран, а Лубинец сам признава, че остават „трудни въпроси“.

„Сега преминаваме към съгласуване на последните детайли за осигуряване на прекратяване на огъня и за евакуацията на всички желаещи, и то не просто извън Олешки, а направо на територията, която контролира украинското правителство“, разказа омбудсманът. Преговорите вървят всеки ден, добави той, и макар да не може да разкрие подробности, според него „сме напреднали максимално“. Надеждата му е резултатите да се видят „съвсем скоро“.

Олешки е град на левия бряг на Днепър, срещу Херсон, окупиран от руските сили през първите седмици на пълномащабната инвазия от февруари 2022 г. Когато през ноември същата година украинската армия успя да си върне Херсон, реката се превърна във фронтова линия и градът остана в тясната ивица между водата и позициите на окупационните сили, под непрекъснат обстрел от дронове. В Олешки и 6 населени места около него остават около 6000 цивилни, сред които до 200 деца, а в самия град живеят до 2000 души. През май омбудсманът назова 4 селища (Олешки, Стара Збуривка, Нова Збуривка и Гола Пристан) и отбеляза, че общото им население е намаляло от около 40 хил. до около 6000 души. Списъкът на 6-те села от днешното изказване не е публикуван.

Хората, които са останали в района, живеят без редовни доставки на храна, без питейна вода, без ток и без достъп до медицинска помощ. Ръководителят на Херсонската ОВА Олександр Прокудин съобщи в началото на октомври, че в града все още има около 2000 души, сред които близо 50 деца, и че окупационните сили блокират всеки опит на цивилните да излязат. Пътищата са минирани, а дроновете, които летят над главите им, превръщат всяко пътуване в риск за живота. Киев доставя помощ през реката по единствения възможен начин – с дронове. На 4 октомври министърът на вътрешните работи Иван Вигивски обяви втора операция с доставки за кратък период, в която участваха Националната гвардия, корпус и бригада на Морската пехота и отряд на Държавната гранична служба. Те са спуснали около 400 пакета с близо 4 тона храна, лекарства и детски комплекти. Според Киев руските военни свалят дроновете, отнемат и препродават продуктите, а също задържат и бият жителите, които приемат пратките.

Обещанието, че подробностите са договорени, не е ново. На 22 май Лубинец обяви, че двете страни са се разбрали за техническите подробности по извеждането на 6000 души и че Киев изчаква Москва да назове датата, от която ще бъде прекратен огънят. Тогава схемата беше по-различна: хората трябваше първо да бъдат отведени на „условно безопасно място“ и чак оттам да преминат на земята под украински контрол, защото по думите на омбудсмана прекосяването на реката е невъзможно от военна гледна точка. На 3 юли Лубинец поиска от Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) да осигури примирие от 9:00 ч. до 18:00 ч. и цивилните да могат да излязат. Организирано извеждане не последва. На 16 септември той каза, че Русия отдавна не е потвърждавала готовността си да проведе хуманитарната операция и че хора бягат от района през минирани полета. На 2 октомври, в ефира на телевизия „Интер“, омбудсманът описа докъде са стигнали преговорите: Киев е предложил безопасни маршрути, прекратяване на огъня и участието на МКЧК като независима трета страна, Червеният кръст е потвърдил готовност да помогне, а „отговорът на Русия на всички предложения е не“.

Новият елемент в днешното изказване е маршрутът. Извеждането „направо“ към територия под украински контрол изисква обстрелът по фронтовата линия да спре, а не само в тила, и в този смисъл е по-трудно за договаряне от схемата през май. Ако Москва наистина го приема, отстъпката е реална. Лубинец обаче не казва нито кой ще гарантира прекратяването на огъня, нито как ще бъде прекосен Днепър.

Изказването идва 3 дни след разговора между папа Лъв XIV и президента Владимир Путин. На 16 октомври от болница „Джемели“, където се възстановява след операция на 13 октомври, папата се е обадил в Кремъл и според Светия престол е изразил „дълбока загриженост“ за тежкото положение в Олешки и е призовал за примирие. Целта е храната и медицинската помощ да стигнат до жителите и те да могат да напуснат града доброволно и безопасно. Кремъл описва същия разговор по друг начин. В съобщението на Кремъл Путин е дал на папата „изчерпателни обяснения“, че отговорността за хуманитарното положение в града е на Киев, и е изразил подкрепа за намерението на Ватикана да помогне за безопасността на жителите и доставката на жизненоважни товари. Версията на Кремъл твърди, че Путин и Лъв XIV са договорили сътрудничество по въпроса, но не споменава примирие, а Ватиканът не споменава уговорка за сътрудничество. Това е вторият разговор между двамата след първия им контакт през юни 2025 г.

Версията на Москва за отговорността на Киев не е импровизация от телефонния разговор. На 7 октомври Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че окупационните сили в района са получили заповед да заснемат интервюта с местни жители, които да обвиняват украинските сили за обстрелите и блокадата на града, да критикуват ръководството на страната и да благодарят на руските военни. По данни на службата материалите са планирани за излъчване през октомври и началото на ноември. Твърдението идва от СБУ и не е проверено независимо, но обяснението на Кремъл пред папата следва същата линия.

Между отказа на 2 октомври и разглеждането на предложенията на 19 октомври са минали 17 дни, в които се е състоял и разговорът между папата и руския президент. Хронологията сочи, че обратът в позицията на Москва идва след ангажимента към Ватикана, който самият Кремъл обяви. Дали има връзка между двете, е неясно на този етап. Обявените пробиви досега са два – през май и сега, а между тях са юли, септември и началото на октомври, когато руската страна или игнорираше отправените предложения, или ги отказваше. Споразумение без дата държи около 6000 души там, където са, и позволява на Москва сама да реши кога да го изпълни, без да плаща политическата цена на открития отказ, свързана с позицията ѝ от 2 октомври. Обратният прочит също има основа: в официално съобщение Кремъл се е ангажирал пред трета страна да съдейства за безопасността на жителите на Олешки, а предложението за директен маршрут е било прието за разглеждане, а не отхвърлено. Ако това е отстъпка, тя ще се види бързо.

Проверката е конкретна. Евакуацията е реална, ако през следващите седмици бъде обявена дата и час за примирие, ако МКЧК или Ватиканът обявят своята роля като гаранти за безопасността на коридора и ако първите цивилни преминат към свободна територия без междинна спирка. Ако вместо това в медийното пространство на окупатора се появят интервютата, за които СБУ вече предупреди, а датата продължи да липсва, октомврийският „пробив“ ще се окаже повторение на майския – само на думи.